[bushkata]

Шеба, обърни внимание на поста на Тейче - струва ми се много важно. Ако е грешно лечението, то може да доведе до грешни последици за кучето и до грешни решения за бъдещето й.
А относно "плазмодийния" начин на живот - една друга гледна точка.

[Fullmoon]

Шеба, успокой се и бъди силна. Бебето ти чува, когато плачеш, детенцето ти също, успокой се и запази сили за тях. Запази малко сили и за бъдещите кученца, на които ще помагаш.

За Мила ти даде всичко, което можа от септември месец насам. Ти не я подмина на пътя, а спря и оттогава се бориш за нея.
Направете още каквито допълнителни лекарски консултации са необходими, но има една граница до която хората можем да направим нещо и след нея не бива да се отива, не сме богове, не можем да върнем никой от пътя на природните закони. Решението за евтаназия е безумно трудно, много тежко......
Но просто понякога ......... трябва да пуснем животинчето ...

В крайна сметка Мила е в ръцете на Господ и той ще бъде нейния закрилник.

[sheba]

Благодаря ви пак на всички. Обръщам внимание на поста на Тейче ама нищо и нищичко не разбирам- все пак нали доктори я гледат. Кажете къде да отидам и какво да направим. Виждате цялата сага- от ЦВК до провинциален лекар..............просто незнам вече....не искам да се гаврим с животното и да правим експерименти но на кой да вярвам най- накрая. А и тя вече има лека пареза на предното краче освен тиковете, защото както се вижда от клипа то сега седи леко свито и не го използва- преди поне се опитваше да ходе - сега нищо.

При Димов ли.....къде да сме сигурни, че някой само не се възползва от отчаянието ни?

[katia n]

Шеба, ужасно съжалявам за лошото развитие на нещата при Мила. Вие правите толкова много за тази душичка.
Имам отлични впечатления от доц. Паскалев, от Тракийски университет в Стара Загора -0888 499 077,042/699 666 и 042/699 671. Ако може да се свържете с него, дори по телефона и му обясните ситуацията при нея, може с нещичко да помогне.

[sheba]

Ох вече незнам какво да правя. Страшно е трудно , когато трябва да взимаш решения. С нашето здравеопазване така бях принудане сама да взимам решения за лечението на татко, който за съжаление почина и сега съм уплашена също.
Спрях по ваш съвет и след консултация по скайпа с една докторка да давам Нивалина, който е на хапчета. Днес и дадох половин ампулка витамин С. Отсъствахме 4 -5 часа от вкъщи и като се върнахме беше егати радостта. Това куче ме удивлява всеки път. Тя така се радваше- беше се преместила от мястото си и се придвижваше. С един здрав крак /заден / и с два предни сакати......................Сега се опитва да използва оперираното си краче, което е кривичко и не стъпва на възглавничката ,а отстрани на китката и е направила рана, но се придвижва- гледката е направо незнам как да я опиша. Като я видиш как кипи от живот въпреки цялата и трагедия......ти се иска да се бориш.
Моля ви кажете ми- четох и стари теми- има ли шанс процесът поне до някъде да е обратим.....Искам да може да използва кръчето си пък дори и с тикове. Тя ако можеше да стъпва на него щеше всичко да и е ок. Но тя получава някакви спазми на крачето, които го присвиват и неможе да ходи на него. Егати болестта егати чудотот- признавам си , че никога не съм се борила толкова директно с Гана / ако е Гана де/.
Кажете при Димов ли да отидем - къде- искам доктор, който не само да може да критикува труда но колегите си , но и да не злоупотребява с отчаянието ни, защото лечението и ще си изисква средства.

