[vano]

Пролетта в Асеновград успях, след много опити да щракна една визла. Ама тя не се спря за секунда на едно място

[DessyD]

alexy, в 22 November 2010 - 11:42 AM, написа:

Охоо,че сте раздвижили темата.И аз много ги харесвам тия Визлички.И заради екстериора,но най вече заради будния им нрав и неизчерпаемата енергия.Общо взето падам си по кучета "диванета" и "шилета". С тях се работи чудесно.

Работи, който може ... Аз, за себе си, установих, че не си падам по този тип темперамент. Хубаво е човек да знае дали е готов за такова изживяване. То това важи за всяка порода, иначе стават фалове. Аз затова като ми се обадят, че искат да вземат кученце от нас и винаги казвам "Я елате да ги видите в действие и тогава да решите точно това ли искате!" Така съм си отказала поне 3-4 от риджбеците, например.
vano, то това е много хубаво, че показваш работните изпитания. Но има нещо, което ме интересува около тази тема. Засега знам само за един треньор за такъв тип изпитание и той се намирал в Пазарджик. Трябва пак да попитам за името, но той подготвял лабрадори, курцхаари .... за друго не знам. Има ли и други такива? Ще е хубаво ако може да се издирят координати на тези хора и да има някаква възможност за връзка с тях. Такива кучета имат нужда от обучение, не могат сами да се научат (както някои си мислят, че се раждат научени ). Също така, много идиотско е некупирането на опашките за тези породи. За това вече съм твърдо "ЗА". Специално за курцхаарите и визлите лично се сблъсках с проблема, като имаш предвид, че те са домашни любимци и не ходят на лов. Двамата мъжкари си осакатиха опашките и на дърти години се наложи да им се скъсят. Много е гадно да го правиш на големи кучета. Единият си я осакати при затваряне на вратата, а на визлата не можеше да зарастне от непрестанни удари по различни предмети докато играе или ти се радва. Представям си ако бяха работещи кучета какво щеше да стане.
За тази визла в Асеновград, ако е същата, за която се сещам, тя е вкарана от Унгария и си има експортно родословие. Даже нещо ми се върти в главата, че собственикът живее в Пловдив......

[vano]

Аз знам още няколко които се занимават с обучение на ловни кучета, предимно курцхаари и дратхаари, което си е нормално. От континенталните птичари освен тези две породи в България има и извстно количество ваймаранери. Всички други породи са представени с тук там по някой представител, вкаран по някаква случайност или неведоми пътища у нас : Из ловните форуми им има и координатите. Относно купирането си права, но за съжаление закона го забранява, макар да не съм видял курцхаар или дратхаар с цяла опашка, така че явно се използва вратичката по лекарско предписание.

[alexy]

Уфффф,това с купирането,ми е болна тема.И не само на мен а на всеки запален доберманист и както виждам и на любители на други породи.Просто не искам да говоря за това,защото ще излезе ,че съм върл противник на закона,а всъщност не съм...и...иии......абе омагьосан кръг ,разбрахте ме предполагам.


Деси ,не мога да повярвам ,че човек който има риджбеци ,не си пада по диванетата.Тц,тц,тц,не тъй срам За мен е важно кучето да има много" Prey drive" и "fighting spirit" иначе не става.Затова много често се изказвам за разни кучета ,че за нищо не ставали и после ми се сърдят стопаните.Ам така е разни мудни и охранени тюлени дето аз се движа по бързо от тях,направо ме вбесяват,ама ко да прайш и за тях си има хора .Е естествено пречупвам всичко през моята призма,тъй като се интересувам живо от спортна дресура и в доста от ловджийските кучета виждам потенциал.

