[mil_]

Идеята ми не беше да си разкажа личната болка. Беше да представя в любимия сантиментален план едно развитие.
Противопоставянето порода <-> куче е нелоялно към самото куче.
Противопоставянето любители на породите <-> любители на кучетата е наше човешко поле за изява.
Хайде да се откажем от него.
За да обичаш породата, е нужно да извървиш определен път. Лично е.
За да я мразиш, също.
Останалото са празни приказки.

[North face]

Цитат

d) За мен самото куче е най-важно! Вярно е, че имам голдън, но е без родословие,а това няма значение за мен. Аз щях да си взема уличник, но в последния моминт Голди изникна и я взех cheers . Просто не искам куче, за да го водя по изложби или да се хваля с него насам-натам. Исках верен приятел и разходки навън b) . Е, получих го! super best victoryVVV

хората в 95% от тях не водят кучетата си по изложби за хвалене особено тези ,които има по повече от две да кажем развъдниците ;) На тях им трябват оценки от тези изложби за да ДОПУСНАТ кучетата си до разплод / ако кучетата получат подходящите оценки / Родословията пък са им нужни за да развиват породата ,да следят за имбриидинга , развъдната линия която следват и т.н.
това е на кратко.... oleeee

[mil_]

Това е Първата страна на въпроса с изложбите.
Който пуска подобни въпроси и дава някои от отговорите представа си няма, че не всяко куче трябва да участва в развъдна дейност, демек да създава кученца. За да участва трябва да покрие куп изисквания, между които да получи оценки от експерти.
Това е целта на изложбите - образовани хора да дадат екстериорни оценки на кучетата. Нарича се изкуствен отбор.
На радетелите на природосъобразността ще кажа, че във вълчата глутница само алфа вълкът се кръстосва с алфа вълчицата, останалите нямат поколение. Нарича се естествен отбор.

Втората страна е, ако си кучелюб и имаш куче от определена порода - да отидеш и експерти да ти кажат доколко твоето куче е добър представител на тази порода и доколко се самозаблуждаваш. А не да вярваш на кварталните експерти, които може да не са виждали истински представител на породата в живота си.
Съответно, ти сам да решиш необходимо ли е да вкарваш във вихрушката "развъждане" своя питомец.

Третата, неизбежна страна е, че в това има емоция, състезание, победа и загуба. Има човешка суета и грубост. Нужно е умение и стремеж към самоусъвършенстване (собствено, не на кучето) и евентуална награда те "зарибява". Незабравимо е изживяването да възкачиш своето упорито любимо псе на някое от стъпалата на стълбичката.

Четвъртата, може би най-важна за мен е, че на тези изложби са подложени на изпитание взаимоотношенията между теб и твоето куче, а виждаш колко много други отбори се справят, без да им личи, че изпитват трудност. Завързваш запознанства с други откачени на тема кучета, говориш с тях и виждаш, че планетата е някак по-поносима и не само на теб ти е трудно.

[dog.bg]

Легенда за Чанук, черния вълк

Преди хиляди, хиляди години хората и животните били врагове. Хората живеели, за да ходят на лов. Всеки ден те излизали от свойте вигвами и връщайки се вечер, пеели свойте радостни песни за земята и гората, дарила ги с богат улов. Радостни били тези вечери, с песните на племето и легендите на стария шаман, с разказите на ловците и с радостните възгласи на децата.

Една година зимата се случила студена ... лют студ сковал земята. Ловните полета опустели, дори и птичките изчезнали.Изчезнали бизоните, нямало ги елените, дори и опосумите се били скрили. Тежки дни настанали за племето на гордите ловците. Излизали всеки ден, слагали свойте ловни капани но уви ... всяка вечер се връщали без месо. Тъжни били вечерите край огъня, децата започнали да се разболяват, възрастните боледували. Единствено стария шаман стоял край огъня и пеел свойте песни, с надеждата, че природата ще помогне на малкото племе да преживее зимата. Една вечер и неговите песни замлъкнали, останал сам до угасващия огън, той вече не пеел, а плачел и се молел за чудото.

В ранното утро на деня стария човек още стоял до угасващия огън. Като в просъница видял как силуета на един вълк стоял до крайната шатра. От гърдите на стареца се изтръгнали вик, който вдигнал всички на крак. Ловците грабнали лъковете и копията и подгонили вълка. Тичали, стреляли с лъковете, копията се забивали до черния вълк, а той тичал пред тях, без да се отдалечава, винаги на разстояние, за да го виждат ...

Дълга била гонитбата ... мъжете се отказвали, изморени от дългото бягане. Един след друг, те падали на земята и гледали как послените от тях все още тичат, с дивата надежда да уловят черния вълк. В очите им били погледите на гладните им деца, надеждата на жените им за малко храна.

Вълкът тичал пред всички, обръщал се, тихо надавал вой и сякаш изчаквал да бъде настигнат. И пак, и пак, и пак .. вигвамите били толкова далеч, дивата гора ображдала всичко, а след вълка вече бил най силния ловец на племето. Краката му отказвали, болката го разкъсвала на всяка крачка, гърдите му поемали въздух като за последен път. вълкът спрял на една полянка, обърнал се, ловеца вдигнал копието си ... вълка се обърнал, скочил в гората и изчезнал. Стоял ловеца, вдигал своето копие и не можел да повярва на очите си - там, долу, в една долина се били скрило стадо северни елени ... Див и радостен вик разтърсил гората, вик на радост и щастие ...

Радостните песни огласяли огъня на племето. Живот, надежда ... зимата не била вече страшна, децата играели около огъня, жените поглеждали с усмивка мъжете си, възрастните се смеели ... Изправил се стария шаман и запял. Пеел с пълно гърло, песен, която всички познавали. Всеки път, когато в племето се раждало дете, стария шаман пеел тази песен, с тази песен той наричал детето с неговото име, за да се знае от хората и боговете че то е едно от тях. Всички притихнали, стария шаман не пеел за човешко дете, пеел за големия черен вълк. Чанук - така се казвал черния вълк, който вече бил един от тях, Чанук, черния вълк, тотема на племето.

Пролетта дошла ненадейно ... просто така, един ден зимата си отишла, реките запели своята песен. Ромона им събудил гората, зеленината обграждала всичко. Племето на стария шаман живеело повече от щастливо в своя малък и красив свят. Един ден ... Чанук отново се появил край последния вигвам. Скочили хората, децата се затичали към него без страх, след тях цялото племе, пеейки песента на вълка. Гордо стаял Чанук, децета първи приближили към него, след тях мъжете ... тих вой и вълкът отново изчезнал. Но там, на неговото място, стояли три малки вълчета, черни като него, с големи очи и тихо скимтели. Едни от тях, едни от племето, едни от хората ...от този момент хората разбрали, че хората и животните могат да бъдат приятели, че завинаги са свързали живота си с децата на вълка, че песента на стария шаман е била вълшебна, била истинска, била клетва за вечно приятелство.


От мен ...

Тази легенда е нещо лично за мен. Писах я преди повече от пет години, посветил съм я на моето куче, Чанук. Кучето, заради което съществува този сайт. И любовта, която съм имал към него. Любовта не може да се дели или измерва, нея или я има, или я няма. Вярвам и зная, че при вас, всички, я има. Значи кучето има бъдеше и песента на стария шаман, дори и в моето въображение е била истинска. Вярвам в това.

[Monka]

Понякога стоя до него и си мисля как той никога повече няма да бъде на 3 месеца и колко скъпоценен е всеки миг с него.Мисля си каква голяма отговорност е това ,по голяма и от детето,защото то ще порастне с него можеш да отидеш в магазина,да го заведеш на работното си място ,да се качите в автобус ,детето може да бъде смостоятелно ,може да ти каже какво му е ,а кученцето ми не може и аз съм отговорна да се грижа за него от сега нататък ;)
Мисля си още ,че някога това ми е било голяма мечта и ми се е струвало невъзможно ,а сега е реалност и го приемам за нещо нормално.

