новородено куче
#1
Публикувано: 18 September 2010 - 08:29 PM
Днес майка ми беше излязла с братовчедчето ми навън и съседчетата намерили 5 кученца все още слепи и глухи.
Взех едното, за мен няма никакво значение, че не е породисто, важното е да спасим едно същество, така, че ако някой друг гледа темата и има желание да помогне може да се свърже с мен.
Засега храня кученцето с мляко, не е много успешно, но се справяме. Мислите ли, че без майка ще оцелее при положение, че е толкова малко? Не знам как да процедирам... страх ме е да не объркам нещо.
Не знам дори какво точно да попитам, предлолагам всичко ще ми е от полза. Първо кученце ми е, освен това гледам в къщи два заека и папагал, дано няма проблем със същетелството.
Благодаря за отделеното време и отново се извинявам за раздела.
#2
Публикувано: 18 September 2010 - 08:33 PM
Но спрете млякото, ще му докарате разстройство.
Кученце без майка.
Храненето - ден първи до последен
Пак подобно.
#5
Публикувано: 18 September 2010 - 10:21 PM

#6
Публикувано: 19 September 2010 - 08:15 PM

#7
Публикувано: 22 September 2010 - 04:37 PM
Ендър вече расте и се храни повече, свикна у дома и не плаче толкова за майка си. Голямо прасенце е и все лакоми. През нощта вече не се будим толкова често, дори сутринта към седем изведнъж се събудих и веднага се сетих, че тази нощ не е плакал. И в първия момент си помислих, че нещо лошо е станало и изтърчах да го видя, но той си спеше сладко сладко ^^
Много съм щастлива, че го имам. Вчера бях ужасно огорчена от мнението на една съученичка. Трябваше да се прибирам по-рано, за да се погрижа за него и тя ме попита защо. Обясних й, че имам бебе куче и не трябва да седи само. Тя попита каква порода е и като й казах, че най-вероятно не е породисто, тя каза "иллл, ти си луда...". Много кофти ми стана, че мисли така, защото няма никакво значение дали това куче е някаква порода, то пак е живо същество и заслужава шанс за живот.
Възхищавам се на всички, които помагат. Изключително много вярвам в карма и знам, че всяко добро нещо се помни, а всяко лошо нещо не остава безнаказано.
Ето още снимки



#9
Публикувано: 22 September 2010 - 08:09 PM
#12
Публикувано: 22 September 2010 - 10:03 PM
Имам един може би доста глупав въпрос, но като загрижена майка трябва да попитам. Прочетох кога кучетата проглеждат, но кога започват да чуват?Дали на Ендър нещо не му е наред, защото все още ушната му мида е запушена...
#13
Публикувано: 22 September 2010 - 10:52 PM
А какво се случва с другите мъници?
Дали можете да им направите снимки и да пуснете отделна тема за тях, а тази може да отиде в Разкази с чуден край.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#15
Публикувано: 23 September 2010 - 06:24 PM
Сега се носят някакви слухове, че кученцата са ги взели толкова бързо, защото били питбули... аз лично не съм наясно как изглеждат различните породи като бебета, но и за мен няма никакво значение каква порода куче гледам.Имам си и 2 зайчета и папагал и най-важното нещо, от което се нуждаят всички животни е любов.
Във вторник или сряда отиваме на първия си ветеринар и предполагам той ще каже,а ние дотогава ще си растем и дебелеем и хубавеем.
Благодаря наистина на всички, които следят темата :)
#17
Публикувано: 24 September 2010 - 10:56 PM

Успех на теб и на малкия!

#18
Публикувано: 26 September 2010 - 01:20 PM







#19
Публикувано: 26 September 2010 - 07:22 PM


#20
Публикувано: 23 December 2010 - 12:24 PM
След като прогледна, започна да щъка навсякъде, да яде всичко има доста остри зъби. Научихме се да спим цяла нощ, да си вършим работата в банята. Запознахме се с едната си сестричка, която е най-сладкото същество. Доста пораснахме.
Преди един месец с родителите ми отидохме до вилата, където е и дядо ми за един ден и разбира се взехме Ендър. Още на секундата щом отворихме вратата той се затича и няколко часа паднаха някакви луди игри. Кокошки, котки с всички се сприятели, всъщност котката малко я е страх от него. Дядо ми от много време иска куче и двамата като се видяха и си паснаха :D Когато дойде момента да си тръгваме просто ми стана жал да го вземем пак в апартамента. Дели дом с още 2 заека и папагал, а там е свободен да прави каквото си иска и остана там. Ходя няколко пъти в месеца да го видя, не мога да повярвам, че това мъниче, което взех е същото куче. Толкова е променен. Признавам, че много често ми е адски неприятно, че не съм при него, но се усещам, че в случая на него трябва да му е добре, не на мен. Не съжалявам за нищо. Безсънните нощи са дори част от очарованието, което едно животно дава. Радвам се, че съм имала възможността да помогна.










