Йори новата приказка за грозното патенце
#41
Публикувано: 29 August 2011 - 09:02 PM
Ето и малко снимки:
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#42
Публикувано: 31 August 2011 - 01:26 PM
tey4e, в 29 August 2011 - 09:02 PM, написа:
Ето и малко снимки:
Истината е че направо не ми се вярва!
Истината е че съм безмерно щастлива от случилото се онзи ден!
Истината е че се бях поотчаяла!...
Но магарето така ме изненада...
И 'tey4e' - БЛАГОДАРЯ ТИ! за разходките и за подкрепата! И за търпението!
#43
Публикувано: 13 September 2011 - 01:40 PM
Йори беше кастриран в неделя в клиниката в Богров.
Както се вижда получи специално внимание от докторката.
И понеже въпреки че е темерутче все пак е джентълмен,
та реши да се отблагодари подобаващо и и" позволи да го погали, та даже и се гушкаха.
Йори се възстановява много добре и вече е в пълния си вихър.
И двамата много благодарим на докторките от Богров и на АРС.
#44
Публикувано: 01 November 2011 - 07:42 PM
Е не се е появил още неговия човек, но и това ще стане когато му дойде времето.
Пускам няколко снимки да видите как Милия Йори е примрял от щастие че може да погне на http://www.facebook....100000432756436 заедно с неговия Гуру - Бари.
А иначе вече младежа отдавна е съвсем здравичък, но все така щур. Имаме голям напредък в общуването, включително гостуване от 10 дни при нашия треньор и приятел Венци Дачевски при което не само че оцеля ами се чувстваше и много добре.
#45
Публикувано: 12 November 2011 - 04:59 PM
Ето и малко снимки
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#46
Публикувано: 12 November 2011 - 05:02 PM
Айде да му излиза вече късмета на младежа!
#48
Публикувано: 21 November 2011 - 12:29 PM
За съжаление Бари е с дирофилария и в следващите дни има нужда от спокойствие, а с хала като Йори това няма как да стане, пък отгоре на всичко двамата и много се харесват и доста беснеят заедно.
Така че ако някой има желание да помогне ще сме благодарни.
#49
Публикувано: 15 December 2011 - 04:42 PM
Да си е намерил стопани - не е ...
и аз не съм му намерила, но...
има огромен напредък в поведението на магарето.
Вече при всяко излизане, явно чувствайки се по-спокоен и мнооооого любопитен младежа има желанието да опознае всеки срещнат човек, като се доближава да души и макар все още да не позволява така своеволно да го галят на който както му скимне все пак някои по настоятелни личности успяват да се домогнат до неговото благоволение да го пипнат.
И ако все още има хора не разбрали - Зайчето с карираните уши или пък Кенгугуто Ру но най-известен като магарецето Йори търси много специален човек, защото самият той е много специален.
Той е прекрасен, и чаровен, и вихрен, и нежен иии има нужда от негов си дом и негов си човек.
#50
Публикувано: 21 December 2011 - 01:04 PM
и процедурите на Бари , и въпреки първоначалния шаш днес вече ми казаха че е оставил да го докоснат, че дажи и нашийника са успели да му свалят, но притесненията му както обикновенно не са се отразили на апетита му, и не са му попречили да се качи да спи на леглото.
Та съм решила утре като си дойде да проведа сериозен разговор с него, че не може така - като е за манджа и креватче, няма страх , като е за разни по-близки отношения се прави на недостъпен.
Ники, Таня благодаря Ви !
#51
Публикувано: 21 December 2011 - 01:57 PM
може би можем да помогнем малко със социализацията - да измислим някоя разходка в парка с двата звяра вкъщи, а и ние сме два броя двукраки. ние не сме проблемни , но Мини лае на всичко живо първоначално. при приближаване се отпуска и почва да се радва - кучета ли ще са, хора ли ще са, няма значение. лошото е, че Гръм взе да гледа от нея и да я пази, и започна и той да лае... пък и се почва едно надлайване . та и двамата са енергични, малката има нужда от двойно натоварване заради крачето и ще се радваме да се разходим заедно някой път - колкото повече, толкова по-весело
#52
Публикувано: 21 December 2011 - 02:15 PM
Йори с кучета единствения проблем който има е че е прекаленно енергичен и на някои по-спокойни и им писва от него .
