Благодаря на всички, които ни подкрепиха в труден момент - утешително е да знам, че не сме единствените бълхарчовци...
Иве, много ти съчувствам, че така се получи при вас с разходките на Арес, но съм убедена, че си взела най-правилното решение.
То, ако се замисля - и ние с Линда сме си "100% самостоятелни единици", макар че по други причини. При нас на кучешката полянка цари, слава богу, мир и дружба, като изключим инцидентите с разни бабоци и агресивните им кучета - но рядко се стига до ексцеси. Въпреки това вече не водя Линда там, защото ... ами няма смисъл. Тя открай време не си пада по колективните игри.
Характерче - какво да я правя? Подушва се и се поздравява учтиво с всички на полянката. Има си приятелчета за игра - ако са там, ако се надушат и ако се харесат, спиране няма!
Ама ако не си хареса никого или стане напечено - скарат се някои, стане патаклама с ръмжене и лаене - идва при мен, сяда до крака ми и чака. Ако се забавя с тръгването - джафка, бута ме с лапа. "Хайде да си ходим оттук, не виждаш ли, че е тъпо да седим?"
Та така с кучешките полянки...
Разхождаме се сами, играем си се с нея - изглежда доволна. Ако намери другарче за игра - чудесно, ама не винаги става така. Важно е да има и запасен вариант - топка, фризби, просто разходка на по-малко "обдушени" места.
Мале, какъв цирк беше, като в подобна ситуация ми писна да се съобразявам с тоя и оня в парка и заведох Линда на разходка под мотото "Опознай столицата, за да я обикнеш!"
Нямах фотоапарат, за да снимам Линда, благовейно седнала и вирнала муцунка пред огромните статуи на братята - основатели на университета!
Гледа, пули се и накрая подви опашка и примирено каза "Джаф" - "М-да, тия наистина са големи! По-добре да не ги предизвиквам!"
А за кученцето на майка ти - посмях се от сърце! Снимай го непременно и ни го покажи!
При нас в къщи никога не е имало кучета или котки - самата мисъл звучеше еретично! Като станах самостоятелна - първо си взех котка. То беше "ах", "ох", "боже мили"...
Сега на вилата баща ми отглежда дузина писани, купува им мръвки от магазина и гази снега посред зима, за да ги нахрани. Гледам - облизва се около Линда и даже намекна да му я дам за някой уикенд!
Май си зрее човека за кученце, ама ще гледаме....
Аз пак се разбъбрах...
Поздрави от нас и успешна нова седмица!
А това е моята "бълхарка" днес на разходката - с поизчистена от миниума муцуна, прясно обезпаразитена, с проскубана козинка (това, което виждате, са остатъците - основната част от козината е в къщи. По пода, мебелите, дрехите и, разбира се - в торбичката на прахосмукачката - има материал за още половин куче!

И да се похваля - цъфнаха ми гладиолите, напук на всичко!
