[shifter]

Понеже напоследък попрочетох доста, хм, интересни неща по темите за проблеми с ушите, май е време да се спретне една с указания и обяснения. Помолвам любезно и докторите да се включат.
Та...
Чисто хигиенната поддръжка на ухото се състои, както всеки се досеща, в поддържането му чисто Ухото си има ушна мида и ушен канал. В канала се събира ушна кал и при повечето кучета (и някои котета) растат косми. Наличието на някакво (доста малко) количество ушна кал е нормално - както за човека, така и за животните: това е начинът ухото да се "освободи" от влизащите в него прашинки, косъмчета, мръсотийки и т.н. чужди тела, като за целта се отделя секрет, с чиято помощ тези замърсявания се изхвърлят от ушния канал. Когато отделянето на секрет (или замърсяването на ушния канал) надмине обичайното ниво, очевидно имаме едно мръсно ухо, с прекомерни количества ушна кал и нужда от почистване... Натрупването на "отпадъци" може да доведе до възпаление - порите на кожата се запушват, в натрупаната кал щастливо си основават дом всевъзможни бактерии, ухото започва да мирише все по-неприятно...
Проблем може да създаде и прекомерното окосмяване на ухото - израстването на твърде много или твърде дълги косми в канала. В такъв случай те задържат ушната кал, която по принцип сама си се "изхвърля" от нормалното, здраво ухо; с времето се стига до образуване на наноси, тапи и, съответно, възпаление. Възможно е и самите косми да се сплетат и да образуват космена тапа, която запушва ушния канал.
Решението за окосмяването в ухото е просто - космите се отстраняват. Вариантите са няколко, любезният съвет е скубането на уши да се прави от ветеринар. В "домашни условия" се препоръчва използването на специални пудри за уши (кучешки), които изсушават космите и обезболяват кожата. Като цяло процедурата не е болезнена - изстръгването на космите от ушния канал е неприятно за кучето, но нищо повече. Но: не правете това сами у дома, ако не сте абсолютно сигурни какво правите и особено ако има растящи дълбоко в ушния канал косми! НЕ СЕ скубят космите около канала и от вътрешната страна на ухото, само и единствено тези, които растат ВЪТРЕ в канала и пречат на нормалното отделяне на ушната кал!
Ушите НЕ СЕ почистват със спирт. Човешките също, между другото. Животинските уши НЕ СЕ почистват с човешка клечка за уши, хеле пък с кибритена клечка с навито памуче. Отдавна на пазара има подходящи средства за почистване на уши - Адолак, Отифри и други подобни на различни фирми. Като цяло, това са водни разтвори на пропилен гликол с добавени успокояващи съставки - примерно екстракт от невен (Отифри) и евентуално ензими. Процедурата: щедра доза от препарата се цвръква в ушния канал, каналът се масажира добре (чува се жвакане) известно време и след това оставяме кучето да си изтръска главата. Препаратът разтваря натрупаната ушна кал и при тръскането тя се изхвърля навън. След това просто обираме мръсотийките с марличка.
Ако ухото е силно замърсено или мирише подозрително, най-добре е почистването му да се извърши от ветеринар. НИКОГА не бъркайте в ушния канал на кучето (или котето) с клечки с памук или някакъв друг уред - шансът в ушето да остане памуче или дори парче клечка е прилично голям; шансът без да искате да пробиете тъпанчето или да увредите ухото също не е малък. САМО на лекар позволявайте да бърника в ушите, когато се налага сериозно почистване!
Почистването с подходяща за целта течност за разтваряне на ушната кал се прави хигиенно веднъж на 2-3 седмици (според нуждата) или малко по-рядко. В случай, че ухото се замърсява повечко от чистене до чистене, процедурата може да се прави и всяка седмица - но без да се прекалява. Ако смятате, че имате проблем и ухото се "цапа" прекалено много - заведете животинката на лекар за "голямо" почистване.
За лечебни цели почистването на уши със съответната течност може да се прави и веднъж дневно или дори два пъти на ден, ако се налага. Желателно е, между другото, ако се налага лечебна терапия, т.е. поставяне на капки в ухото, те да се капят само след като е използван препарат и ухото е било почистено - така се подсигурявате, че капките ще стигнат дълбоко в канала и ще подействат, а няма просто да се стекат по натрупалата се ушна кал и секрети.
Съвсем накратко ще спомена, че проблем с ушите могат да създават както замърсяване и натрупване на ушна кал (банално възпаление на ухото, с други думи), така и чужди тела - осили, тревички, листенца, косми... - така и "истински" заболявания: например ушна краста или гъбки. При наличието на проблем - ухото е зачервено или смърди, кучето си тръска главата, чеше ухото или пък си държи главата наклонена настрани - не се опитвайте да самолекувате животинката, а я заведете на доктор. Възможните проблеми са прекалено разнообразни, за да може ей тъй на, просто наслуки, да пробвате някакви капки и да чакате животното да се оправи. От друга страна, нелекувано или недоизлекувано ухо може да доведе до много, много по-сериозни проблеми - спукване на тъпанчето, проникване на възпаление в мозъка и, примерно, общо влошаване на животното.

[Richi_]

Аз имам кокер и на 24 май тази година бях у баба си с Ричи.След като го бях разходила и се прибрахме той започна да си търка главата,да я търкаля,да се чеше.Ние тръгнахме и го закарахме при ветеринаря на Ричи в Стамболийски(просто защото аз сэм от там).Той предположи(като само повдигна ухото,погледна и каза,че не вижда нищо),че е възпаление и ни даде адолак да го пръскаме сутрин и вечер.След една седмица вече беше външно добре.Но тогава се появи и друг проблем.В лявата му предна лапа се беше забил осил и то навътре в лапата,Ричи започна да куца(и това в период един- два дни),като преди това от дълго време я лижеше.Закарахме го в Пловдив клиниката и докторът няма да ги казвам и се установи,че в ухото е имал осил и е бил на косъм от най-сериозните проблеми.Както и да е Осилът от ухото след дълги процедури беше изваден,този от крака също и още един ,който още не се беше забил.Затова важно е:да водите кучето при сериозни ветеринари при възможно най-малкото съмнение за нещо,да не карате кучето в осили и да внимавате със ``конските`` ветеринари

[sweety_bonbon]

Здравейте,
поздрави за темата смятам, че е много полезна, особено за кучета, които традиционно си имат проблеми с ушаците.
От личен опит мога да споделя, че редовното почистване е от голямо значение и не трябва да се пренебрегва!
Като цяло смятам, че без клечка за уши е почти невъзможно да се почисти, пробвала съм доста препарати,
но рисковете да се напъха нещо в ухото или просто да се натика навътре мърсотийката остава, затова аз почиствам с клечки, напоени с подходящ препарат+капване от същия. Клечките за уши не могат да увредят механично ухото, т.к. тъпанчета на кучета са разположени под голям ъгъл(нещо като 90 градуса) за разлика от хората и е почти невъзможно да се пробие с клечка-това за почистването.
Ако ушите са зачервени, подути, миришещи лошо, куч си тръска главата или чеше-трябва консултация с лекар, който не само да вдигне ухото, а да погледна с подходящия уред и да направи изследвания, ако са необходими.

[Лола]

Все пак трябва по внимателно с клечките за уши.Затова капките за профилактика са така измислени,че накапвайки ги мръсотията набъбва и излиза и после се отстранява с марля или влажна кърпичка.На нас вета ни измисли начин за слагане с малка спринцовка на която сложи малка тръбика за удължение,така капките влизат добре и дори да тръсне главата няма опасност да излязат.
Аз като горд собственик на дългоухо куче и оттам на проблемни уши съм преживявала две възпаления вече и затова най доброто средство да ги предпазим от него е профилактиката.Слагайте капки профилактично,защото възпалението е много неприятно нещо.

[shifter]

sweety_bonbon,
именно с клечка за уши не е възможно да се почисти както трябва ухото. Да оставим настрана възможността памуче да падне или клечката да се счупи - това, да речем, и при хората се случва. Но: ушният канал на кучетата, особено по-едрите, е доста по-широк от човешкия. То дори и на дребните е така. И е доста по-дълбок.
Клечките за уши могат (и то удобно) да се ползват за почистване на ушната мида и гънките й, но не бива да се пъхат в канала.
Любопитен факт е, че пет-индустрията "на Запад" все още не е измислила удобни и сигурни клечки за уши за кучета...
Направи си сам: как да почистим ушния канал, ако препаратът за почистване ни се струва недостатъчен или замърсяването е голямо?
Вариант 1: просто и лесно, за по-едри кучета (е... над 4-5 кила...)
Необходими инструменти: вашият пръст , нестерилна марля, препарат за почистване на уши.
Накапвате върху марлята малко от препарата (да се навлажни, но без да тече обилно), увивате марлята около пръста си, повдигате ухото на кучето (ако е висящо) и внимателно бъркате в ушния канал. Не натискате силно. Въртите леко пръста си насам-натам, за да оберете добре мръсотията. Вадите , повтаряте с нова марля, докато на марлята престане да се събира кал.

Вариант 2: по-трудно и опасно, за малки и големи кучета
Предупреждение: не опитвайте това сами у дома - по-безопасно за кучето е процедурата да се извършва от ветеринар или, ако се налага често "дълбинно" почистване, нека първо ветеринарят да ви покаже как точно се прави!
Нужни инструменти: хемостатик, памук, течност за почистване на уши. Размерът на хемостатика е в зависимост от размера на кучето; трябва ви "прав" модел - горният на картинката.

Номерът с хемостатика е, че той се "заключва" при затваряне на "остриетата" и няма опасност да се отвори внезапно. Принципно става и с пинсета, но рискът памукът да падне е много голям, особено ако кучето не е спокойно и се върти.
И така, крайчето на лентичката памук "щипвате" с хемостатика. Увивате памука около "остриетата" - зависи колко едро е кучето и колко широк е ушният му канал, 5-6 см. по дължината на хемостатика обикновено са достатъчни, рядко се налага по-голям "обем" на памучената глава.
Накапвате препарата за почистване на ушета върху памука. Трябва да е влажен, но не и да тече. Сложили сте достатъчно памук, ако след напояването му с препарат не виждате хемостатика отдолу. Ако хемостатикът прозира, значи ви трябва повече памук.
Отгръщате внимателно ухото на кучето и насочвате гигантската клечка за уши в ушния му канал. Действате нежно, в никакъв случай не натискате, вкарвате хемостатика предпазливо. Дълбочината на проникване зависи много от размерите на кучето и породата му - пак ще се повторя, но нека ветеринарят ви покаже поне веднъж как се прави процедурата, да определи максималната безопасна дълбочина на бъркане в ухото, дебелината на памука и т.н.
През цялото време клатите и въртите леко хемостатика, за да обере памукът мръсотията от стените на ушния канал. Вадите, разкопчавате хемостатика, сваляте памучето, навивате ново и повтаряте, докато по памука спре да остава особено количество мръсотия.
Важно: ако в ушния канал на кучето има много косми, те трябва да се отстранят преди почистването - иначе ще ги набутате навътре в канала и ще си създадете по-сериозен проблем.
Скубането на уши става с помощта на вездесъщия хемостатик - по-горе споменах, че е разумно процедурата да се извършва от ветеринар все пак.
В домашни условия ви е необходима пудра за уши, например такава:

Идеята на пудрата е да изсуши космите в ухото и да ги направи по-лесни за захващане, като същевременно обезболи леко кожата. В интерес на истината, скубането на косми от вътрешността на ушния канал не е кой знае колко болезнено за кучетата - по-скоро им е неприятна самата процедура.
Изсипваме доста щедро количество пудра, разнасяме го вътре в ушния канал с пръст. НЕ СЕ СКУБЯТ космите от вътрешната страна на ухото и около ушния канал, а само тези вътре в него! Стърчащите от канала косми могат да се захванат с пръсти - по няколко косъма наведнъж, не по цял кичур! - просто стискате с палец и показалец и отскубвате. Пудрата прави космите лесни за захващане и удобни за издърпване.
Разположените по-дълбоко косми се отскубват с хемостатика - захващате между "остриетата" му няколко косъма (не прекалено много наведнъж) и отскубвате.
Препоръчително е да не ръчкате с голите остриета на хемостатика навътре в ушния канал, където вече нямате видимост. Можете да одраскате нежното уше или да щипнете с хемостатика кожа вместо козина и да нараните животинката. Така или иначе, в повечето случаи на "косми в ухото" растителността се намира на сравнително плитко. А ако кучето ви страда от "супер-космати ушни канали" , ще се наложи използването на по-сериозни уреди - отоскоп, специални хемостатици с много дълга "човка"... с други думи - сами у дома не става.
След оскубването на ухото, използвайте препарат за почистване: сипвате щедро количество в ушния канал, масажирате усърдно и оставяте кучето да си отърси главата и да изкара навън мръсотията. Обирате течността с марля.
Направете това дори ако планирате да "нападате" куч за дълбочинно почистване - по този начин ще размекнете ушната кал и ще стане по-лесно и удобно да я махнете.

И, отново: при най-малкото съмнение за нещо нередно с ухото - зачервяване, тръскане на главата, неприятна миризма от ушния канал, държане на главата наклонена настрани; жвакане, когато почесвате кучето зад ухото или признаци на неудобство при почесването зад ухото (скимтене, дърпане или напротив, неприсъщо за кучето натискане за масаж), както и ако кучето твърде често си чеше едното или и двете уши... При най-малкото съмнение за нещо нередно - вървете при ветеринаря! Уж дребните и безобидни неща често се оказват сериозен, трудно лечим проблем, особено ако оставите ухото да "ври в собствен сос" без нужното внимание повече време.