Говорещитe с кучета Интересна новина
#1
Публикувано: 03 August 2010 - 10:02 AM
Тази логика владее дискусиите около отглеждането на кучета от повече от пет години - основно благодарение на нееднократно награждаваното шоу на National Geographic "Говорещият с кучета" (Dog Whisperer) с водещ експертът по кучешко поведение Сизър Милън.
Много специалисти обаче казват, че философията на Милън е базирана на вече развенчани изследвания на животните, а някои от неговите техники - най-вече "алфа-преобръщането", при което той притиска кучето по гръб и го държи за шията - са направо жестоки.
Треньорът Виктория Стилуел стартира конкурентна кампания срещу Dog Whisperer, като участва в "Аз или кучето" (It's Me or the Dog) на Animal Planet и разпространява система за позитивно насърчаване (както в киберпространството, така и с бойци на фронта) - през юни тя стартира подкаст (достъпен на positively.com и в iTunes) и лицензира методите си за първи набор от 20 треньори на кучета в САЩ, Великобритания и Гърция.
Тя използва позитивността като противопоставяне на теорията за доминацията - и запазва агресията си за хората, които се държат зле.
Дебатът произтича от 40-те години -
от изследвания на пленени на различни места вълци, които когато бъдат заставени да живеят заедно, буквално се конкурират за статус.
Признатият специалист по животинско поведение Рудолф Шенкел нарича мъжкия и женската, които печелят в конкуренцията, алфа-двойка.
Оказва се обаче, че това изследване е базирано на погрешни предпоставки: според Дейвид Меч, основател на базирания в Минесота International Wolf Center, в дива среда вълците всъщност живеят в обособени семейства, а не случайно събрани групи. И в тях майката и бащата са водачите на глутницата, а статусът на потомството им е базиран на реда на раждането им.
Меч, който някога е бил поддръжник на теорията за алфа-самците сред вълците, но е променил курса си в последните години, казва, че йерархията на глутницата не включва борба във висшите етажи на групата, защото точно като в човешкото семейство, малките естествено приемат ръководството на родителите си.
Бони Бийвър, бивш президент на Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA), казва: "Официално се противопоставяме на някои от нещата, които прави Сизър Милън, тъй като те са погрешни."
Миналата година Американското ветеринарно общество за животинско поведение (AVSAB) също застана срещу агресивно-подчинителната дихотомия.
Лидерство чрез даване на добър пример
Към това, а не към доминация, притежателите на кучета би трябвало да се стремят по отношение на своите любимци, според AVSAB.
Изявлението на организацията, което не упоменава изрично Милън, но се позовава на неговата терминология и част от спорните му възпитателни техники, защитава позицията, че доминантно-подчинителните взаимоотношения, които възникват в природата, са начин за преразпределение на ресурсите - проблем, който рядко съществува между кучетата и притежателите им. (Нито пък, както отбелязват от AVSAB, сред дивите кучета, които живеят в малки, хранещи се с мърша и отпадъци групи, без алфа-самци да контролират достъпа до храна и чифтосването.)
Домашните животни, обратно, лаят твърде много, скачат в нападение, игнорират командите ви, ръмжат и ви захапват, защото по недоглеждане са били възнаграждавани за това поведение, или защото не са били обучени да се държат различно.
Със сигурност подходът на Милън към преобучаването е понякога топъл и мек, и той споделя много общи тези с отстояващите възпитанието чрез позитивност като Стилуел.
И двамата треньори се стремят - доколкото е възможно с неспособно да говори същество - да определят психологическата причина за неправилното поведение на кутрето. И двамата насърчават хората да игнорират дразнещите навици на кучетата, така че да не ги възнаграждават неволно с внимание.
И двамата са единодушни, че наказанието е полезно само по време на неправилното поведение или половин секунда след него: ако крещите на кучето, че се е изпикало в кухнята, след като то вече е излязло оттам, то ще смята, че е загазило, защото е излязло. И двамата треньори очевидно обичат животните.
Агресията
Според AVSAB обаче определянето на поведението на кучето като агресивно, както често заявява Милън, би трябвало да бъде запазено за най-склонните към нападение животни. А някои критици дори не харесват бързите удари по хълбоците, които той нанася, за да концентрира вниманието на кучето.
"Дисциплината се проявява под формата на крещене на вашето куче, удряне или алфа-преобръщане", коментира Стилуел. "Когато направите това, инстинктивно кучето млъква, което се бърка с успокояване, но всъщност вие правите кучето по-несигурно."
Подобна несигурност може да има непредвидени последици. Вместо да се подчинят, вашите домашни любимци биха могли да ви нападнат. "Те може да реагират с агресия, не защото се опитват да бъдат доминантни, а защото човекът, който ги заплашва, предизвиква у тях страх," казват от AVSAB.
В друг случай, дори ако кучето изглежда тихо и подчинено, нямате представа какво всъщност става вътре в него. "Страхът повишава нивата на кортизола", казва д-р Бони Бийвър от AVMA, преподавател в колежа по ветеринарна медицина на Texas A&M. "Дългосрочният страх го повишава сериозно - и може да доведе до дългосрочни здравни проблеми, свързани със стрес".
Аргумент, който Стилуел с мелодичния си британски акцент обича да изтъква пред клиентите си по телевизията.
webcafe.bg
п.с. Все пак си оставам верен фен на батко Сизър


