Публикувано: 29 December 2007 - 06:54 PM
Хаха!Ми то не е страшно, Дидка ;D
Само дето вероятно и твоя мъник ще се полакоми по шапчицата и ще иска да ти я отмъкне.
Тия дни като бях на рутинен преглед при нашия любим ветеринарен лекар Богомил Рошев, който все по-рядко виждаме защото живее в Люксембург, докато си приказвахме сладко- сладко с него, влязоха двойка мъже..
Японци ли бяха..Или може би китайци?Не зная.Но единия гушеше в прегръдките си малко черно- бяло шпицче на 4 месеца..
Случайната "среща" с тях ми припомни един отдавна забравен епизод, който бях гледала от сериите на Сийзър Милан " The dog wisp."..
Прегръщаха го, целуваха го, танцуваха в умиление край него и докато траеше прегледа единия притича и му купи малки кучешки обувчици..
;D
Вчера пък след дълга и игрива разходка из квартала внезапно ми се дояде обедна баничка с боза.
Купихме си от близката баничарница и тръгнахме да се прибираме.
Волфата, който минаваше по този маршрут за н- ти път същия ден, не пропусна отново да се спре и забие нос в опиканите местенца на връщане.
Почнаха да мятат пиратки и аз го задърпах да си се прибираме..
Една жена зад нас започна да говори на гърба ми:
"Не ти ли дават да подушиш моето момиче?
Ама защо с такава каишка го водите?
Най - удобно ще й е с нагръдниче от мен да знаете, аз имам куче и разбирам от такива неща.
Ее много сте красиви и двете!Но й купи нагръдниче, чу лиии..!
Яаа то било момче!Нищо, пак му купи нагръдниче"
;D
От днес преди малко..
Прибираме се с малкия бял герой и докато отключвам се засичам със съседката до нас:
"Ауу колко дебел си станаал!
А какъв беше нищожен преди..Сега си добре!"
А истината е че Волфата си седи на постоянното си тегло от 10 кг. и не е мръднаал.
Като й казах това с усмивка съседката зяпна от изненада.
Просто вчера го бях разресала с металния гребен от което на нея и се сторило, че е.. дебел. :meche:
"Той е дебел!
Не е дебел!
Той е дебееел!"
:palqcho: