Трудният характер и обучение на сибирското хъски
#302
Публикувано: 30 April 2008 - 09:29 PM
#303
Публикувано: 30 April 2008 - 09:30 PM
Цитат
на колко месеца сте :)
#305
Публикувано: 02 May 2008 - 09:55 AM
Друго ме тревожи, немога да отуча Тара от вредния навик да иска неща от масата като вечеряме... и понеже съм твърдо против да и давам каквото и да било докато се вечеря, е някъв ад..
налага се да я затварям в коридора, или непрекъснато докато се храня да викам, НЕ, не, не, не...
Не действа но само за секунди, в момента в който си подаде муцуната на масата казвам не, тя заобикаля масата и пак прави опит, аз пак казвам не.. и обиколката се повтаря.. :( има ли някъв друг начин да се отучи от тоя просташки навик, или това че не и давам нищо от масата и повтарям НЕ като побъркан ще помогне, Тара е на 3 месеца.?
Другото което ме дразни е, че много хапе... не се радва като нормално куче със скачане и лизане, всеки път като се прибера, от вратата се почва едно лудо скачане, скимтене, лаене.. докато се съблека, и след като и обърна внимание се започва с глозгането на ръцете ми.. като и кажа НЕ спира поглежда ме но пак е само за малко и отново почва да хапе.. при по настоятелно НЕ, просто спира да се радва, или се прехвърля на друг член от семейството..
Доктора ни каза че е нормално да хапе и така да си покзава радоста, защото е още малка!!
#306
Публикувано: 02 May 2008 - 11:11 AM

http://www.vbox7.com/play:d880ab65
Turn the lights down low, take it off, let me show, my love for you is insatiable...
#307
Публикувано: 02 May 2008 - 01:29 PM
мястото на кучето не е в кухнята, особено когато се храните или има оставена храна.

JulyVell Siberians
#308
Публикувано: 02 May 2008 - 03:25 PM
Цитат
мястото на кучето не е в кухнята, особено когато се храните или има оставена храна.
Е мястот не е в кухнята, но ние не живеем както масата народ.. живеем в блок, но за съжаление апартамента така е преусроен че няма нито една врата освен на банята/тоалетната. и просто няма как да забраня на кучето да влиза в кухнята.. То ние и кухня може да се каже че нямаме.. по скоро е място където се храним и почиваме.. :( сега съм прибегнал до тактиката да я затварям в коридора, пред входната врата нашия етаж е отделен със стъклена врата 3- апартамента сме след тази врата, та докато се храним кучето седи там, но само ако е много нахално докато се храним, иначе с постоянно повтаряне НЕ, НЕ и подбутване я караме!!
Тя е все пак малка, мисля си че като порасне ще се оправи, ама не съм сигурен че това което правя е правилното..
Друго което ме притеснява...то посоро ми се иска да знам дали е правилно или трябва да се знае кое е куче и кое човек..
аз, брат ми и майка ми се държим с тара като с човешко същество тоест тя е част от семейството и по никъв начин не сме резервирани спрямо нея и това че е куче... не ни е гнус от нея, нямам нищо против като си пиине от моята чаша вода аз да си я изпия не ме е гнус, карам и се просто защото така не бива да прави и да разбере че не е напрвила хубаво..
още от съвсем мъничка като я донесохме обича да седи при нас в банята докато се къпем, явно и харесват капките вода който пръскат насам натам защото пада скачане и мятане в гоненица на капки вода.. ако не я пуснем с нас в банята почва да скимти на вратата.. докато не я пуснем и там сяда до вратата гледа втренчено и лови капки вода!
Никога когато е пишкала не сме и се карали, просто всички знаем че е малка и без нерви по ред на номерата се редуваме да чистим белите!!
Според майка ми а и според мен е съдистичен метода да се караш на животното и да му натриваш носа там дет е пишкало... защото то е бебе и се едно да се караш на на 3 месечно човече че пикае в гащите а не на гърне...
дали подхода е правилен.. тоест, трябва ли да и се крещи като направи беля или просто тва че мрънкам на глас докато изчистя е достатъчно..?
#309
Публикувано: 02 May 2008 - 03:42 PM
Имате ли си команда "Дай глас" или нещо подобно?
И сега по специално за джафкането при малкото кученце - моето е на 2 месеца , но сякаш често си лае/ръмжи/скимти .... когато не може да се качи на легло, когато играчката и влезе под някой шкаф, ако я оставим сама, примерно когато аз вървя вкъщи и тя ми захапе крачола(игра) и и кажа НЕ спира, дръпва се, но стои и гледа дали ще мръдна и си джафка(ядосва се). Та ... проблем ли е?
