[bellaaljaski malamut_09]

Привет!
Наистина съм съгласна, че човек трябва да помисли сериозно и прецени дали може да се грижи за домашен любимец!!!
Е, за твърда ръка да има човек към животните, не е най-желателното и коректно, както и законово така и хуманно, има и други начини за дисциплиниране.
Не съм съгласна и за това, че ако сте ученик, студент, мнадо семейство и т. н. не е препоръчително да се вземе...
тогава най- подходящо би било да си безработен или безделник....
Аз съм студентка и какво от това??????
Стига да има желание и възможности да се грижи за него, без да бъде лишавано животинчето-нека! Аз съм за! :-))))

[Finwe]

denii, в 07 June 2010 - 08:51 AM, написа:

Ами прочетох някои теми относно породата ще се ровя и още.Наистина е голчма отговорност да отглеждаш каквато и да е животинка.Аз съм израстнала с кучета.Отгледали сме 3 кученца,не от толкова специфична порода,но мисля,че когато има желание и страст към породата ще съумея да му осигуря вс.необходимо.И,Да студентка съм Наистина ли е голям проблем? Понеже съм обмислила и това препядствие.Уча в Добрич и мисля ако си взема Маламутче да е с мен.В този град зимата е доста студена и почти през целия сезон има сняг,мисля че това би се харесало на аляския сладур.Ще имам и достатъчно време за дълги разходки.Мисля,че ще се справя естествено,че когато имам въпроси мога да попитам тук или моята прителка,която има Самоед,но наистина имам огромно желание да имам такова пухкаво приятелче.

Аз мисля, че всеки здраво-мислещ и отговорен човек, преди да се реши на стъпка да вземе куче то освен че да се запознае със спецификите на дадената порода, трябва да си отговори на няколко важни въпроса. Мнението ми не е написано просто от нямане какво да правя, а от наблюдения от това, което реално се случва. Когато взимате куче, хубаво си помислете следното:

Готови ли сте в близките 12-15 години!!! Да
- съобразите начина си на живот с този на новия член на семейството, да промените навиците си, да съобразите приятелствата си и т.н.
- да ставате рано всеки ден, без събота и неделя и без почивни дни, за да разхождате кучето
- да отделяте минимум по 2 часа на ден за игри, обучение, дресировки и физически натоварвания на маламута - това е мощно куче, активно и с много енергия, която ако не се изразходва, може да се натрупа под формата на недоволство и кучето да стане буйно и неконтролируемо, а оттам да съсипа дома ви или двора
- да го сресвате минимум веднъж седмично
- ако живеете в апартамент - да живеете сред косми в периода на скубане, да почиствате всеки ден с прахосмукачка и да поддържате чистота и хигиена у дома?
- да имате достатъчно физическа сила, за да се справяте с такова голямо, енергично и мощно куче. Все пак това не е хъски, нито самоед, нито булонка!
- да сте готови да плащате убити кокошки, ярета, и други животни, поради вродените хищни и ловни инстинкти на маламутите?
- да харчите достатъчно средства за ветеринарно обслужване, качествена храна и съответни аксесоари, които все пак трябва да са от вашите доходи?
- ако се окаже, че някой член от семейството ви е алергичен към кучешка козина - какво ще правите с кучето? Ще го дадете, продадете или изолирате някъде?
- Когато маламутът стои дълго сам - започва да вие и да руши дома. Как биха реагирали съседите ви, ще търпят ли това?
- А ако ставате скоро майка - ще можете ли да се справяте с отглеждането на две деца едновременно (човешкото бебе и бебето-маламут) и да се грижите за домакинството? Много често се случва когато жената забременее да иска да се оттърве от кучето, а ако не е тя - то мъжът или родата настояват - направете си труда да прочетете темите из форумите, колко кучета остават ненужни поради тази причина!

- Ако сте студент-ученик: какви са целите ви в живота. Ако след завършването решите да отидете да работите в друг град, или в друга държава - ще бъдете ли готови да вземете кучето със себе си?

