Публикувано: 15 August 2007 - 08:37 PM
Ще ви разкажа историята как станах "щпиц-маниак", хем ще се посмеете. Сигурно сте разбрали, че обичам да се смея, а също и над себе си - така се живее по-лесно.
Но на темата. Аз реших да си вземем кученце, съдружникът ми не повярва на щастието си - той обича ВСИЧКИ кучета, най-вече веселите и игривите. Но на този критерий отговарят много породи. Ами сега? На него не можех да разчитам за вземане на решение ("Ами ... куче, да не е някакво такова заспало, да е готово винаги за игра...").
Аз съм зодия "Дева", девиз - "Аз мисля". Замислих се. Спретнах "маркетингово проучване". Прочетох всичко за отделните групи според стандартите, разгледах снимки. Харесах северните породи, защото те за мен са класически - най-близко до оригинала, от който са произлезли всички кучета. А природата е най-добрия селекционер, хората не могат да се сравняват с нея. А Mittelspitz избрах, защото е достатъчно голям - истинско куче, но все пак и достатъчно малък - подходящ по размер за условията, които мога да му осигуря за отглеждане.
Предложих на Иван да си вземем шпиц. Името на породата не му говореше нищо, погледна ме подозрително. "Тия пък какви са? Хм... Режат ли им опашките?" (За Иван тези, които режат уши и опашки на кучета са изверги). Шумно го убедих, че никой кретен не би си позволил да реже опашка на шпиц - та опашката е неговата гордост! Той се опита да обясни нещо за "едни такива кучета- като лисички, винаги се смеят...". Повиках го при мен и му показах на компютъра си снимка на шпиц, а той възкликна - "Точно тези!"
Така избрахме породата, останалото вече май го знаете - видяхме жив шпиц и се убедихме, че е точно това, което искаме, изчакахме да се родят кученцата и си взехме Линда. Не сме съжелявали нито за секунда за избора.