на каква вьзраст
#2
Публикувано: 01 April 2006 - 05:20 PM
Всеки който ти предлага кученце под тази възраст,не е сериозен развъдчик и кученцето ще бъде със здравословни и психически проблеми!
НЕ взимай малко кученце под тази възраст,защото това са 2-3 седмици през които малките учат много от майките си и ако някой ги лиши от нея,това влияе зле на психиката на кучето през целият му живот след това!
#8
Публикувано: 03 April 2006 - 08:53 AM
Цитат
d) Моята боксерка Съни я взех на 53 дни.С голяма желание да имам куче и то боксерка ,дори щях да я взема пред да направи 50 дни ,но мой колега ме смъмри.Кучето е добре да суче от майка си поне 50-60 дни . d)

milena
#9
Публикувано: 03 April 2006 - 12:31 PM
Цитат
Цитат
d) Моята боксерка Съни я взех на 53 дни.С голяма желание да имам куче и то боксерка ,дори щях да я взема пред да направи 50 дни ,но мой колега ме смъмри.Кучето е добре да суче от майка си поне 50-60 дни . d)
Хех, какво съвпадение - и моята боксерка е Съни ;) Иначе аз я взех на 50 дни, нямахме никакви проблеми d)
#10
Публикувано: 21 April 2006 - 12:22 PM
През времето когато кучетата са при маиките си те се учат от маиките си и придобиват знания за цял живот които не се забравят НИКОГА
#11
Публикувано: 29 April 2006 - 09:45 PM
#12
Публикувано: 30 April 2006 - 07:31 AM
НИКОГА не бива да се взима кученце по-малко от 45 дни - първо заради ваксината и второ, защото пълното отбиване на малкото не става преди 40-ия ден, т.е. до тогава то суче, макар и по-рядко отколкото преди. Както казаха по-горе, маминото мляко е ценно и полезно, и не бива да лишаваме бебето от него... освен това именно след 30-ия ден започва същинското "кучешко училище", което мама устройва на бебетата си, а придобитите по този начин познания за кучешката глутница, телесните сигнали, общуването и т.н. са безценни и в много случаи няма как да се компенсират - рано взетото кученце има по-голям шанс да стане начумерено, отчуждено животно, което не се разбира с другите на поляната... а не се разбира, защото като малко не е научило "езика"...
Освен това под 40-45 дневна възраст бебето е много крехко и уязвимо - всяка една дреболия от рода на разстройството, което почти задължително се получава при стрес (т.е. при смяната на обстановката) може да доведе до сериозни последствия.
ЕДИНСТВЕНАТА причина да купите или вземете кученце под 45 дни може да бъде само драстичният начин, по който се отглеждат майката и малките - собственикът не ги храни, не ги е обезпаразитявал, не смята да ваксинира... в такъв случай вече говорим за "спаси кученцето, докато може!" и рискът от ранното взимане е оправдан - колкото по-рано го приберем у дома, толкова по-добър шанс има да възстановим "загубеното" в отглеждането му.
НО, разбира се, следва и същественият въпрос: ГОТОВИ ли сме да бъдем собственици на потенциално вечно-болно куче; наясно ли сме, че то може НИКОГА да не компенсира загубеното, особено ако е било много драстично отглеждано? Ще се справим ли с хилаво, недоразвито куче и ще бъдем ли щастливи с него? Ако отговорът е "да" - действайте и не съжалявайте. Ако е "не" - изчакайте и си намерете по-добро кучило... иначе и вие, и бъдещото ви куче ще сте нещастни.
РАЗБИРА СЕ, не всяко взето на 32 дни куче става асоциално или, ако е било зле гледано, това му се отразява фатално занапред - както и не всяко купено от зоомагазин куче непременно е болнаво... но процентът е достатъчно голям и си струва да се замисли човек.
Осиновяването на дете-инвалид и взимането на зле гледано кученце силно си приличат...
---
Тук му е редът да си спомня за Елзичка. Преди много, много години отидохме да си купуваме "немска овчарка" и се сблъскахме с две извънредно нещастни скелетчета с щръкнали ушета. В първия момент си тръгнахме възмутени - мама, татко и аз - но гледката не беше нещо, което човек може да си избие от главата... така че просто се върнахме и взехме едното бебе... ако имахме достатъчно пари, сигурно щяхме да купим и двете.
Оказа се, че кученцето е карало вирусна пневмония, но с помощта на нашата добра докторка и МНОГО, ама МНОГО грижи лека-полека започна да се възстановява... с хранене съвсем по малко през 2 часа, лекарства, много любов, помощта на тогавашните ни кучета...
За съжаление, оказа се също и че още преди да я вземем е заразена с лептоспироза и въпреки дългата борба за живота на Елзичка, тя почина.
Наясно ли бяхме, че това е възможно да се случи - да. Както бяхме наясно и че в това си състояние кученцето най-вероятно няма да оцелее и без лептоспирозата в притурка... и че, ако оцелее, в кърпа са ни вързани белодробни проблеми, лошо храносмилане... може би и проблеми със зъбите (заради вирусната пневмония), костите и ставите... Бяхме ли готови да поемем отговорността и да понесем последствията? Абсолютно.
Мир на праха ти, Елзичко... момиченце... cry2

Почивайте в мир, мили ангели!
#13
Публикувано: 30 April 2006 - 09:27 AM
Повечето кучета съм си взимала на възраст м/у 1г. и 2 години и в момента всичките са много привързани към мен и моето семейство w) Въщност като се замисля съм взимала кучета от всякаква възрастова граница и те всички свикнаха изключително бързо с нас.
Естествено бебешката възраст има своя неповторим чар angelpik но това не означава ,че ако вземеш голямо куче то няма да свикне с теб.
#14
Публикувано: 01 May 2006 - 09:15 AM
Цитат
Повечето кучета съм си взимала на възраст м/у 1г. и 2 години и в момента всичките са много привързани към мен и моето семейство w) Въщност като се замисля съм взимала кучета от всякаква възрастова граница и те всички свикнаха изключително бързо с нас.
Естествено бебешката възраст има своя неповторим чар angelpik но това не означава ,че ако вземеш голямо куче то няма да свикне с теб.
Напълно си права.И аз си взех куче на 2 години че и повече.Той също беше привързан към мен и семейството ми,но по добре е да си го вземеш от малко.
#15
Публикувано: 01 May 2006 - 12:17 PM
#16
Публикувано: 01 May 2006 - 07:49 PM


Вход
Регистрация
Помощ

Горе
Цитиране +