[sheba]

Здравейте отново. При 10 доктора да отида 10 диагнози ще получим и всички са за евтаназия. Кажете ми парезата обратим процес ли е или не. Ако не е от медицинска гледна точка Мила ще трябва да се приспи, защото и остава 1 читав крак.
Ще и правим пункция, за да се изследва спинална течност и после и скенер. Според едни доктори състоянието и е мозъчно увреждане в следствие на друго - не Гана.
Димов каза евтаназия. Благодаря на Теди- беше много мила с нашето момиче. Нашето Милче станала известна - където и да идем я знаят, но това не и помага.
Май остава да разчитаме само на нетрадиционната медецина и на Чудо. Ще се помъчим още малко, макар, че аз отпадам вече..............Вили вече се е примирила, че може и да се стигне до нежелан край.
Искаше ми се да имаме щастлив край, но в живота не винаги става така.

Детето сега спинка- дадох и половин ампулка течен аналгин , защото ми се струва, че я боли нещо. Обичаме се и само в обите ме гледа, следи движенията ми и като се гушнем свива сладката си муцунка в гушката ми.............................

Може ли някой да ми каже как да и дозирам Милгама от 50 мг. ?

[tey4e]

Днес се запознах с Мила.Прекрасно меко кученце,жадно за игра.Да,обаче не може И това я изнервя и я кара да страда.Иска да стане и да си играе с кокалчето,но не може.Започва да се сърди и да плаче.Преживяла е много и само лоши неща.Ще си кажа мнението за последен път.Животинката страда,пораженията по нея са необратими.За изследванията,които планирате да се направят е нужна пълна анестезия,ако не можете да ги направите наведнъж,това означава още два пъти да се упоява.Решението е трудно,знам,но всичко си има граници.Тя се храни да,но при кучетата това не винаги е критерий...Прекрасно е,че и беше даден шанс,такъв всеки заслужава,но това не значи непременно борба до дупка,цената за което плаща с мъките си едно нищо не разбиращо същество.

[sheba]

Ох Мила се влошава. Много е неспокойна, плаче, трепка цялата, несгодно и е. Незнам боли ли я, но и дадох течен аналгин половинка - заспива спокойно , но много бързо му минава действието. Всякаш я боли нещо. Вие , плаче и аз плача с нея......................Незнам каква нощ ще изкараме.

[taraT]

Шеба,незнам какво да кажа....Бих искала в момента да бъда до теб....
Ако я гушнеш не се ли успокоява малко,знам в какво положение си, но се опитай да се успокоиш,предаваш го и на детенце и на Мила,моля те!

[Rinusha]

Не искам да давам напразна надежда,в момента нямам време и да изчета цялата тема,но..........Моето куче преди 6г беше в подобна ситуация,аз бях във Вашата ситуация,всички доктори ме съветваха да я приспя,с тази разлика,че никой нямаше идея какво й е.Обиколих почти всички известни и не дотам известни доктори в СофияЕдинствено Ваш съгражданин - д-р Деян Митков ме подкрепи и се бори с заедно с нас за живота й.Да направя и още едно уточнение - Брита нищо не я болеше,може би затова не я евтаназирах.Ако изпитваше болка - не знам.Два месеца беше абсолютно неподвижна,като под упойка.Държах й главата за да може да пие вода,иначе щеше да се удави в купичката си - даже главата не можеше да си държи.Нашето куче оцеля,и е жизнено и здраво.Та идеята ми беше - ако искате още едно мнение преди да вземете това трудно решение - ще Ви пратя координати на доктора

[deni_avr]

Много тъжна тема... Как е Мила днес?
Шеба, съжалявам.
Може би е добре лечението ако все още се провежда да се прави само от един единствен лекар.
А във връзка с това, че й остава само 1 здрав крак, никак ли не е възможно да се придвижва с количка? Ясно е, че ще й се търсят възможности за чужбина, а там малко или много тези неща са доста по-развити.

Искам само да сложа и едно клипче на Арви съвсем в началото когато тъкмо е преживявал ганата. Който е виждал Арви, знае, че тя вече съвсем не изглежда така. Мисълта ми е, че с времето те сякаш свикват с тиковете и непрестанното тресене и разбира се укрепват.

