Моята хубостница е родена пазачка, даже се вживява май повече в ролята си, отколкото трябва.
На улицата си избира кого да обича, и кого - не, ама пази ли си двора...мале-е, само да не си минувач край вратата - "Джаф-джаф-джаф"!
Учим командата "Тихо", ама трудно ни се отдава, някак хич не й по душата!
Най-смешното е, че си има норма за облайване - 10 човека, кротки случайни минувачи, биват облаяни безапелационно. Като си навърти бройката - ляга, наостря ушите и бди, ако мине някой особено подозрителен - бачка извънредно, преизпълвява плана!
Налага се да стоя до нея при вратата и да контролирам ентусиазма й, особено рано сутрин, когато някои хора още си спят в леглата, а пък покрай двора минават родители с дечица на път за детската градина...
Веднъж стана много смешна случка - тя беше още малка тогава, таман беше почнала да се изживява като пазачка. Аз не я оставям сама в двора - по разбираеми причини - ама тоя път реших да я оставя, за да изляза и изхвърля боклука. Та минавам си аз с чувалчето отвън покрай вратата, Линда си е на поста, вижда, подушва - някой минава покрай охраняемата територия!
Пазачката си е на поста!
Отваря човка нашата да започне арията "Джаф, джаф", ама се усеща, че нещо не е наред - човекът е ... стопанката!
Наш човек, санким, ама от друга страна е отвън, значи е потенциален нарушител, трябва да сигнализира на стопанката!
Ама на кого, като самата стопанка е навън...
Какво да прави?
Мале, колко сложно!
Отвори уста, затвори, пак отвори, затвори, изквича жално и седна да се почеше, за да размисли.
Умрях си от смях. Какво да я правиш - блондинка!