Еее, отлагах включването за да не се повтарям в повече от две теми, но не мога да се въздържа.
Страхотна, слънчева и позитивна тема!

Първо ще коментирам чистенето. Китана спомена, че не е лесно. На мен никога не ми е било лесно. И преди бебето и след него. Аз съм си мързеливичка и предпочитам да се шляя по улиците с кучето, отколкото да чистя след него вкъщи. Разбира се освен работата нямах абсолютно никакви други задължения. Сега имам дете, семейство, 4 кучета, мрънкащ мъж, израстнал в стерилна среда, под влиянието на майка-фанатичка, която по цял ден ходи с парцала и е карала и него да чисти. Това много изморява психически. Честно. Аз обаче се научих да не обръщам внимание на постоянното мрънкане на съпружеското тяло.

Имало косми по възглавницата, имало гранули извън купичката... Играчките на детето и кучетата били разхвърляни... Ми така е! Творческият хаос е много уютен!

Иначе, прибере ли се кучето от разходка вкъщи, задължително му се забърсват с мокра кърпа краката, тялото и муцуната. И преди да родя пак така си процедирах. Все пак спях в едно легло с кучето си, а аз самата не си лягам с обувките.
Дааа, чистенето си е чистене, и със, и без кучето. Вярно, че ако с куче чистиш на два дни, без куче ще чистиш на 4 дни веднъж, примерно. Но пък животинката вкъщи внася една такава радост.
Да подкрепя думите си и със снимки.
Але на 1г с Гай Цезар и въшката Айра(тя е от моите домашни)

Але на 11 месеца с един временно пребиваващ Бобо

Але с котарака Шаро(пак от моите, но дворен)

Але и Нитро (моето любимо бебе)

Але на 1,3г и моята Хера

Але на 15 дни и бебето Турбо (пак от моите домашни)

Але на 7 дни. Първа разходка с Бруно и Хера.

Але на 7 месеца с Турбо

И последно Але на 1,4г с прибраните "Три малки мишки"