[koce]

Моите пет се чувстват прекрасно на двора Рецептата е здрава ограда и здрави нерви Малко спорт и хъскито е щастливо

Снимка (и)

• 

[MiSs KiSs]

Didi168, в 06 March 2013 - 06:25 PM, написа:

Океей, значи да я оставя да ме клати, докато започнем да излизаме и някой кучо й каже, че не се прави така, или имаш друг съвет?

Е, браво хубава работа! Ако толкова ти харесва да те клати - остави я...
Май ще спра да използвам каквито и да било метафори, че нещо не ми се разбира.
Предполагам госпожичката знае какво значи "не" - еми, изпозвай го! Тя няма 10кг. не е нужно да я теглиш за крайниците. Може просто да я подбутнеш (ама не от дивана и не със сила, че вече се плаша как ми се разбират изразите!!!), не се изисква философия че да покажеш кое, къде и как...
Ако се надяваш на някое куче да я научи вместо теб... сполай!!! Ще я научат на всевъзможни техни си глупости, твоята работа няма кой да я свърши.

Аде със здраве!

[Letty]

Didi168, в 06 March 2013 - 07:57 PM, написа:

Хъскито не е дворно куче

Това пък какво трябва да значи?

[Didi168]

Трябва да значи, че хъскито е социално животно и обича да е сред хора. Не че претендирам за кой знае какви познания за породата, но специално това изречение съм го прочела тук във форума и то беше от някой с 1000 + мнения. Извинявам се, ако информацията е грешна :)

[poly_zoe]

Преди малко се върнахме от тренировка. Атила вече идва от 50 метра разстояние като му викна Атила, виж тук, естествено винаги има наградка - парченце кренвирш, само с кренвирш идва винаги, ако няколко пъти му дам нещо друго и почва да се чуди, кое е по-интересно, да си души или да дойде. Важното е да има голяма мотивация, за да дойде. Не знам дали все така трябва да е - да имам под ръка нещо което той много обича, подозирам, че да, но няма значение, важното в 99% от случаите да идва. Също вече научи като кликна два пъти куката на каишката, значи да дойде да го закаиша . Е това не го прави от 50 метра, а когато е по-близо и наистина не е с нещо супер разсеян. Това го можем все пак от последните две тренировки и за сега по-лесното, по нататък и от по-далече ще го тренираме да идва и да се оставя да ко закаишат.

Това с кликването на куката го учим така: в началото беше само два пъти клик, веднага наградка, два пъти клик, пак веднага наградка докато научи че два пъти кликване значи нещо хубаво, да направи връзката с кликването. В началото след като няколко пъти след кликване вземе наградката, следва и закачането на каишката за нагръдника, като това става еднорвеменно с взимането на наградката. Значи така - два пъти клик, докато си взима наградата се слага каишката. След няколко секунди веднага се освобождава от каишката и се оставя минута две да си прави каквото си иска, след което се повтаря отново. В началото нашия много се ядвосваше, че е вързан, почваше да лае и да се опитва да гризе каиша, но после видя, че няма лошо да го вържат, че това не значи непременно край на забалвенията или пък че има нещо интересно като котка, кокошка, заек или колоездач и което не му давам лови . За това в началото не го отвръзвахме веднага, ами чакахме да се поуспокои, като се кротне и тогава го освобождавахме. По-късно почнахме като го вържем и малко походим както е вързан и чак след това го освободим, освен това слагането на каишката става вече веднага на първото двойно клик, не след 4-5тото примерно. Когато не е много далече от мен и като чуе два пъти щрак, идва и знае че ще му сложа каиша, но идва и то всеки път, естествено заради кренвирша .

Това е което сме научили за сега, но за мен не малко, като знам преди какво ли не измислях, за да го накарам да се приближи до мен, че да го вържа, а и той маймуната много добре се усеща, какво ще правя и беше един внимателен и предпазлив, да не вземат да го измамят нещо Не само това де, аз много неща научих, как да се разхождаме, какво да правя и как, също какво да не правя. Например нещо което аз не знаех и често правех, много го гледах, все ми бяха очите в него, като искам да се махвне от нещо или да не закача някой, го спирах като казвам не и го дърпам, а сега не правя вече така, а казвам давай нататък и с ръка го насочвам, в същото време и аз тръгвам натам, и той идва след мен, не се дърпа като натам където не давам. Или пък ако той се дърпа в една посока, която аз не искам и не му казвам не, а само леко задържам каиша и му казвам ето натам върви и му показвам с ръка накъде и той не се дърпа, а тръгва накъдето аз искам!!! Аз съм страшно доволна, направо ви казвам не вярвам на очите си.

Жената ми препоръча две книги, сега чета едната Calming signals, на Turid Rugaas, не знам дали я има на български, но в Амазон я има на английски. Много е интересна, много неща научих от там. Другата е Stеrss in dogs от Martina Scholz и Klarissa von Reinhardt, също я има на английски, не съм чела още, та не знам, но предполагам също ще ми хареса.

С нагръдника все още се разхождаме без особени усилия, но сложа ли нашийника, дърпането няма край. Явно е свързал нашийника с болките в гърлото при разходките и усети ли го на шията си и започва да тегли здраво, за да избяга ли и аз не знам, но е факт, дърпа се колкото му сила държи.

[MiSs KiSs]

poly_zoe, звучи страхотно, браво и на треньорката, и на теб и на разбойника!!! Благодарение на разказите ти, и ние сложихме нагръдника - воала, разхождането стана приказка. Много се радвам, че махнахме нашийника. Сега, ако се дърпа за нещо е много по-леко вече.

Didi168, в 07 March 2013 - 08:08 PM, написа:

Трябва да значи, че хъскито е социално животно и обича да е сред хора. Не че претендирам за кой знае какви познания за породата, но специално това изречение съм го прочела тук във форума и то беше от някой с 1000 + мнения. Извинявам се, ако информацията е грешна :)

Да, хъскито е социално животно, обича да е с хора и кучешки другарчета. Ако "дворно куче" означава да стои само затворено на двора, без внимание и разходки... то това никое куче не го заслужава... всяко куче трябва да има нужните разходки и игри с хора и други кучета...
Хъскито не бива да се вързва на синжир, било той дълъг или прикачен за тел, по която да прави "тегели". Хубаво е да е на двор, стига да е добре обезопасен. Може и в голяма клетка, примерно 5м. на 5м. или 10 на 10. Но не и вързано. Дори при такива условия, разходките и игрите пак са си задължителни.

[Flawless]

poly_zoe, в 11 March 2013 - 05:38 PM, написа:

Преди малко се върнахме от тренировка. Атила вече идва от 50 метра разстояние като му викна Атила, виж тук, естествено винаги има наградка - парченце кренвирш, само с кренвирш идва винаги, ако няколко пъти му дам нещо друго и почва да се чуди, кое е по-интересно, да си души или да дойде. Важното е да има голяма мотивация, за да дойде. Не знам дали все така трябва да е - да имам под ръка нещо което той много обича, подозирам, че да, но няма значение, важното в 99% от случаите да идва. Също вече научи като кликна два пъти куката на каишката, значи да дойде да го закаиша . Е това не го прави от 50 метра, а когато е по-близо и наистина не е с нещо супер разсеян. Това го можем все пак от последните две тренировки и за сега по-лесното, по нататък и от по-далече ще го тренираме да идва и да се оставя да ко закаишат.

Това с кликването на куката го учим така: в началото беше само два пъти клик, веднага наградка, два пъти клик, пак веднага наградка докато научи че два пъти кликване значи нещо хубаво, да направи връзката с кликването. В началото след като няколко пъти след кликване вземе наградката, следва и закачането на каишката за нагръдника, като това става еднорвеменно с взимането на наградката. Значи така - два пъти клик, докато си взима наградата се слага каишката. След няколко секунди веднага се освобождава от каишката и се оставя минута две да си прави каквото си иска, след което се повтаря отново. В началото нашия много се ядвосваше, че е вързан, почваше да лае и да се опитва да гризе каиша, но после видя, че няма лошо да го вържат, че това не значи непременно край на забалвенията или пък че има нещо интересно като котка, кокошка, заек или колоездач и което не му давам лови . За това в началото не го отвръзвахме веднага, ами чакахме да се поуспокои, като се кротне и тогава го освобождавахме. По-късно почнахме като го вържем и малко походим както е вързан и чак след това го освободим, освен това слагането на каишката става вече веднага на първото двойно клик, не след 4-5тото примерно. Когато не е много далече от мен и като чуе два пъти щрак, идва и знае че ще му сложа каиша, но идва и то всеки път, естествено заради кренвирша .

