Тъй като ми писна да пускам за това куче обяви от типа Кучето е страхотно, супер е, невероятен е.... и да чакам със свито сърце кой ще се обади, за да му разясня лично какви са точно проблемите на кучето и да се надявам, че може пък точно този човек да реши, че може да се справи с такова куче... И след като дори на обявите пълни с възхвала на кучето не се обади дори един-едничък човек, та реших: опитвам обратното. Пускам тема, описвайки всички качества на Реджо (сори Реджо, ма не си цвете за мирисане), па който се реши да го видим.
По-долу на снимките можете да видите Реджо.
Класически помияр. Среден на ръст. Жълт, с изправени уши. Един от стотиците, по нищо не се различава от тях. Няма особен чар, на улицата няма да си кажете Ей, тоя колко е хубав и различен.
(Само аз знам, колко красиво блести орнжевата му козина на слънце. Колко особена и красива ивица от по-кафяви косми има на гърба и как тя елегантно започва от интерсната маска, с формата на сърце на главата му и преминавайки по целия му гръб прелива в по-тъмна ивица по опашката.)
Храктер помиярски викна ли стеле се ниско по земята, скарам ли се на някое друго куче той го приема лично и веднага се покрива. Тотална липса на някакви невероятно пленителни особености в харктера. Гледа да ближе ръцете ви във всеки един момент с пълното съзнание, че ви се подмазва. Абсолютния НЕтартор на глутницата, без никакви амбиции да оспорва водачеството ви.
(Само аз знам, колко мило ме чака да се събудя сутрин. Започва да кръжи до леглото ми, подскачайки от кеф, че отново съм тук и ще може да получи дозата си ласки. След като бъде погален (и оближе ръцете ми) като дете тича да се похвали на другите кучета с вдигната опашка и усмихнати очи. О да, той умее да се усмихва с очи и широко отворена уста.)
В къщи е общо взето кротък, по двора си тича и си се знаимава. Няма претенции колко време ще седи на двора и колко вътре. Нищо интересно и впечатляващо. Жълто куче тича по двор.
(Само аз знам, колко е смешен, когато гони катериците, които сякаш играят игра с него скачат по най-ниските клони на дърветата, а Реджо прави смешни скоци и лупинги във въздуха, в опитите си да ги докопа. Седяла съм много време на балкона, гледайки го и заливайки се от смях.)
В къщи, този невъзпитан помияр, след появата на каквото и да е друго куче минава и препикава всички ъгли. Капки урина остават по стените, шкафовете и разбира се, аз трябва да мина и да ги изчистя, с пълното съзнание, че при появата на следващото чуждо куче у дома това ще продължи. Противно, а?
(Само аз знам, че той не прави това от самото начало. След тъпанарския си живот до сега намерен като бебе на улицата, отглеждан 2 години в клетка и най-накрая озовал се в истински дом (май беше временно?!) той дълго време не можеше да повярва, че има право на този дом. След като месеци никой не му отне привилегията да живее на топло и да спи на възглавници той реши, да брани дома си от натрапници макрирайки. И само аз знам, колко му е трудно, знаейки много добре, че прави нещо нередно. Само един мой поглед, без дума, е достатъчен да го откаже от подмолното вдигане на крак. Само аз знам, как се изнизва виновно след такова дело, хем знаейки, че прави неще нередно, хем не можейки да се пребори с инстинкта си да пази дома за себе си. Разбира се, знам (надявам се), че в един дом, в който не влизат чужди кучета почти ежедневно (като у нас) това поведение може да бъде коригирано лесно.)
И сега любимото ми. Гадината хапе. Хапе чужди хора, независимо от тяхното отношение или миризма. Хапе мръснишки и помиярски изотзад. До онзи път, когато щеше да запапе ръката на един, изключително добронамерен човек, протегнал я, за да го погали. Отвратително!
(И пак само аз знам, че това му поведение също не е вкоренено. Първите месеци, когато живя у нас са влизали доста хора. Той се въртеше около тях и през ум не му (не ми) е минавало, че може да ухапе някого. И тук, като свикването с дома изведнъж се почуства стопанин и започна да хапе. Само Господ знае, дали ако попадне в подходящи ръце това поведение може да бъде коригирано. Тук няма достатъчно стимули, няма достатъчно външни хора, няма натоварени улици, по които да ги разхождам и пробвам да отуча. Просто го затварям, когато идват чужди хора. Но знам, че доста кучета биват разхождани с намордници и са свикнали с това.
И само аз знам, че нямам и капка съмнение доверието ми към него е бекрайно по отношение на домашните хора. Когато 10 годишния ми син силно го притиска в любовен изблик, дори не съм на щрек, знам, че Реджо никога не би си позволил да му посегне. Защото той е добро куче.)
Е, Реджо, единственото, от което не мога да се оплача това е отношението му към другите животни. Никога, никога не е проявил и капка агресия към котките ми или към другите кучета, а той срещи с непознати кучета, ралзични по възраст и ръст е имал много.
Какво още да пиша? Мисля си, че това стига.
Реджо все оше търси дом. Очаквам включване от смелите.
Венсеремос!