#2
Публикувано: 03 August 2010 - 11:39 AM
''Бони Бийвър, бивш президент на Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA), казва: "Официално се противопоставяме на някои от нещата, които прави Сизър Милън, тъй като те са погрешни." - като са погрешни защо Сийзър има 25 кучета които са послушни и спокойни. Защо има 5 сезона /сега мисля че се снима 6/ в които той ПОМАГА на хората. Рехабилитира кучетата им. Какво и да говорят, вярвам че техниката му е безотказана. Сийзър е един страхотен човек който се опитва да помага.

#3
Публикувано: 03 August 2010 - 02:15 PM
Цитат
Това е ключат!
без да съм чела тези материали преди, от своят опит подтверждавам че с позитивно обучение се постига много по вече от исползване на коррекции.
Милън е хубов тренер, но той показва как да спечелиш една битка.
А искуство- да не стигнеш до нея.
И май тази тема е близка по смъсл до тази "Коррекция" TUK

Кога човек взима ски- пьрво,той идва да се научи как да ходи на тях. Кога човек купува кола, то идва в училище да се научи как да кара тази кола. Но кога човек взима куче, вместо сам да научи как да общува със куче, той опитва да учи куче! Тотално объркана работа!

училище
#5
Публикувано: 04 August 2010 - 08:35 PM

Няма лошо куче,има лош стопанин.
#6
Публикувано: 04 August 2010 - 10:53 PM
Има много фактори за това човек и куче да живеят пълноценно и щастливо под един покрив.
Има хора, на които кучетата моментално им лягат в краката (както се казва), има и такива, които колкото и да ги викат, те просто не ги отразяват. Това си е до излъчването, на човека- ако е сигурен в себе си, ако е искрен когато вика кучето, ако се страхува, ако е несигурен, ако изпитва жалост към него, омраза, любов, дали самия той се чувства нищожен, или пък е доволен от себе си, горд... кучето усеща всичко! Защо например като се събере приятна компания на вечеря кучето си избира и отива при един определен човек, сяда до него покорно и започва да проси (чака храна)... човека казва "Как надуши, че съм жалостив/а и със слаби ангели". Забелязала съм го в различни компании, на различни места, чрез няколко различни кучета, не само чрез моето. Това как едно куче ще се държи с даден човек си зависи напълно от човека, не от кучето. Кучетата се осланят на интуицията си, на инстинктите си... А на нас хората грешката ни е, че мислим прекалено много. За да се разбираш с кучето си, самия ти трябва да се укучиш малко, освен, че кучето трябва да се възпита по човешки- ,така, че да може да живее в хомо сапиенс обществото без да вреди и без да пречи, (нещо, което обикновено хората бъркат с очовечаване на кучето- придават му човешки качества "Само дето не е заговорило", "Как гледа като човек" и др.). Наистина, кучето е като човешко дете, що се отнася до отглеждането му, възпитанието, разходките, грижите и т.н...., но все пак не трябва да се преувеличава.
Сизър се чувства господар, владетел, доминантен, като цар ако щете, кучето усеща неговата доминантност и се покорява. Той не се страхува от кучето, с което работи, което е много важен фактор. По- скоро забелязвам огромна гордост е неговия образ на филмчетата и клиповете, което се тълкува отново като доминантно поведение от страна на кучето- Лидера е Горд и винаги владее всичко и всички!
На Сизър Милан се възхищавам на хладнокръвието! Аз никога не бих се осмелила да работя с питбул с проблемно държане- изпитвам страх от тази порода. Има подхода, прави всичко систематично и с търпение, трябва всичко да става от самосебе си, без насилване, неприсъщо на държане в истинска кучешка глутница.
Все още не съм гледала всичките клипове, но съм ги изтеглила до четвърти сезон. Гледала съм около 10-на и нямам търпение да гледам и останалите!
#7
Публикувано: 04 August 2010 - 11:21 PM
#8
Публикувано: 10 August 2010 - 10:33 AM


#10
Публикувано: 21 August 2010 - 02:39 PM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#11
Публикувано: 25 August 2010 - 03:23 PM
DiDemon_96, в 21 August 2010 - 09:52 AM, написа:
Специално преведени незнам откъде да си изтеглиш. Аз си ги свалям на английски. :) Пиши на лични ако те интересува английския вариант.