[Westie. Bubble]

Здравейте! От няколко дни болна съм се разболяла, понеже не очаквах отказ за желанието ми да си имам един кучо! Гледах страшно много породи, прерових 3000000 форума, изчетох хиляди статии, съвети и пр. На всичкото отгоре семейството ми е отгледало 3 поколения кучета в продължение на 22 години. Имахме си черен пудел- Съни, най- дисциплинираното злато на света, перфектен беше, но 2008 почина от старост-на 16 години и още не мога да го прежаля. Той е бил на 3 годинки, когато аз съм се родила, т.е. бях прекарала целия си живот с него. Мислех си, че като мине малко време, 1-2 години, тате ще е съгласен да си вземем новичък куч /той е луд по кучетата и изобщо по животните-имаме си 2 аквариума вкъщи/, но още като повдигнах въпроса, отговорът беше НЕ! И защо? Защото не искал да обрича едно куче на нещастен живот и да го кара да стои по цял ден само. Работата е следната-когато пуделът ми беше жив, пра-баба ми също беше жива и се гледаха двамата, ала вече ги няма. За минута останеше ли сам Съни, полудяваше-лае, дращи, страда. Та, режимът на семейството ми е следният: аз излизам в 7 за училище, мама в 7 и 30, тате в 9; те двамата се прибират за обед в 12 и 10, мама се връща на работа в 1, а аз в един и половина съм си вкъщи. Татко си почива следобед, понеже работата му е много напрегната и сложна и ляга в 1 и 15. Аз след това съм до вечерта вкъщи, т.е. кучето ще стои само около 4-5 часа на ден. Сега сме във война двамата и в пълна безизходица, не виждам просто как ще се оправяме. Мама и останалите ми роднини твърдо ме подкрепят и ще помагат с отглеждането както могат. Не мога да си позволя волността да взема куче, без да попитам татко, просто защото ми е ясно, че не мога сама да се справя с него. Сега вкъщи е следното: аз ходя като труп, измъчено и ми се насълзяват очите при вида на човек с кученце, татко е категоричен и непреклонен. Моля ви, помогнете ми, ако можете, дайте ми някакъв съвет какво да правя, защото съм екстремно отчаяна.... ://///

п.с. избрала съм си малък калибър кучо -Западнохайландски бял териер, събрала съм си и пари, остава ми само разрешението :/

[rANdi]

И аз излизам около 7ч. за училище и се прибирам около 16ч. но понякога и в 13:30ч. Ако проблема е само,че кучето ще остане самичко само за няколко часа лично аз нямам проблеми.Кучетата ми се радват,играят като ида при тях и за сега не проявяват признаци на болести(дано и за напред продължи така).А и то нали ще е вътре няма голяма опасност някой да дойде да го открадне от двора или пък някой съсед да го удари или нещо такова,защото лаело и т.н.

[hopie]

Друг вариант- вземат се две кучета или куче и котка, за да са си дружки Аз малко встрани от въпроса ти, ама защо ще даваш луди пари за породисто животинче? Не си ли склонна да размислиш и спасиш някое от форума или фейс групите в помощ на животните? Има толкова сладури за осиновяване, съвсем безплатно е, а животинките обичайно са ваксинирани, с паспорти, понякога и кастрирани...
Иначе, времето през което ще е само кучето не е много наистина, дано баща ти да си промени нагласата, пък и наистина още едно животнинче е най-добрия вариант за самотния дом. питомник. Това е лично мнение, де, все пак.

[rANdi]

hopie, в 25 February 2011 - 10:49 PM, написа:

... Аз малко встрани от въпроса ти, ама защо ще даваш луди пари за породисто животинче? Не си ли склонна да размислиш и спасиш някое от форума или фейс групите в помощ на животните? ...

Това наистина е много добър вариант.Това,че едно куче е породисто не означава,че е по-добро от едно безпородно.Но ако искаш породисто все пак...или ако искаш малко куче за апартамент има много малки(не бебета,а просто са си малки),които са много красиви(то няма грозно куче де).
Но времето не ми се струва много дълго.То и като вечер спите ще е донякъде само.Баща ти да не се тревожи за това Давате му храната,криете кабели,за да не започне да си играе с тях и махате острите предмети от стаята/стаите където ще стои кучо,когато вие сте навън,т.е. обезопасявате терена,,грижите се за здравето му,давате му храна и обич и оттам нататък всичко си идва от самосебеси

[Westie. Bubble]

rANdi, в 25 February 2011 - 11:12 PM, написа:

hopie, в 25 February 2011 - 10:49 PM, написа:

... Аз малко встрани от въпроса ти, ама защо ще даваш луди пари за породисто животинче? Не си ли склонна да размислиш и спасиш някое от форума или фейс групите в помощ на животните? ...

Това наистина е много добър вариант.Това,че едно куче е породисто не означава,че е по-добро от едно безпородно.Но ако искаш породисто все пак...или ако искаш малко куче за апартамент има много малки(не бебета,а просто са си малки),които са много красиви(то няма грозно куче де).
Но времето не ми се струва много дълго.То и като вечер спите ще е донякъде само.Баща ти да не се тревожи за това Давате му храната,криете кабели,за да не започне да си играе с тях и махате острите предмети от стаята/стаите където ще стои кучо,когато вие сте навън,т.е. обезопасявате терена,,грижите се за здравето му,давате му храна и обич и оттам нататък всичко си идва от самосебеси

OOO, абсолютно съм съгласна за бездомните сладури. Откакто се помня си харча джобните, за да купувам кисели млека и кренвирши за тия кучове и бебетата им. Само че в този куч /Западнохайландския териер/ съм влюбена и вече много съм се навила за него, пък и вкъщи всеки харесва различна порода, мама-Йоркширски, тате-пудели, аз-бигъли и този пич, и най-накрая се оказва, че него всъщност всички го харесахме. Та, ще продължавам да навивам, ама най-вероятно само с желанията ще си остана :|||||

[rANdi]

Да,то всеки си има любима порда(моята е кавказка овчарка ) .Но това,което ти казваме да не те бърка.Просто предлагаме.Това,че не си взела куче от улицата или от изолатор и т.н. не означава,че не обичаш животните и не си безразлична към тях.Аз както казах искам КО и съм навила родителите си да ми вземат,обаче проблема ни е оградата(трябва да чакам още около година ).Но както и да е...Когато дадеш на едно бездомно кученце хляб на него му идва сякаш си му дала най-голямото богатство на света.Примерно аз знам няколко кучета,които мога да взема,но не е моментът,защото ако ги взема сега ще трябва да стоят вързани,което е лошо.Искам да кажа,че дори да не можеш да отвориш своя дом за едно кученце(въпреки,че искаш,но нямаш възможността) можеш да му помогнеш като се опиташ да му намериш дом.
Кажи на баща ти,което ти казахме,но не ставай много упорита да не се ядоса съвсем,щото аз веднъж щях да мина границата и мойте за малко не се отказаха да ми вземат.

[greeneyed]

Баща ти е наясно, че времето , през което кyч ще е сам , не е толкова дълго. Много е възможно причината да е другаде.
Например , някои хора толкова тежко преживяват раздялата с домашня любимец , че не искат никога повече да имат друг, защото не могат да понесат мисълта за загубата му. Това се случи на мои близки. Обаче , когато други близки си взеха куче ( което те често виждат и си играят с него) изведнъж решиха че искат пак да си имат куче.
Искам да кажа , опитай се да разбереш дали времето е истинската и единствена причина , или има и друго.
Ако имaш приятели с куче, някой път, когато приятелите отиват някъде за ден два , предложи да им гледаш кучето у вас. Така че можеш да видиш как баща ти ще реагира на друго куче ( не това , към което сте били толкова привързани) . Понякога малко е нужно - да се заиграе, да те близне, да си сложи главата на коленете ти. И решаваш че искаш. Или пък ти става неприятно. Ноще видиш как се чувства баща ти в компанията на кучето и ще можеш да прецениш.

Понякога причината са парите. Възрастните винаги мислят за възможни проблеми и последствия. Например , дали можеш да заделиш и запазиш сума за всеки случай - ако му се наложи скъпо лечение или операция. Естествено не всеки гледа така на нещата, но родителите за това са родители - да предвиждат и да се подготвят за евентуални ситуации

Друга причина често е логистиката. Например кой ще гледа кучето , ако искаш да отидеш за няколко дни на екскурзия с приятели. Или какво ще стане с кучето, когато отивате на семейна ваканция. Дaли ще дойде с вас ( транспорт, хотел, които приема с кучета и pr) или ще намериш приятели , които да го поемат докато те няма.
Какво ако ти предстои учене, местене, квъртити... Това също трябва да се отработи, защото обикновено животът на младите хора се променя доста бързо и промените са големи
Когато всичко това е обмислено и решено, трябва да се мотивираш , т.е. да обясниш на баща ти защо искаш кученце. Може би не просто искаш , а имаш нужда от него. Може би защото не познаваш живот без куче, за теб то е като братче и сега ти е празно. Може би имаш нyжда от приятел, които винаги те харесва или винаги иска да дойде с теб. или пък просто обичаш да се разхождаш и не искаш да си сама. Или вече си твърде голяма за играшки и много малка за собствени деца , а имаш нужда да се грижиш за нещо. Може би просто приличаш на родителите си , а те са имали куче преди да имат теб. Може да искаш да преживееш същите хубави неща които те са преживели с тяхното. Ти си знаеш, но трябва да обясниш защо искаш или да же защо ти е необходимо да имаш кученце.