- Ако ви се налага да отсъствате през по-голямата част на деня (И ВЕЧЕРТА!!!) - и вашите родители го гледат, то чие тогава ще бъде кучето - на вас, или на вашите родители?

bellaaljaski malamut_09, в 07 June 2010 - 05:28 PM, написа:

Привет!
Наистина съм съгласна, че човек трябва да помисли сериозно и прецени дали може да се грижи за домашен любимец!!!
Е, за твърда ръка да има човек към животните, не е най-желателното и коректно, както и законово така и хуманно, има и други начини за дисциплиниране.
Не съм съгласна и за това, че ако сте ученик, студент, мнадо семейство и т. н. не е препоръчително да се вземе...
тогава най- подходящо би било да си безработен или безделник....
Аз съм студентка и какво от това??????
Стига да има желание и възможности да се грижи за него, без да бъде лишавано животинчето-нека! Аз съм за! :-))))

Всеки има мнение. Аз изразявам моето, вие вашето. Вероятно и двете имаме право. Спрямо своите гледни точки.
Под твърда ръка обаче нямам предвид да се бие или малтретира кучето: а да знаеш как да се справяш с физически изключително мощно куче! Понякога повярвайте, жените не могат да владеят тези кучета. Всичко е въпрос и на разбиране, и на грамотно обучение и отношение.
Колкото до това дали студент или ученик: по-нагоре написах защо не съм почитател на такива "собственици". В 99% от случаите всъщност кучето не е на ученика или студента, а на НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ!!! Няма да ви давам примери, как докато са бебета ученикът/студентът се грижи за тях, а после кучето израстнало толкова бързо изведнъж започва да пречи, да мирише, да пуска косми и родителското тяло настоява кучето да се изхвърли от вкъщи. Има случай (от този форум) - когато момичето - студентка до 8-мия месец се грижеше съвестно за своето хъски, а после след година-две мълчание, видях снимка, в която същото това нейно "съкровище" стоеше вързано на синджир на някаква вила, а тя беше заминала за чужбина! Уви, в голяма част от случаите става точно това: когато младата дама/господин вече пораснат и поемат пътя си в живота, кучето се оказва ненужен товар.

[bellaaljaski malamut_09]

Да, различни хора постъпватъ по различни начини. Все пак А. Константинов, не случайно е казал "Разни хора, разни идеали"...
Не само ученика/студента може да е безотговорен, но и дори възрастен.........
Все пак да си студент и ученик на определена възраст не означава да се БЕБЕ или греша........., все пак има някаква вменяемост....
Е, различни мнение.... какво да се прави.... не може всички да мислят по един начин.
Но моето мнение си е твърдо "За", за това, ако има желание и възможности за отглеждане нека!
Но ние не сме тези, които да съветваме в такива моменти, все пак това е голям човек учащ в случая студент, а не хванат от гората невежа..
Аз мога да пожелая успех само в евентуалното търсене!

Поздрави! :-))))

[dimy]

Е какъв е проблема със ставането рано, аз ставам в 6 всяка сутрин . Пускам кучетата навън ( Алекс през ноща е вързан ) на неговото си място (антрето на банята) , че иначе прави бели. През това време им правя ядене .
Алекс за 5 мин си свършва нуждите в близката трева и се строява да чака ядетето . До 6 и 30 вече се е наял и пак илиза навън обикновено ляга пред вратата , ако му е топло си остава в антрето .
Ако е през седмицата и съм на работа чакам до към 7 и 30 и след това майка ми го поема , ако е през почивни дни в 6 и 30 го връзвъм там дето си е легнал и си лягам и аз и към 8 го пуска майка ми.
Почти през целия ден е пуснат на отворена врата , но си спи в антрето ( голям мързел ) Към 12 се размърдва и си чака яденето, хапва и пак ляга до към 14 часа, прескача до тревата твори , разкарва се малко с уличните и пак се прибира да си ляга .
Следва спане до към 18 часа и почваме пак да искаме ядене , хапваме и към 19 го водя 1-2 часа на разходка прибира се досажда на хъскито докато не го ухапят и пак спи .

Даже снощи му се смяхме , че в 23 отворена вратата викаме го навън да твори нашия не става и се търкаля , намачкахмего и кат спряхме пак заспа. Аз го хванах за предните лапи и го завлекох на 2 м до антрето и го вързах , а нашия заспа в позата дето го оставих с краката на горе Е такова мързеливо куче не съм имал

На последния язовир един приятел вика тва куче за 3 дена сефте го видях да тича 5 м и то до кофата със захранка докато никой не я пазеше

[Finwe]

Нямам намерение да се обяснявам, който ме разбрал - разбрал! Който иска да се обижда, този който трябва ще схване какво и защо съм казала.