[greeneyed]

Стискаме ви палци и лапи!

Надявам се спирането на нивалина да и подейства добре. И нали уж от витамин С била по-добре? ( поне така разбрах.)
Направили сте всичко възможно и невъзможно. Ако и давате болкоуспокояващи, както този аналгин ( или ако има нещо по-силно) , следващите ден-два-три ще ви помогнат да вземете правилното решение.

Разбирам състоянието ви. Понякога човек не знае даже за какво да се моли. Дали "Господи остави ми я", или "Господи, прибери я".
Моята молитва ще е "Каквото и да става, само да не се мъчи."

Чакаме и се надяваме на чудо!

[katia n]

Шеба, всички сме зад теб и всяко твое решение. Знаем колко много правиш за Мила Моля се само да има късмет и се оправи.

[sheba]

Ето едно малко момиченце. Мила е най- чудесното животно на света. Много трудно ще бъде да понеса загубата и. Борим се все още - не сме се отказали. Сега сме на нетрадиционна медецина и когато и давах лекарствата треперех така всякаш бях взела вълшебен елексир. Сга е при Вили- казва, бе тика по тялото бил намалял, но тика на главичката е доста. Сега и кима главенцето нагоре - надолу, когато е изправена. мисла , че не изпитва болка, а просто иска компания затова писука. Когато е обградена от хора и компания е най- щастливото животно, защото тя самата трудно стига до някъде.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[tuty]

Как сте?!

[sheba]

Вече сме на хомеопатични лекарства. Няма влошаване няма и подобряване. Това може да е добър знак, но кой знае. Молим се единствено парезата да е обратима, за да може детето да се придвижва. За тиковете ми казаха, че е възможно да понамалеят с времето ....кой знае?! Дано нашето момиче има още много години пред себе си.
Благодаря ви , че ни мислите.

[Temenuzhka Vergilova]

Мила е едно страхотно животинче-имах късмета да се запозная лично с нея.....невероятна е и вярвам, че ще й се усмихне щастието и всичко при нея ще бъде наред, все пак доста хора я мислим...

[katia n]

Всички мислим за момичето и й изпращаме положителна енергия

[sheba]

PБлагодаря ви хора. Забелязвам известна Ушна прилика с моето куче Шеба. Явно ми върви все на такива пеленгатори. Дано да има късмета на кака си Шеба, която я намерих на боклука заедно с 3 братя и сестри. Мила си умира за кучешка компания, но тая моята я обикала на 2 крачки разстояние и не я доближава въобще. ......Ато ще изпръхне като я види , за да я подуши си протяга гушката , а дъртата кранта ръмжи / е нее толкова дърта де/ ама така и казвам.

Снимка (и)

• 

[sheba]

Приятелииии......ще ви съобщя, че днес нашето препатило геройче Мила кацна в Австрия. Радвайте се, но не спирайте да стискате палци, защото ще и е необходимо още. Нека и пожелаем да омагьоса хората със своята харизма така, както го направи тук и да открие най- доброто място за нея. Днес сложих парченце от сърцето си в клетка и го изпратих извън страната, за да има шанс за живот................Тук в България тя е просто един долен мръсен помияр, а за мен и за много от вас тя стана любимо, обичано същество - нашата ушка Мила.

Като родителите, които изпращат децата си извън България, колкото и да им е трудно и с болка на сърцето. Правят го защото някъде там извън тази държава имат шанс.
Не казвам, че само в чужбина е най- добро и , че само в България е най- лошото и , че чудото е възможно само извън страната, но поне съм сигурна, че ще се отнасят с нея като с живо същество и с уважение.
Моля ви не спирайте да се молите за нея и за всички страдащи животинки.





И ето ги най- прекрастине уши на света. Вижте ме колко съм хубава и не забравяйте да мислите за мен.

Снимка (и)

• 
•