Това е което сме научили за сега, но за мен не малко, като знам преди какво ли не измислях, за да го накарам да се приближи до мен, че да го вържа, а и той маймуната много добре се усеща, какво ще правя и беше един внимателен и предпазлив, да не вземат да го измамят нещо Не само това де, аз много неща научих, как да се разхождаме, какво да правя и как, също какво да не правя. Например нещо което аз не знаех и често правех, много го гледах, все ми бяха очите в него, като искам да се махвне от нещо или да не закача някой, го спирах като казвам не и го дърпам, а сега не правя вече така, а казвам давай нататък и с ръка го насочвам, в същото време и аз тръгвам натам, и той идва след мен, не се дърпа като натам където не давам. Или пък ако той се дърпа в една посока, която аз не искам и не му казвам не, а само леко задържам каиша и му казвам ето натам върви и му показвам с ръка накъде и той не се дърпа, а тръгва накъдето аз искам!!! Аз съм страшно доволна, направо ви казвам не вярвам на очите си.

Жената ми препоръча две книги, сега чета едната Calming signals, на Turid Rugaas, не знам дали я има на български, но в Амазон я има на английски. Много е интересна, много неща научих от там. Другата е Stеrss in dogs от Martina Scholz и Klarissa von Reinhardt, също я има на английски, не съм чела още, та не знам, но предполагам също ще ми хареса.

С нагръдника все още се разхождаме без особени усилия, но сложа ли нашийника, дърпането няма край. Явно е свързал нашийника с болките в гърлото при разходките и усети ли го на шията си и започва да тегли здраво, за да избяга ли и аз не знам, но е факт, дърпа се колкото му сила държи.

Браво за напредъка! Доста време ще трябва да имаш и лакомство като го привикваш, но това е нормално и с Неро бяхме така.
Аз лично съм учила Неро да не свързва слагането на повода с приключването на разходката, затова като го вържа след няколко крачки го пускам и така няколко пъти. И сега мога да си го хвана без проблем.
Насочването с ръка е страхотно! Много добра идея, аз също насочвам Неро с ръка и му казвам Остави, ако не искам да ходи при куче и тн.
Продължавайте в същия дух!

[poly_zoe]

Здравейте! Пак съв тук след поредната тренировка. Този път учихме команда ела да седнеш . Тя е когато искам да дойде при мен, но искам също за малко да седи до мен и да изчака докато го освободя. Избирате си някоя фраза, не същата като за командата виж тук (тя е само да дойде до теб да "козирува" и да си ходи веднага). Командата виж тук вече я прави от 100 метра и дори в присъстието на дразнители като колоездачи, майки с бебешки колички или запалянковци, които минават покрай ограждението където се провеждат тренировките и се любуват на послушния ми и красив домашен любимец (добре че не са го виждали извън какво е магаре ).

Та значи, треньорката ми използва за това zu mir - при мен на БГ, като едноврменно с казването го приканвам с ръка. Пак може да си изберете който на вас ви е най удобен жест, аз помахвам с ръка към гърдите си, то аз така и човек викам отдалеч като искам да му кажа да дойде, нали се сещате какъв е жеста, че не знам дали го обясних добре, то всъщност няма никакво значение де. Като дойде Атила и му казвам седни, изчаквам малко време и го освобождавам като казвам брааав и му подавам наградка. В началото се освобождава почти веднага, но с течение на тренировката това време постепенно се увеличава. Треньорката също ме посъветва като му викам и показвам при мен, да отстъпя две три крачки назад, да не седя на едно място закована, че да съм по приятерски за кучето, като стоя на едно място е малко застрашително и това може да го разубеди да дойде. Атила винаги изпълняваше безотказно. Миличкия ми той.

