[Milko_Ka]

с плажната шапчица малко сякаш ми понамирисва на монтаж, но с каскетчето на Шерлок Холмс ....много сполучлив монтаж b) b) super best

[rimela]

Здравейте! Това пак сме ние с една снимка, за да не ни забравяте! Това е Линда - ваксинирана, обезпаразитена, сресана-вчесана, само ушето е запретнато - иначе сме в пълния си блясък. Ще се учим да работим на компютър - колко му е! super best

Прикачени файлове

•  Linda_03_08.jpg (74.78K)
  Брой сваляния: 52

[rimela]

Вече съм голяма и сериозна. Не ме занимавайте с бебешки глупости.

Прикачени файлове

•  Linda_03_08_a.jpg (27.95K)
  Брой сваляния: 61

[Milko_Ka]

хихииииииииии Линда вече е офис мадама - работи на компютър b)
само внимавай, rimela, че много са им любими в тая възраст кабелите:)))))))))) b) /то не че всичко за джвакане и дъвкане не им е любимо, ама специално на мен ютията ми още е с прегризан кабел - чудно как продължава да работи bl) , сешоара, жисиема.........всичкооооооооо b)

[rimela]

"Предупреден - значи въоръжен"! Знам това и се опитах да вдигна по-високо всички кабели и разклонители, както и да блокирам достъпа й до контактите. Един от тях е зад етажерката - натрупах повече книги, за да не може да го стигне. Да-да, ама не! Бях се разсеяла нещо и не я гледах, а нашата хубавица, тихичко - тихичко, с лапичката и с муцунката избутва книжка след книжка и ... хоп! Хванах я на местопрестъплението, таман беше провряла нослето и захапала кабела! Натрупах повече книги - успя и с тях да се справи. Наложи се да прибегна до "тежката артилерия" - многотомни издания с твърди корици. Засега й се опъват, на тя не губи надежда. Аз също- вече обмислям следващия ход.

[Milko_Ka]

само така - винаги с един ход напред! super best b) Кора изяде един диван, когато беше на възрастта на Линди - буквално! Когато го започна, купих един спрей - преведено на български името му е - НЕ ЯЖ ТУК! Третирах чрез пръскане започнатото от нея - и тя постоянно се изместваше от гадната миризма - първо го наръфа фронтално, след това премина отгоре и след като бях усмърдяла целия диван с тая гадост, го започна отзад! b) b) сега - като ни няма вкъщи - живее в антрето - просто там няма нищо за унищожаване b)

[rimela]

Леле какво ме чака! А Линда е още с млечните зъбки - двадесет и няколко, а постоянните са 42!!!
Докато пишех това, кученцето повърна - явно от хапчето за обезпаразитяване, макар че й го дадах сутринта, а я храних чак на обед. Май е по-добре да изкараме с нея днес една диета, а? Аз ще погладувам от солидарност.

[haski]

Голяма сладурана е тази Линда!Когато падаха на Ричи зъбките и той захапваше нещо оставяше следи от кръв.Първоначално се уплашихме.Но после се успокоявахме защото се сетихме че е от зъбките.

[rimela]

Искате ли една весела история? Още съм в отпуска, чистя къщата и ви досаждам във форума, но от другата седмица няма е така.
Преди време пристига при нас (ние имаме малък домашен офис, така че Линда трябва да бъде не само домашен любимец, но и изрядно офис-куче!) та пристига един, да кажем така, много сериозен господин - всъщност стар колега и приятел, но напоследък нещо се е надул, говори ни на фамилия и се прави на важен. Идва по работа. На вратата Иван ми удря едно око зад гърба му и обяснява на госта, че имаме нов член на екипа. Човекът върти очи да търси новия колега и се пули недоумяващо. В този момент изпод канапето се появява Линда - пухчето наперено, опашката на кравайче, главата вдигната, крачетата тупкат бодро, а в зъбите си носи едно от тези "съкровища", които отмъква от където може и крие под дивана. Минава покрай него като бърз влак през малка гара, забързана по кучешките си дела.
Не можете да си преставите какво последва. След "А!", "О-о", "Йе-е!" нашият гост я грабна, почна да я дудунка, друса, гушка, като едва не квичеше от кеф. Зачудих се дали да не тичам за по-голям парцал - локвата на пода ми се струваше неизбежна. Линда го подуши и снизходително се остави да бъде разнасяна по стаята, а накрая го удостои с един език по носа. Оказа се, че нашият човек е любител на кучета, а малката хубавица му грабна сърцето. Ясно ви е,че след това забрави да се надува...

[Milko_Ka]

като каза офис-куче, rimela, та се сетих за нашето офис-куче-пазач - МОМО - порода аляски маламут. Той "работи" в една печатница, вече е мноооооооого голям /на ръст не на възраст/ и преди 2-3 седмици, да вземе да скочи в един контейнер с червена боя b) /боята е за печатарски цели/. Шашнат, един от печатарите, веднага се заел да почисти червения МОМО чрез кореселин. Вследствие на което МОМО стана цвят МАГЕНТА /нещо от рода на розовото/ b)
Дано не съм те стреснала с нашите Корини приключения, и ние се нядавахме, като смени млечните зъбки да й изчезнат от главата тия щуротии....ама вече е на 2 години и падне ли й сгоден случай - не пропуска да погризка b) Тя само веднъж се е оцветявала - докопала от чантата ми един гланц за устни, който беше в найлонова тубичка...т.е. - лесно пробиваема от кучешки зъбки - и така се беше нагримирала, че смятах да й показвам как се поставя на устните гланца, а не като сенки - на очите b) b) b)

[rimela]

Историите, които ми разказваш, Milko_Ka, ме забавляват страшно, а и са поучителни - човек трябва да знае какво го чака. Таман се смеех на историята ти с дивана, когато усмивката ми замръзна - видях как Линда, все още плахо-кротко, но ръфка ли ръфка моя от ъгълчето.
Не се плаша, разбира се - всяко куче прави бели, освен плюшеното, но, съгласи се, в това си има и хубава страна - забавно е, стига да запази човек чувството си за хумор.
От цикъла "истории за офис-кучета" - преди няколко дни си седя и си чета вестника, Линда се мотка наоколо. Случайно вдигам очи, косата ми се изправя и изревавам - тая нашата успяла да докопа от рафта (бях убедена, че е достатъчно висок за нея и така си и беше до миналата седмица) не друго, а печата на фирмата и тържествено го носи в зъбите си към "леговището" си под канапето, където вече е събрала бая съкровища. Представих си какво щеше да стане, ако не бях я видяла, какво търсене и тюхкане щеше да има. Но сега вече знам - изчезне ли нещо, първо ще го търся под дивана. Поне докато още не го изяла...

[Дури]

cheers

[Дури]

:) 

[haski]

Да ви се похваля!Днес съвсем случайно срещнах стопаните на братът на Ричко.Пратиха ми една негова снимка.Не можех да повярвам колко е пораснал.Той повече прилича на малък шпиц но понеже пиша във този форум тук ще пусна снимката.Дами и Господа представям Ви Чарлиииииии!

Прикачени файлове

•  _____.jpg (21.28K)
  Брой сваляния: 45

[rimela]

Привет, Dury, включвай се в "лафчето" - сигурна съм, че имаш какво да разкажеш!
А снимките на Волфи са страхотни! Кога и на нас ще ни порастне такава козинка? Сега сме като грозното патенце с това пухче. s)
А малката Линда започна сериозно да проявява характер. Писах вече, че плановете ми бяха да я приуча към пишане и акане на вестници в тоалетната (в банята ми не е удобно) и тя беше започнала да го прави, когато жегите объркаха всички планове. Нейна светлост Линда фон Тита-Зелен се посели във WC!! a) Избра теракотовите плочки пред балатума на коридора и се завираше плътно до стената (северна!) - кучето не толкова глупаво, обзалагам се, че там наистина е най-хладно! Животните си имат вградени термометри, на времето зиморничевата ми котка успяваше да се настани някак под настолната ми лампа, за да се грее!
Сърце не ми даваше да изгоня Линда от хладовината при тия жеги, измих всичко в тоалетната и я оставих там. Груба грешка! След като си извоюва кенефа, Линда отказа да върши там ония работи и започна методично да опикава и одрисква всички помещения, където има достъп (но всички те са с балатум - ха-ха!!). И с това се смирих. Имаше на времето един виц за чукчите, дето им дали апартамент, а те се набутали като сардели да живеят в тоалетната и осрали всички стаи, само защото били със зелени тапети - тайга! Та и при нас нещо такова.
До тук - проза, смешното идва.
След като си "заплю" територия, севернячката реши да изгони от там "местното население". Първо за обществен враг №1 беше обявена четката за тоалетна. То беше джафкане, то бяха атаки за поваляне на противника - накрая развях бяло знаме, вдигнах четката и я закрепих някяк върху тръбите, за да миряса. Но уви! Победата я насърчи за битка срещу обществен враг №2 - кошчето. Докато пиша това, в кенефа се разиграва истинско Ватерлоо. Джафкане, лай, ръмжене - бр-р-р, страх ме хваща! Накрая кошчето е повалено и победителят-шпиц търкаля трупа на врага по коридора. Ами ако реши, че обществен враг №3 е тоалетната чиния?! l)
Май скоро ще ми се наложи да й искам разрешение за посещение на "заведението"? Като гледам как е нахитряла, може и такса да ми сложи- шепа барабонки и пет минути чесане между ушите.
Как да скучаеш с такова зверче! b) Но май трябва да поема хвърлената ръкавица и да воювам за авторитет в глутницата, докато не е станало късно...

