В Бургас няма кучета... едно пътуване към истината
#21
Публикувано: 28 April 2011 - 11:14 AM
Кучаците, които модернизирахме ( кастрирахме ):
-женско бежаво куче. Кучето е младо /2-3 год./ Кръвните изследвания са добри:
- черно – бяло куче / младо, 1-2 год. / Според лекаря има проблем със сърцето. Освен това има и нервен тик, който се изразява в подскачане на задните крака. Повредена е централна нервна система:
- болоноподобно куче – Бети. За нея се грижи една жена. Оставихме й хапчета за вътрешно обезпаразитяване. Кучето е под 1 година. Има херния между белия дроб и диафрагмата:
- черно куче / 5-6 годишно/. Има уголемен черен дроб и далак. Съмненията, че е бременна, се разсеяха. Ехографът показа само уголемени органи:
За щастие изследваните животинчета от този район нямат микрофиларии за разлика от предишните ни "пациенти" ( т.е. все още не са болни от дирофилария ):
Нашата тъжна поредица продължава...
#25
Публикувано: 28 April 2011 - 03:30 PM
dikari, в 28 April 2011 - 09:32 AM, написа:
Life Sucks,And Then You DIE!
It's such a brutal planet,it's such a living HELL!
#27
Публикувано: 26 May 2011 - 04:20 PM
Лечението на краставата майка от складовете продължава, тя бавно и постепенно се подобрява, но другият страшен бич - глада не прощава никому. Ничии животни - изоставени на произвола на съдбата..."пазачи" на складове за които веригата е доживотна присъда....с какво са го заслужили?
По-голямата дъщеря на майката също е с краста, двете кучета обитават еднакъв периметър и са постоянно в контакт..
Необходима ни е транспортна помощ за храненето и посещението на тези животни. Ако желаете да се включите, свържете се с нас, ще предоставим храна и медикаменти. Благодарим на всички които дариха до момента за лечението на кучетата.
П.П rave__
#28
Публикувано: 26 May 2011 - 05:58 PM
Там при вас няма ли контролни органи РВМС и прочее......вярно е , че дрънкам глупости- все едно при нас ги има де ама..............просто не виждам смисъл понякога в заробените ни животи.....а край няма. И най- смешното, парадоксално и отвратително е когато някоя патка като Анна Цолова вземе та каже язвително, че едва ли не ние искаме това положение, а не точно обратното.
Просто да попитам- няма ли начин тази мама да се откупи от тоя гьотверен щом не я дава....никой не заслужава такава съдба. Божееее къде са контролните органи....къде?! Извинете ме за лудите ми мисли момичета. Желая ви успех, много сили и подкрепа и печалба от тотото.
Истинската красота е невидима за очите - тя се вижда със сърцето.
http://www.facebook....100000299149953
#29
Публикувано: 26 May 2011 - 07:07 PM
Във всеки склад от тази индустриална зона ходихме и питахме - давате ли за кастрация..."ааа ама как, те моите са ловни,не може!...."о, каква кастрация, да ги осакатя по този начин? - не може!"
Които ги дадоха ги кастрирахме и върнахме, с приоритет женските разбира се. Капка в морето обаче.
#30
Публикувано: 20 June 2011 - 09:06 AM
Хрониката продължава...
След посещението на общински приют Бургас, днес минахме да нахраним и другите ничии животни - тези от индустриалната зона на Бургас.
Гладни и жадни "пазачи"...пазачи на старо желязо и непотребни ламарини.Майката с краста която лекуваме има подобрение, но глада не прощава...нужно е ходене до там...поне веднъж седмично и надежда оставената на пазача храна да бъде разсипвана. Ето снимките:
Гърбушка, видяхме я още зимата да се скита по пътя...май си няма склад.
Краставата майка и единственото и оцеляло бебе, вече големичко момченце.
Майка от друг склад, чиито живот преминава на верига. Нейните три пораснали деца...
Бебешок с огромен тумбак, паразитите пируват.
А сред тази мръсотия имаше три вързани огромни кучета, без вода, без храна..
"Разкошна" колиба, нали?
За да храним и лекуваме тези животни ни е необходим транспорт, всеки който иска да помогне нека ни пише: info@koi-me-iska.com
Всички снимки от днес
#31
Публикувано: 09 July 2011 - 02:52 PM
ето я в началото:
и днес:
А това е едното от нейните бебета, вече тийн....(другото не се пребори)
преди:
и от днес:
дъщерята от предно поколение:
а тази банда живее в съседния склад - две сестри и оранжевичък брат...
