Лабрадорка на 3 месеца не търпи отказ за игра ...
#21
Публикувано: 25 January 2011 - 11:49 PM
MaXo, струвами се, че бебока ти се опитва да си намери място в семейството и още не знае кое е позволено и кое не. Но всичко ще се нареди с времето стига да си постоянен в заниманията си с него. Във форумите е така всеки си приказва, каквото знае, а ти пък отсяваш всичко прочетено и си вадиш изводите.
#22
Публикувано: 26 January 2011 - 01:59 PM
МаХо, тук във форума има доста писано на подобна тематика. Има и превод на част от книжки и клипчета. Поразрови се, има интересни неща.
В раздел "Възпитание, обучение, спорт", например:
http://forum.dog.bg/...bd%d0%b8%d0%b5-
%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d1%83%d1%87%d0%b5/
В раздел "Възпитание, обучение, спорт", например:
http://forum.dog.bg/...bd%d0%b8%d0%b5-
%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d1%83%d1%87%d0%b5/
#23
Публикувано: 26 January 2011 - 02:35 PM
MaXo
Хехе, колко е познато! Да ви е честита прекрасна напаст божия - това го пиша с най-добрите чувства:-)))
Бяхме приемно семейство на бебе лабрадор от училище за кучета-водачи от 2.5 месеца до 1 година - все едно за нея чета.
Освен тези минуси, които посочвате, дадени качества са и невероятен плюс: абсолютна зацикленост върху стопанина, желание за апорт и лакомия която ще се научите да използвате правилно ( например като ще започнете да излизате навън ще можете да се научите да разменяте някаква гадост, която кученцето ще иска да лапне, за лакомство което носите в джоба и й предлагате).
Обективно погледнато при правилно възпитание отрицателните страни на едно и същото качество ще се научите да туширате, а положителните - да стимулирате и развивате. По този начин това на моменти досадно лепване за стопанина след време отшумява, но пък ще можете да изградите пълноценен контакт с кучето - лабрадор в това отношение чудесна порода, търсеща присътствие на човека, вниманието му и обожаващо работа в тандем със стопанина си.
Според мен плясването по муцуната трябва да спре - кучето не бива да възприема ръката на стопанина като инструмент за наказание, ръката ви то най-дабре да асоциира единствено с ласка, грижа, храна.
Но и вие трябва да разберете че имате ЛАБРАДОР и от тук нататък доста труд ще трябва да положите за да канализирате жизнерадостната енергия на това шило в дупе в мирните цели:-)))))))) Процеса е увлекателен, интересен, плодотворен но на моменти адски изморителен: нашата лабрадорка до последно ходеше пред мен с дупе напред в апартамента с въпрос в очите "А сега какво ще правим?"
Сега е неотлъчно до незрящата си стопанка и семейството й, това качество, толкова изморително докато са бебета, при нужното възпитание и качествени тренировки и движение навън след време се превръща в доста здрава връзка в сглобката Стопанин-Куче.
Хубаво е че сте я научили на място, па макар това и коша и командата звучи като "Марш в коша". До тук всичко правите що годе правилно, единствено плясване по муцуната бих ви посъветвала да изключите напълно.
чакайте, не сте почнали разходки още - какъв цирк само ви чака /въздъхна с носталгия Фурия/:-)))))))))
И по-напред като минат всичките вакцини-карантини бих ви посъветвала да се запишите на тренировки в група ако имате такава в града - ще е от огромна полза и за двама ви, и за социализация и за упражнения на куч:-))))
Лабрадор - вълшебна порода, благодатна за работа и упражнения с него точно защото имат желание да вършат нещо заедно с човека. Изобщо несте сбъркали в избора си за бъдещ другар в игри и занимания, просто трябва да приемете че за сега ще ви трябва концентрация и търпение 24/7 :-))))
Хехе, колко е познато! Да ви е честита прекрасна напаст божия - това го пиша с най-добрите чувства:-)))
Бяхме приемно семейство на бебе лабрадор от училище за кучета-водачи от 2.5 месеца до 1 година - все едно за нея чета.
Освен тези минуси, които посочвате, дадени качества са и невероятен плюс: абсолютна зацикленост върху стопанина, желание за апорт и лакомия която ще се научите да използвате правилно ( например като ще започнете да излизате навън ще можете да се научите да разменяте някаква гадост, която кученцето ще иска да лапне, за лакомство което носите в джоба и й предлагате).
Обективно погледнато при правилно възпитание отрицателните страни на едно и същото качество ще се научите да туширате, а положителните - да стимулирате и развивате. По този начин това на моменти досадно лепване за стопанина след време отшумява, но пък ще можете да изградите пълноценен контакт с кучето - лабрадор в това отношение чудесна порода, търсеща присътствие на човека, вниманието му и обожаващо работа в тандем със стопанина си.
Според мен плясването по муцуната трябва да спре - кучето не бива да възприема ръката на стопанина като инструмент за наказание, ръката ви то най-дабре да асоциира единствено с ласка, грижа, храна.
Но и вие трябва да разберете че имате ЛАБРАДОР и от тук нататък доста труд ще трябва да положите за да канализирате жизнерадостната енергия на това шило в дупе в мирните цели:-)))))))) Процеса е увлекателен, интересен, плодотворен но на моменти адски изморителен: нашата лабрадорка до последно ходеше пред мен с дупе напред в апартамента с въпрос в очите "А сега какво ще правим?"
Сега е неотлъчно до незрящата си стопанка и семейството й, това качество, толкова изморително докато са бебета, при нужното възпитание и качествени тренировки и движение навън след време се превръща в доста здрава връзка в сглобката Стопанин-Куче.
Хубаво е че сте я научили на място, па макар това и коша и командата звучи като "Марш в коша". До тук всичко правите що годе правилно, единствено плясване по муцуната бих ви посъветвала да изключите напълно.
чакайте, не сте почнали разходки още - какъв цирк само ви чака /въздъхна с носталгия Фурия/:-)))))))))
И по-напред като минат всичките вакцини-карантини бих ви посъветвала да се запишите на тренировки в група ако имате такава в града - ще е от огромна полза и за двама ви, и за социализация и за упражнения на куч:-))))
Лабрадор - вълшебна порода, благодатна за работа и упражнения с него точно защото имат желание да вършат нещо заедно с човека. Изобщо несте сбъркали в избора си за бъдещ другар в игри и занимания, просто трябва да приемете че за сега ще ви трябва концентрация и търпение 24/7 :-))))