[Дури]

:)

[rimela]

Боже, сега се замислих какво ме чака, като почнем да излизаме навън и се появят още много "обществени врагове"! А за другото не искам въобще да мисля - имах сиамка, която беше нон-стоп влюбена (разгонена), просто не е за разказване.
А за весели истории - сърби ме езика (пръстите) да ви разкажа още една, но ако обещаете да не се смеете много. Обещавате ли? А и не знам как да сложа знаците, за да не изгубим детската аудитория...
Когато реших да си взема куче, исках да е момченце. Защо - мисля, на всички е ясно. Но съдружникът ми (кученцето е "фирмено " - фифти-фифти) е почитател на женския пол и има своя теория за нещата. Той обича всички животни - кучета, котки, рибки....всички. Но е "сексист" - носи храна от къщи на бездомни животинки, но я дава само на женски. Счита, че мъжете трябва сами да се оправят в живота- като са гладни, да ровят в кофите за боклук! Докато момиченцата - "дудка малка, шушка малка, у-тю-тю! " Или "тя е майка, колко ли гърла храни..." . Въобще има си принципи човекът - жените (женските) трябва да се глезят, а мъжкарите - да се възпитават строго, за да се оправят сами! Всякакви ги има... Но защо ли тази теория за глезенето не се отнася и за съдружничките?!
Така или иначе, решихме кученцето да е момиченце, взехме си го от развъдника. По някое време гледам - съдружникът е умислен. Накрая изплю камъчето - "А бе ти сигурна ли си, че е женско? Виж какво има там - прилича на ..." Завряхме и двамата носове на "самото място", но нали не му разбираме! Играли сме си с много кучета, но вродената ни скромност не позволява да се заглеждаме какво имат между краката. Ами сега?
В разгара на дискусията "това Линда ли е и Линдън?" пристига едно момче да ни оправи Интернета. Става въпрос за кучета, той се удря по гърдите - имал хъски, имал самоед, въобще - разбирач! Иван скача, домъква Линда, хваната за предните крачета, и му я тиква под носа - "Това женско ли е?" Разбирачът отсича - мъжко е!
Започва оперетата.
Аз - "Но тя пишка клекнала като момиченце!"
Иван - "Като са малки, те всички пишкат така - момченцата вдигат крак като пораснат!"
Аз- "Но тя има цицки!"
Иван- "И какво от това? И аз и си имам (вдига фланелката си, за да ги покаже)
Предадох се и излязох от стаята. Като се върнах, "разбирачите" бяха стигнали до ново решение - май е женско, щом няма .... мъдурки!
След няколко дни съдружникът подметна между другото "Ако излезе момченце, няма да го връщаме. Все пак това се е нашето кученце, все едно какво е..." Не знам къде отидоха теориите...
За членовете на фен-клуба на Линда - спокойно! Срам - не срам, зададох въпроса ребром на ветеринара. Той ме погледна много странно, вдигна Линда за предните крачета и отсече - "МОМИЧЕ".
Въобще - аман от разбирачи!

[Дури]

bravoS

[rimela]

А пък на мен котките са ми ясни, но кучетата....
А за снимките - утре обещавам албум "Един неделен ден на Линда". Ако не ми мине котка (куче) път...

[Milko_Ka]

здравейте от нас с Кора (и Кари) в тоя уникален за мързелуване ден oo двамата така хубаво и заразително спят от двете ми страни, че всеки момент и аз ще се гътна oo
Вики, молбата ти е изпълнена! 1super разглеждах дълго снимките на малкото Вики b) c) докато избера най-достойната - която:той спи мноооооооооого умилително, завит в одеалце w) w) - за представянето му в обществото - т.е. - на страниците на встник b)
rimela, ако не почнеш да събираш "материалчетата", които пишеш за Линди, ще го направя аз и ще издам книжка b) b) b)