Маламутите са по-специални кучета и изискват по-специално отглеждане, за да развият пълния си потенциал на северни впрегатни кучета - или нещо бъркам в предназначението им?! Това не са обикновени домашни любимци - да лежат по дивани и дворове. Криворазбраното предназначение на тази порода довежда до проблеми в отглеждането и съжителството с тези иначе невероятни кучета.
Имаме много хляб да изядем и много информация да изчетем, докато стигнем нивото на другите държави.
Няма да коментирам повече този въпрос, аз само си дадох мнението и няма да го променя.

[bellaaljaski malamut_09]

Чудесно! Това е най-разумното в случая!

[dimy]

Мисля , че се вземате много на сериозно с тея кучета , основното е заедно с кучетата да се забавляваме и чувсваме добре и 2-те страни, а не да го приемаме като задължение и фикс идея. Никой от нас няма да си земе 6-8 маламута за да ги впрегне и ползва за транспорт или да ходи на състезания с шейни и екпедиции ( Което е тяхното предназначение ) Дори предполагам ,че 90% от маламутите не живеят в планински райони , а в едни от най -топлите места в България.

[Finwe]

dimy, в 07 June 2010 - 08:11 PM, написа:

Мисля , че се вземате много на сериозно с тея кучета , основното е заедно с кучетата да се забавляваме и чувсваме добре и 2-те страни, а не да го приемаме като задължение и фикс идея. Никой от нас няма да си земе 6-8 маламута за да ги впрегне и ползва за транспорт или да ходи на състезания с шейни и екпедиции ( Което е тяхното предназначение ) Дори предполагам ,че 90% от маламутите не живеят в планински райони , а в едни от най -топлите места в България.

Не може да се забавляваш и да се чувстваш добре, ако не познаваш спецификата на породата! Както казах това не е пинчер или булонка, за да го оставиш ей така да си съществува и да не създава проблеми на никой. Точно оттам идва объркването. Всички искат хубави пухчовци, без да осъзнават че скоро тези малки пухени създания израстват много бързо и се превръщат в големи зверове, чиято енергия ако не бъде вкарана в правилното русло, ще пречи и на стопаните, и на кучетата, че и на околните хора. Ако не си задавате въпроса от какво имат нужда тези кучета, за да се чувстват и те наистина добре, е много жалко. Не съм казала, че всички трябва да правят впрягове, елементарното е да се занимават с тях по някакъв начин. Лежането по диваните и дворовете, без да се създават ситуации, в които да се развива интелекта на маламута, както и гниенето на вериги - това ли е съдбата на маламутите в България?!
Вярно, че взимам нещата сериозно - мисля, че така трябва. А от несериозност до безотговорност крачката не е много голяма. Как мислите, че са се напълнили улиците на България с бездомни?

[ATANASOVA]

Много интересна темичка сте развили!!!
Моето мнение е че маламутът не е куче за ВСЕКИ!
Но за съжаление,все повече тази порода се използва като поредния моден аксесоар-пухчо ,който лежи по диваните,и всеки гост АХ-ка и ОХ-ка по него.
В основата на северните кучета стои-кучета за работа,кучета за впряг...
Казвам го от личен опит.Норт вътре в нас е абсолютно неконтрилируем,но навън,по време на някаква "тренирока",става коренно различно куче-съсредоточено,целеустремено,горд от себе си когато има някаква поставена задача.Щастлив е !Споделям това,защото искам да подчертая,че всеки решил да вземе такова куче,трябва ясно да си дава сметка,че не всички маламути са спокойни и мързеливи като Алекс(примерно),съществуват такива и като нашия-хиперенергични,които искат мнооооооого време, себеотдаване и пространство.И ако не можете да осигурите поне това,то не експементирайте на гърба на кучето си.
И да-кучетата за мен са отговорност,задължение към тях самите,а фикс идеята ми е -моите кучета да са щастливи,независимо колко време и средства ми ковства това.
Много хора са ме обявавали за луда и вманиачена по кучетата ми,това не ме обижда,напротив,смятам че всични собственици на кучета трябва да са такива-търсещи винаги най-доброто за тях,развивайки потенциала на породата,съхранявайни генетичните им заложби

[Finwe]

Искам да публикувам съвсем скорошен цитат от тема за една друга порода от Пета група на северните кучета, много близка като характеристики до нашата: Японската Акита. Давам точно този пример, защото просто подкрепя като доказателство мнението, което изразих малко по-напред за средно-статистическото мислене на българина, който няма нито културата, нито отношението към животните и в частност кучетата, каквито са други нации; и мисли не преди, а след като си вземе куче, че някой път и не мисли.