Друго да кажа. Разходките ни вече са не само той да си ходи и да си души, а аз безучастно да го следвам. Нося си с мен вече парченца храна и му ги крия тук таме и го карам да ги търси, като ги намери естествено си ги изяжда. Много го обича това. Също, понеже се разхождаме често из гората, прескачаме препятствия, карам го да се катери и ходи върху паднали дънери или пък да ги прескача. Не си играем вече с гонене на предмети или гонене на мен, много се превъзбужда все още и после трудно го укротявам. А, друго, ако се случи нещо да се разбеснее, примерно както днес, едни сърни са се заселили точно срещу нашата къща в гората и пак ни се изпречиха на пътя, та Атила направо откачи, взе да прави подскоци и въртели, а тревата ужасно мокра и кална, и съответно много се пързаляше, едвам успях да не се подхлъзна и да падна и за да го успокоя просто клекнах на земята с полугръб към него (ако не беше толкова кално и мокро щях да седна направо, а ако не подейства да легна ). Той не се успокои съвсем, спря да се дърпа, но все още беше доста напрегнат и занех ли че стана ли, пак ще се затегли, затова почнах да се прозявам . След 5 минути клечане и 10ина прозявки той се успокои и си продължихме разходката. Той пак се опита да ходи натам дето избягаха сърните, но не както преди. Не ме мислете за луда нещо, така съветват в книгите, които чета сега , та ако имате забележки не към мен, не аз съм ку-ку, ха ха ха. Обаче действа, почти на секундата, не като преди, Атила не, спри, да играем на дърпаница и така докато го прибера. Сега само сядам или лягам и готово, той спира.

Прави ми впечатление, че вече Атила по време на разходка е много по концентриран върху мен. Преди аз все едно не съществувах, грешка, по скоро бях пречка да му е забавно и съответно хич не искаше да ми обръне внимание. Сега вече само като му викна Атила и той веднага ме поглежда защото знае, ооо сега ще има нещо интересно, ще ме кара да правя нещо, пък даже накрая ще има и вкусотийка, ааа абе я да ида да видя що ме вика . Ибозщо мен вече ме свързва единтствено с приятни емоции и много по лесно мога да го накарам да дойде при мен. Все още има доста да работим де, но разликата от преди и сега за мен е невероятна. Също удоволствието да работиш по този начин с кучето си е много голямо. За голяма моя изненада и проблемите му вкъщи когато аз изляза почти изчезнаха, много по спокоен е , пак от време на време се издрисква като тръгна, но вече доста рядко, преди беше всекидневно, чуе ли ми колата и веднага се изкендзваше. Другата седмица треньорката ще идва у нас, за да работим вече и по проблема сам вкъщи.

Flawless, засякох те в една труга тема (след месеци застой явно изникна днес отново за мое голямо облекчение, че леко се бях притеснила ), в един друг подфорум. Да знаеш имаш голям съмишленик в мое лице , още повече когато (поне за сега) виждам огромен напредък с моето куче.

[Flawless]

poly_zoe, в 22 March 2013 - 12:20 AM, написа:

Здравейте! Пак съв тук след поредната тренировка. Този път учихме команда ела да седнеш . Тя е когато искам да дойде при мен, но искам също за малко да седи до мен и да изчака докато го освободя. Избирате си някоя фраза, не същата като за командата виж тук (тя е само да дойде до теб да "козирува" и да си ходи веднага). Командата виж тук вече я прави от 100 метра и дори в присъстието на дразнители като колоездачи, майки с бебешки колички или запалянковци, които минават покрай ограждението където се провеждат тренировките и се любуват на послушния ми и красив домашен любимец (добре че не са го виждали извън какво е магаре ).

Та значи, треньорката ми използва за това zu mir - при мен на БГ, като едноврменно с казването го приканвам с ръка. Пак може да си изберете който на вас ви е най удобен жест, аз помахвам с ръка към гърдите си, то аз така и човек викам отдалеч като искам да му кажа да дойде, нали се сещате какъв е жеста, че не знам дали го обясних добре, то всъщност няма никакво значение де. Като дойде Атила и му казвам седни, изчаквам малко време и го освобождавам като казвам брааав и му подавам наградка. В началото се освобождава почти веднага, но с течение на тренировката това време постепенно се увеличава. Треньорката също ме посъветва като му викам и показвам при мен, да отстъпя две три крачки назад, да не седя на едно място закована, че да съм по приятерски за кучето, като стоя на едно място е малко застрашително и това може да го разубеди да дойде. Атила винаги изпълняваше безотказно. Миличкия ми той.