[DessyD]

.разбрах те за купирането, alexy, и аз така ..... Затова и обясних, че кучетата са домашни и въпреки това им се наложи на дърти години да им купираме опашките.
Ами аз рядко посещавам ловните форуми. Понякога зачитам нещо, но .... бързо губя интерес, защото схващам този вид дейност като комплексно занимание и ми се ще да е много по-добре регулирано. Винаги съм си мислела, че едни изпитания са суперзабавление, но само тогава когато има контрол върху самото изпитание и се знае какво се цели с него, а това често се изражда особено при изпитанията на подземничарите. Слава Богу, при птичарите и апортиращите кучета си е просто забавление. Ама то и начина ни на живот е много изроден. Последните 20 години направо ни побъркаха. Имам чувството, че всички изперкахме и не знаем на какво да се забавляваме и какво да търсим като позитивна емоция.

alexy, то и риджбеците са диванета, ама по-различни. Силови играчи са, но пък не се тресат от постоянни вибрации на съзнанието. Като се има предвид разликата в размера и теглото .... не е добра идея да имаш холеричен тип куче с такива размери. Истинско бедствие си е. А то това, визлите, са ...... ако кажа неспокоен дух ще бъде мнооооогооооо общо и бегло като обяснение. Моите са активни навън, но в къщи са лентяи и това ме устройва, а визлата и в къщи е "на фаза". Преди около две-три седмици имах такъв "експириънс". Реших да пробвам една нова храна. Дистрибуторът ме убеди, че ми трябва тази формула, която е за кучета с големи физически натоварвания и активност. Аз се вързах, защото изключих, че такива храни имат и тонизиращ тип съставки, подходящи точно за ловни и супернатоварени кучета. Използвах храната точно 5 дни. Резултатът е, че сега правя спешен ремонт.... щото младата ни женска е 35 кг живо тегло, та .....нещо много ни дойде зобът. Та просто си го представям това състояние като константа и ....... започвам да гледам като онези изцъклените анимационни герои.

[vano]

Цитат

че едни изпитания са суперзабавление, но само тогава когато има контрол върху самото изпитание и се знае какво се цели с него, а това често се изражда особено при изпитанията на подземничарите. Слава Богу, при птичарите и апортиращите кучета си е просто забавление.

За някой са забавления, за други, които са се взели много на сериозно, повод за постоянни препирни, скандали и интриги. Но то това не трябва да ни учудва - все пак живеем в България

Иначе за ловните породи има доста интересни изпитания и за птичари и за гончета и за подземници и за ретривъри. За съжаление обаче клубовете по породи доста години нищо не правеха. Радостното е че напоследък има съживяване. Тази година мисля, че всички клубове, без английския сетер - не съм много сигурен) проведоха по едно или няколко изпитания, което е добре, защото преди две три години нямаше и по едно на година. Турнири се провеждат и под егидата на СЛРБ БЛРС. От тези мероприятия изостава БРФК - CACT, CACIT- и почти липсват в календара, за разлика от една Сърбия например. Но все пак съм си оптимист, защото виждам желание в клубовете нещата да се променят.

А като слушам как се държи визлата, все едно ми говориш за бигъл в двоен размер :) Само дето визлата лесно се обучава, докато бигъла си е непоправим инат и дебил Умни кучета са (не повече от няколко повторения са ми били нужни за да го науча на различни команди), но много своенравни - изпълняват, когато си поискат Така че визлата на първо четене въобще не ме плаши Ама знае ли човек

[DessyD]

vano, в 22 November 2010 - 07:28 PM, написа:

За някой са забавления, за други, които са се взели много на сериозно, повод за постоянни препирни, скандали и интриги. Но то това не трябва да ни учудва - все пак живеем в България

Ама как се разбираме от половин дума само, а?!

Аз знам за бигълите само това, че както изглеждат сладки и невинни, като им се размърда гюлето в главата и ..... не може да ги спре човек. Но пък като се замисля .... шеста група - няма такива кучета просто! Дълго държах едно определение за риджбека - "Той не е просто любов, а страст." Сега, обаче, си мисля, че това важи за всички породи от шеста група. Трябва да си много чалнат да обичаш кучета, които не са атрактивни сами по себе си (изключвам далматините заради специфичната окраска), особено в екстериорен план, а отгоре на всичко са темерути. Умни са, схватливи са, лесно се учат, нооооо ........ като си решат нещо и ...... няма спирачка. При тях няма да намериш определение като при визлите "любвеобилни". Такива кучета те обичат, но са ..... абе, пичове са. Всички - и женските, и мъжките екземпляри.
Визлите са емоционални, вятърничави, любвеобилни, суперпозитивни и мога да те побъркат от движение. Последното не ми опонира като качество. Мога да се побъркам от това постоянно "шарене" около мен. Риджбеците изобщо не са такива. Те са буйни навън, но в къщи са професионални лентяи. Е, имат и кофти периоди, но .... приемат се някак. В крайна сметка винаги има нужда от някой ремонт.

[vano]

Ето малко от историята на породата:

Унгарският птичар, или както е по-правилно маджарската визла, е древна порода кучета птичари. Неговата история е пряко свързвана с историята на маджарите - угро-фински племена, които до 5-ти век населявали Западен Сибир и се препитавали основно с животновъдство и традиционен лов със соколи. Още тогава те водили със себе си кучета с различно предназначение – овчарски, стражеви, ловни и т.н. Около 600 г., оногурите (маджарите) са изтласкани от хазари и турки и се установяват трайно в долината на река Дон, където изграждат племенен съюз от 7 маджарски племена. По-късно към тях се присъединяват три племена от хазарски произход, известни като Кавари, които са били в опозиция на централната хазарска власт. Някои считат, че от тюрския израз "оn оgur", буквално "десет племена" или "десет стрели", се поражда и бъдещия унгарски етноним.

През 895 г. оногурите нахлуват в плодородната Унгарска равнина. През 906 год. те унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. Придвижвайки се на своите бързи и дребни коне, маджарите били свирепи и жестоки войни, като само споменаването им всявало страх в сърцата на европейците. След петдесет години непрекъснат терор, през 955 г., те били разбити от немските племена, под ръковод Ото Велики и са изтласкани в земите на днешна Унгария. През 1001 г. маджарите приемат християнството от Рим и римският папа, провъзгласил създаването на Маджарското кралство.

Първите рисунки и описания на жълти ловни кучета, помагащи в лова със соколи датират от X-ти век. Вероятно тези кучета са били любим спътник на маджарските ловци в лова със соколи. Визлата също така се споменатва в Илюстрованите хроники от монасите кармелити от 1357 г., напечатани по времето на управление на унгарския крал Лайош I Велики. По това време била открита илюстрация на това куче придружена с надпис „вижла”.

Великолепна при лова на едър дивеч и диви зайци, които живеели в изобилие в равнинните и плодородни полета на Унгария, визлата бързо се превръща в много ценна за унгарските аристократи. Така унгарската аристокрация поела отговорността за обезпечаване чистотата и съвършенството на породата за поколения напред.

В периода 1375-1455 г., визлите попадат и в други държваи от Централна Европа. Исторически хроники от XIV век съобщават за многото ловци на зайци и елени със
"златни кучета", които се виждали отлично на големи разстояния при лова в полетата.

Унгарският граф Бела Хадик, ценител на породата, е писал че съществуват два типа птичари: едните, използвани само за лов със соколи, другия - за работа по следа на едър горски дивеч. "Соколарските" кучета имали червено-петниста окраска, а другите именно "златиста". Кога е станало смесването на тези два типа е неизвестно. Друга загадка е че в произхода на визлата има участие и вид хрътка. Кинолози считат, че това е била арабската хрътка слуги, пренесе в Унгария по време на турското владичество (1526 – 1686 г.). Кръстоските се извършвали за повишаване скоростта и грациозността на движенията и за да подсилят елегантния вид на унгарския причар.

В началото на XVIII-ти век, Золтан Хамай и Ищван Барчи са направили първия регистър за „златна визла”, която се превръща в „унгарска визла” и на практика дават началото на чистопородното развъждане на породата.

До 1880 г. вноса на ловни кучета в Унгария е бил забранен. През 1880 г. в страната са внесени английски, а по-късно и немски птичари. През 1882 г. край Будапеща се провеждат първите полеви изпитания за кучета птичари. Участвали пойнтери и вече кръстосани с английските птичари визли. Визлите не можели да се конкурират с английските и немските птичари. Започнало увеличаване вноса на пойнтери в страната и постепенно визлата изпаднала в забвение...
Стигнало се дотам, че почитателите на породата стигнали до задънена улица. Те открили само 10-на чисти по кръв "златисти" птичари, от които води началото си съвременния тип на националната унгарска порода.

Визлата е била на границата на изчезването и по време на Първата Световна война.

През 1917 г. Бела Карпели, д-р Калман Полгар и д-р Ференц Корбаш създават организирано движение в защита на унгарската визла. Те започнали събирането на визли и на кучета приличащи на визли из цялата страна. Така постепенно броят на визлите значително се увеличил, а голяма част напуснали страната заедно с унгарските имигранти.

На 29 май 1920 г. е основано Обединението на унгарските кинолози – производители на визли, от д-р Калман Полгар, граф Ласло Естераци, Елмар Петоци и други техни приятели. Те създали Племенната книга на породата и приели първия и стандарт.

Първите полеви изпитания се провеждат през 1922 г. Първият шампион сред унгарските птичари е кучката Кати. Известни са 73 нейни потомъка. През 1924 г. е създаден Клуб Визла, с председател д-р Калман Полгар. Негов е бил един от развъдниците-отличниците в Унгария - "Нимрод". Произведени кучета от този развъдник се срещат в почти всички родословия на унгарските визли.

През 1936 г. Унгарския Кенъл клъб приема окончателния стандарт на породата, а унгарската визла е регистрирана в МФК (FCI). През 1938 г. са внесени първите визли в САЩ, където днес породата се развъжда много повече, отколкото в родината си.

През 30-те години на XX век, посредством кръстосване с несмки дратхаар е получета унгарската острокосместа визла.

През януари 1945 г. руските войски навлизат в Будапеща. Уплашени, местните жители избиват своите коне и кучета, за да не попаднат в руските ръце... Това е третия път в който породата е била на прага на изчезването си. Унгарската визла е спасена благодарение на развъждането, което се осъществявало вече в съседните европейски страни, както и в Америка, където американските ловци ценяли не само красотата, а и ловните качества на визлите и благодарение на това породата получила голям тласък на развитие.

След войната постепенно породата започва да набира популярност и през 50-те, 60-те и 70-те години на XX век, тя се разпространява из цяла Европа, както и в Канада, и Австралия.

През 1960 г. породата е призната от ACK, под името „златен пойнтер”. През 1963 г. МФК признава и грубокосместия вариянт на визлата, който година по-рано се сдобива и с клуб в Австрия.

През 1971 г. се провежда първото международно изпитание на клуб „Визла”.

През 1998 г. визлата е обявена за третото по популярност късокосместо работно куче.

Думата "визла" (вижла) според унгарския етимологичен речник може да се интерпретита по няколко начина:
- Според някои източници през 1350 г, на брега на Дунав е имало селище със същото название, което може да е дало името на местната порода ловни кучета;
- Според първият тълковен речник от XIV-ти век „вижла” може да има два вариянта за произход. Първият е производно на славянското „вижсл-о-ух”, което очначава куче, а и до днес това е местната славянска дума за куче птичар – вислоух. Вторият вариянт е, че произхожда от староунгарски – от корена “vis” (виж, търси, огледай) и наставката „lahs” (лъха, аромат, миризма).
- Според други писмени източници (от XVI-ти век) коренът „vis” е с турско-арабски произход и означава „да търсиш” и „Sakhin” (сокол), или казано с други думи търсач на соколи (Vis-sakh).
В днешно време, в унгарския и полския език, с думата визла се обозначава куче птичар.

[vano]

Ловни качества на визлата:

Визла - невероятен ловец. Надарена с тънък нюх, отлично зрение и предано сърце, визлата е сериозен опонент на разнообразен дивеч. Тя ловува по-близо до ловеца от колкото германските птичари или пойнтера, опитвайки се винаги да държи зрителен контакт с него. По-бавното темпо на ловуване и позволява да пести енергия и по-продължително да преследва. Това е идеалното куче за тези, които обичат да се придвижват по-бавно и ловуват за удоволствие.

Визлата ловува внимателно, като следи за това, да не изплаши дивеча. Освен това, за разлика от много птичари, които могат да пострадат от изтрела покрай тях, от прекалена възбуда и скачане към дивеча, на нея това много рядко може да се случи.
Визлите са идеални за лов на яребици и горски бекаси. Фазаните, които са се притаили в полето или във високата трева, не са в състояние да заблудят визлата и да останат незабелязани. На нея може да се даде висока оценака и в лова на пътпъдъци, особено в неголеми ограничени полета. Визлата е много ефективна и в лова на зайци подземници..

Унгарският птичар се е утвърдил не само като отличен пойнтер, но и като квалифициран ритривър, особено, когато дивеча падне в непроходими гъсталаци.
Както повечето птичари с гладка козина, визлите са отлични плувци. Те не се колебаят да се потопят в ледени води за да извадят дивеча, било то патица или гъска. Но не трябва да се забравя, че интензивния лов на водоплаващи птици в студено време, може да се окаже твърде екстремно изпитание за визлата, заради тънката козина, която не е добра изолация в студената вода.

Освен в птичия лов, "златния пойнтер" се справя добре и в лова на космат дивеч, както и като кръвоследник.

Визлата е много умно и лесно поддаващо се на обучение куче, което може да позволи и на ловец с не голям опит да се справи с нейното обучение в лова.

[vano]

Характерни особенисти на Визлата

Както всяка друга порода, така и визлата има определени характеристики, с които човек трябва да е запознат преди да се реши да отглежда куче от тази порода.
Тези животни - подвижни топки от енергия, се нуждаят от ежедневни тренировки и внимание. Визлите които не могат да изразходват енергията си, са много податливи на скука и чувство на неудовлетвореност, което от своя страна може да доведе до проблеми с характера или поведението. Освен това визлите които се отглеждат на двора, далеч от хората и не могат да общуват с тях, са склонни да развият лоши навици, включително неспирен лай, копаене или дори самонараняване. За предпочитане е визлата да се гледа в къщи, като част от семейството. Тя не създава особени проблеми при гледане в домашни условия, поради не много големия си ръст, гладката и лесна за поддръжка козина, чистоплътността си, както и добрата си податливост на обучение и прекрасното си отношение с другите (хора или кучета). Но все пак някой визли трудно свикват с малки апартаменти, с ограничени за игра пространства. Най-доброто място за тяхно отглеждане е къща с двор или голям апартамент. Но не трябва да се забравя, че където и да се отглежда, визлата се нуждае от много движение, игра и възможност да удовлетворява ловния си инстинкт.
В заключение може да се каже, че визлата е превъзходен домашен любимец, предан и любящ компаньон, но трябва да сте готови да дадете на своя нов приятел цялото си внимание, което заслужава и от което се нуждае всеки ден.

[tondjo]

здравейте, аз съм собственника на визлата от асеновград

кучета се казва Тера,и наистина е внесена от унгария. Март месец
става на 2 год. и се занимава изцяло с лов. В момента и търся мъж.
Ако някой от вас може да ми помогне.

тел 0898675296
Антон Георгиев
anton_georgievski@abv.bg

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[cne]

Здравейте,

Ето я и нашата прелест. Казва се Кори и е на година и три месеца. Живее в апартамент и не се занимава с лов, но се стараем да й осигуряваме достатъчно движение и занимавки. Общо взето отговаря на характеристиките на породата: ако не играе, ще се е сгушила при някой на дивана. Обича да търси (навън шишарки, а вкъщи - скрити играчки) и да тича.





