Публикувано: 28 April 2009 - 08:34 PM
А сега нещо, което пряко кореспондира с темата за спасеното от изолатора в Стара Загора куче - Ронго. Нядявам се, че той ще намери своя човек, а Милена ще изпита онова хубаво и неописуемо чувство на удовлетвореност, че си направил нещо добро, без да чакаш отплата.
Ще ви разкажа история, която разбрах при посещението си при г-н Кох. В Германия съществува организация, наречена "РР в нужда". Те се обадили на господина, когато разбрали за кучилото и ангажирали едно от кученцата за техен сътрудник. Запознах се с въпросния човек. За да ви създам приблизителна представа за нещата и да стане ясно, че нещата не опират до пари, ще ви споделя нещо. Човекът пристигна с много лъскава кола, накакъв страхотен модел Ауди (дотолкова мога да кажа по въпроса). Въпросният господин взел РР от тази организация, тъй като искал да спаси едно нещастно създание. Оказало се, обаче, че кучето е с много здравословни проблеми. Бяха му правили 4 операции в рамките на една година, за да успеят да го докарат до положение, в което да живее без болка и да може да бъде по някакъв начин пълноценно същество. Тъй като никой не очаквал точно такова развитие на нещата, а трябва да отбележа, че човекът не се е оплаквал, просто споделил, че трябва да обърнат внимание на хората, които са го произвели, да не допускат повече такива проблеми, респективно клубът им да бъде сезиран. Човекът искал да си вземе още един РР, но да бъде здрав. Та клубът, съвместно с тази организация, бяха се обърнали към г-н Кох и те се ангажирали с разноските и заплащането на кучето. Това бил жест към господина, че е положил изключителни усилия спрямо любимеца си и не го е изоставил отново. Знам, че сега ще се появят хора, които ще кажат "А този г-н Кох не можа ли да му подари едно куче". Да, можеше, но тук нещата опираха до жест към човека. В Германия има строги правила по отношение на продажбата на клубните кучета, понеже всички там са наясно, че хората влагат много средства в развъждането, в това число плащата много високи такси. Никой не подхожда лековато и не оспорва този факт. Опитват се да бъдат справедливи към всички стани. Споделям го, защото бях много впечатлена от историята. Говорихме си с човека и той ми разказа удивителни неща. Сподели, че всъщност не е очаквал такъв жест, защото не го е търсил. Каза, че безкрайно много си обича болното куче и то го е запалило по породата, но искал сега да си вземе здраво куче и евентуално да попречи да бъдат развъждани неправилно други кучета. Направи ми впечатление, че тези обстоятелства се приемат без излишен драматизъм.
Това, което ни тревожи не е това, което НЕ ЗНАЕМ, а това, което ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ Е ВЯРНО.
"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi