Моля ви за съвет!
#1
Публикувано: 25 February 2011 - 10:07 PM
п.с. избрала съм си малък калибър кучо -Западнохайландски бял териер, събрала съм си и пари, остава ми само разрешението :/

...Monsters are real, and ghosts are real too. They live inside us, and sometimes, they win.
#2
Публикувано: 25 February 2011 - 10:55 PM
#3
Публикувано: 25 February 2011 - 11:44 PM

Иначе, времето през което ще е само кучето не е много наистина, дано баща ти да си промени нагласата, пък и наистина още едно животнинче е най-добрия вариант за самотния дом. питомник. Това е лично мнение, де, все пак.
#4
Публикувано: 26 February 2011 - 12:07 AM
hopie, в 25 February 2011 - 10:49 PM, написа:
Това наистина е много добър вариант.Това,че едно куче е породисто не означава,че е по-добро от едно безпородно.Но ако искаш породисто все пак...или ако искаш малко куче за апартамент има много малки(не бебета,а просто са си малки),които са много красиви(то няма грозно куче де).
Но времето не ми се струва много дълго.То и като вечер спите ще е донякъде само.Баща ти да не се тревожи за това

#5
Публикувано: 26 February 2011 - 12:15 AM
rANdi, в 25 February 2011 - 11:12 PM, написа:
hopie, в 25 February 2011 - 10:49 PM, написа:
Това наистина е много добър вариант.Това,че едно куче е породисто не означава,че е по-добро от едно безпородно.Но ако искаш породисто все пак...или ако искаш малко куче за апартамент има много малки(не бебета,а просто са си малки),които са много красиви(то няма грозно куче де).
Но времето не ми се струва много дълго.То и като вечер спите ще е донякъде само.Баща ти да не се тревожи за това

OOO, абсолютно съм съгласна за бездомните сладури. Откакто се помня си харча джобните, за да купувам кисели млека и кренвирши за тия кучове и бебетата им. Само че в този куч /Западнохайландския териер/ съм влюбена и вече много съм се навила за него, пък и вкъщи всеки харесва различна порода, мама-Йоркширски, тате-пудели, аз-бигъли и този пич, и най-накрая се оказва, че него всъщност всички го харесахме. Та, ще продължавам да навивам, ама най-вероятно само с желанията ще си остана :|||||

...Monsters are real, and ghosts are real too. They live inside us, and sometimes, they win.
#6
Публикувано: 26 February 2011 - 12:48 AM


Кажи на баща ти,което ти казахме,но не ставай много упорита да не се ядоса съвсем,щото аз веднъж щях да мина границата и мойте за малко не се отказаха да ми вземат.
#7
Публикувано: 27 February 2011 - 08:06 PM
Например , някои хора толкова тежко преживяват раздялата с домашня любимец , че не искат никога повече да имат друг, защото не могат да понесат мисълта за загубата му. Това се случи на мои близки. Обаче , когато други близки си взеха куче ( което те често виждат и си играят с него) изведнъж решиха че искат пак да си имат куче.
Искам да кажа , опитай се да разбереш дали времето е истинската и единствена причина , или има и друго.
Ако имaш приятели с куче, някой път, когато приятелите отиват някъде за ден два , предложи да им гледаш кучето у вас. Така че можеш да видиш как баща ти ще реагира на друго куче ( не това , към което сте били толкова привързани) . Понякога малко е нужно - да се заиграе, да те близне, да си сложи главата на коленете ти. И решаваш че искаш. Или пък ти става неприятно. Ноще видиш как се чувства баща ти в компанията на кучето и ще можеш да прецениш.
Понякога причината са парите. Възрастните винаги мислят за възможни проблеми и последствия. Например , дали можеш да заделиш и запазиш сума за всеки случай - ако му се наложи скъпо лечение или операция. Естествено не всеки гледа така на нещата, но родителите за това са родители - да предвиждат и да се подготвят за евентуални ситуации
Друга причина често е логистиката. Например кой ще гледа кучето , ако искаш да отидеш за няколко дни на екскурзия с приятели. Или какво ще стане с кучето, когато отивате на семейна ваканция. Дaли ще дойде с вас ( транспорт, хотел, които приема с кучета и pr) или ще намериш приятели , които да го поемат докато те няма.
Какво ако ти предстои учене, местене, квъртити... Това също трябва да се отработи, защото обикновено животът на младите хора се променя доста бързо и промените са големи
Когато всичко това е обмислено и решено, трябва да се мотивираш , т.е. да обясниш на баща ти защо искаш кученце. Може би не просто искаш , а имаш нужда от него. Може би защото не познаваш живот без куче, за теб то е като братче и сега ти е празно. Може би имаш нyжда от приятел, които винаги те харесва или винаги иска да дойде с теб. или пък просто обичаш да се разхождаш и не искаш да си сама. Или вече си твърде голяма за играшки и много малка за собствени деца , а имаш нужда да се грижиш за нещо. Може би просто приличаш на родителите си , а те са имали куче преди да имат теб. Може да искаш да преживееш същите хубави неща които те са преживели с тяхното. Ти си знаеш, но трябва да обясниш защо искаш или да же защо ти е необходимо да имаш кученце.
И последно, но както се казва не на последно място, за баща ти е важно дали нещо няма да ти пречи на училището. Трябва да можеш да обясниш как не само няма да ти пречи, но даже ще ти помага. Че гледането на куче всъщност е полезно, защото свободното си време ще прекарваш повече навън и сред природата, вместо например по заведения. Че също ще се събираш с повече такива хора. Че познанията за кучетта обогатяват познанията по история ( като например кой събития са причина едно и също куче да се нарича Немски дог или Грейт Дейн, кога е било това, къде е било изложението и пр. ) география - кое къде е възникнало и т.н. , биология, генетика , химия , право - много неща които човек научава.
Накратко - 3 неща ти трябват
Да разбереша баща ти защо не иска ( едва ли е само липсата на време) , да обясниш защо ти имаш нужда от куче, да измислиш как ще бъдат преодоляни възможни трудности и проблеми.
Успех!
#8
Публикувано: 28 February 2011 - 06:50 AM
greeneyed, в 27 February 2011 - 07:11 PM, написа:
Например , някои хора толкова тежко преживяват раздялата с домашня любимец , че не искат никога повече да имат друг, защото не могат да понесат мисълта за загубата му. Това се случи на мои близки. Обаче , когато други близки си взеха куче ( което те често виждат и си играят с него) изведнъж решиха че искат пак да си имат куче.
Искам да кажа , опитай се да разбереш дали времето е истинската и единствена причина , или има и друго.
Ако имaш приятели с куче, някой път, когато приятелите отиват някъде за ден два , предложи да им гледаш кучето у вас. Така че можеш да видиш как баща ти ще реагира на друго куче ( не това , към което сте били толкова привързани) . Понякога малко е нужно - да се заиграе, да те близне, да си сложи главата на коленете ти. И решаваш че искаш. Или пък ти става неприятно. Ноще видиш как се чувства баща ти в компанията на кучето и ще можеш да прецениш.
Понякога причината са парите. Възрастните винаги мислят за възможни проблеми и последствия. Например , дали можеш да заделиш и запазиш сума за всеки случай - ако му се наложи скъпо лечение или операция. Естествено не всеки гледа така на нещата, но родителите за това са родители - да предвиждат и да се подготвят за евентуални ситуации
Друга причина често е логистиката. Например кой ще гледа кучето , ако искаш да отидеш за няколко дни на екскурзия с приятели. Или какво ще стане с кучето, когато отивате на семейна ваканция. Дaли ще дойде с вас ( транспорт, хотел, които приема с кучета и pr) или ще намериш приятели , които да го поемат докато те няма.
Какво ако ти предстои учене, местене, квъртити... Това също трябва да се отработи, защото обикновено животът на младите хора се променя доста бързо и промените са големи
Когато всичко това е обмислено и решено, трябва да се мотивираш , т.е. да обясниш на баща ти защо искаш кученце. Може би не просто искаш , а имаш нужда от него. Може би защото не познаваш живот без куче, за теб то е като братче и сега ти е празно. Може би имаш нyжда от приятел, които винаги те харесва или винаги иска да дойде с теб. или пък просто обичаш да се разхождаш и не искаш да си сама. Или вече си твърде голяма за играшки и много малка за собствени деца , а имаш нужда да се грижиш за нещо. Може би просто приличаш на родителите си , а те са имали куче преди да имат теб. Може да искаш да преживееш същите хубави неща които те са преживели с тяхното. Ти си знаеш, но трябва да обясниш защо искаш или да же защо ти е необходимо да имаш кученце.
И последно, но както се казва не на последно място, за баща ти е важно дали нещо няма да ти пречи на училището. Трябва да можеш да обясниш как не само няма да ти пречи, но даже ще ти помага. Че гледането на куче всъщност е полезно, защото свободното си време ще прекарваш повече навън и сред природата, вместо например по заведения. Че също ще се събираш с повече такива хора. Че познанията за кучетта обогатяват познанията по история ( като например кой събития са причина едно и също куче да се нарича Немски дог или Грейт Дейн, кога е било това, къде е било изложението и пр. ) география - кое къде е възникнало и т.н. , биология, генетика , химия , право - много неща които човек научава.
Накратко - 3 неща ти трябват
Да разбереша баща ти защо не иска ( едва ли е само липсата на време) , да обясниш защо ти имаш нужда от куче, да измислиш как ще бъдат преодоляни възможни трудности и проблеми.
Успех!

+
за мен взимането на бездомниче оборва тотално настоящите доводи на баща ти.