Ето и малко по-стари снимки : http://cne.zoopark.bg/kori/v_pictures

[na_din]

Ето това е да си имаш гадже "Прозрачен сетер"




Целувки за най-готиното гадже КОРИИИИИИИИИ
от Карим

[DessyD]

Сетих се, че и тук мога да честитя 3-тия рожден ден на нашето първо и единствено засега кучило визли - Ерато, Вито и Айра. Да са ни живи и здрави !!! Много да радват собствениците си (в което сме сигурни пък и проверяваме от време на време )! Надяваме се, че сме допринесли за развитието на породата и че новоучредения клуб ще го оцени подобаващо, независимо, че ни подминаха в поканите за събранието. Дето се вика не всички гледат страницата на БРФК ежедневно, ама ние не сме злопаметни. Дано да имат мерак хората и да имат успехи. Ние ще се радваме на всяко успешно начинание със или без нас!

[Yossarian]

Живее в апартамент и не се занимава с лов,

Здравейте,
Кучето е прекрасно.
Написали сте, че живее в апартамент. Как се справяте? Нашата визла е на 11 седмици и това което ме притеснява е как ще я отглеждаме в апартамента през по-голяма част от времето. Засега сме на вилата и всичко е ок.
Оставяте ли я сама? За колко време?
Усхявате ли да опазите мебели, цветя, кабели и т.н.?
Къде спи през нощта?


Поздрави

[cne]

Yossarian, в 28 July 2011 - 08:30 AM, написа:

Живее в апартамент и не се занимава с лов,

Здравейте,
Кучето е прекрасно.
Написали сте, че живее в апартамент. Как се справяте? Нашата визла е на 11 седмици и това което ме притеснява е как ще я отглеждаме в апартамента през по-голяма част от времето. Засега сме на вилата и всичко е ок.
Оставяте ли я сама? За колко време?
Усхявате ли да опазите мебели, цветя, кабели и т.н.?
Къде спи през нощта?


Поздрави

Здравейте,
Докато беше малка не е оставала за повече от 3 - 4 часа сама, започнахме да я оставяме за по-дълго чак след като стана на годинка ( ако не и по-късно).
Тогава не е проявявала нездрав интерес към кабели и мебели, а ниско разположените цветя бяха спасени по другите стаи. Единствените поражения вкъщи бяха едно-две нагризани одеяла и две скъсани възглавнички (нагриза си и специално закупеното за нея легло, но то си беше нейно и не го броя за щета). Естествено, осигурявахме й достатъчно занимавки, включително и меки играчки за разпарчетосване; кожените кокали също са й голяма страст (но с тях става мазало вкъщи).
В момента като остане сама си спи и кротува в очакване на вечерната разходка (проверено с видео-наблюдение). Все пак се стараем да я изморяваме на разходките и рядко се случва да прекараме по-малко от час в парка сутрин.
За спането - спи предимно при някой от нас, но напоследък си е харесала един фотьойл и спи на него (вероятно заради жегата и ще й мине като застудее). Не бяхме достатъчно упорити да я научим да спи сама.
Общо взето вкъщи имаме проблем само с гостите, понеже ги приема твърде радушно и им се вре през цялото време с някоя играчка.

Радвам се, че има все повече визлички по нашите земи, да ви е живо и здраво кученцето. Ако сте от София пишете на лично, може да си направим някоя среща =)

Ето малко снимки от видео-шпионажа за разкош:

[DessyD]

cne, в 30 July 2011 - 05:56 PM, написа:

Общо взето вкъщи имаме проблем само с гостите, понеже ги приема твърде радушно и им се вре през цялото време с някоя играчка.

То няма да е визла ако не се радва на всичко около нея. Визла означава определен тип емоционално състояние, което няма аналог. Нон-стоп на черешата! Няма такава емоция!

[Yossarian]

[Радвам се, че има все повече визлички по нашите земи, да ви е живо и здраво кученцето. Ако сте от София пишете на лично, може да си направим някоя среща =)

Благодаря за изчерпателния отговор.
От София сме, но още сме малки за излизане - преди трета ваксина. Затова и засега се стараем да я държим предимно на вилата.
След започване на учебната огдина ще се преместим в града за постоянно и непременно ще пиша.

Поздрави

[inko]

Здравейте всички любители на визлите.И аз имам един симпатяга неуморен на 1.2 месеца

[inko]

ЕТО И СНИМКИ.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
•