Здравейте и от нас с Линда!
Хм, пита Зойчето какво ли правим? Ами Линда живота си живее, а аз...
Ех, гледам на снимките кученцата ви на разходка какви са чисти, бели, спретнати! - а моята все ще ми отвърти някой номер, че да се чудя откъде да я захващам. Мислех, че след онова овалване в пепелта на огнището не може да ми сервира нищо по-"фешън", ама съм се лъгала горчиво!
Та ето историята.
Бяхме на дачата и решихме да отидем на разходка до близкия язовир Огняново.
Оказа се - лоша идея.
Въобще не ми хареса - голи брегове, заблатена вода и, най-гадното - невероятна мръсотия!

Направо си беше огромно сметище по брега - всеки дошъл на риболов или разходка си беше оставил буклуците, навсякъде бутилки, опаковки от храна, найлонови торбички в безмерно количество, скъсани джапанки, камари спринцовки (явно кой е бил тук!), имаше и метални кутии от консерва риба - явно какъв улов са имали рибарите!
Естествено, на Линда това не й правеше впечатление и тичаше като бясна! Намерихме накрая една по-чисто местенце да се изкъпе - е, щом пробва и водата, тя съвсем откачи и се започна...








Е, то това лошо няма - лошото беше, че след излизане от водата следва тичане по брега, търкаляне, завиране по храсталаците...
Примирих се, че няма да се размине без къпане и чистене на някой-друг бодил, ама това, което видях

Цялата й козина чак до кожата се оказа пълна с тия бодилчета - стотици, хиляди, милиони! Така и не разбрах откъде ги събра - докато се обърна и ...
Е, сестрички мили, представете си как се чисти това чудо!
Прибрахме се на дачата, аз се заех с Линда, Иван - като видя, че ми се реве - се включи и той.
Разпределихме си я - на мен опашката и потурките, Иван се зае с ушите и яката.
Първо - с цялата си наивност - клекнахме до нея на земята и се заехме да я пощим. С триста зора изчистих опашката, но докато успея да събера бодлите - хубостницата направи с опашунката раз-два и си ги качи обратно там.
Аз се отчаях съвсем, тогава Иван предложи да я качим на масата - иначе няма да стане.
"Ами тя няма да иска" - казах. Линда не трае да стои върху маса - дърпа се, иска да скача.
"Ха! А ти защо реши, че някой ще я пита?" - отсече Иван, грабна ошашавената Линда и я постави върху масата, донесе столове, транзистора да свири приятна музика, аз си сложих, да ми е под ръка, пепелника - въобще направихме си удобства и започнахме седянката.
Линда се опита да се дърпа, но след един дружен рев от двама ни "НЕЕЕ!" миряса, стоеше си кротко и само тихо си мрънкаше.
Е, изпощихме я накрая - де с гребени, де с голи ръце - ама ни се разгони фамилията! После я изкъпах, суших я там с кърпата, колкото можах...
Пладне мина - замина, ние гладни, жадни... Е, накрая приключихме, оставихме я на тревичката отпред да съхне и седнахме да хапнем. Аз- с гръб към Линда, хапвам - пийвам доволна, че свършихме и кучето най-сетне е чисто.
По едно време Иван се хили:
"Обърни се и я виж тая какво прави!"
Обръщам се.
Копа нашата дупка, та пушек се вдига - рови с лапи, завира главата, души, пак рови! И сияе с оная шпиц-усмивка!

А аз...
Е, това е то - да ми е жива и здрава!