[lilker]

Защо, кога и как се влюбих в породата е дълга история.. Важното е, че съм решил твърдо да имам такова куче. За съжаление, плановете - първо къща, после куче се провалиха с пълна сила... криза... та направо на кучето. Което ще живее с мен и приятелката ми на 80кв метра в блок обграден с градинки поне година. Може би егоизмът ми е в повече, но просто не издържам вече без маламут Но тук идват и въпросите. В къщата живеят 3-ма котараци. Ще пламне ли искрата на любовта между палето и 1-2 годишните глезльовци или ще живея в анимационен филм? Това ще е първото ми куче... как? какво? дори и колко? като зад всеки въпрос каквото и да сложите за мен ще е полезен отговор. Благодаря предварително, помогнете ми под елхата на Коледа да спи малкия Джери или Ребека

[elsss]

Не съм специалист , но когато си решихме да си имаме куче и ние се бяхме спрели на аляски маламут. Но навсякъде пишеше , че той е изключително неподходящ за хора без опит и такива които не са имали куче преди. ВЪпреки , че аз съм имала доста кучета , годеникът ми не е имал никога и за това се отказахме. Казват, хора които имат такива кучета, че са много своеволни и проявяват доминантност (както всяко куче, ко не е обучавано правилно). Знам колко силно е желанието ви да си вземете кученце, аз бях така също ... разбирав ви , НО първо трябва да помислите дали ще можете да се грижите за такова куче, от къде да го закупите. АКо го купувате от развъдник , там в може да няма кученца или ако има да са прекалено малки за продаване. Друг е въпросът ако решите да го вземете от борса - там ще е или болно или няма да е малмут , а хъски или и двете. От частно лице също никой не ви гарантира , че ще получите така желаният маламут. За това ако искате наистина маламутче , помислете за развъдник (ако вече не сте го направили разбира се). Но толков набързо не взимайте решения .... колкото до котките , според мен ще свикне то с тях , те обаче дали ще свикнат е друг въпрос. Едно от кучетата ми живее с котка , но той дойде бебе у дома , а котьо беше до тогава цар. Ами на котката и отне време, но за две седмици станаха приятели , така че котките са ви най - малкият проблем. Желая ви успех и първо си помислете много хубаво пак.

[isi_ar4i]

Егоизмът ти не е в повече, в пъти повече е наивността ти....
Изчети темите за аляския маламут и според мен ще си промениш решението. Това, което някой казват, че маламут не е подходяща порода за първо куче е абсолютно вярно. Да го държиш пък в апартамент е направо ужасно. Казвам го, защото аз гледам такова куче в апартамент и колкото и голяма тераса да имам- НЕ СТАВААААААААААААААААААААААА. За мен е страшно наивно да си мислиш, че като порасне, кучето ти няма да изяде котките. Направо си го представям, как се облизва дори. Нищо лошо не искам да кажа за породата, но аз се обедих , че това наистина са кучетата безкрайно близки до вълка. При тях дивото е в мнг повече.
И сега понеже повечето хора ще кажат , че те разубеждавам- не , напротив. Но за една такава порода трябва пространство. Защото с течение на времето ти няма да можеш да му осигуряваш това тичане и т.н , откоето то се нуждае. Пък представи си, какво е да го гледаш в апартамент.
И тъй като ти пишеш, че още година ще си в този апартамент, ми защо не отложиш и кучето с година? Но наистина прочети в темите за аляски маламут. Там ще придобиеш представа за тези животни.

[dimy]

Прави са колегите , че маламут в апартамент не се гледа , котките също може да ги отпишеш. Алекс беше на 4 месеца като се пробва да изяде персиеца ми , а от 3 месечна възраст не допускаше 10 годишното ми хъски до банята където му седи яденето . Отделно само аз го разхождам пуснат , че не слуша никои друг от семейството , като и при мен прави опити да не слуша от време на време. Майка ми от месец и нещо също не го разхожда с повод , че не може да го удържа.Моя го гледам в клетка на двора с размери около 7 м2 , но през деня предпочита да е вързан отпред. Другия проблем е виенете , доста е гръмогласен и почва да вие сутрин към 6-7 даго преместя отпред и през деня ако е в клетката. Иначе си знае стане ли 8 вечерта щом го пусна си заминава сам към клетката

[aaliyah]

Така,здравейте и от нас.Аз гледам маламут вече от почти година.Както съм споменавала живеем в апартамент и честно да ви кажа не смятам че е кой знае какъв проблем.Когато стопанина взима кучето трябва да погледне отговорно на нещата и да вложи желание във всяко нещо,което прави с това куче.Дори да живееш в къща ако нямаш желание да излизаш с него ,да играеш с него то пак ще се чувства затворено сякаш сред 4 стени!!! Маламутите са страшно привирзани към семейството и един уютен апартамент им е съвсем достатъчен съчетан с хубави разходки,хубава храна,грижа за външния вид и много много много ЛЮБОВ...по този начин маламута ще бъде щастлив.Поне моят маламут е.За по-голямо спокойствие на хората,които са се спряли на тази порода женските маламути са по-подходящи за отглеждане в апартамент.Успех с решението и поздрави от нашата Aaliyah

[ves]

aaliyah, в 11 December 2010 - 10:42 PM, написа:

Така,здравейте и от нас.Аз гледам маламут вече от почти година.Както съм споменавала живеем в апартамент и честно да ви кажа не смятам че е кой знае какъв проблем.Когато стопанина взима кучето трябва да погледне отговорно на нещата и да вложи желание във всяко нещо,което прави с това куче.Дори да живееш в къща ако нямаш желание да излизаш с него ,да играеш с него то пак ще се чувства затворено сякаш сред 4 стени!!! Маламутите са страшно привирзани към семейството и един уютен апартамент им е съвсем достатъчен съчетан с хубави разходки,хубава храна,грижа за външния вид и много много много ЛЮБОВ...по този начин маламута ще бъде щастлив.Поне моят маламут е.За по-голямо спокойствие на хората,които са се спряли на тази порода женските маламути са по-подходящи за отглеждане в апартамент.Успех с решението и поздрави от нашата Aaliyah

Напълно съм съгласна с мнението ти aaliyah :) Нашата Рая също я гледаме в апартамент и нямаме проблеми. Според мен се чувства много добре. Освен това постоянно е покрай нас и е много доволна. Както си свикне животното така се климатизира към обстановката. Рая в момента за нищо на света не бих я оставила навън - това е равно на безсъние и изживян ужас от нейна страна. От друга страна съм сигурна, че ако dimy пусне Алекс в къщи и той няма да се чувства на място и поне ще разруши това-онова. Извода според мен е, че не е добра идея 1 година в апартамент и после на двора, защото ще бъде стрес за животното. Дочакайте си момента и така си го вземете след 1 година. Освен това наистина мисля, че женските маламутки са много по-добър вариант за апартамент и за хора с малко опит в отглеждането на куче. Не казвам, че ще е лесно, а просто, че ще е малко ПО-лесно, отколкото с мъжки Та преценете си добре, защото после няма връщане назад Успех във взимането на решението!

[isi_ar4i]

ми склонна съм да се съглася с вас, айде :) Всичко зависи от това да гледаш кучето от малко. Принципно не е добре да се гледа в апартамент от гледна точка на това, че има по-малко движение. Ще обясня. Ако гледаш на двора, дори като го извеждаш на дълги раходки и не можеш да го пускаш да тича, той пак има възможност да тича - в двора. Хвърляш пръчка и т.н. Ако го гледаш в апартамент и не го пускаш да тича навън- мнг лошо, енергията трудно се изхабява. Трябва да се помисли и за това, че в един момент кучето може да започне да проявява доминантност, агресия и т.н.
Аз показвам просто още една страна- случая с моя маламут. Ако имахме двор- щеше просто да е лесно .
Явно женските са по-добрият вариант :)

[Finwe]

lilker, в 10 December 2010 - 06:34 PM, написа:

Може би егоизмът ми е в повече, но просто не издържам вече без маламут Но тук идват и въпросите. В къщата живеят 3-ма котараци. Ще пламне ли искрата на любовта между палето и 1-2 годишните глезльовци или ще живея в анимационен филм? Това ще е първото ми куче... как? какво? дори и колко? като зад всеки въпрос каквото и да сложите за мен ще е полезен отговор. Благодаря предварително, помогнете ми под елхата на Коледа да спи малкия Джери или Ребека

lilker,

Да вземеш маламут като първо куче е все едно да не знаеш да плуваш и да те хвърлят направо в океана. Тази порода е много специфична и не е за всеки човек - това не е нито пудел, нито пинчер, нито лабрадор, нито голдън - все кучета-компаньони, ориентирани към човека или към дома. Това не е даже като немските овчарки или ротвайлерите. Това е куче със силна индивидуалност, голям инат и упрямост, куче със собствено мнение, бърз ум, самонадеяност, гордост, много ама невероятно много физическа сила - това нарочно го подчертавам, защото ако кучето не се социализира и научи на основни команди, става почти неуправляемо и поради размерите си даже опасно.

Според мен дилемата не е толкова дали да се гледа в апартамент (от горните постове се вижда, че някои кучета могат, други не) или дали ще се спогоди с котки (също някои кучета могат, други не - например моя първи маламут мъжки, беше на около 2 години, когато у дома се засели котка, и той спеше с нея, а после се появи Индис, която като бебе също спеше до котката, но като порасна и стана на 5 месеца уби две от малките бебета на котката, и се опита да убие нея. Третото бебе на котката беше убито от 3-месечния тогава Фрей... И трите убийства станаха, когато ние (хората) не бяхме покрай тях!

Важното в случая е, дали имате представа с какво ще се захванете. Маламута не е само красота и впечатляващ вид - най-важното, което може би всички стопани на маламути ще се съгласят с мен, е че с тях трябва да сте (поне първите 5-6 години) на 100% нащрек. Не знам дали можете да си представите това. Да се оглеждаш постоянно където и да отидеш, да внимаваш, да го държиш изкъсо, да не си позволяваш да го пускаш свободно да тича както други породи тичат из паркове, вървят без поводи до стопаните си и прочие. Имайки такива изобретателни и мислещи кучета, ме направи много бдителна, постоянно съобразяваща се с обстановката, обстоятелствата - как ще реагира кучето на друго куче, на друго животно, на малко дете и прочие и прочие, дали няма да изплаши някоя възрастна жена, някоя майка, дете или бременна жена...

Дали си струва да повтарям, че маламута не изпълнява на 100% команди като "Ела тук" например и пуснат свободно в село със селскостопански животни или в град с оживени улици и автомобили е опасно както за него, така и за другите.

Въобще много са нещата, които мога да изредя, но според мен трябва да почетеш доста за тази порода и тогава да прецениш ще имаш ли сили, знания и разбиране да се справиш и да отгледаш един не само красив, но и послушен звяр, и от цялата работа да е щастлив както той, така и ти, така и близките ти!

Съветвам те да прочетеш темата "Аляски маламут" и по-специално ето тази дискусия "Аляски маламут, както и последвалите многобройни въпроси относно характера и възпитанието. А също може да прочетеш и темата "Vazpitanie na porasnal malamut" - на isi_ar4i.

[lilker]

Благодаря на всички озовали се. Естествено, че съм наясно с какво се захващам, да не съм 11 годишен!? Е вие няма как да знаете де. Подготовката и нагласата да имам маламут не е от вчера, доста неща съм изчел и изгледал... само маламут ми липсва...