Друго да кажа. Разходките ни вече са не само той да си ходи и да си души, а аз безучастно да го следвам. Нося си с мен вече парченца храна и му ги крия тук таме и го карам да ги търси, като ги намери естествено си ги изяжда. Много го обича това. Също, понеже се разхождаме често из гората, прескачаме препятствия, карам го да се катери и ходи върху паднали дънери или пък да ги прескача. Не си играем вече с гонене на предмети или гонене на мен, много се превъзбужда все още и после трудно го укротявам. А, друго, ако се случи нещо да се разбеснее, примерно както днес, едни сърни са се заселили точно срещу нашата къща в гората и пак ни се изпречиха на пътя, та Атила направо откачи, взе да прави подскоци и въртели, а тревата ужасно мокра и кална, и съответно много се пързаляше, едвам успях да не се подхлъзна и да падна и за да го успокоя просто клекнах на земята с полугръб към него (ако не беше толкова кално и мокро щях да седна направо, а ако не подейства да легна ). Той не се успокои съвсем, спря да се дърпа, но все още беше доста напрегнат и занех ли че стана ли, пак ще се затегли, затова почнах да се прозявам . След 5 минути клечане и 10ина прозявки той се успокои и си продължихме разходката. Той пак се опита да ходи натам дето избягаха сърните, но не както преди. Не ме мислете за луда нещо, така съветват в книгите, които чета сега , та ако имате забележки не към мен, не аз съм ку-ку, ха ха ха. Обаче действа, почти на секундата, не като преди, Атила не, спри, да играем на дърпаница и така докато го прибера. Сега само сядам или лягам и готово, той спира.

Прави ми впечатление, че вече Атила по време на разходка е много по концентриран върху мен. Преди аз все едно не съществувах, грешка, по скоро бях пречка да му е забавно и съответно хич не искаше да ми обръне внимание. Сега вече само като му викна Атила и той веднага ме поглежда защото знае, ооо сега ще има нещо интересно, ще ме кара да правя нещо, пък даже накрая ще има и вкусотийка, ааа абе я да ида да видя що ме вика . Ибозщо мен вече ме свързва единтствено с приятни емоции и много по лесно мога да го накарам да дойде при мен. Все още има доста да работим де, но разликата от преди и сега за мен е невероятна. Също удоволствието да работиш по този начин с кучето си е много голямо. За голяма моя изненада и проблемите му вкъщи когато аз изляза почти изчезнаха, много по спокоен е , пак от време на време се издрисква като тръгна, но вече доста рядко, преди беше всекидневно, чуе ли ми колата и веднага се изкендзваше. Другата седмица треньорката ще идва у нас, за да работим вече и по проблема сам вкъщи.

Flawless, засякох те в една труга тема (след месеци застой явно изникна днес отново за мое голямо облекчение, че леко се бях притеснила ), в един друг подфорум. Да знаеш имаш голям съмишленик в мое лице , още повече когато (поне за сега) виждам огромен напредък с моето куче.

Много се радвам за вашия напредък! Отдавна не съм писала, но си чета форума и определено ми е много интересно да чета за прогреса с Атила и методите, които прилага треньорката. Радвам се и, че отделяш толкова време и внимание на кучето и отношенията с него, това е рядкост днес, пък и явно сте попаднали на читав треньор, което е от съществено значение! Все по-хубаво ще ви става заедно!

Неро ме смайва колко много се е променил, какво страхотно поведение има, как се е успокоил по отношение на мъжки кучета и тн. Стреличка, уж старо куче нови трикове не научава, но хич не е така и тя е страшно умна и бързо възприема! Рай! :D

[kranivo]

Здравейте, нуждая се от съвет. Имам хъски на 4 месеца, но не подлежи на нито един от прочетените методи за възпитание. Много е агресивна, ходо по нужда където реи и не помага "Не" с местене и дърпане на опашки, клетката също, както и спреят. Моля за помощ.

[Flawless]

kranivo, в 22 March 2013 - 05:08 PM, написа:

Здравейте, нуждая се от съвет. Имам хъски на 4 месеца, но не подлежи на нито един от прочетените методи за възпитание. Много е агресивна, ходо по нужда където реи и не помага "Не" с местене и дърпане на опашки, клетката също, както и спреят. Моля за помощ.