преди:
и днес:
Отвсякъде изскачат кучета...във всеки склад си имат "пазач"...
Друга мама и нейното бебе:
И гръбушка...милата гърбушка..
Смеят ни се като ходим там, ритат ги, гонят ги..
П.П Приемаме храна и помощ с транспорта.
#32
Публикувано: 09 July 2011 - 03:03 PM
Много се ядосвам на такива низши същества дето се подхилкват и надсмиват на хора като нас идва ми да ги......
#33
Публикувано: 09 July 2011 - 07:55 PM
Сигурно, с много усилия, постоянство, ама много, много - може да се извоюва нещо за точно тези кучета, но не знам в момента някой да разполага с такова време и такива сили.
Всички тези кучета са с дирофилария, когато кастрирахме им пускахме и изследвания...въпрос на време е.
Единственото, което може да се направи е кастрации, кастрации, кастрации за да няма още. Проблема е , че някои не ги дават, други не могат да бъдат хванати, но започнахме още преди месец и днес момичетата продължават да кастрират на това място...и лекуват и хранят, въпреки, че всички знаем как ще свърши историята...
По-лошото е, че както съм писала в началото - това място не е изключение, то е едно от десетките в Бургас...и във всеки град.
Преливане от пусто в празно, драпане със зъби и нокти и чакане на по-добри времена...след около 100 години, така си минава живота на такива като нас в България, а междувременно, на единици им се усмихва щастието , 1 на 100, 1 на 1000, но все пак един нещастен живот по-малко и капчица надежда повече.
Все още няма номер едно от това мсто, но кой знае? Дебелото черно бебче например ми се струва подходящ кандидат :)
#34
Публикувано: 09 July 2011 - 08:29 PM
Цитат
Преливане от пусто в празно, драпане със зъби и нокти и чакане на по-добри времена...след около 100 години, така си минава живота на такива като нас в България, а междувременно, на единици им се усмихва щастието , 1 на 100, 1 на 1000, но все пак един нещастен живот по-малко и капчица надежда повече.
Колко си права и колко жалко, че това е истината! Така е на много места и такива нещастници са много по-зле от истинските бездомници, те поне не са вързани, поне могат да потърсят убежище, вода, храна... Това са кучета извън надеждите, животът им е ден за ден, мъка...
Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен живот.
#35
Публикувано: 16 September 2011 - 01:09 PM
Връщаме се за кой ли път при "кучетата от складовете"... Няма как да сте забравили онова място, което сега изглежда малко по-приемливо, не за друго, а защото няма кал до коленете...
Някои от неговите обитатели изглеждат сравнително по-добре, отколкото в месеците, когато ги намерихме...Ето я краставата мама, козината вече изглежда почти добре, но ребрата й все така се броят...
При други, за съжаление, няма голяма промяна, но искрено вярваме, че има резултат от нашите посещения...
Този път идваме не, за да ловим за кастрация (макар че те винаги се радват да ни видят :) ..). Носим храна и лакомства! "Радостта" този път бе осигурена от дарението на Велина Тодорова! Ние благодарим от името на всички кучовци. Тя изпрати храна и лакомства специално за тези нещастни души и ги направи, макар и за кратко весели кучета...
Открихме почти всички заподозрени по местата им, а тези които не успяхме веднага- откриха нас :)..
ще ни простите, че няма много снимки на ядящите лакомства кучета, но вкусотиите изчезваха за миг и едва сварихме да запечатаме няколко кадъра... Толкова малко им трябва на тях, за да се "усмихват" признателно, а още по-малко трябва на нас, за да си тръгнем доволни, че сме зарадвали някого..
Удовлетворението от това е наистина голямо. Това е самата истина, не че искаме да ви накараме да ни придружите следващият път :)...
http://www.koi-me-is...a-ot-skladovete
#36
Публикувано: 03 October 2011 - 09:22 AM
Страхотни сте!
#38
Публикувано: 31 May 2014 - 10:12 AM
Видях, че имат самостоятелна страница и също фейсбук страница - Фондация приятели на животните Бургас. Предполагам, че героините от тук , са и там.
Благодаря, че ни върнахте към онези недалечни години, да си припомним някои неща.