[bushkata]

Попаднах на това - осиновени кучета, "преди" - посърнали, болни, нещастни и "сега" - разцъфнали след осиновяването си.
Ние тук си имаме тооолкова много примери.
Да си направим собствена галерия? Хм?

Намерете две снимки, които най-добре показват съдбата на вашия любимец преди и след. Нека им се порадваме.


И тъй да започна аз


Точка - първи ден у дома:


И сега:



Надявам се тази тема да ни донесе много положителни емоции

[Sarah Marina]

Лекарите ми "препоръчваха" евтаназия, а на мен ми се живееше!
Рошлето

[bushkata]

За твоята Рошличка мислех, когато направих темата!

[rodegunda]

И ние се нареждаме!!!

ПРЕДИ



СЕГА



и още
ПРЕДИ


СЕГА

[Muka]

това съм го правила вече в темичката й, но не мога да се сдържа
преди
сега
Много хубава тема ще се получи! Заредена с пролетен оптимизъм.

[Temenuzhka Vergilova]

И аз се включвам в тази прекрасна тема и искам да добавя две от най-шокиращите истории в този форум-т.е. две от нашите пернишки кучета Абра и Балто, които се появиха в ужасяващ вид при нас в Перник, а сега изглеждат невероятно благодарение на всички добри хора, които се погрижиха за тяхното лекуване и за новия им щастлив живот. Разликата е очевадна. Убедете се сами:
Балто преди:

И Балто сега:


И Абра преди:

И Абра сега:

[ironic_]

Не е "мой", даже не знам сегашните му собственици дали пишат във форума, но да не забравяме една от най-фрапиращите "пълни промени", видяни тук - Нандо.





И статията - пускам я понеже снимката на дивана ми е любима:

http://arsofia.com/u...10/09/HER02.jpg

[tigi]

Преди
и сега
все така красива
Преди около година, когато Тя дойде при нас, имах неутишими нощи пред първата снимка и Нанук, на метър от мен-спяща, спокойна и щастлива.

[Снуупи]

Вихър - преди и след,няма тема тук,но е един от най-тежките случаи на които сме попадали




Тара - краставичката

[Rinusha]

bushkata, в 21 March 2011 - 11:09 PM, написа:

Надявам се тази тема да ни донесе много положителни емоции

Ами - мен ме разплака и чувството,което изпитах не може да се опише
Ето и от мен преди и сега
Снежи преди

Снежи сега

Бека преди

Бека сега

И двете ни момичета са при нас само от година и малко,а имам усещането,че са били с нас винаги

[tey4e]

Ще си позволя да сложа тук две котки,за които Мечо пух се погрижи.
Мен лично разликата ме втрещи.
Мечо
Козета и Гаврош преди и сега

Снимка (и)

• 
• 

[buddy]

Блеки при първата ни среща, и две години по-късно:

Снимка (и)

• 
• 

[bushkata]

Калинка:

[Camellia]

Моите "Три малки мишки" , или поне две от тях.
Преди: Изи току-що приситгнала у нас
След: Изи при Снежинка и Мей Оф Съншайн

Преди: Лейди току-що пристигнала у нас
След: Лейди при своята кака

[deni_avr]

Много ми допада тази тема! Да видиш така съспоставени болката, тъгата и шанса, новото начало.

Ще покажа най-последният ми котешки любимец, дошъл от мръсния и пренаселен апартамент на събирачка, позастоял се уж временно...от там знаете историята - Сивушка или Сиси

Преди:/единственото тъжно нещо, което остана на тази снимка е муцунката на мъжкото коте, зад Сиси което остана там..../ Беше такъв добряк...Дали някой не би му подал ръка както аз на Сиси...



След:

Снимка (и)

• 

[lizka]

Чудесна тема, как съм я изтървала. Днес ще покажем Каринцето, защото точно такова сравнение имам подготвено при нея.
Кари когато я намерихме - 9 кг. и Кари когато я изпращахме 25 кг. сега е дори и повечко

Снимка (и)

• 

[jaspermmm]

Първата снимка е направена на 18ти март, ден след намирането и.Втората е от вчера.

Снимка (и)

• 
• 

[S.Petrov]

Ето ги о моите "преди и след".
Първият е Мишо. Взех го от Богров в полуживо състояние. Беше много болен. Много. Кашляше почти без да спре, Безумно слаб и повръщаше абсолютно всичко. Краченцата му бяха огънати от слабост и немощ. Докторките в Богров не ми даваха много надежди. Очаквах, че още на другата сутрин може да не го видя жив.След дъъъълго лечение и сменяне на едни с други антибиотици, хапчета, инжекции, сиропи и квото още се сетите, Мишо беше по-добре, позаякна, но продължаваше да кашля. Чакахме да спре кашлицата за да бием третата ваксина, но това не се случваше. Зимата падна хубав сняг и покри цялата мръсотия и мизерия навън. Решихме да го изведем да види малко бял свят и да потича на воля. И чудото стана - за 3 дни кашлицата намаляваше все повече и повече докато накрая спря съвсем
Преди:


И 5 месеца по-късно:

[samotnata]

Кели /сКели/, която бяхме отписали...

Преди /в Сеславци/


След /в приемния дом/

[S.Petrov]

А това е Кроки( от темата на In_None, "Шест кутрета и мама"). Била го е блъснала кола, когато те го намират. След операцията трябваше да се възстанови някъде и тогава ние го взехме. И двата му задни крака бяха оперирани и се двужеше много трудно. Със седмици само лежеше и го смъквахем на ръце до тревата пред входа, той си свършваше работите и бавно бавно пак към входа да се прибира. На ръце пак до асансьора и у дома само лежеше. Като се пооправи обаче му остана един страх от ламината и когато няма килим някъде мноого предпазлива стъпва. Явно заради травамата на краката се чустваше несигурен в тях. През вратите минаваше винаги назаден ход. Когато стигне до пантата на вратата, се обръща с гръб, минава 2-3 крачки заднешком и се обръша пак
Преди:



След: