[Valia_Rasheva]

За проблема с дърпането, аз след дълги мъки най-сетне открих нашето разковниче... Ние нямаме проблем с ходенето "редом", но имаме много тежък проблем с котки. Бела преживя няколко инцидента като малка, а на всичкото отгоре си е от ловна порода, та по този повод не понася котки или по-точно хуква на секундата да ги преследва. Губи говор и картина, команди не помагат, защото е толкова озверяла, че изобщо не ме чува. С много усилия от моя страна не го прави, когато аз успея отдалече и навреме да кажа "не", но това ме прави пълен заложник на котките, които по нашата улица се ринат с лопати, и на всичкото отгоре са под колите, където аз не виждам. Та, когато Бела види котка, която аз не съм видяла и съответно не съм казала "не", тя от спокойно куче се превръща в звяр-коткоубиец и се мята с всичка сила в посока на писаната. Ето затова, след едно преживяване в най-голямата поледица, когато щях не само да бъда понесена като афиш, ами и залепена като афиш на земята, инвестирах 30 лв и й купих повод Halti, който е супер хитро измислен, не причинява никаква болка и най-много прилича на... на юларче на кон. Единственият му недостатък е, че понеже минава покрай носа на кучето, хората го възприемат като намордник и мислят, че кучето е агресивно. Налага се да обяснявам, че с този повод тя може да хапе най-спокойно, просто това е повод за водене. И добър за тренировки, също. Оттогава нямам никакъв страх, защото имам пълен контрол даже при поява на котка. Иска малко свикване, понеже кучето не е свикнало, но определено си струва. Утре ще я снимам с него да видите за какво точно става дума. А най-хубавото е, че става за обучение и в един момент няма и да имате нужда от него. Но за непредвидими ситуации си е чудесен, а в натоварена градска среда непридвидими ситуации - колкото щеш.
Смаяна съм, че Ян си е избрал средата на килима за негово място и си мисля, че скоро това ще се промени. Нашият "дзвер" ляга на килима само за да е до краката ми, когато работя на компютъра, и то не винаги, понеже къде по-удобно е да се разпльосне по дивана :)
Страхува ли се той наистина от кучета или просто трепери и скимти, защото иска да го пуснете да поиграе? Бела също "трепери", особено като види приятелчета, с които е играла на свобода, а сега ги вижда на повод, и тя е на повод, и просто трябва да си кажат здрасти вместо да се помлатят едно хубаво...
Не че трябва да го пускате къде да е, понеже още няма навици с вас и може да драсне в посока, която не познава, но гледайте да го водите на някоя "кучешка" поляна... той още е бебчо и почти няма възрастно куче с нормална психика, което да се държи агресивно с младшата възраст. Такива са поне моите впечатления... адаш!

[Valia_Rasheva]

Ама че съм занесена... защо да снимам Бела, като мога да сваля снимчица на повода от интернет... ето я

Прикачени снимки

• 

[Valia_Rasheva]

Сетих се, че това може да прозвучи като реклама, но дано да не се възприеме така... просто споделям моя опит. Между другото, на снимката се вижда, че кучето може много добре да си отваря устата, да лае, да се кара, но не може да тегли като локомотив - принципът е направо гениален, защото някой се е сетил, че няма висш бозайник, който да тича с пълна скорост с извита настрани глава, или поне му е много неудобно и неестествено, и това е замисълът на този повод. Определено одобрявам идеята! В листовчицата обаче специално предупреждават първо, да не се оставя кучето с този повод, когато е само, понеже за няколко минути ще измисли поне няколко начина само да го сваля, и второ, да не се използва, когато кучето е на дълъг повод, понеже от високата скорост и рязкото изкривяване на главата може да се получи шийна травма.
Дано съм помогнала!
ПП Това изобщо да не се възприема като заместител на кучешкото училище, за което говори Деси - то си е съвсем "друга ракия" и съветът й е чудесен!
ППППП Изобщо не се чувствайте никак виновни, когато се храните! Кой се храни първо и кой сяда на най-хубавото място е важно в кучешката йерархия, така че нека си ви гледа, а вие просто не му обръщайте внимание! След около месец и през ум няма да му минава да седи покрай масата и да гледа милно-жално. Аз водих у дома истинска война (слава Богу, спечелих я) за "просенето" от масата и сега Бела като ни види, че сядаме на масата, моментално се намества в собствената си клетка, защото знае, че тя е следващата и от трапезата винаги остава нещо вкусно за смесване с гранулите...Не се поддавайте, защото после отучването е много тежка работа и ще измъчи всички много повече от жалните погледи!

[Georgiev]

Благодаря за съветите. Поръчах вече нашийника , но докато дойде здраво ще се дърпаме. Проверих, но за съжаление в Бургас няма групови тренировки.Има обучение само с пансион , но ми се вижда прекалено да изпратим за месец или повече Ян на друго място.Още повече нашият лекар намекна , че не одобрява методите на треньора. :]

[Valia_Rasheva]

Жалко, че няма училище, но пък има сума ти страхотни книги по темата за обучението. Иска само постоянство, логична мисъл и пак постояноство :) Имам доста такива, в електронен вид, но за жалост само на английски... Ако ще помогнат, веднага ги пращам!
Поздрави!

[pin]

Здравейте и от мен. Искам и аз да се включа във Вашите раздумки. Много хубаво че форума пак се раздвижи. Бях отвикнала да влизам, че то беше умряло...
Ето как спиме ние. Диванчето си е старичко, ама Алекс не му намира кусури. Нали си е цар там. В моето легло идва да ляга само при положение че аз не съм в леглото. Ама само да стана и... друго си е да легнеш на мястото на шефа... :)
Но пък как хубаво се затопля ако го "пусна без да искам" за 10 минути преди аз да си легна.
Що се отнася до разходките - ние сме със строг нашийник. Няма как иначе. Гледам си го ( и разхождам ) сама и наистина много тегли диването, когато реши. Не мисля обаче, че това е кой знае какъв проблем за него.

[pin]

А ето ви и кадър от времето когато Алекс беше на 5 месеца. Така се "играе" с пухена възглавница.



Честно ви казвам и плаках и после се смях. Простих му, разбира се. Много го обичам и много радост ми носи. Както беше казал някой ( някъде в началото на форума) - "Няма друго такова куче!"
Георгиев(и), хубавичко внимавайте до какво има достъп кучето ви когато е само у дома. Да ви е живо и здраво!

[Valia_Rasheva]

Супер си е диванчето, ех....! И господинът на него - също!
Утре ще заснема нашата хубавица излегната на "нейния" диван. Ой, а това с възглавницата изглежда потресаващо! Ние избегнахме такива моменти, понеже взехме клетка още от самото начало :) В кухнята трудно могат да се разминат повече от двама човека, но нямаше как. А сега покритата клетка се е превърнала в любимо място за "временно" оставяне на разни неща. На всеки въпрос "къде ми е..." първият отговор е "виж на клетката!" :)

[Georgiev]

Здравейте! Досега само съм слушала за подвизите и белите на риджбеците.Не знам какво ме очаква.Засега всичко върви по мед и масло .В смисъл хранене, разходка , няколко часа сън и пак така.Ян добре разбира ,когато му кажеш "не"-не се качва по маси,дивани и столове,не взема храна или разни други неща.Естествено заслугата за това не е наша, той така пристигна.Много се съмнявам дали ще успеем да запазим тези навици.Който мине покрай него го прегръща и лигави. Що се отнася до стоенето сам -аз просто не знам как това би могло да се случи.Само 10 минути на терасата и положението е отчайващо-жален,жален плач.Като искам да уточня,че това не е някакво студено ,гадно място,а по-скоро малка остъклена стаичка,безопасна относно евентуални бели.Преди си мислех ,че няма да има проблем да го оставям там за около половин - един час ,докато свърша някаква работа.Сега обаче не ми се вижда много възможно.Ще видим-все някога и това ще се наложи.

[pin]

Много ми е познат този жален плач. Бъдете сигурна че той не се дължи на "лоши и гадни" условия. Така както го гледате наш Алекс - цар на дивана, на топло, така и в следващата минута е почнал да плаче ако остане сам. Неизбежно идва момент в който се налага да постои сам. Докато беше малък и ние гледахме да бъдем максимално с него, но това не може да е постоянно. Самото куче е такова, че трябва непрекъснато вие да сте пред погледа му. Вие сте неговото семейство, той е много любвеобилен и щастлив, когато неговите хора са до него. Аз не мога да си представя някой да го гледа в коридора или на двора. Да съм аз в стаята, а той зад вратата.... Поне моето куче не го позволява.
Но не искам да ви плаша. Той е много умен и лесно се учи. Трябва да го свиквате да остава сам. В началото за малко, после да удължавате времето. Вярвам, че сте семейство, в което вие работите, а децата ходят на училище. Едва ли е възможно да има постоянно хора с него. Аз често се шегувам пред приятели, че Алекс познава чудесно моят ритъм и дните от седмицата. През работните дни си имаме някакъв график сутрин - ставане, разходка, обличане (аз), кафе (пак за мен) и накрая казвам "Чао, да слушаш!", заключвам и заминавам. Никакъв звук или протест. Обаче, събота и неделя.... Може само за 10 мин. до магазин да отскоча и ела ни виж.... Увикваме целия блок.
Той ще се нагоди чудесно към вашият начин на живот. Тревожи се когато познатите му неща се променят. Бъдете търпеливи, но и твърди (в добрия смисъл на думата). Както възпитаваме децата си и понякога се налага да бъдем строги, така е и при кучетата.
Така мисля аз. От моя си опит. Не претендирам да съм голям познавач. Познавам моето си куче.

[pin]

Иска ми се и да го похваля. Вече не е такъв разбойник. Порастнахме и вече не правим такива бели из къщи. Е, и аз се научих къде да вдигам възглавниците, дистанционното на телевизора, вестниците....

[DessyD]

Поех ангажимент да ви представя още двама "новаци". Те живеят в село Милковица, Плевенско. Мама Африка е пристигнала от Испания, от един известен развъдник там, който се нарича "Ayene Kampala Ridgeback", а Бонго (Safari Grand Ridgeback Bongo) е единственото дете на мама Африка от татко Гулани. Последният го раздава австриец - Gulani of Ka-Ul-Lis Ridges - дошъл в БГ от един също не по-малко известен развъдник в Австрия "Ka-Ul-Lis Ridges". По думите на собствениците им, Бонго е абсолютен терминатор и тайфун. Надявам се скоро да се видим с тях на живо! Малкият Бонго е вече на 3 месеца. Той се роди тук, в България. Надявам се да стане здрав, силен и много красив родезийски риджбек, на който всички да се радваме. Въобще ... настана оживление някакво ... от доста време нямаше такава активност. Поздравявам всички и много се радвам, че пишете за кучетата си!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[Georgiev]

Първата среща на Ян с морето...! :)

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Valia_Rasheva]

Леле, какви са красавци тези плевенски испански африканци! Пу-пу!Сладури със сладури! Да са живи и здрави, както и поколението!
Като ми разправяха, че риджбеците "порасват" чак на две години, си виках, брех, че то много време това - две години. Обаче минаха и задминаха двете години и сега знам, че си е точно така. Имаме куче като слънце, привързано и вярно и обичливо и...респектиращо :)
В този форум съм забелязала, че "колкото повече, толкова повече" :), така че писвайте, хора, да не замлъква!
Относно плаченето, като остане сам - ще трябва да свикне. Ние имаме клетка, което реши проблема. Плач изобщо няма, защото Бела разбра, че не помага. от време навреме просто се налага да остане сама. Тя е разглезена всъщност - аз работя вкъщи и никога не остава сама повече от два-три часа, но дори и за повече да е, кучето свиква.

[Valia_Rasheva]

А ние морето така и не можахме да го заобичаме - не можа да преглътне дзверът, че вълните идват, идват, пенят се и шумят, и като им ръмжиш насреща, не се връщат, а продължават да идват :)

[DessyD]

Ооо, браво на вас ! Аз като видя риджбек на море и веднага се сещам за много отдавнашни преживявания с баба Ванеса. Бях чела, че обичат водата, морето, реките и т.н. Взех я на море. Е, определено не е фен. Като отидем на плажа ляга на хавлията и се препича като гущер. Опитах няколко пъти с приканване - не стана. Реших да я взема на ръце и да вляза с нея, защото изведнъж ми хрумна, че може и да не може да плува- Влязохме навътре и я пуснах. Резултатът беше, че тя доплува до брега без проблем. Излезе, отръска се от водата, обърна се налая ме и отиде да се припича на хавлията, демек "Мога да плувам, но не искам! Остави ме на мира!" Така приключи морската сага на баба Ванеса. Сахара и Айра пък никога не са имали проблеми с това. Достатъчно беше някой от нас да тръгне към водата и те са следващите. Боно-откачалката .... той пък .... абе на него от нищо не му пука - студ, сняг, мраз, вода... няма значение, той е по екстремните изживявания.

[Valia_Rasheva]

Посмях си се на това с баба Ванеса... а на наШТО куче, вероятно заради лошото домашно възпитание любим предмет за разнасяне и донасяне е пластмасова бутилка от бира. Та веднъж на морето, за да я накарам да влезе във водата и да спре скандалджийското джафкане по вълните, метнах бутилката на десетина метра навътре. Бела ме изгледа кръвнишки, влезе във водата, извлачи си бутилката до хавлията, тръсна се върху нея и пак ме изгледа накриво - демек, не одобрявам такова зверско отношение, да ми хвърляш играчките из Световния океан! :)
А когато ходим на нашия язовир, любимото й е в жегата да тича точно на ръба на водата, така че вдига пръски като моторен катер, но за влизане навътре - забрави!
Даже дъжда не обича - веднъж ни свари дъжд на прибиране от разходка, а тя като сви едни уши и като се разбърза, да не се стопи миличката

[IVANSKYY]

Тези преживания са нищо за нашия Dyallo тои като беше на три месеца видя морето и се чудише какво да прави нямаше вални и като влезнах във водата и тои изобщо не се зачуди, като малка шамандура беше, но само ако е на 15 градуса тогава влиза във водата, единпат като бяхме на разходка край една малка рекичка имаше зиман пясак близо до нея и тои беше далбокичко, гонехасе с ногавата приятелка Нора(Родваилер) и както се гонеха тои си помисли че е локва но се оказа дупка с вода и целия ватре а след него неговата причтелка Нора.

[IVANSKYY]

Нещо пак спряхте да пишите..

[Valia_Rasheva]

Защото сме заети, та заети, а и времето ужасно, а и разгонено куче... ще ми се да свършва този период!
Поздрави на всички!