А това е цитата от темата за акитите:

lilianas, в 01 June 2010 - 02:05 PM, написа:

Цитат

То е бебе, на няколко месеца, нормално е да бяга ... то не е робот, че да ви слуша и да изпълнява, за това трябва много време и много работа с самото куче, не стигат само хранене и разходки на повод !

Горкото кученце .. що за хора сте, наситихте му се вече и ... непослушкото - вън !

Ако не го продавате за пари, може да му се намери дом и добри хора, които да го обичат и да му бъдат семейство.

Толкова ли се е провинило кученцето, че такива крайни мерки ? За какво го взехте, за какво ?

Да му се доплаче на човек ... не за вас, за съдбата на такива кученца, като малки любимци на семейства, поотраснали - препродавани и подарявани, само и само да се оттърват от тях.

Дано всичко това има добър край за кученцето, дано !

Ами да, само на някакви 5 месеца е, ходим на обучение, разберете ме правилно, аз го обичам повече от всички, но ми тежи да се занимавам само и единствено аз! Всеки има нужда от почивка в крайна сметка, поне еднократно! Не знам, вие сър ползвате ли отпуска един път годишно?! Е, аз моля за еднократна такава от кучето 1 път месечно...И пожелавам на всеки любовта, която получава това животно в къщи!!!! А който продава без пари не продава, а подарява според българския речник. За какво съм го взела?! Защото имах нужда някой да ме обича безпрекословно, точно като него! И не съм казала, че ще го изхвърля на улицата, както правят мнозина стопани, които "безкрайно много" обичат кучетата си...Плачете за мен, кучето му минава като на куче, пък все още не е решено какво точно се случва!

ATANASOVA, в 08 June 2010 - 10:42 AM, написа:

И да-кучетата за мен са отговорност,задължение към тях самите,а фикс идеята ми е -моите кучета да са щастливи,независимо колко време и средства ми ковства това.
Много хора са ме обявавали за луда и вманиачена по кучетата ми,това не ме обижда,напротив,смятам че всични собственици на кучета трябва да са такива-търсещи винаги най-доброто за тях,развивайки потенциала на породата,съхранявайни генетичните им заложби

Силно се надявам повечето четящи тук да разберат колко точно е казано това и да се замислят, те защо си взеха маламут?

[ATANASOVA]

Вчера вечерта,беше 1-ят ни импровизиран впряг.По време на вечерната ни разходка,срещахме един мъж с хъски,който ме спря,каза че си търсил компания за впряг,и понеже тук,на морето нямало с кого да тренира кучето,а сам му е трудно да дърпа едно АТВ(детско,от най-малките),ме помоли да опитаме.Той си имаше всичките проспособления,нужни за двоен впряг.Първо ги пуснахме да поиграят,да се поопознаят и после настана същинската част.Норт беше много смешен.В началото се опита да ходи назад,скачаше настрани,но се поогледа видя другото куче какво прави,и доста бързо схвана какво се иска от него.Впрегна целия си бяс,дърпаше като обезумял,и какво беше учудването ми като на команда "Стой",замръзна на място,бяхме го тренирали по време на разходка,или на дог-трекинга,но толкова охотно не беше го изпълнявал.Същото се получи и при "Тръгни".Съжалявам че не носих нищо в себе си с което да снимам.Изживяването беше страхотно за него,а и за мен.Личеше си колко му е кеф.Опитахме на кратко разстояние(като за 1-ви път),и като се разделихме с човека,Норт крещеше с цялото си гърло след АТВ-то,определено му хареса това усещане.Няма как!! Природата му си го иска!!

