[mil_]

Неизчерпаема енергия любов към деца - Реджиналд Чита 8

[Eli i Droopy]

Това риджбека от хендлинг срещата ли е???

[moonriver]

Риджбеците са наистина невероятна порода!Имам честта да притежавам такова куче и да имам близък контакт с тях!Пожелавам на всеки куче като риджбека!Разбира се,възпитан правилно,защото невъзпитан риджбек значи само неприатности!

[mil_]

Да, това е Реджи от хендлерския курс.

Ето и малко инфомация за породата.

История: Породата е създадена от белите заселници в Южна Африка, които са кръстосали европейски породи с легендарното ловно куче на хотентотите с гребен на гърба. Името произлиза от ridge (планински гребен) и back (гръб). Предназначението им е било всестранно - лов (лъвове), сигурен защитник и домашен компаньон. Като чуят лов на лъвове много хора си представят, че кучето отива и сдавя лъва. Всъщност това би било самоубийство - няма куче, което да се опре на лъв в единоборство. Малка глутница 2-3 кучета преследват лъва, обграждат го и започват около него нещо като лудешки танц (трябва да погледате играта на риджбека, за да си го представите), шашват го и го държат до пристигането на ловеца. Разбира се, ловът на лъвове е в миналото.
Любопитен факт е, че стандартът на Риджбека (приет 1926 г.) е базиран на този на Далматина - ще намерите много общо в строежа на двете породи.

Общ вид и темперамент: Риджбекът е поразително съчетание от елегантност и атлетизъм. Възрастният Риджбек е около 40 кг само кости и мускули. Казват, че единствената крайност в него е отсъствието на всякакви крайности. Движи се леко, танцуващо, при тръс буквално гали земята. Невероятно активно, игриво, любопитно куче - дете на природата - ако не можете да отделите 2-3 часа дневно за разходка, рискувате да имате домашен разрушител, но ако му осигурите достатъчно игра и активност, у дома е буквално флегматичен - спокоен, рядко лае, излежава се с часове. Това, разбира се - когато порасне - малкият Риджбек е топка енергия и би се уморил от игри дълго след като вие се уморите. Много обича деца, просто е влюбен в тях, но деца, които не са свикнали с куче се плашат от ентусиазма му. Когато кучето е малко не бива да се оставя насаме с деца - играта му е груба, а острите като игли зъби направо опасни.
Една от най-красивите гледки, коята съм виждала, е играта на два Риджбека - прилича на причудлив танц. По скорост го превъзхождат може би само хрътките. Абсолютно не става за дворно куче - трябва да е пълноценен член на семейството. Роден охпанител, изключително лоялен и предан - казват, че защитава стопаните си не на живот, а на смърт.

Обучение: Ако имате Риджбек трябва да започнете със социализация и обучение от много рано. Не забравяйте, породата е ловна - това значи своенравност, независимост, стремеж към доминантност. Много са интелигентни, а това в този случай затруднява обучението - в състояние са да измислят сто и една хитрини, за да се изплъзнат от контрол. Трябва ви твърда ръка и постоянство. Не винаги работят стандартните подходи и тестове за темперамент. Например при състезания в преследване по следа Риджбеците често се провалят - бързо схващат, че следата образува затворен кръг и лягат да изчакат примамката. При тест за темперамент често отказват да влизат в единобрство поединично.
Но по думите на нашата треньорка Лидия Томова имат невероятен потенциал. Както тя казва, почти е невъзможно да "изпуснеш" Риджбек, ако подходът ти е правилен.

Здраве и грижи: Малко ветеринарни лекари в България са чували за дермоиден синус -
вродено генетично заболяване при Риджбека, което не се среща при дуги породи. Представлява малка дупчица в кожат, която може да достиге гръбнака, при което на мястото се образува болезнена киста. Лекува се само оперативно. Може да се напипа веднага след раждането, като се прихване кожата над гръбнака между палеца и показалеца и се плъзне ръката по целия гръб - ако усетите възелче между пръстите си - това е. Профилактично се избягва чрез даване на фолиева киселина на бремнната кучка. Ако решите да вземете Риджбек непременно се осведомете има ли случай на дермоиден синус в кучилото. Като други едри породи са предразположени към тазобедрена дисплазия, не е изключена и лакътна дисплазия. В общия случай Риджбекът е здраво куче, рядко боледува или е неразположен.
При грижите най-важното е физическата активност. Добър вариант са разходки с велосипед - 20 км дневен пробег са нищо за това куче. И да не можете толкова, той ще се нагоди към вашия режим, но ако възнамерявате да минете с петнайсетминутна обиколка на блока - това куче не за вас. Късата козината се поддържа лесно, нужно ежедневно четкане с ръкавица и къпане когато се наложи. Докато отрасне е доста лаком и има нужда от много калций - в момента разходите за калций на деветмесечния Реджи надвишават тези за храна. Когато порасне минава с около 500 г суха храна на ден.