И последно, но както се казва не на последно място, за баща ти е важно дали нещо няма да ти пречи на училището. Трябва да можеш да обясниш как не само няма да ти пречи, но даже ще ти помага. Че гледането на куче всъщност е полезно, защото свободното си време ще прекарваш повече навън и сред природата, вместо например по заведения. Че също ще се събираш с повече такива хора. Че познанията за кучетта обогатяват познанията по история ( като например кой събития са причина едно и също куче да се нарича Немски дог или Грейт Дейн, кога е било това, къде е било изложението и пр. ) география - кое къде е възникнало и т.н. , биология, генетика , химия , право - много неща които човек научава.
Накратко - 3 неща ти трябват

Да разбереша баща ти защо не иска ( едва ли е само липсата на време) , да обясниш защо ти имаш нужда от куче, да измислиш как ще бъдат преодоляни възможни трудности и проблеми.
Успех!

[Polence]

greeneyed, в 27 February 2011 - 07:11 PM, написа:

Баща ти е наясно, че времето , през което кyч ще е сам , не е толкова дълго. Много е възможно причината да е другаде.
Например , някои хора толкова тежко преживяват раздялата с домашня любимец , че не искат никога повече да имат друг, защото не могат да понесат мисълта за загубата му. Това се случи на мои близки. Обаче , когато други близки си взеха куче ( което те често виждат и си играят с него) изведнъж решиха че искат пак да си имат куче.
Искам да кажа , опитай се да разбереш дали времето е истинската и единствена причина , или има и друго.
Ако имaш приятели с куче, някой път, когато приятелите отиват някъде за ден два , предложи да им гледаш кучето у вас. Така че можеш да видиш как баща ти ще реагира на друго куче ( не това , към което сте били толкова привързани) . Понякога малко е нужно - да се заиграе, да те близне, да си сложи главата на коленете ти. И решаваш че искаш. Или пък ти става неприятно. Ноще видиш как се чувства баща ти в компанията на кучето и ще можеш да прецениш.

Понякога причината са парите. Възрастните винаги мислят за възможни проблеми и последствия. Например , дали можеш да заделиш и запазиш сума за всеки случай - ако му се наложи скъпо лечение или операция. Естествено не всеки гледа така на нещата, но родителите за това са родители - да предвиждат и да се подготвят за евентуални ситуации

Друга причина често е логистиката. Например кой ще гледа кучето , ако искаш да отидеш за няколко дни на екскурзия с приятели. Или какво ще стане с кучето, когато отивате на семейна ваканция. Дaли ще дойде с вас ( транспорт, хотел, които приема с кучета и pr) или ще намериш приятели , които да го поемат докато те няма.
Какво ако ти предстои учене, местене, квъртити... Това също трябва да се отработи, защото обикновено животът на младите хора се променя доста бързо и промените са големи
Когато всичко това е обмислено и решено, трябва да се мотивираш , т.е. да обясниш на баща ти защо искаш кученце. Може би не просто искаш , а имаш нужда от него. Може би защото не познаваш живот без куче, за теб то е като братче и сега ти е празно. Може би имаш нyжда от приятел, които винаги те харесва или винаги иска да дойде с теб. или пък просто обичаш да се разхождаш и не искаш да си сама. Или вече си твърде голяма за играшки и много малка за собствени деца , а имаш нужда да се грижиш за нещо. Може би просто приличаш на родителите си , а те са имали куче преди да имат теб. Може да искаш да преживееш същите хубави неща които те са преживели с тяхното. Ти си знаеш, но трябва да обясниш защо искаш или да же защо ти е необходимо да имаш кученце.

И последно, но както се казва не на последно място, за баща ти е важно дали нещо няма да ти пречи на училището. Трябва да можеш да обясниш как не само няма да ти пречи, но даже ще ти помага. Че гледането на куче всъщност е полезно, защото свободното си време ще прекарваш повече навън и сред природата, вместо например по заведения. Че също ще се събираш с повече такива хора. Че познанията за кучетта обогатяват познанията по история ( като например кой събития са причина едно и също куче да се нарича Немски дог или Грейт Дейн, кога е било това, къде е било изложението и пр. ) география - кое къде е възникнало и т.н. , биология, генетика , химия , право - много неща които човек научава.
Накратко - 3 неща ти трябват

Да разбереша баща ти защо не иска ( едва ли е само липсата на време) , да обясниш защо ти имаш нужда от куче, да измислиш как ще бъдат преодоляни възможни трудности и проблеми.
Успех!

+
за мен взимането на бездомниче оборва тотално настоящите доводи на баща ти.