Чау - кучето, близнало небето...
#24
Публикувано: 04 February 2011 - 07:37 PM
от кой град сте ? :)
#25
Публикувано: 25 February 2011 - 03:51 AM
Здравей,
пиша, за да ти кажа да не се шашкаш.
Ние имаме голдънка, която в момента е на 10 месеца.
На 3 месеца беше същата, все търсеше внимание и колкото повече го получаваше, толкова по-досадна ставаше.
Тогава започнахме да я учим да носи въжето, хем за нея беше забавно, хем и ние си мислехме, че я изморяваме.
Оказа се, че сме допуснали грешка, когато се дърпахме с въжето, но пак навреме разбрахме. За кучетата това е игра за надмощие и чрез нея много бързо се възбуждат.
Та тогава аз лично играех с нея мнооооого време, но когато реша, че играта свършва, взимам и прибирам въжето. Известно време тя ходеше по мен, опитваше се да ме закача, но с по-строго "не" и не обръщане на внимание, накрая разбра.
На този етап вече знае само като види играчката какво следва и когато я прибера, просто отива и си ляга някъде.
Сега досадата вече е изразена в друго, безграничната любов и близане на всички и всичко. Но в това ще се убедите на по-късен етап.
пиша, за да ти кажа да не се шашкаш.

Ние имаме голдънка, която в момента е на 10 месеца.
На 3 месеца беше същата, все търсеше внимание и колкото повече го получаваше, толкова по-досадна ставаше.

Тогава започнахме да я учим да носи въжето, хем за нея беше забавно, хем и ние си мислехме, че я изморяваме.

Оказа се, че сме допуснали грешка, когато се дърпахме с въжето, но пак навреме разбрахме. За кучетата това е игра за надмощие и чрез нея много бързо се възбуждат.
Та тогава аз лично играех с нея мнооооого време, но когато реша, че играта свършва, взимам и прибирам въжето. Известно време тя ходеше по мен, опитваше се да ме закача, но с по-строго "не" и не обръщане на внимание, накрая разбра.
На този етап вече знае само като види играчката какво следва и когато я прибера, просто отива и си ляга някъде.

Сега досадата вече е изразена в друго, безграничната любов и близане на всички и всичко. Но в това ще се убедите на по-късен етап.

#26
Публикувано: 25 February 2011 - 07:42 PM
Carina_, в 25 February 2011 - 12:56 AM, написа:
Сега досадата вече е изразена в друго, безграничната любов и близане на всички и всичко. Но в това ще се убедите на по-късен етап. 

Ха-ха. Да, това им е едно от "основните предназначения"