Като заключение ще кажа, че съм очарована от тази порода и начина си на живот с моя Риджбек.
По-късно ще добавя малко линкове и снимки.

[tedi]

Много ми харесват тия кучета:)))

[Eli i Droopy]

Цитат

Ето и малко инфомация за породата.

Хей направо му кажи на dogman да я качи тази информация под профила на породата в списъка с кучетата.

[Eli i Droopy]

Онзи риджбек от Драгалевци пак нападнал баща ми...Той от половин година вече казва на стопаните му да го вързват кучето,а те го смятат за майтап.Знаете ли какво му казали-ми пребий го с една пръчка и готово.Баща ми няма да направи такова нещо,особено на породисто куче(при него има известна доза дискриминация към уличните, въпреки че съм му наследила любовта към животните)
В случая нямам предвид че риджбека е злобно куче, ама тея хора са го разпуснали да прави каквото иска!

[mil_]

Както обясних доста настоятелно, Риджбекът има нужда от ранна социализация (с хора и животни) и много време, вложено в обучение, а стопани, които не се досещат за това, са просто безотговорни. Риджбекът често е доминант! Ако ме видят по време на обучение, много хора биха се обадили на Бриджит Бардо.
Затова добавям към предишното, че това не е порода за всеки и е малко подходяща за начинаещи - имам предвид хора, които нямат понятие от етология (кучешко поведение и психология).
Нито Реджи, нито брат му Джемба, нито някой собственик на Риджбек, когото познавам, имат проблеми с агресивност към хора. Виж, към други мъжки кучета - да, когато пораснат често доказват с битки позицията си в кучешката йерархия. Отново подчертавам, че ако кучето живее вързано на верига в двор - това е сигурен начин да стане агресивно. Но ако видите нервен Риджбек - това значи, че просто не е Риджбек (още един проблем в България - малко са, почти няма селекция - за пример ви казвам, че почти винаги Реджи е единственият представител на породата на изложби - а се и виждат всякакви техни подобия).
Ако някой иска Риджбек (а хората по улиците обикновено са очаровани при вида им) - да ЧЕТЕ МНОГО!
Ще направя всичко възможно да обогатя този сайт скоро с още информация, а и да създам собствен сайт специално за породата, но пътят е дълъг.

[Hari]

Видях Реджи на едно от съботните събирания и много го харесах. Сега разбирам, че такова куче не е подходящо за мен, защото не разполагам с толкова време за обучениеа и понякога проявявам излишна агресия към непослушнука. Но монографията му ми е изключително интересна и имам едно въпросче:

Ти пишеш, че риджбека е доминант в семейството. Ами ако неговият господар също е доказан лидер, възможно ли е да се получи конфронтация между тях? И какви биха били последиците от подобно нещо?

:)

[mil_]

Подобен случай наблюдавам в момента на курса, който посещавам, но не с риджбек, а с доберман, който до 1г. и 3 месеца не е обучаван, качил се е на главите на стопаните си и сега при преразпределянето на ролите в йерархията положението е почти страшно. Подобни случаи са дали повод за измислиците с "растенето на кости в мозъка" на доберманите. Риджбекът не е с манталитета на доберман, ротвайлер или кавказец и не изисква чак толкова усилия. Рядко е доминант в семейството.

Освен това подобна опасност НЕ СЪЩЕСТВУВА ако се занимаваме с кучето отрано и му покажем кой е шефа навреме, а това става много лесно, без никакво насилие или грубост когато псето е малко. Просто спазваме няколко правила:
Храним се винаги преди него.
Често поставяме ръка на гърба му или на главата му.
Караме го да легне и да постои в това положение.
Когато се храни от време на време вземаме паницата, за да знае, че можем да му отнемем храната по всяко време.
Пресичаме всякакви опити за ръмжене и хапане с леко плясване по муцуната.
Играем с него когато НИЕ РЕШИМ, а не винаги, когато то пожелае.

Доминантността при риджбеците се проявява по отношение на други кучета. Дали ще се стреми да е алфа зависи от индивида, аз засега не мога да позная дали Реджи ще е такъв - безстрашен е, но отстъпва на по-големите. Това се проявява заедно с настъпването на полова зрялост, може дори и по-късно - на година и половина, две. А и имай предвид, че Реджи беше диването на кучилото и като бебе му викали Бат Бойко :). Брат му Джемба е много по-кротък и при него обучението върви с много по-бързи темпове.

[Eli i Droopy]

Цитат

Храним се винаги преди него.
Често поставяме ръка на гърба му или на главата му.
Караме го да легне и да постои в това положение.
Когато се храни от време на време вземаме паницата, за да знае, че можем да му отнемем храната по всяко време.
Пресичаме всякакви опити за ръмжене и хапане с леко плясване по муцуната.
Играем с него когато НИЕ РЕШИМ, а не винаги, когато то пожелае.

В повечето случаи при нас е точно обратното- храним се след него(но и с препълнен стомах той винаги идва пак да проси,което е едно от нещата които СТРАШНО ме изнервят), не правим никакви опити да му взимаме храната,защото ръмжи и си играем много често когато на него му се играе...

[dogman]

Когато Чанук беше бебе, когато му давах храна, стоях до него. И като почне да яде и му стане най сладко - no ! - и му вземах паничката. Това помогна много после - научи се на тази важна дума - не - и по някакъв начин ме прие като водач. С големите породи е трудно. Също често си поставях ръка на главата и го галех, докато яде - за да е спокоен и да знае, че яденето е удоволствие. Свикна и беше много социализиран, но никога не забрави не. И като порасна, нямах проблем - no - и веднага пуска и ме гледа. А кокъла си го даваше, вярно, не с особено желание, но го даваше винаги без проблем.

[mil_]

Цитат

(но и с препълнен стомах той винаги идва пак да проси,което е едно от нещата които СТРАШНО ме изнервят),

Е, това с просенето е трудна задача. Единственият начин да не проси е НИКОГА да не му даваш когато се храниш. Но във всяко семейство се намира някой предателски елемент, който с аргумента "виж как тъжно гледа!" му подхвърля. Предишното ми куче Макс нямаше и идея да проси, а кротко си лежеше под масата докато се храним, но бабите ми не подлежаха на никакво възпитение - все си "изпускаха" по някой залък под масата и го превърнаха в ужасен просяк.
Сега с Реджи е малко по-добре - не проси когато ядем, но види ли, че ядеш ябълка или семки - ела да видиш какво става! Това е защото Данчо му дава семки, когато люпи, а майка му реже от ябълките. От мен никога не иска нищо :))

[dog.bg]

INT/NL/LU/VDH Ch Ceasar van de Jack Bulls Hoeve

Прикачени файлове

•  Ceasar_Stand3421.JPG (26.9K)
  Брой сваляния: 4648

[dog.bg]

INT/NL/LU/VDH Ch Ceasar van de Jack Bulls Hoeve

Прикачени файлове

•  Ceasar_NoseKissForDaddy345.JPG (20.89K)
  Брой сваляния: 2622

[Eli i Droopy]

Цитат

Единственият начин да не проси е НИКОГА да не му даваш когато се храниш. Но във всяко семейство се намира някой предателски елемент, който с аргумента "виж как тъжно гледа!" му подхвърля

mil_ точно това имам в предвид-всеки път като му хвърлят и аз ги погледна на криво получавам отговор- "ама виж как тъжно гледа".При мене вече е свикнал че аз като ям рядко му се отваря парашута и седи настрана, но момента, когато дойде мама(тя или баба му дават) и веднага се залепя и чака, че даже настоява със скимтене и драскане с лапата.
Но това е тема за възпитание.Като не мога да излезна наяве с майка ми и баба ми той просто ще си остане такъв.

[Face]

Молба : можеш ли да постнеш стандарта?

[dogman]

Стандарта го има в раздела кучета - избираш кучета, оттам от падащото меню родезийски риджбек. Мога да го добавя и тук, не е проблем !

[Face]

Случайно да има и разяснение към стандарта?Ако няма, mill_ ще трябва да помага че имам няколко въпроса :)

[mil_]

Официален коментар на стандарта не съм срещала. Но открих прекрасни коментари на сайта на един американски развъдник (Kalahari Rhodesian Ridgebacks), които бавно и славно превеждам. Взела съм разрешение да публикувам превода.
Ето линк:
RR Tutorial
Всъщност да поясня, че това са коментари към стандарта на AKC, не на FCI, но съм сравнявала двата стандарта - не се различават, просто има дребни разлики във фразите. Все пак стандартът е предоставен от същия източник: SAKU/KUSA. Виж, в британския стандарт се различава допустимата височина. Казват, че е допусната грешка при превода от метрична към английска система (см-инчове) - не знам дали е така, но допустимият максимум е с 2 см по-малък (поне за мъжките, за женските не помня).

Изобщо, сайтът на този развъдник е най-разработеният RR сайт, който съм срещала, и го препоръчвам на всеки, който се интересува от породата:
Kalahari Rhodesian Ridgebacks