Далматин
#201
Публикувано: 04 August 2005 - 10:49 AM
#202
Публикувано: 10 August 2005 - 09:29 AM
Ще напомня на всички желаещи да участват на изложбата, че освен заявката трябва да изпратят и таксата за участие с пощенски запис на адрес:
България, София 1404,
жк. Гоце Делчев, ул. Метличина поляна, бл. 3-б, вх. В, ет. 1, ап. 25
Ангел Петров Нейчев
за да бъдата записани кучета в каталога. Краен срок 12.09.2005г.
За всики кучета без родословие който искат да получат екпертна оценка, могат да платят на място в деня на изложабта.
Тази година се очертава да имаме една много сериозна бройка кучета на изложбата
#203
Публикувано: 31 August 2005 - 02:36 PM
Резултати от изложбата
Снимки от изложбата
#204
Публикувано: 14 September 2005 - 06:01 PM
Черил Роудс
Много често, когато разхождам моят далматинец, хората ме спират и задават такива въпроси:
1. Глух ли е вашия далматинец?
2. Нервен ли е вашия далматинец.
И в двата случая отговорът ми е отрицателен. Но честотата, с която ми задават подобни въпроси, говори за това, че сред хората, не познаващи добре породата, са разпространени заблуди относно поведението на тези кучета.
Следвайки правилата, установени в нашия град, моята женска далматинка спокойно се разхожда до мен с каишка, дълга метър и половина. Тя обича да ме изпреварва, когато усеща нови и интересни миризми, но по времето на нашите разходки тя не лае и не скача по хората. Понякога срещам хората, които признават че имат далматинец вкъщи, или познават някой с далматинец, и разказват колко зле се държат тези кучета. И се изненадват на възпитаните маниери на моята Кети. От учтивост се въздържам да отбележа, че лошото държание на далматинците е резултат на недостиг на вниманието от страната на собствениците. Питам дали в семействата има и деца и често получавам утвърждаващ отговор. Обяснявам че това е възможната причина за подобно поведение на кучето. Далматинците много често не са добре възпитани в семействата с деца, защото животните копират тяхното поведение. Кучето взима пример от тичащи и крещящи деца и за това често лае и става неуправляемо. Само че мъдрите ми умозаключения не утешават собственика на далматинеца, който обръща къщата наопаки. Такива хора са на ръба на отчаянието и се замислят дали да не се отърват от кучето. Същата ситуация беше и с предишните стопани на нашата далматинка, семейство с две деца. Те казаха че не са имали по-лошо куче през живота си. То преобръщаше къщата им нагоре с краката, а когато са го оставяли в двора, то лаеше и изкопаваше дупки. След като я взехме при нас, то никога не правеше нищо подобно. Кучето е било спокойно, нищо не е изяла вкъщи, освен торбички с боклука, които съпругът ми понякога забравяше да изхвърли в контейнера за отпадъци. За това той плащаше, като почистваше всичките боклуци, разпиляни от нашата далматинка из цялата къща. След около два месеца, след като Кети се появи в нашия дом, ние я стерилезирахме. Тя стана още по-спокойна, и проблемът на забежките по времето на разгонване отпадна. Когато кучето ви пораства, и вие не планирате да поемате отговорността за малките, ще е най-добре да го кастрирате или стерилезирате. Нашего куче беше над една година, когато го взехме. Тя не беше стерилезирана, защото бившите й стопани са искали да имат малки от нея, за да видят децата с очите си чудото на раждането. Според мен това не е много добра идея. Записахме се с Кети на курсове общо послушание, и макар че тя не беше най-добрата в групата, тя бързо се научи на основните команди. Ако имате малко кученце задължително намерете инструктор, който работи с група малки кученца. Там то ще се научи да общува с други бебета и на основни неща. На 6-месечната възраст кучето може да се запише в обикновената група, където можете да го обучавате на команди: Седни, Легни, Стой, Ред, Тук. Повечето далматинци с лекота се обучават на тези команди, но трябва регулярно да им напомняте наученото и вкъщи. Когато взимате кучето, много е важно то да е добре възпитано. Макар че, на някои хора им върви, и кучето им по начало се държи добре, но е по-добре да се обучавате на основните неща под ръководството на добър треньор. Далматинците изискват много движение. Ако знаете някое място, където вашият далматинец може да си тича на воля без каишка, най-добре заедно с други кучета, ще е добре редовно да се разхождате там. Далматинците могат да тичат с часове и след това да остават енергични, за вашето куче ще е по-добре да се пораздвижи, отколкото да скуче вкъщи и дасе чуди каква поразия да спретне.
Научете вашето куче на апортировка. Повечето от далматинците с удоволствие носят топки, пръчки, пластмасови чинии.
Още една причина поради която далматинеца може да се държи зле това е хранене. Кучета, получаващи твърде много протеини, са склонни към ушни инфекции, образуване на камъни и хиперактивност. Далматинците имат нужда от нископротеинова диета, за предпочитане суха храна с пуйка и ориз. Далматинец, започнал нископротеинова диета, има нужда от малко време да се поуспокои и държанието му да се подобри.
С моята далматинка пътувам из цялата страна. Тя се къпе с нас по плажовете. Тя седи с нас докато гледаме телевизията. Тя обича да дремне върху нашето легло. Два пъти седмично тя посещава рехабилитационното отделение в местната болница. Тя пътува с нас в колата, където и да отидем. Добре социализиран далматинец, това е възпитано куче. Вместо да се отказвате, опитайте се да му дадете още един шанс. Вместо да го оставяте цял ден само, направете вашето куче част от живота ви, и вие ще видите, че то ще е напълно доволно.
Превод от английски Ирина Петракова.
Превод от руски мой:-)

Чау - кучето, близнало небето...
#207
Публикувано: 15 October 2005 - 01:41 PM
#208
Публикувано: 30 October 2005 - 12:46 PM
Цитат
Мисля, 4е пристъпите не са следствие от физи4еската травма Аз имах преди 3-4 години такъв проблем и се оказа 4е ку4ето ми има наследствена епилепсия.....но тя е нели4има.... Не се притесняваи ку4ето ти може дълго да живее така
#210
Публикувано: 31 October 2005 - 10:50 AM
Не се притеснявай , всички лекарства преди да отидат в аптеките минават тестове с животни (и с кучета) , така че няма да му навредиш.
#212
Публикувано: 15 November 2005 - 04:33 PM
#216
Публикувано: 18 November 2005 - 02:10 PM
Цитат
Ако може да вземеш кучето ще е супер, но има няколк овъпроса?
Защо трябва да намериш партньорка на твоето куче?
След като се родят малки, полсе какво?
Имаш ли условия и нужните средства да отгелдаш едно кучило?
След това какво става със женско куче?
Гледала ли си повече от едно куче?
На следващо рагонване какво ще правиш, къде ще стой мъжкото и къде женското куче?
#217
Публикувано: 18 November 2005 - 04:45 PM
През ръцете са ми минали повече от 10 котила кученца,защото баща ми се занимаваше с лов и развърждаше ловджийски кучета b)
После далматинката си остава в къщи няма да я гоня на улицата спок ;)
Имам нужните условия.
А партньорка за кучето си търся,защото имахме една каракачанка с която си играеха ,но тя почина от старост и сега ми се вижда самотен super
Проблема само е ,че майка ми е против друго куче,татко е съгласен да я вземем,но майка ми ми създава проблеми.Аз ще кажа и на мои приятели за въпросната далматинка ,ако аз не успея да я взема,надявам се друг да прояви интерес,защото кучето наистина е много хубаво bravo
#218
Публикувано: 22 November 2005 - 12:29 PM
Има още няколко въпроса.
Какво ще постигнеш с кучилото което искаш да направиш?
Каква е идеята за това кучило?
Защо точно тези две куета да са подходящи за връзка?
До колко познаваш предиците на тези две кучета?
Какви наследствени болести могат да се предадът (пожелавма това да не се случва)?
Какви проблеми са се появили в кучила на предците на тези кучета?
#219
Публикувано: 23 November 2005 - 04:56 PM
Цитат
Има още няколко въпроса.
Какво ще постигнеш с кучилото което искаш да направиш?
Каква е идеята за това кучило?
Защо точно тези две куета да са подходящи за връзка?
До колко познаваш предиците на тези две кучета?
Какви наследствени болести могат да се предадът (пожелавма това да не се случва)?
Какви проблеми са се появили в кучила на предците на тези кучета?
Здравей b)
Ами за кучилото имам поне петима приятели,които искат малки далматинчета,а и няколко колеги на баща ми проявят интерес към далматинци,а и за себе си ще оставя поне едно,защото ни трябва куче за вилата r)
Идеята е просто да има поколение .
Ами и моето куче е на 4 години добродушно е и мисля ,че ще си паснат ;)
Този въпрос не го схванах нещо до колко познавам предците на самата порода ли имаш предвид,или родителите на смите кучета?
Глухота,за друго ще попитам баща ми той е по-запознат.
----Тук пак не схванах въпроса---- n)