#311
Публикувано: 02 May 2008 - 08:02 PM
Иначе е тихичка; изобщо не скимти. Е, ако някой я настъпи случайно по лапичката (случвало се е 2 пъти) само тогава, но не е ревла. (на стопанката си е явно ;D :P )
#312
Публикувано: 03 May 2008 - 07:34 AM
Цитат
Цитат
Значи давате. То е ясно, че докато давате ще си иска. Спрете да давате и тя ще спре да иска, много е просто.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#313
Публикувано: 03 May 2008 - 01:02 PM
#314
Публикувано: 03 May 2008 - 02:34 PM
Цитат
Цитат
Цитат
Значи давате. То е ясно, че докато давате ще си иска. Спрете да давате и тя ще спре да иска, много е просто.
Знам, че е просто, но... :- Не казвам че се случва постоянно, но като се замсиля, то и един път е достатъчно да разбере къде има храна. Ще трябва да и се наложим повече :-

http://www.vbox7.com/play:d880ab65
Turn the lights down low, take it off, let me show, my love for you is insatiable...
#315
Публикувано: 07 May 2008 - 07:16 AM
Цитат
Цитат
мястото на кучето не е в кухнята, особено когато се храните или има оставена храна.
.... но за съжаление апартамента така е преусроен че няма нито една врата освен на банята/тоалетната. и просто няма как да забраня на кучето да влиза в кухнята....
Anew,
Не си единствен с подобни условия :blink: И при нас дневна, трапезария и кухня са без стени (и врати) - но това не пречи да е мястото със 100% свободен достъп за кучето. По-голяма част от описаните проблеми сме ги игнорирали, както и работим над някои подробности.
Първо, бих ти препоръчал да се запознаеш с някои теми - ТУК, ТУК, и ТУК
Ще откриеш много полезни съвети и информация.
В моментът Bolt се проявява като доста "възпитано" дзверче у дома, въпреки че в началото беше кошмар. Минахме през системата на четене-опити-грешки-корекции, но с две думи, това което проработи при нас е следното:
1. Фокусирахме се на това да има стройни и ясни правила (най-вече за останалите членове на семейството). Някои от правилата са:
(а) На пода ли е - позволено е. Но само там. Храна, обувки, пр. не се оставят на земята.
(б) При направена беля, следва каране/наказание само ако е хванат на "местопрестъплението". Системата на "5-те секунди". Респективно, без значение колко голяма поразия е извършил, не е ли хванат на място, никаква реакция.
(в) Никаква човешка храна, както и нищо от масите
(г) Строг режим на хранене
2. "Кой поръчва музиката" у дома! Лично смятам че това беше (е) един от основните елементи във възпитанието на кутрето. Трябва да му покажеш че ти си водещ във взаимоотношенията ви. Ти си лидерът. (Препоръчвам да прочетеш внимателно мненията на Mil_ и Marten BG в посочените по горе линкове)
3. Фокусирахме се върху "културата на хранене"
- В моментът в който започваше приготвянето на храната (накисване на гранулите), дзверчо беше като с "оси в главата". Поднасянето на купичката към мястото за хранене (на по-малко от 1 метър от нашата маса) беше придружено със скачания, превъртания, вой, ръмжене, etc. etc.
- Започнах с това да не му позволявам да дивее докато му се приготвят гранулките. В процесът на "готвене", в моментът в който проявяваше "нетърпение", следваше НЕ, надвесване над него, "по гръбче", НЕ, МИРНО, и така докато се успокои. При всеки нов опит да е "нетърпелив" - повтарях процедурата. Също така му "очератх" периметър без право на достъп - ~1.5м от шкафът за "готвене". Всеки опит да го пресече - "връзумяване" по горният метод.
- Поднасянето на купичката: В общи линии горнят метод, както задължително "пазене" на периметър (~1 м) от мен. Това че се радва че ще има папо, и си скача наоколо, (поне засега) не се санкционира.
- Хранене (на Bolt): Никакъв достъп до купичката докато не се е успокоил и седнал на място (в случаят седи близко, почти до купичката). Началото, както с всяко нещо, беше изключително трудно. Използвах методът за махане на купичката докато се поуспокои, както и да го държа с ръце, "по-грубче", ...
Първият ден от "възпитанието" яденето започваше ~час след определеното време, но след това всичко си дойде на място.
- Хранене (останали членове на семейството). Ако скимти, облизва се наоколо, отърква се в краката ни, ние просто го игнорираме. Никаква реакция от наша страна. При всеки опит за качване върху краката ни, стол, или пък ниската масичка в дневаната - "НЕ, надвесване над него, "по гръбче", НЕ, МИРНО, и така докато се успокои"
В моментът нямаме абсолютно никави проблеми, както с неговото, така и с нашето хранене. Неговата купичка се поднася, стои си седнал до нея, докато не му се каже "яж". Ако скимти, командата "яж" не се подава. Държа го "седнал" между 30 сек. до 1.5 минути при всяко хранене, в зависимост от ситуацията.
Докато ние се храним, кучето или ляга под масата в краката ни, или сяда/ляга на около метър от нас, и гледа тъжно :(. Но не ни досажда изобщо. Ако се случи да се разскимти - просто се игнорира, никакво внимание - не съществува за нас в този момент.
Цитат
- Ти ще си решиш как да постъпиш, в зависимост от твоята ситуация - аз лично бих отделил време и енергия (трябва да е на цялата фамилия) за изграждане "култура на хранене" на кутрето. Не можеш да си представиш какво удоволствоие е да имаш "възпитано" куче до теб, когато семейството се храни. Дори бяхме на ресторант с него на два пъти - никакви проблеми (за сега ;))
Цитат
- Това, според мен, просто не трябва да го позволяваш. Не става въпрос дали те е гнус или не. Кучето трябва да знае/разбере че чашите и чиниите са за вас - не за него, иначе става "объркване" в йерархията.
Цитат
- Дали ще е при теб кучето докато вземаш душ, или не, е въпрос единствени и само на твое решение. Важното е да има ясни правила. Ако не искаш да е при теб, просто не го пускаш да влиза никкога! Това че скимти (в началото) е напълно нормално. Игнорираш - никакво внимание - постоянство от твоя страна е решението.
Цитат
- Първо, ако не си го хванал на място е безсмислено да се караш/наказваш - дори може да предизвикаш "недуразомения". Ако ти прави удоволствие докато чистиш да си мрънкаш - едва ли има проблем. Но за него това нищо не значи.
- В моят случай, аз не му крещя. Старая се да градирам реакцията си:
(а) Много спокойно (например НЕ);
(б) Ако не "проработи" от първият път - още два пъти НЕ, но с повишаване силата на гласа (обаче гледай да не повишаваш тонът - кутрето може да го свърже със скимтене от твоя страна)
(в) Последната гласова команда, в моят случай, е "Bolt, (пауза 1-2 сек) НЕ" - старая се да е с "удебелен" глас (средно висок), както и произнасям името му подчератно отчетливо, а НЕ-то е много рязко (получава се нещо между не и изсумтяване). В над 90% от случаите проработва безотказно.
(г) Ако (а), (б), (в) не са проработили, следва процедура на "шамаросване" - обаче, никога не си го позволявам ако става въпрос за естествени нужди
- в моментът в който е спрял с "магарията" му се накарвам (не му крещя, но използвам порицаващ тон) - струва ми се е без значение какво му говориш (може да му обясняваш какъв/ва красавец/а е), важното е тонът ти.
Надявам се горното да ти е от полза - внимателно прочети темите на дадените линкове! Не забравяй, че всички съвети (мения) са по-скоро от насочващ характер. Ти си този който трябва да изгради системата на възпитание за твоето куче, в зависимост от индивидуалноста на кутрето, както и на условията - дом, семсейство, ....
Cheers :blink:
#320
Публикувано: 14 May 2008 - 08:09 AM
haskiNeron малко е късничко, ама все пак да ти дам един съвет ;)
Както казаха хъскито вие, но аз ще добавя, че и отчасти лае. Аз моето не веднъж съм го чувала, когато види нещо интересно или, нещо което я плаши да започне да го ЛАЕ ;D оххх тогава си падам от смях ;D Имам клипчета само трябва да видим къде да ги пусна :rolleyes: Разбира се през повечето време вие, и то много понякога, и естествено, че ако прекали и се скарвам. Тя много обича да си вие, особено когато има хора...които не и обръщат внимание ;D Един вид с това, може би, ви привличат вниманието, искат да се покажат, да ги погалите или просто да дадете от любимата кучешка бисквитка :wub: ;D
Аз също много се кефя и ми е много забавно като вие, но имаше един период в който простооо :rolleyes: Не спирасше, видише ли някой от семейството и малееейй, цялата гарсониера я чуваше, че и както сме до центъра... ;D ;D В този период започнах да и се скарвам, за това, че вие. Нормално е, не се отучи, и все още си вие, когато се появят горе изписаните причини, просто си им е в природата ;). Ние можем единствено да го намалим или спрем, за момент , в дадена ситуация :P
Така, че ако искаш да мамалиш виенето, скарвай й/му секогато прекали, ако не те послуша от първия път, втория с по висок тон или дори ако се наложи леко шамарч. Тя/той трябва да разбере, че ти си господарят B) ;)
Късмет :P
П.с. Ако има още, нека някой да попълва или поправя ;)

http://www.vbox7.com/play:d880ab65
Turn the lights down low, take it off, let me show, my love for you is insatiable...