#53
Публикувано: 21 December 2011 - 02:50 PM
така че ще е прекрасно да си изразходят енергията някъде. за размера няма значение - отраснала съм с догове, последният ми 100-килограмов и любовта на живота ми почина през февруари, така че съм свикнала с големи кучета и обичам големи кучета .
ако още някой иска да се включи, можем да измислим ден и час, удобен на всички . а Ели може да дойде, за да види малката колко е порастнала
#54
Публикувано: 28 December 2011 - 04:42 PM
И трябва да изкажа огромни благодарности на Ники и Таня за това че след престоя при тях Йори е вече друго куче.
Много по -спокоен, приколедното ни гостуване преживя компания от 20 души без да изтрещи састо обикновенно, че имаше и бонус, няколко човека успяха да му се порадват по-отблизо, че и да го погалят.
Не знам дали можете да си представите колко прекрасен коледен подарък беше това за мен.
Благодаря отново!
#55
Публикувано: 17 January 2012 - 11:36 AM
bushkata, в 23 November 2007 - 03:16 PM, написа:
По-долу на снимките можете да видите Реджо.
Класически помияр. Среден на ръст. Жълт, с изправени уши. Един от стотиците, по нищо не се различава от тях. Няма особен чар, на улицата няма да си кажете Ей, тоя колко е хубав и различен.
(Само аз знам, колко красиво блести орнжевата му козина на слънце. Колко особена и красива ивица от по-кафяви косми има на гърба и как тя елегантно започва от интерсната маска, с формата на сърце на главата му и преминавайки по целия му гръб прелива в по-тъмна ивица по опашката.)
Храктер помиярски викна ли стеле се ниско по земята, скарам ли се на някое друго куче той го приема лично и веднага се покрива. Тотална липса на някакви невероятно пленителни особености в харктера. Гледа да ближе ръцете ви във всеки един момент с пълното съзнание, че ви се подмазва. Абсолютния НЕтартор на глутницата, без никакви амбиции да оспорва водачеството ви.
(Само аз знам, колко мило ме чака да се събудя сутрин. Започва да кръжи до леглото ми, подскачайки от кеф, че отново съм тук и ще може да получи дозата си ласки. След като бъде погален (и оближе ръцете ми) като дете тича да се похвали на другите кучета с вдигната опашка и усмихнати очи. О да, той умее да се усмихва с очи и широко отворена уста.)
В къщи е общо взето кротък, по двора си тича и си се знаимава. Няма претенции колко време ще седи на двора и колко вътре. Нищо интересно и впечатляващо. Жълто куче тича по двор.
(Само аз знам, колко е смешен, когато гони катериците, които сякаш играят игра с него скачат по най-ниските клони на дърветата, а Реджо прави смешни скоци и лупинги във въздуха, в опитите си да ги докопа. Седяла съм много време на балкона, гледайки го и заливайки се от смях.)
В къщи, този невъзпитан помияр, след появата на каквото и да е друго куче минава и препикава всички ъгли. Капки урина остават по стените, шкафовете и разбира се, аз трябва да мина и да ги изчистя, с пълното съзнание, че при появата на следващото чуждо куче у дома това ще продължи. Противно, а?