[dimy]

Ми според мен , при повече занимание и най- вече налагане , над маламута , може и да слуша. Алекс започнах да го водя на повод след 7-мия месец преди това си ходеше по мен и беше доста послушен. Но след това нямах много време да се занимавам с него , дори сега по язовирите е пуснат свободно , стига да няма други кучета , че скита с тях. През деня го разхождам пуснат пред нас на паркинга , и много добре знае , че не трябва да излиза от него или следва наказание. Имал съм случай да е пуснат но да е до мен и да мине друго куче и като го накарам да седне и повтаряне 'НЕ" да не мърда от мен. В същото време вчера един човек си водеше кучето пуснато , ма и то много не го слушаше , та седа аз от едната страна на улицата и държа Алекс , а хъскито пуснато и това куче тръгна по хъскито и маламута откачи , едвам го удържах първоначално , след което изяде 2 первания по носа и миряса.
Другото което ми прави впечатление е , че Алекс свикна с 2-те хъскита на едни приятели който са до мястото му където ходи , но нито те го лаят нито той тях. Даже като мине покраи тях се изправя на задни крака да се душат през терасата , а женската е разгонена .
А за Алекс съм стигнал до следния извод , че повече слуша под заплаха от наказание от колкото при подкуп с лакумство.

[isi_ar4i]

Все повече се обеждавам, че ако като малко не е социализирано и възпитавано, като голямо, няма шанс. Направо, като чета за вашите маламути и се чудя, защо по дяволите, хората гледали преди моето куче, не са му обърнали ама поне малко внимание
Затова, lilker, ако не можеш да си позволиш свободно време за възпитание през следващата поне една година, не си взимай такова куче. Изпуснеш ли го , връщане назад няма :(

[ves]

Да ви се похваля и аз с моята Рая, не е имало случай, в който да я повикам и тя да не дойде - обаче като малка всеки път наградка При нея и гранулката минава за наградка, така че няма проблем с това. Изключително много слуша МЕН, а приятеля ми и него, но не чак така. Въпроса е в това, че още от малка съумях да и покажа кой командва парада и мисля, че добре съм се справила. Нямаме глезенета и мачканици, пак и се радваме, но не я лигавим. Все повече хора позволяват всичко на кучетата си и после се чудят защо било непослушно. Преди няколко седмици попаднах на хора, които спели с кучето си в едно легло, хранело се с тях на масата в чиния и то :) и после се чудели защо по улицата като захапело боклук и не можели да го накарат да го пусне и ги ръмжало Хамава работа. Другата крайност, на която също съм попадала е с едно 3 месечно голдънче в морската градина. Те са си го взели преди няколко дни и вече го пуснали да ходи без повод и то съответно се залепи за нас да се подушат с Рая. Момчето крещи 10 метра зад нас и то кученцето не го отразява. Като ни настигна реакцията му беше да го хване за врата, премести го на 5 метра от нас и започна да го налага с повода Аз естествено откачих и започнах да му обяснявам, че така няма да го накара следващия път да дойде и че куче не се взима за да има какво да налагаш. Половинката стояща до него тихичко казваше "стига де, остави го" обаче господина разярен реши да отвърне на мен да си гледам моето куче и да си го възпитавам както си искам, демек "я се разкарай". Та извода е че наистина трябва търпение и отговорност спрямо което и да е куче. Всяка порода е трудна по свой си начин просто трябва да се намери правилния подход.

lilker, надявам се и вие скоро да се похвалите със снимки във Фотогалерията и да си намерите вашия начин да съчетаете котките и кучо, както и да си отгледате един възпитан Аляски маламут.

[Finwe]

dimy, в 13 December 2010 - 09:26 PM, написа:

Ми според мен , при повече занимание и най- вече налагане , над маламута , може и да слуша. Алекс започнах да го водя на повод след 7-мия месец преди това си ходеше по мен и беше доста послушен. Но след това нямах много време да се занимавам с него , дори сега по язовирите е пуснат свободно , стига да няма други кучета , че скита с тях.
....
А за Алекс съм стигнал до следния извод , че повече слуша под заплаха от наказание от колкото при подкуп с лакумство.

С някои маламути може да се постигне повече с налагане и занимание, за други трябва хитрост или голям авторитет - те също като хората имат различни характери - някои са доста своенравни и инати, други - не. Например - ако аз започна да налагам нещо на Фрей, той се съпротивлява още повече - затова трябва да използвам хитрост. Дума да не става да го перна и той да се кротне, напротив - така загубвам все повече уважението му. В същото време - той има голям респект от мъже, и то високи мъже - за тях е готов да спре на минутата да върши белята или глупостта, която си е наумил. Но - с жените не е така, просто не иска да ги слуша и това е.
По същия начин важи и това дали ще го възпитаваш с позитивни методи (награди) или с наказание. Индис например е много лакома - тя е съгласна за една бисквитка да направи салто мортале, докато Фрей и Финве не са лакоми и в някои случаи изобщо не отразяват никакви съблазнителни наградки. Каквото са си наумили ще направят всичко възможно да го постигнат.

isi_ar4i, в 13 December 2010 - 09:33 PM, написа:

Все повече се обеждавам, че ако като малко не е социализирано и възпитавано, като голямо, няма шанс. Направо, като чета за вашите маламути и се чудя, защо по дяволите, хората гледали преди моето куче, не са му обърнали ама поне малко внимание
Затова, lilker, ако не можеш да си позволиш свободно време за възпитание през следващата поне една година, не си взимай такова куче. Изпуснеш ли го , връщане назад няма :(

Да, обаче и тук има изключения: пример е Фрей - него единствен съм започнала да възпитавам от 40-дневна възраст (за сравнение Финве започна да учи първата си команда "Седни" на почти 2 години, а Индис - на около 3 месеца) - Фрей на 40 дена знаеше командите седни, легни, ела тук, на място, редом, стоеше в изложбена стойка по 5 минути без да мърда, не започва да яде докато не му се даде команда. До втората му година съм го разхождала без повод - докато другите два маламута Индис и Финве не ги пусках навсякъде свободно. Когато обаче израсна (помъдря, захитря) и най-вече като усети силата си, Фрей се промени - започна да се бори за лидерство, не само пред Финве, но и сред хората в семейството.

Мисля си, че важното е не само да се опитваш да го възпитаваш колкото може по-млад, а да не му дадеш шанс да разбере и усети физическата си сила над човека. Вероятно и аз имам вина за случилото се, но не съм съгласна с isi_ar4i, че връщане назад няма - просто е много, много по-трудно и някои хора просто се отказват.

ves, в 14 December 2010 - 08:11 AM, написа:

Да ви се похваля и аз с моята Рая, не е имало случай, в който да я повикам и тя да не дойде - обаче като малка всеки път наградка При нея и гранулката минава за наградка, така че няма проблем с това. Изключително много слуша МЕН, а приятеля ми и него, но не чак така. Въпроса е в това, че още от малка съумях да и покажа кой командва парада и мисля, че добре съм се справила.
...
Всяка порода е трудна по свой си начин просто трябва да се намери правилния подход.

ves, Рая няма още година, нали? Моя позната също имаше много послушен маламут до първата година, после започнаха проблемите. Така че никой не е застрахован, щом има маламут. Именно затова казвам, че трябва да си нащрек - защото усетят ли малко пролука, неизменно ще си проявят маламутския характер.

Ще се повторя - но някои маламути стават доста по-хитри, когато поотраснат и се опитват да се налагат над стопанина.

Важен е също и пола на кучето - женските маламути са доста по-управляеми и лесни за гледане от мъжките.

