Цитат
Цитат
Интересно ми е как би се посрещнало едно такова куче на екстериорна изложба у нас, а защо не и по света. Би трябвало да е интересно за повечето любители на породата.
Да, интересен въпрос. Често съм се замислял върху това дали развитието и формирането на породата самоед от аборигенни кучета към заводска порода може да е показател и за други породи. Какво точно става при селекцията и какво се променя ? Защо в един момент всичко се насочва в съвсем друга посока и това променя ли кучето и то в каква степен ? Какво се запазва и защо ? Доколко човека е променил това, което е направила природата и имаме ли право да го правим и за в бъдеще ?
Лично мнение за шанса - зависи от кучето все пак. Но ... колкото и да ми е тъжно, в момента дори и Сабарка, първото импортирано куче от Скот не би имал шанс на екстериорна изложба днес. Той е бил кафяво с бяло. Първия стандарт през 1909 година, ако приемем че това е най близкото описание на аборигенната полулация ( това е все пак няколко години след първите импортирани аборигенни кучета ) допуска - чисто бяло, бяло с жълтеникави петна, кафяво и бяло, черно и бяло. След това селекцията тръгва в посока ефектния бял цвят и в крайна сметка имаме това, което имаме днес. Развитието на ръста също е интересно - по стандарта от 1909 година височината при мъжките кучета е 48 - 55 см, при женските - 46 - 50. Постепенно селекцията вдига ръста, въпреки че англичаните и да днес запазват своя стандарт мъжки 51-56 см, женски 46-51 см, докато при FCI имаме - 57 см +/- 3 при мъжки, 53 см. +/-3 при женски.
В Америка на специалките има и изпитания за стадния инстинкт при самоед. Има и работни изпитания за породата, но те не са водещи при селекцията и развъждането. За съжаление самоед почти не се използва в професионалния спорт с кучета - можеш да разгледаш Iditarod Sled Dog Race, там има снимки на кучетата, които се използват в това състезание, а то е най голямото и най престижното. В OPEN NORTH AMERICAN CHAMPIONSHIP, състезанието на професионалните мъшери е същото. За себе си съм приел заключението, че работните изпитания така или иначе не могат да заместят аборигенната селекция - което не означава, че не трябва да ги има, напротив.
Извода, който съм направил за себе си е, че ако днес искаме да запазим която и да е аборигенна порода, то не трябва да я откъсваме от начина и на формиране и от начина и на съществуване. Направим ли го - я променяме.
За последното си много прав(а). Но дори и в заварено положение не би трябвало породата да се разглежда като нещо изолирано, особено северните. Голяма чат от т.нар. недостатъци са били наложени изкуствено, което води до загуба на генен материал. Но появата на тези "недостатъци" при някои екземпляри почти никога не се разглежда като препратка към прадедите, а просто като недостатък. Тук според мен трябва да се работи по-гъвкаво. Ето като такъв един недостатък можем да разглеждаме по-светлите очи, например.
Що се отнася до работните качества - това е "друга бира". Съмнявам се, че повечето от съвремените участници в тези състезания биха издържали и 2-3 дни, поставени в условията на работа на впрегатните кучета преди да кажем един век. Прехвалените аляски хъскита са големи атлети, но без козина, здрави лапи и стомаси на Север не се оцелява. Сега им слагат чорапки, хранят ги с топла храна, витамини, спят в клетки върху суха слама,.... Нещата са несравними. Това е и причината в подобни състезания на водачите на впрягове, съставени от чистокръвни кучета да се гледа като на романтици, участващи в името на спорта.
Споделям мнението Ви, че съдийството в V група беше на ниво. на някои може да им се е сторило прекалено строго, но е добре да си сверяваш часовника от време на време.