Няма куче, което на 4 месеца да е агресивно! Когато куче не изпълнява, то е или защото командата е зададена неправилно, или защото не я знае или защото не е заучена както трябва. Бъдете по-търпеливи и настоятелни, това все пак е бебе, учете чрез игра.
Ходи по нужда където иска, защото не е научена къде трябва пък и както казах това е бебе, което ще рече че е малка за да стиска и като се събуди или наяде трябва да си свърши работата. Дърпането на опашката е свръх идиотизъм от ваша страна!

Търпение и постоянство е правилния път!

[kranivo]

Flawless, в 22 March 2013 - 05:35 PM, написа:

kranivo, в 22 March 2013 - 05:08 PM, написа:

Здравейте, нуждая се от съвет. Имам хъски на 4 месеца, но не подлежи на нито един от прочетените методи за възпитание. Много е агресивна, ходо по нужда където реи и не помага "Не" с местене и дърпане на опашки, клетката също, както и спреят. Моля за помощ.

Няма куче, което на 4 месеца да е агресивно! Когато куче не изпълнява, то е или защото командата е зададена неправилно, или защото не я знае или защото не е заучена както трябва. Бъдете по-търпеливи и настоятелни, това все пак е бебе, учете чрез игра.
Ходи по нужда където иска, защото не е научена къде трябва пък и както казах това е бебе, което ще рече че е малка за да стиска и като се събуди или наяде трябва да си свърши работата. Дърпането на опашката е свръх идиотизъм от ваша страна!

Търпение и постоянство е правилния път!

Такова като "не" не я вълнува вече. Пишкаше и акаше в банята след 1 месец обучение и сега го прави в коридора, може да и прилагате, каквито и да е наизустени и написани начини и няма да подействат. Това е инат. Проблема е, че не знам как да се преборя с него!!!
А за агресията ще прикача видео

[Мидрол]

kranivo, наистина 4-месечно куче не може да е агресивно. Най-вероятно има нужда от повече тичане, игра и внимание. И от възпитание и обучение. То ест да й отделяте колкото се може повече от времето си. Очевидно играта й е мечешка, а зъбките й са остри, но тя и не подозира, че ви хапе лошо. Просто трябва да й го обясните. Както и с пишкането, ако разбере къде искате да пишка, тя ще се старае да не го прави там, където не трябва.
Мой съвет, почнете да я учите на команди. И като научи седни и дай лапа, почнете да я учите на не, когато играта й ви се види грубичка.
Хъскитата са изключително умни и много бързо схващат. Освен това много си падат по наградките, така че щом разберат, че определено тяхно дейстние се поощрява материално, с двойно по-голямо усърдие ще го правят. Сигурна съм, че ще имате успех!

[ChavdarN8]

Здравейте ! Сибиреца ми е на около 3 месеца и 15 дена и хапе ужасно много и постоянно... Хапе доста силно и често прави рани който кървят на мен и мойте приятели , някакви съвети ?

[WhiteNoise]

MiSs KiSs, в 12 March 2013 - 11:46 AM, написа:

Хъскито не бива да се вързва на синжир, било той дълъг или прикачен за тел, по която да прави "тегели".

Кучето не е човек. Разберете го най-накрая. Стига да е нахранено и разходено нищо не му пречи да е на сиджир през ноща.
Като почнете да ми развивате теории за социално и свободолюбиво... веднага ви познавам. Тичащите след псетата си по градинки ;)

[Flawless]

ChavdarN8, в 30 March 2013 - 06:29 PM, написа:

Здравейте ! Сибиреца ми е на около 3 месеца и 15 дена и хапе ужасно много и постоянно... Хапе доста силно и често прави рани който кървят на мен и мойте приятели , някакви съвети ?

Като за начало да беше чел преди да си вземеш куче, все още не е късно да почнеш да четеш и когато го направиш, ще видиш, че темата е коментирана стотици пъти, дори и няколко поста по-нагоре и ще разбереш, че това е нормално, според мен го прави и от превъзбуда като го водиш сред приятелите си, които само го мачкотят, така че . . .

[MiSs KiSs]

WhiteNoise, в 31 March 2013 - 07:32 AM, написа:

Кучето не е човек. Разберете го най-накрая. Стига да е нахранено и разходено нищо не му пречи да е на сиджир през ноща.
Като почнете да ми развивате теории за социално и свободолюбиво... веднага ви познавам. Тичащите след псетата си по градинки ;)

Това може да са думи само на човек, който НЕ цени кучетата и животните като цяло. Няма да коментирам какво се подразбира за личностните характеристики на индивид, който разсъждава по подобен начин... Ако за вас да си вземете куче означава да му хвърлите парче хляб и да го изведете да препика около блока... горкото ви куче. И искрено се надявам да нямате такова, че да не се мъчи хайвана. Кучето не е човек, да. Хората са зли, егоцентрични и завистливи...
Запазете садистичните ограничени разбирания за вас.

[blackwave]

Амм като собственик на хъски от точно 3 дни - по точно съсобственик....таа както и да е аз ще се грижа за него.. Вече бягахме с хъскито 2 пъти (то е на 4 месеца) . Мога да кажа че точно това куче е доста послушно. За тези 2 дни вече се научихме да вървим в крачка, да бягаме в крачка и това е за сега :D . След малко ще слизам да опитам да го науча да сяда при команда но...ще видим....Не съм го пускал свободно и за момента нямам такива мисли понеже остане ли на по свободно бяга като..... :D

Редактирано: Да добавя също...уникално красиви минахме по центъра като го взех. :D Буквално спирахме на всеки 2ри метър за да му се любуват.

[ShiBumi_GirL]

MiSs KiSs, в 01 April 2013 - 08:01 AM, написа:

WhiteNoise, в 31 March 2013 - 07:32 AM, написа:

Кучето не е човек. Разберете го най-накрая. Стига да е нахранено и разходено нищо не му пречи да е на сиджир през ноща.
Като почнете да ми развивате теории за социално и свободолюбиво... веднага ви познавам. Тичащите след псетата си по градинки ;)

Това може да са думи само на човек, който НЕ цени кучетата и животните като цяло. Няма да коментирам какво се подразбира за личностните характеристики на индивид, който разсъждава по подобен начин... Ако за вас да си вземете куче означава да му хвърлите парче хляб и да го изведете да препика около блока... горкото ви куче. И искрено се надявам да нямате такова, че да не се мъчи хайвана. Кучето не е човек, да. Хората са зли, егоцентрични и завистливи...
Запазете садистичните ограничени разбирания за вас.

Ако четем внимателно и се опитаме да вникнем в думите,а не да си интерпретираме както на нас ни харесва,всъщност няма нищо садистично.
Кучето е куче и за него съвсем не е задължително да спи по дивани и легла,нито пък да спи в апартамент.
От това да е нахранено как пък разбрахте,че е филия хляб,а не е висок клас гранула примерно?
От това да е разходено как пък разбрахте,че не е бягало мин 1 час?
Това,че ще спи навън какво му е лошото?Хубава,изолирана и топла колиба.
Било социално живовтно.Ми те всички кучета са.
Или Ви притеснява думата ''синджир''?
Нищо няма да му стане н кучето ако постои няколко часа вързано.Не е чак такава трагедия и едва ли не нехуманно.
По-добре когато не може да се наблюдава кучето(примерно вечер) да се затваря някъде(заграждение)или да е вързано.Всеки двор е различен и ако е добре обезопасен през деня да си е пуснато животното,а вечер за по сигурно да се връзва.
Много правилно си го е казал човека на кучето му е достатъчно да е сито,да е добре разходено,да е общувало пълноценно с човека си и така дос ледващата сутрин.
Сякаш кучетата вечно са живели в апартаменти.
Хъскито,което гледам в момента определено се чувства в пъти по щастливо когато е на двора,както и останалите ми кучета.

Не целя заяждане или пък спор,но и Вие подходихте малко агресивно

[blackwave]

За да не правя пирамиди ще направя само - ^

ShiBumi_GirL е много прав/права! Но има нещо което трябва да уточним и то е че кучетата с козина може да са навън(говоря за студените дни) но примерно едно чихуа хуа ще му е прекалено студено на минусовите температури в България.... Има много "ако"