Скъпи приятели,
Последният месец за фондация „Шарко“ беше изключително емоционален и изпълнен с доста работа, радости, тревоги и очаквания. Както знаете четерите кученца от свинарника бяха харесани от осиновители и приемни стопани в Германия. Трикраката Миси също извади късмет с невероятни осиновители както и едно от котетата в тази тема се уреди с приемен стопанин. Това бяха страхотни новини, но ни изправиха пред дилемата с транспорта. И така след много мислене, смятане на пътни разходи, въртене на различни варианти стигнахме до решението да ги закараме лично. Необходимата ни сума беше голяма и непосилна за нас. Тогава започнахме да пускаме призиви за финансова помощ.
Няма думи, с които да изразим благодарността си към всички Вас откликнали на молбата ни за помощ и отделили кой колкото може от собствените си средства за да може това пътуване да бъде осъществено. Благодарим Ви! Вие за пореден път доказахте, че когато сме заедно сме силни и можем много. Много благодарим и на една от нашите доброволки Д.Д., която ни предостави колата си за това дълго пътуване, въпреки че не успя да дойде лично. Както и на шофьорката, която издържа толкова часове зад волана!
И така благодарение на Вашата щедрост на 17.06.2012 започна голямото пътуване. Тъй като за първи път поемаме такова начинание бяхме малко притеснени и малко нервни, но все пак всички – хора и животни тръгнахме с приповдигнат дух. Никой от нас не можеше да повярва, че заминаваме докато не пресякохме българската граница. На 19.06 благополучно пристигнахме при нашите домакини в Германия.
Искаме да изразим огромните си благодарности на Сабине Хюбнер, Биргит Зайц, Регина Вочак и семейство Требесиус за огромната помощ в организация на това пътуване! Също и на Матиас Хюбнер, който си взе свободен ден от работа, за да може да помогне с превозването на кучетата до новите им домове в различни градове в Германия! Така нашите късметлийчета пристигнаха при новите си семейства, където сега лудуват на воля забравили какво е глад, студ и пек. На добър час!
Разказът ни, обаче, не приключва до тук. Предстоеше ни да пропътуваме този дълъг път обратно до България. Нашите приятели и съмишленици от Германия решили, че е срамота да се връщаме с празна кола и организирали кампания за събиране на дарения. Много хора са се включили с дарения на храна, играчки, поводи, нашийници, одеала и въобще много неща, с които ще зарадваме нашите подопечни. Искрени благодарности и на тях! /очаквайте дълъг списък с дарители този месец :) /. Успяхме и да видим някои от нашите /и не само наши/ вече задомени там бивши подопечни. Винаги сме знаели, че те отиват на по-добро място и че там ще са щастливи и обичани, но когато видиш промяната им лично ... неописуемо. Няма го вече смачкания от неволите Гордън, нито плахо махащата опашка Ниша /Чернишка/. Видяхме две невероятно променени и щастливи кучета.
Когато се върнахме побързахме да разнесем храната на местата, където най-спешно се нуждаят. Отидохме на свинарника с багажник пълен с храна за животните. Хората там ни посрещнаха изключително топло. Разказахме за пътуването, за новите семейства на палетата, показахме даренията, които носим. Жената там се разплака ... от радост. От радост, че има достатъчно храна за животните, поне на първо време. От радост, че малките палета, които някой „съвестен гражданин“ е изхвърлил пред бараките им най-после имат собствени домове, където нищо няма да им липсва, нито храна, нито обич и грижи. От радост, че има такива хора като нас, които да помагат, но тя няма интернет и тя не знае, че зад нас стоите Вие и без Вашата помощ ние няма как да помагаме.
Благодарим на всички наши приятели и съмишленици от България, Германия и Швейцария!
Нашият разказ в картинки можете да видите ТУК. Слагам само няколко снимки, тъй като са много :)