[Finwe]

ATANASOVA, в 09 June 2010 - 11:17 AM, написа:

Вчера вечерта,беше 1-ят ни импровизиран впряг.По време на вечерната ни разходка,срещахме един мъж с хъски,който ме спря,каза че си търсил компания за впряг,и понеже тук,на морето нямало с кого да тренира кучето,а сам му е трудно да дърпа едно АТВ(детско,от най-малките),ме помоли да опитаме.Той си имаше всичките проспособления,нужни за двоен впряг.Първо ги пуснахме да поиграят,да се поопознаят и после настана същинската част.Норт беше много смешен.В началото се опита да ходи назад,скачаше настрани,но се поогледа видя другото куче какво прави,и доста бързо схвана какво се иска от него.Впрегна целия си бяс,дърпаше като обезумял,и какво беше учудването ми като на команда "Стой",замръзна на място,бяхме го тренирали по време на разходка,или на дог-трекинга,но толкова охотно не беше го изпълнявал.Същото се получи и при "Тръгни".Съжалявам че не носих нищо в себе си с което да снимам.Изживяването беше страхотно за него,а и за мен.Личеше си колко му е кеф.Опитахме на кратко разстояние(като за 1-ви път),и като се разделихме с човека,Норт крещеше с цялото си гърло след АТВ-то,определено му хареса това усещане.Няма как!! Природата му си го иска!!

Браво! Много се радвам! ще повторите ли пак тази тренировка! Струва си, защото така Норт ще затвърди уменията си и ще се научи да работи в екип. Това е безценен опит!
Искаме следващия път да направите снимки!!!

[Finwe]

ATANASOVA,
А как реагира Норт на шума на машината? Не се ли уплаши?

[hrisi14]

ATANASOVA, в 09 June 2010 - 11:17 AM, написа:

В началото се опита да ходи назад,скачаше настрани,но се поогледа видя другото куче какво прави,и доста бързо схвана какво се иска от него.Впрегна целия си бяс,дърпаше като обезумял,и какво беше учудването ми като на команда "Стой",замръзна на място,бяхме го тренирали по време на разходка,или на дог-трекинга,но толкова охотно не беше го изпълнявал.Същото се получи и при "Тръгни".Съжалявам че не носих нищо в себе си с което да снимам.Изживяването беше страхотно за него,а и за мен.Личеше си колко му е кеф.Опитахме на кратко разстояние(като за 1-ви път),и като се разделихме с човека,Норт крещеше с цялото си гърло след АТВ-то,определено му хареса това усещане.Няма как!! Природата му си го иска!!

Браво на вас! Понякога човек без да иска, нещата се случват и вие сами видяхте колко добре се чувстват кучетата когато им доставяме това, което е заложено в гените им! Пожелавам ви още такива тренировки и естествено ще чакаме и фоторепортаж!

[pch]

Здравейте, миналия ден за пръв път се спречкахме с Арес и още не знам дали постъпих правилно, но се надявам че вие ще ме просветите :).Значи историята е следната, майка ми ми каза че кучето и ръмжало когато го приближи докато си гризе един кокал, аз и повярвах защото по принцип си пази нещата и никой освен мен не допуска до себе си в такъв момент, но реших да видя как ще реагира, ако аз посегна да го взема и останах много изненадан когато ми изръмжа дори изтрака със зъби, не знам дали реакцията ми беше много адекватна, но го ударих два пъти много бързо просто постъпих инстиктивно и той веднага легна по гръб(което според мен е знак за пълно подчинение) въпреки всичко за първи път го удрям и не мисля, че постъпих много правилно, но просто не знам как да реагирам в такава ситуация, моля за съвет.Определено кучето ме слуша много повече отколкото другите членове на семейството (доколкото може да е послушен един маламут) и просто умира за мен, както и аз за него и сега се чувствам много гузен, а той сякаш още повече полудява като ме види.

[Finwe]

pch, в 09 June 2010 - 08:27 PM, написа:

Здравейте, миналия ден за пръв път се спречкахме с Арес и още не знам дали постъпих правилно, но се надявам че вие ще ме просветите :).Значи историята е следната, майка ми ми каза че кучето и ръмжало когато го приближи докато си гризе един кокал, аз и повярвах защото по принцип си пази нещата и никой освен мен не допуска до себе си в такъв момент, но реших да видя как ще реагира, ако аз посегна да го взема и останах много изненадан когато ми изръмжа дори изтрака със зъби, не знам дали реакцията ми беше много адекватна, но го ударих два пъти много бързо просто постъпих инстиктивно и той веднага легна по гръб(което според мен е знак за пълно подчинение) въпреки всичко за първи път го удрям и не мисля, че постъпих много правилно, но просто не знам как да реагирам в такава ситуация, моля за съвет.Определено кучето ме слуша много повече отколкото другите членове на семейството (доколкото може да е послушен един маламут) и просто умира за мен, както и аз за него и сега се чувствам много гузен, а той сякаш още повече полудява като ме види.