[agalina]

Благодаря ,Дог , за Легендата за Чанук!
Всеки от нас носи в сърцето си едно Куче и то е специално , то ни научава да обичаме , заради него идват следващите и магията е без край...

Кучето или породата.Ще кажа за себе си.Цял живот съм имала кучета.Обичала съм ги истински! Сърцето ми е мозайка от местата на всеки един от тях!Но когато преди 15 години за първи път общувах с Амстаф разбрах ,че това куче е за мен.Търсих доста , много четох и разговарях с опитни хора и си взех .Не мога да деля породата или кучето.

[deni_york]

Цитат

Не мога да деля породата или кучето.

Породата и кучето е едно цяло...което не можеш да разделиш на две! w)

[puppy]

Много хора не искат куче с родословие, но все пак искат кучето им "да прилича на нещо" . Много редки са случаите, в които се взима куче от типичните улични- кафеникави, не приличащи на никаква порода.
Не всеки може да си позволи да си купи кученце от развъдник. Тогава се прибягва до съседи, познати... Единични са случаите, когато се взема малко кученце от улицата, а още по- редки са случаите да се вземе вече пораснало куче, което не е толкова сладко колкото палетата.
Трудно ми е да повярвам, че има хора, които биха гледали всяко куче независимо от размера и характера му.

[Ина]

Цитат

d) За мен самото куче е най-важно! Вярно е, че имам голдън, но е без родословие,а това няма значение за мен. Аз щях да си взема уличник, но в последния моминт Голди изникна и я взех cheers . Просто не искам куче, за да го водя по изложби или да се хваля с него насам-натам. Исках верен приятел и разходки навън b) . Е, получих го! super best victoryVVV

Явно не съм се изразила достатъчно добре. Действително голяма част от характера на нашите любимци зависи от породата. Също така изложбите са важни за много неща. Имах в предвид, че някои хора държат на родословията и си взимат питомци с перфектни такива, за да избиват собствените си комплекси и мании за величие. А това за мен поне е недопустимо! n)
d) Е, наистина, ако имам възможност бих прибрала колкото се може повече кучета от улицата. Убедена съм, че те биха се отблагодарили многократно за направеното добро. Всички кучета компенсират грижите за тях с много любов и прекрасни моменти. angelpik

[Diyana Char]

Цитат

Въпросът е толкова некоректно зададен, че направо се чудя на какво отговаряте.
Все едно някой да пита: "Кое е по-важно за теб: твоето животно или това, че е куче?"

bl) Ами и аз така мисля и за това се чудя какво да напиша. oleeee

[bis]

d) Трудно ми е да повярвам, че има хора, които биха гледали всяко куче независимо от размера и характера му.
??? bl)
Има. и при мен това беше въпрос на личностна еволюция.

[bushkata]

Цитат

d) Трудно ми е да повярвам, че има хора, които биха гледали всяко куче независимо от размера и характера му.
??? bl)
Има. и при мен това беше  въпрос на личностна еволюция.

Когато прибирах бездомници от улицата, или такива, които си мислех че са загубени и ей сега, някой ще си ги потърси (4 отгледах от бебета до края-2-ма от тях още са с мен) - не знаех нито какъв ще е характера им, а още по-малко външният им вид. Да, има.

[puppy]

Супер! Колко от хората могат да си позволят да гледат 2-3 дога или 2-3 ротвайлера? Или някакви кучета с такива размери? Говаря за гледане в апартамент и имам в предвид наистина гледане, а не да му дадем малко накиснат хляб то ще е щастливо bl) . Нямам в предвид никого конкретно особено bushkata- от това, което пишеш знам че ти наистина се грижиш добре за кучетата.
Говорех за средно статистическо семейство чиято заплата не позволява отглеждане на куче от едра порода. Поради това се търси нещо малко по възможност евтино или без пари и тогава се започва- то родословието е само за хвалене и т.н. Моето мнение е че подобни изказвания също са за избиване на комплекси- понеже кучето е без родословие трябва да се обвинят собствениците на родословни кучета, че са някакви печалбари. Това ме дразни! Не съм чула досега тези "печалбари" да са казали нещо против собствениците на непородисти кученца. Защо трябва да се отправят такива забележки към тях тогава?

Прикачени файлове

•  Resize_of_PC26.12.05.0008.JPG (23.96K)
  Брой сваляния: 78

[bis]

d) Що се дразниш, нали ти не си от тях?
b) b) b)

[puppy]

Ами аз се дразня и когато кажат че кучетата са глупави и мръсни и трябва да живеят само на двор bl)
Изказвам личното си мнение нищо повече r)

[bushkata]

w) Обичам ги всякакви, както и повечето хора тук.
След всичките ми безпородни, сега съм луднала по една порода - ето пък това е смисъла на породите - харесва ми кучето да изглежда точно по този- определен начин, да се очаква от него да има еди-какъв си характер.
Така че, от всичко има смисъл и място под слънцето има за всички! w)


п.п. С черна котка разполагам в наличност, остава да се сдобия с два броя красавци, като тез и ще покажа същата снимка, но от моя дом:

Прикачени файлове

•  berener5.jpg (28.6K)
  Брой сваляния: 94

[Pilio]

В тази тема май ни избива само на караници. И все пак кучетата са животни и аз ги обичам независимо какви са. Преди да си взема кученцето ( нечистопородно) си търсих породист кокер, но като гледах обявите от типа " Подарявам кученце...." и ми се прииска да се грижа за някое от тези създания, които няма с какво друго да привлечат бъдещия си собственик освен с милия поглед и пезпомощността си. Нямам нищо против породистите къчета и техните собственици, но смятам че трябва да се приемаме такива каквито сме, с нашите предпочитания и интереси

[puppy]

Кой се кара l) , само обменяме мнения l)
Моята Дарма също не е породиста, но си я обичам много! Когато я взех беше на около 3-4 год., но изглеждаше на 6 месеца- от ген или от лош живот и до сега си е толкова компактна. Преди да я взема търсих точно определена порода куче, защото трябваше да отговаря на начина ми на живот и да е подходяща за съжителстване с малко дете. Спрях се на порода далматин и мислех да вземам кученце с родословие, за да се избегнат евентуални проблеми със здравето. Тогава я видях- моята Дарма и нямаше как да не я взема. Не знаех нищо за нея, а за родословие и дума не можеше да става
Разговаряла съм с няколко развъдчика на далматини и мога да заявя, че за печалбарство и дума не може да става. Това са хора обичащи своите кучета, нищо че са с родословие b)

[bis]

d) Въпросът е да не правим разлика, а да обичаме кучетата без оглед на това какви са. Както хората в своята същност са еднакви, били те англичани, датчани или българи! Разбира се, такова възприемане е плод на едно "по-широко" възприемане на света и на по-цивилизовано мислене.
По- принцип всяко разделение е създадено от хората, а не е изначално. И като такова рано или късно се изчерпва! b)

[ylyth]

Хъмм, може ли да се зададе такъв въпрос bl)
Лично аз считам, че първо е породата и преди да ми скочите на бой-нека уточня- винаги съм харесвала сибирското хъски,та когато прецених, че имам достатъчно пространство, време и пари за куче, съвсем естествено беше да си купя хъски. Не ми казвайте, че някой обикаля развъдници и магазини за кучета, без да знае каква порода иска, а чака "любов от пръв поглед" с кутре от коя да е порода...Държа да отбележа, че не съм някакъв сноб относно родословие и медали, но не посмях да си взема кутре от магазин -не исках хубавата ми принцеса като порасне да се превърне в жаба, или по-лошо-да се окаже болна и да я загубя.
Дотук за породата. Към днешна дата не бих разменила моята Зита и за световен шампион w)