(Само аз знам, че той не прави това от самото начало. След тъпанарския си живот до сега намерен като бебе на улицата, отглеждан 2 години в клетка и най-накрая озовал се в истински дом (май беше временно?!) той дълго време не можеше да повярва, че има право на този дом. След като месеци никой не му отне привилегията да живее на топло и да спи на възглавници той реши, да брани дома си от натрапници макрирайки. И само аз знам, колко му е трудно, знаейки много добре, че прави нещо нередно. Само един мой поглед, без дума, е достатъчен да го откаже от подмолното вдигане на крак. Само аз знам, как се изнизва виновно след такова дело, хем знаейки, че прави неще нередно, хем не можейки да се пребори с инстинкта си да пази дома за себе си. Разбира се, знам (надявам се), че в един дом, в който не влизат чужди кучета почти ежедневно (като у нас) това поведение може да бъде коригирано лесно.)
И сега любимото ми. Гадината хапе. Хапе чужди хора, независимо от тяхното отношение или миризма. Хапе мръснишки и помиярски изотзад. До онзи път, когато щеше да запапе ръката на един, изключително добронамерен човек, протегнал я, за да го погали. Отвратително!
(И пак само аз знам, че това му поведение също не е вкоренено. Първите месеци, когато живя у нас са влизали доста хора. Той се въртеше около тях и през ум не му (не ми) е минавало, че може да ухапе някого. И тук, като свикването с дома изведнъж се почуства стопанин и започна да хапе. Само Господ знае, дали ако попадне в подходящи ръце това поведение може да бъде коригирано. Тук няма достатъчно стимули, няма достатъчно външни хора, няма натоварени улици, по които да ги разхождам и пробвам да отуча. Просто го затварям, когато идват чужди хора. Но знам, че доста кучета биват разхождани с намордници и са свикнали с това.
И само аз знам, че нямам и капка съмнение доверието ми към него е бекрайно по отношение на домашните хора. Когато 10 годишния ми син силно го притиска в любовен изблик, дори не съм на щрек, знам, че Реджо никога не би си позволил да му посегне. Защото той е добро куче.)
Е, Реджо, единственото, от което не мога да се оплача това е отношението му към другите животни. Никога, никога не е проявил и капка агресия към котките ми или към другите кучета, а той срещи с непознати кучета, ралзични по възраст и ръст е имал много.
Какво още да пиша? Мисля си, че това стига.
Реджо все оше търси дом. Очаквам включване от смелите.
Венсеремос!
Това беше първата тема която прочетох, преди още да се регистрирам във форума.
Може би се чудите каква точно е връзката.
Ами възхитих от начина по който Бушката описва Реджо и това се запечата в съзнанието ми.
Та чак се влюбих в Реджо.
И бях щастлива от развръзката.
Та
Още миналата година се хванах как се любувам на малкото олигофренче и в съзнанието ми изникваша спомена за Реджо.
По Коледа за малко да остане на гости при Таня и Ники във Владая и аз се почуствах нещастна.
И накрая въпреки ината ми си признах... много го обичам това малкото магаре.
Признах си че бях несправедлива с него, защото при скорошните драми в които изпаднах, бях решила да го задомявам бързо за да прибера Нора.
Но...
В крайна сметка това което исках да кажа с тази тирада е че мойта нежна детелинка Йори вече има дом,
това му е подаръка за първия рожден ден, ама той още не знае защото пак е на гости.
#57
Публикувано: 17 January 2012 - 12:23 PM
Така че, честито, Т-bar! Да сте живи здрави и да си се радвате един на друг дълго време!
#58
Публикувано: 17 January 2012 - 12:36 PM
Теди, какво да кажа? Знаехме си всички, че и ти дори
Наистина много се радвам, че магарето остава при теб, но същевременно много се надявам, че той ще осъзнае какво си правила и правиш за него!!!
Дано и Бари е съгласен с взетото решение и цялата банда да се държи прилично!!!
Честито!! Дълги години да си се радвате, здрави и щастливи!!!
#60
Публикувано: 17 January 2012 - 02:26 PM
P.S. Представям си с какъв кеф ще си отгърнеш каленрада почти година по-късно и от страницата на м. декември ще ти запее твоето магаре
I can't stop the war, shelter homeless, feed the poor
Can't walk on water, I can't save your sons and daughters
I can't change the world and make things fair
The least that I can do is Care.