Вход
Регистрация
Помощ
Момченце съм и съм снежнобял, очите ми, едва сега започват да се оцветяват, но явно ще са с кехлибарен цвят.
Не помня мама, братята и сестрите си, не помня как се озовах на булеварда, нито как успях да пропълзя под някаква кола. Помня само, че огладнях и ожаднях много, а миризмата на топлите закуски от баничарницата отсреща, повикаха празното ми стомахче... Помня как се измъкнах изпод колата и вече не бях снежнобял, а по-скоро сив на петна и тръгнах в посока на вкусната миризма, тогава чух оглушително ръмжене и лай и човешки викове. Не видях какво стана, краката ми не ме слушаха, макар че поисках да избягам, вместо това само се свих и започнах да треперя. Тогава нечии ръце ме вдигнаха високо и ръмженето и лаят останаха назад.
Една жена ме прибра у дома си, изкъпа ме, обезпаразити ме и ме нахрани и напои. А аз за благодарност й показах колко добре съм възпитан, макар и толкова мъничък и веднага отидох в котешката тоалетна, защото макар и спасен от улицата - имам маниери на благородник.
Жената която ме спаси от устата на кучето е мила с мен, храни ме, гали ме и си играе с мен, но е много натъжена и тревожна, защото знае, че не може да ме задържи, а когато се приберат останалите членове на семейството - ще я принудят да ме пусне навън...
Какво ще правя сам, аз съм още много малък и имам нужда някой да ме пази и закриля, а животът е толкова прекрасен!
За това си мечтая някой добър човек да ме поиска, аз не съм богат, нямам титли и не зная дали имам родословно дърво, но съм добър приятел и ще дам цялата си обич, на човекът, който ме дари със семейство, никога няма да го нараня или обидя, а ще му бъда верен и послушен, защото аз само това мога: да обичам и да мъркам!
Това е накратко историята на малкия бял красавец, който вчера намерих на булеварда, точно когато си купивах хляб. Ако не бях чула ръмженето и лаят на кучето, което се нахвърли, нямаше и да го забележа, толкова е мъничък. Обаче не знам, как по чудо успях да го грабна пред муцуната на кучето.
Хвърлих си чантата и торбата с хляба и го грабнах, па добре, че беше на две-три крачки при една спряла кола и не хукна а само се сви. Ако не го бях грабнала, сигурно щеше да си чака кучето да го размята.
Когато го гушнах не се опита да ме одраска, а едновременно трепереше и замърка.
Видях го, че е момче и че принципно е бял, макар че изглеждаше по-скоро сив от смазката, скоято беше омазан.
Заведох го у нас и го изкъпах, но както виждате от снимките, на които ушаците му още не ги бях почистила - ще си му трябва още поне едно-две къпания. Иначе е абсолютен албинос от върха на муцунката до върка на опашката - чисто бял. И макар че албиносите не са порода - са доста редки, а още по-рядко не са глухи. Малкият хубавец обаче не само че чува отлично, ами при най-малкото шумолене на плик се зарежда да чака да яде. А когато ме чуе, че идвам към кухнята, се зарежда до вратата и както отворя ме посреща с мяукане, но не пискливо и силно, а по-скоро гальовно и глезено и бърза да протегне лапички, за да го гушна. Като малко дете е, изправя се на задните си крачета и протяга предните си лапички към мен.
Нахраних го и го напоих обезпаразитих го за бълхи. Той веднага отиде в тоалетната, която му приготвих и ми демонстрира, че има отлични хигиенни навици.
Днес ще го водя на вет, за да го обезпаразити вътрешно и да планираме ваксинката.
Малкият е просто едно бижу - спи си в легенчето, което му постлах с кърпи, храни се, пие вода, ходи до тоалетна, играе си с мен, но дори не се опитва да се покатери на дивана, който е супер нисък и дори по-малко коте може да се изкатери на него, но малкият не посяга към него, нито към масата. Уникален е.
Вече се отпусна и изследва кухнята основно.
Мърка, като реактивен двигател, когато го гушна.
Но беше доста дехидратиран, защото не можеше да се напие с вода...
Когато си играе с мен е много интересен, защото не ме драска, а когато захапе пръста ми го прави толкова деликатно, че не чувствам въобще зъбките му, не стиска, а е много внимателен, макар че котетата на неговата възраст нямат усет и драскат и хапят когато си играят, но този пухчо определено имаманиери. Козината му не е къса, а е дълга и има невероятни торбички под очичките, когато е сънен.
Не е претенциозен към храна - лапка всичко, което му дадеш.
Обаче, винаги има едно обаче....
опитах да го събера с големите ми котки, но както си и зная отпреди - беше пълен неуспех, заръмжаха го на мига и настръхнаха да го бият...
Даже това не е най-големият проблем...аз не живея сама, живея в жилището на баща си и имам съпруг. Те и двамата бяха на работа вчера през нощта, но днес ще се върнат...
След като в началото на този месец, почина от чернодробна и бъбречна недостатъчност котаракът ми, който беше на 13г. и бе любимец на баща ми и съпруга ми, аз вече имам тотална възбрана да водя животно у дома. Имам още четири големи котки, но пето няма да мога да прибера...
Всички още страдаме за загубата на котарака ми и баща ми и съпругът ми ще са непреклонни и няма да оставят мъника у нас...
Днес ще опитам да намеря решение, може да остане за днес у съседката, но тя има малко бебе и когато мъжът й се върне ще иска да махне котката незабавно...
Зная, че на всички във форума вече им е дошло до гуша от подобни теми, защото всеки търси дом на някое малко и беззащитно животинче, но аз пак ще помоля, надявайки се на отклик - ако някой иска този хубавец - нека се обади, аз ще поема финансовата грижа за ваксините и обезпаразитяването, ще му купя храна и тоалетна, само някой да го приюти, па макар и временно. Няма да спирам да търся варианти, просто зная, че ако го пусна навън ще намери колелата на някоя кола или устата на някое куче. Тук при нас са на глутници...
А най-лошото е, че той вече се успокои, че е на топличко и е защитен...
Цяла нощ съм ревала, като магарица и си блъскам главата какво решение за малкия да намеря...за първи път се чувствам толкова отчаяна и обезверена, просто преди имах подкрепата на съпруга си, но сега вече я нямам, откакто почина котаракът ми, защото и той много тежко го понесе и не желае повече животни, просто ми каза, че четририте които останаха у дома са му достатъчни и не иска повече да плаче за животно...
Моля ви, посъветвайте ме какво да направя...сърцето ми се къса от мъка.................
Горе
Цитиране +