И не съм съгласна, че всяко порода е трудна по свой начин. Не може да се сравни голдън и лабрадор с маламут - просто не може. Е, разбира се, че има изключения и сред тези породи - но те са по-скоро рядкост. Някои породи (които са селектирани да бъдат компаньони) са много повече ориентирани да слушат стопанина и да се въртят около човека - но не и маламута, не и хъскито - това са работни породи, кучета селектирани със съвсем други цели и това трябва винаги да се има предвид.

Ще ви дам един пример: ако впрегнете немска овчарка начело на впряг с шейна и сте пред пропаст, и дадете команда "Тръгни" - немската овчарка (пример за послушание) - ще тръгне и ще убие целия впряг и вероятно човека на шейната.
Ако обаче начело на впряга стои северно куче и дадете команда "тръгни" - то няма да го направи. Защото тези породи са селектирани хиляди години с цел да мислят, да могат да вземат решения, така че да запазят впряга и човека живи! И именно затова когато искаме от нашите маламути да изпълняват всяка команда, която дадем на 100%, трябва да си дадем сметка, че те също имат мнение по въпроса и понякога то не съвпада с нашето.

[hrisi14]

Finwe, немога да се въздържа!!!! Възхищавам ти се, че винаги намираш точните думи да опишеш характерите на нашите северни приятели!!!

[ves]

Finwe, в 14 December 2010 - 11:46 AM, написа:

И не съм съгласна, че всяко порода е трудна по свой начин. Не може да се сравни голдън и лабрадор с маламут - просто не може. Е, разбира се, че има изключения и сред тези породи - но те са по-скоро рядкост. Някои породи (които са селектирани да бъдат компаньони) са много повече ориентирани да слушат стопанина и да се въртят около човека - но не и маламута, не и хъскито - това са работни породи, кучета селектирани със съвсем други цели и това трябва винаги да се има предвид.

Казвам това от гледна точка на обикновен човек искал да има куче, т.е. семейство с домашен любимец. Не твърдя, че всички са еднакво трудни , но наистина няма безпроблемно отгледано куче. Всяка порода си има нещичко, което си е специфично. Категорично не казвам, че Рая е най-послушния маламут и видиш ли аз съм капацитета на века, че ме слуша. За момента е спокойна и доста оравновесена. Сигурна съм, че ще си покаже магариите и определено винаги имам едно наум с нея. Все пак освен всичко друго си е куче. Спокойна съм, защото до момента не е показала никаква агресия нито към други кучета, нито към хора, а децата ги обожава и много ги пази като си "играят". Не оспорвам опита, който имаш с тази порода просто казвам мислите натрупани по повод отглеждане на бебе маламут в апартамент.

Поздрави от съвсем леко снежна Варна

[pch]

Колега Lilker, изчети всички теми и най-вече постовете на Finwe, ще са ти от голяма полза (поне на мене бяха и все още са :) ), но наистина трябва да си дадеш сметка дали имаш необходимото време за кучето, аз бях два месеца в командировка и Арес се беше побъркал за това време без мен, да не говорим че после ми беше едва ли не сърдит, в общи линии трябва да си готов да промениш начина си на живот, което хич не е лесно :) .Въпреки всичко моя маламут ми е първо куче така че ако смяташ че си готов давай, няма невъзможни неща

[Anuk]

hrisi14, в 14 December 2010 - 11:57 AM, написа:

Finwe, немога да се въздържа!!!! Възхищавам ти се, че винаги намираш точните думи да опишеш характерите на нашите северни приятели!!!

Присъединявам се към Хриси

[isi_ar4i]

Всеки има право на мнение. На нас FInwe с нейните знания и опит мнг ни помогна. Изобщо не знаехме, колко са проблемни тея кучета и е хубаво, че има някой , който да ти дава съвети и да те учи.

[lilker]

Отново казвам, че не е като да не съм премислил нещата... обаче от КЪДЕ МАЛАМУТ???

[lilker]

Отново казвам, че не е като да не съм премислил нещата... обаче от КЪДЕ МАЛАМУТ???