Почти всички маламути постъпват така, докато гризат кокали. Пазят си своята плячка. Не мисля, че е голям проблем това - ако ви ръмжи единствено и само в тази ситуация. Аз имам въпрос към вас: а защо трябва да му вземате кокала, и респективно чинията с храната докато още се храни? Не виждам смисъл да се дразни кучето и да не бъде оставено да се храни на спокойствие. Вие ако се храните и някой ви взема чинията за проба, няма ли да се ядосате?
Принципно знам, че е хубаво кучето да дава каквото яде, защото може да яде нещо мръсно и даже опасно, но щом става въпрос за храната и кокалите, не си позволявам да дразня моите кучета. Опитвам се да изградя доверие помежду ни - например още докато са малки когато се хранят, им казвах спокойно "Я виж" и сипвам още гранули в чинията му - тоест така аз доближавам храната и кучето не ме ръмжи. Така след време то научава, че ръката и самата аз не сме заплаха за него и не реагира. С кокалите е по-трудно, но когато съм дала кокал не се опитвам да го взимам, а оставям кучето да му се наслади на спокойствие. Имало е случаи когато взимам и кокала, но то е било защото се налага - давам лакомство, с което той да се отдели от кокала. Но това се случва рядко.

П.С. - А кой беше Арес?

[ATANASOVA]

Finwe, в 09 June 2010 - 02:14 PM, написа:

ATANASOVA,
А как реагира Норт на шума на машината? Не се ли уплаши?

Ами не,не се уплаши,но аз го отдавам на това,че все пак имаме известен опит с шум от двигател.Водихме го няколко пъти да тича до колата-мъжът ми кара с 20-30км/ч.,а аз отдясно,през прозореца на къс повод го държа,и така бяга 4-5км.
Затова мисля че не го е страх от шум на машина до него.
А с въшросният господин се разбрахме,когато реши да тренира кучето си ,да ми се обажда,да ходим и ние(поне докато са тук да се възползваме) и обещавам да снимам.

[ATANASOVA]

Арес,мисля беше братчето на Алекс(от Горан)

[Пьотр]

Здравейте,искам да кажа само ,че няма да постигнете много с използването на маламута като впрегатен.Проблема му е прегряването.Моята кучка търчеше и беше функционална при темеператури под нулата.Всяко натоварване при сегашните температури ще бъде просто забавление за малко ,но не и истински ефективен трейнинг.Много по-добре за него ще е да му направите дисаги и постепенно да им повишавате теглото.Другия начин е просто да го стимулирате да бяга.Въпреки това големите му размери го правят крайно неефективен през летните месеци ,и вие сами ще се убедите в това.
Подкрепям мнението ,че маламута не е куче за всеки.Особенно при мъжките кучета ,инстинкта да опонира е изключително силно развит и ще се възползва от всяка възможност да се качи в йерархията.Има някои изключително трудни екземпляри.Ако все пак много държите да гледате такова куче ,вземете женско.То е много по-впечатлително и няма да имате проблеми.

[vilekula]

Здравейте!dimy, води ли Алекс на лекар заради миризмата?Почти съм сигурна,че е от гъбички от язовирите.Не е нормална тая миризма.Една такава остра,малко като развалено сирене,нали?Искам да ти кажа,че след втората противогъбична инжекция Мечо вече изобщо не мирише.Дори като го возим в кола,въпреки,че е малко,затворено пространство,забравяме,че е отзад.Докато преди...!Алекс и Мечо май доста си приличат по темперамент-нали са полу-братчета.И Мечо доста го помързява,особено в горещината.Чудя му се на Норт как му се бяга.И дали от жегата или защото вече е по-голям,но вече Мечо не е толкова лаком.Въпреки,че не отказва нищо,което му даваме от ръка,но това са лакомства за него-репички,хляб,солети.Но като му даваме вечерята,предпочита да стои на терасата на кухнята до нас,отколкото да отиде да яде.Може ли малко снимки?Ще ми е интересно да видя и Арес-кото бебе имаше страшна прилика с Мечо-как ли изглежда сега.