ИСТОРИЯ: Най-ранните данни за предшественика на съвременния Риджбек идват от далечната 1500 в Южна Африка. Описан е като дребно куче, рядко по-високо от 18 инча. Също имало странен гребен по гръбнака си от козина, растяща в обратна посока на останалата. Открито е в компанията на местните племена, по-точно на Хотентотите. Тези кучета били предани и абсолютно безстрашни, което ги правело идеални за ловци и пазачи, не се колебаели да защитят господарите си от атаки на лъвове и леопарди. Когато европейците пристигнали в Африка, те довели със себе си своите породи като Грейхаунд, Блъдхаунд, Диърхаунд, Фоксхаунд, както и много други ловни и работни породи кучета.
След време Европейските и местните кучета се кръстосали. Различните кръстоски показали комбинация от твърдостта, ловкостта, способностите за лов на едър дивеч на местното куче и размера, силата и обучаемостта на пришълците. Отначало не се обръщало внимание на вида на тези кучета, ловните и охранителните им качества били най-важни.
Всъщност, било въпрос на оцеляване на най-приспособимите. Тези кучета трябвало да се сражават с бабуини, хиени, леопарди и лъвове почти всекидневно. Бабуините, хиените и леопардите обикновено били побеждавани от глутница кучета, работещи като един отбор. Лъвовете са друга работа, би било много необичайно куче да победи отраснал лъв.
Интересно е да се отбележи как тези кучета ловували царя на животните. Щом открият миризмата на лъв, кучетата го преследвали мълчаливо, като лаели чак когато го поставят натясно. Тогава именно те използвали своята пъргавост и интелигентност, за да го задържат и да го поставят в добра позиция, така че ловецът да може внимателно да се прицели. Ако изстрелът не е смъртоносен, те трябвало да предпазят ловеца от атаката на ранения лъв, давайки му възможност за втори изстрел.
След много години развъждане само на най-добрите ловци било забелязано, че най-добрите кучета са запазили гребена от местното африканско куче. Около 1870 година големият ловец и колекционер на животни Корнелиус Ван Ройен е бил известен с притежаването на тези кучета с ридж в големите си ловни глутници. Той развъждал само най-добрите ловци в продължение на 35 години. Славата на неговите кучета пораснала, след като дал от тях на Ф. Селоус, Упшър и други знаменити ловци на големи хищници от тази ера. Традицията на лова на лъвове с риджбеци продължила до късните 1960 години.
През 1924 г. Родезийският Риджбек бил признат от SAKU като самостоятелна порода, отначало в групата на гончетата, после бил преместен в групата на хрътките през 1949 г.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: Използват се във всички кучешки дейностии по света като изложби, състезания по послушание, аджилити, работни изпитания, защитна работа и преследване на примамка. Също се използват като полицейски кучета. В Африка и сега се използват като охранители, особено на диамантените мини.
ЛОВ: Използвани са от ловците по цял свят, като плячката им вкючва планински лъвове, ягуари, рисове, мечки, глигани, елени, както и почти всяко животно или птица, което Африка може да предложи.
Ще открият и подгонят едър и опасен дивеч, ще проследят ранени животни също така добре, както ще вдигнат и донесат дребен дивеч.
Трябва да се помни, че Риджбецитe се ловували главно на глутници и са селекционирани за лов на големи и опасни диви животни. Всяко куче, което се е опитвало самостоятелно да задържи лъв или див бик, обикновено е било убивано. Кучета, които са показвали твърде голяма смелост, не са били използвани за лов, а за охрана. Те трябвало да защитават добитъка и фермерските семейства от нападения на големите хищници.
ЛОВ В АВСТРАЛИЯ: Притежавал съм и съм развъждал ловни кучета от различни типове и породи над 20 години. Имам Риджбеци от 1984 г. През това време успешно съм ловувал за различни животни и птици.
Риджбеците доказаха, че са добри олраундери.
Лисици:

Макар, че не са така бързи като другите ми кучета за лов на лисици (дийрхаунди и кръстоски между вълкодав и грейхаунд), Риджбеците имат много по-добро обоняние и далеч по-голяма издържливост. Те лесно убиват лисиците и ги използвахме да пазят птичарниците през нощта.
Диви свине:

Риджбекът е много подходящ за лов на диви свине. Сам Риджбек ще намери и задържи глиган до 40-50 кг. По-едрите ще бъдат подгонени и кучето ще лае и ще чака помощта на ловеца или друго куче. Два зрели, добре тренирани Риджбека ще задържат и най-големия глиган без особени проблеми.
Трябва да започнете да тренирате кучето на диви прасета около 6-месечна възраст, в началото само на дребни прасета, като постепенно увеличавате размера им докато стане на 12 месеца. Трябва да се помни, че Риджбекът ловува предимно в глутница, затова се предпочита лов по двойки. Добре работят в екип с други породи.
Риджбеците търсят и намират отлично в ограничен обхват. Когато ловувахме в района на Macquarie Marshes, използвахме смесена глутница от 8 кучета заради плътната растителност. Винаги най-добрите търсачи бяха Риджбеците. Те подушват прекрасно по въздух и земя. Безброй пъти са намирали скрити прасета, пропуснати от другите кучета.
В заключение, ако ловувате с пушка или лък, сам Риджбек ще ви бъде чудесен партньор, а ако искате да хващате и задържате прасета, два Риджбека са истината за вас.
Патици, пъдпъдъци, зайци: Макар и да не са от класа на традиционните птичари, повечето Риджбеци могат да се обучат да бъдат доста ефективни, ако се започне от ранна възраст и се използват редовно за такава работа. Риджбекът е интелигентно куче, но лесно може да се отегчи, затова по-добре тренировките да са кратки и да завършват, докато кучето е запалено. Добри придружители са. Кучето ще стои тихо и спокойно докато стреляте, но ще бъде винаги готово да сдави ранен глиган или да донесе заек.
Елени:

Риджбеците са ми помагали в лова на елени в продължение на години. Обонянието и интелигентността им са големи предимства.
Кози:

Няколко години хващахме диви кози за експорт, трябваше да са здрави и без рани от ухапване. Кърмачките и младите кози обикновено лесно обграждахме с овце и пастирски кучета, но едрите козли лесно се откъсваха от тълпата и предизвикваха кучетата. Използвахме риджбеци и диърхаунди, за да ги хванем. Кучетата хващаха козлите за ушите, със съвсем лека захапка.
Добитък: Повечето Риджбеци са добри пастирски кучета заради смесения си произход. Няколко пъти ги използвахме за хващане и задържане на див добитък.
ТЕМПЕРАМЕНТ: Риджбекът е много предан, куче на eдин човек или едно семейство. Чудесни телохранители са, имат силен защитен инстинкт спрямо семейството и собствеността му. Повечето много обичат деца и са търпеливи и толерантни към тях.
След 15 години с тази порода единственият недостатък, за който се сещам, е че се нуждаят от много внимание и движение. Не могат да бъдат вързани на двора, всъщност вързан Риджбек ще тъгува и чезне, деградирайки физически и психически. Идеалното за тях е да живеят в двор, с ежедневни тренировки.
Автор: James Callan
Източник:
http://boardogs.com/...n_Ridgeback.htm
Ето една по-скептична бележка:
Добри ли са за всеки вид лов?
Не и в Съединените Щати. Риджбекът се използва успешно за лов на рисове, планински лъвове, мечки, лисици, катерици, койоти, елени, диви свине и еноти в САЩ, Канада и Мексико. Има данни за Риджбеци, тренирани като птичари или за зайци и дребен дивеч, но истинският им талант е да заклещят плячката и да чакат ловеца да довърши. Като правило са тихи преследвачи и гонят след като видят плячката. По тази причина не се използват самостоятелно за лов на елени, лисици и еноти, освен ако нямат звънче на врата. Използват се съвместно с по-гласовити при преследване породи.
Източник:
http://rrcus.org/ass...dinfo/RRFAQ.htm