Копирам тук
темата си от "Без дом".
Пускам тази тема по молба на една жена, която се свърза с мен заради желанието да намери дом на поколението на своята любима Чери.
Обсъдихме дъъълго и напоително темата, защо не е трябвало да се допуска раждане, колко са много бездомниците и т.н., така че нека и спестим тази лекция и тук:-) Никой не се ражда добре информиран, но вярвам, че след разговора ни тя вече има съвсем друг поглед върху ситуацията.
Майката ще бъде кастрирана.
За да не разказвам историята и, просто ще копирам писмото, което получих. Публикувам го без съкращения, защото от него личи, че става въпрос за отговорен стопанин:
"Говорихме на дълго и широко за това какво трябва и не трябва да прави стопанина на едно куче, било то породисто или не. Само че разговорът ни е постфактум от вече стекли се обстоятелства. На 02.12.2011г след една нощ прекарана в денонощна ветеринарна клиника до зоопарка, се появиха на бял свят бебетата на моето куче. Майката се казва Чери, много я обичам и много се страхувах да не се оплеска нещо при раждането. Родиха се 8 кученца. Едното още в клиниката е починало. Предполагам, че Чери го е помела с яката, с коята.о я бяха снабдили, за да не ухапе персонала, грижещ се за нея. Не че е имала нещо против хората, но сама, на ново и непознато място, вързана със система за тавана, в този смътен момент при първо, и даже последно раждане, да се зъби на тия, които пипат бебетата е било най-малкото, което е била в състояние да направи. Прибрахме 7 бебета, но в следващите 5 дни починаха две без да разберем защо. Просто ги намирахме сутрин избутани от кошчето и лишени от грижа. За останалите беше перфектната майка. Неотлъчно до тях, излизахме навън, колкото да си свърши работите и тичахме обратно. За починалите бебчета от кварталната клиника казаха, че майките усещали ако бебето няма да се развие добре и пазели само най-здравите и обещаващи. Лошото е, че ние като големи и знаещи хора, заедно с докторите от клиниката не разбрахме как стана така, че още 2 починаха.
Но това остана в миналото. Останалите са в перфектна форма. На два месеца вече тежат по 6.5кг. Хранят се с бебешка храна, също и по малко телешко с ориз и колкото пъти майка им позволи – бозаят. От кърмене кучето ми е станало кожа и кости, въпреки удвоената дажба допълнителни витамини и калций. Малките растат, тичат и беснеят в позволените територии, най-обичат да са в краката на майка ми. Пишкат на определени места, понякога и около тях, вече се заслушват при определени команди, уча ги да не ми скачат по краката и да ме дерат от радост и в игра. Момчетата са Джуба /на африкански диалект значи Енергичен/ и Рохо /Душа, добър/, а момичетата са Ремба /Красива/ и Куини. Рохо при раждането не му е срязано добре пъпчето и като приключим и с третата ваксина, ще трябва да го оперираме от пъпна херния. Била козметична операция, но е важно да я направим.
От обявите в интернет идваха няколко човека. Всички търсят изложбени екземпляри. Светли, едри, с огромен ридж, чисти коремчета, за да се фукат. На майката мога лесно, но бавно, защото клуба на риджбека е в процес на пререгистрация, да извадя документ за родословие. Таткото, въпреки голамата сума пари, която струва и това, че е взет чрез развъдник от Хърватия, е без родословие. Пиша ви това, защото със сигурност в кръвта на малките няма кръвосмешение и съответно предполагаеми грешки в гените."
Надявам се заедно да помогнем на тези бебета.
А те са......Ами сладки бонбони са!
Ето ги: