Самоед
#510
Публикувано: 07 March 2006 - 08:43 PM
Имаме и едно постижение тази седмица,вчера се пребирам от работа отварям вратата и ме посреща гледка жалко че не можах да я снимам та якето на приятелката ми едно такова кожено с много пух и моят малък Роби върху него и окло него на малки парчета пух с кожа и познайте нашия един такъв невинен .Просто разбира ама явно нещо го човърка от вътре да направи някаква поразия докато няма никои в къщи,сега не смеем да оставяме дрехи в коридора на закачалките . b)
#511
Публикувано: 07 March 2006 - 09:26 PM
Dплаквам се .. като види друго куче и изчезва при него и не се спира, даже като го викам. Без куче - оправяме се, но само види ли някое - край ! Днес тренирахме с гумата, две обиколки на стадиона, по едно време реших, че му е тежко. И в този момент видя на другия край едно куче и ... не мога да го стигна, хем с гума отзад и в сняг ! Викам, а не спира ... ще трябва да ходим на училище l)
#512
Публикувано: 07 March 2006 - 09:33 PM
Поздрави на Кевин от нас и да слушка повече че на училеще е кофти super best
#513
Публикувано: 08 March 2006 - 02:25 PM
Вчера лекарите ни изписаха едни прахчета, които спомагат за храносмилането и едновременно с това отварят апетита.
Благодарение на тях днес Бризбейн е във форма, хапва, но в малки количества през 2 часа, защото ме е страх да не се натъпче много и да му стане пак зле.
Иначе вече се съвзема, по- енергичен е , играе и най- важното е че яде.
Благодаря на всички, които отговориха на молбата ми и се опитаха да помогнат.
#514
Публикувано: 08 March 2006 - 03:03 PM
Щастлив с теб ! Да е жив и здрав малкия !
По принцип на Кевин му правя гладен ден, гледам да е един път седмично. Самоедите нямат проблем при глад, вярно е, че обичат да похапват, но могат дълго време да издържат и да поддържат форма с съвсем малко храна. Според мен това е наследство от дългите зимни преходи някога, векове назад. Кучета, използвани за теглене на шейни в безкрайните северни полета, където храна се намира трудно и те е трябвало да бъдат в форма и да теглят дори и с малко дажби.
#515
Публикувано: 08 March 2006 - 03:45 PM
Разкажи ми нещо повече за него ще ми бъде интересно , виждала съм негови снимки във форума и съм очарована, наистина е голям сладур, казвам го без задни помисли.
Аз никога не съм оставала без куче защото живота ми би бил много скучен и сив без четириног другар, интересувам се от всякакви породи и наистина ще ми и приятно да разбера повече
#516
Публикувано: 08 March 2006 - 05:01 PM
Имах куче, дългокосместа немска овчарка. Всъщност кучето, заради което с помощта на приятели направихме този сайт и този форум. Казваше се Чанук. Когато все още форума беше нов, тук влезе едно момиче, Нори. Има самоед, казва се Шибил. Аз се запалих, преведох стандарта на самоед и не зная ... започнах да мечтая за такова куче. Чел съм много за северните експедиции, обичам зима. Всъщност с Чанук мечтаех да караме ски и след като се запалих за самоед, започнах да си представям как Чанук, черен и с дълъг косъм и едно бяло, красиво куче теглят заедно шейната. За съжаление останаха само мечти ... Чанук се разболя на морето и въпреки всичко, не успяха да го спасят.
Не зная ... с него имахме някаква странна връзка. Дълго е да говоря какво означаваше това куче за мен. Не просто куче, а нещо повече от куче. Бях като разбит, нещо си отиде с него. Мислех си да взема пак немска овчарчка, даже ходих да гледам ... като ги видях бебетата овчарчета и осъзнах, че търся него, кучето, което беше починало. Не исках да прехвърлям любовта и очакванията си от едно куче на друго, нямаше да е честно. Реших, че е по добре да изчакам и когато трябва, той, независимо какъв е, ще ме намери, ще видя черните очи, в които ще се влюбя и ще знам, че това е моето куче.
И така ... времето минаваше, все повече и повече хора ме питаха - защо още не си вземаш куче. Сложно ми беше да обяснявам, че в къщи стоят още паничките и повода, гребените. А ми липсваха, страшно много ми липсваха разходките с куче, тези хубави моменти, когато сте само двамата. Много малко остана да си взема средноазиатска овчарка, много малко ... мислих цяла вечер.
Междувременно продължавах да чета и да се интересувам от самоед. Усмихвам се - честно, написаното и прочетеното не е като да имаш куче. Една вечер една приятелка, тя често пише тук като Huskypower се обади и каза - виж тези бебета на страничката на развъдник Angel Ayona, Русия. Е, там беше Кевин. Най усмихнатото бебе ... започнахме дълги разговори, мейлове, обяснения, цени, проучвания на самия развъдник, те мен и така ... докато една вечер с полет от Москва не пристигна и той, Angel Ayona Kewin.
За самия Кевин мога да пиша още дълго ... ако ви е интересно, защото вече стана прекалено дълго. Ето негова снимка от летището, когато дойде, това е първата ни среща заедно. Преди година ... как лети времето !
Прикачени файлове
-
2K1.JPG (22.43K)
Брой сваляния: 225
#517
Публикувано: 08 March 2006 - 05:58 PM
А първата среща с кученцето е винаги невероятно вълнуваща. Аз често си спомням за първите ми впечатления от всяко едно от кучетата ми, става ми много приятно и после всичките си ги нагушквам. w)
Снимката ви, както обикновенно ,е страхотна! b)
#518
Публикувано: 08 March 2006 - 06:18 PM
#519
Публикувано: 08 March 2006 - 07:40 PM
Цитат
Имах куче, дългокосместа немска овчарка. Всъщност кучето, заради което с помощта на приятели направихме този сайт и този форум. Казваше се Чанук. Когато все още форума беше нов, тук влезе едно момиче, Нори. Има самоед, казва се Шибил. Аз се запалих, преведох стандарта на самоед и не зная ... започнах да мечтая за такова куче. Чел съм много за северните експедиции, обичам зима. Всъщност с Чанук мечтаех да караме ски и след като се запалих за самоед, започнах да си представям как Чанук, черен и с дълъг косъм и едно бяло, красиво куче теглят заедно шейната. За съжаление останаха само мечти ... Чанук се разболя на морето и въпреки всичко, не успяха да го спасят.
Не зная ... с него имахме някаква странна връзка. Дълго е да говоря какво означаваше това куче за мен. Не просто куче, а нещо повече от куче. Бях като разбит, нещо си отиде с него. Мислех си да взема пак немска овчарчка, даже ходих да гледам ... като ги видях бебетата овчарчета и осъзнах, че търся него, кучето, което беше починало. Не исках да прехвърлям любовта и очакванията си от едно куче на друго, нямаше да е честно. Реших, че е по добре да изчакам и когато трябва, той, независимо какъв е, ще ме намери, ще видя черните очи, в които ще се влюбя и ще знам, че това е моето куче.
И така ... времето минаваше, все повече и повече хора ме питаха - защо още не си вземаш куче. Сложно ми беше да обяснявам, че в къщи стоят още паничките и повода, гребените. А ми липсваха, страшно много ми липсваха разходките с куче, тези хубави моменти, когато сте само двамата. Много малко остана да си взема средноазиатска овчарка, много малко ... мислих цяла вечер.
Междувременно продължавах да чета и да се интересувам от самоед. Усмихвам се - честно, написаното и прочетеното не е като да имаш куче. Една вечер една приятелка, тя често пише тук като Huskypower се обади и каза - виж тези бебета на страничката на развъдник Angel Ayona, Русия. Е, там беше Кевин. Най усмихнатото бебе ... започнахме дълги разговори, мейлове, обяснения, цени, проучвания на самия развъдник, те мен и така ... докато една вечер с полет от Москва не пристигна и той, Angel Ayona Kewin.
За самия Кевин мога да пиша още дълго ... ако ви е интересно, защото вече стана прекалено дълго. Ето негова снимка от летището, когато дойде, това е първата ни среща заедно. Преди година ... как лети времето !
Благодаря,че си толкова искрен и отзивчив, наистина успяваш да грабнеш вниманието на хората с историите и полезните съвети.
Знам колко е трудно ,когато изгубиш любимо същество, как боли, когато няма кой да те посрещне , да ти се порадва, да те следва неотлъчно, но такъв е живота и колкото и да ти се свива сърцето от мъка по загубата на доброто старо приятелче един ден събираш сили и даваш любовта, вниманието, грижите си на друго дребосъче и душата ти отново се изпълва с любов.
Аз загубих 3 кучета в рамките на 6 години, чувствах се ужасно, бях като смачкана и неможах да свикна с празнотата и липсата на куче и ето че един ден се събудих с решението, че ще си взема кутре- седнах на компютъра и започнах да се ровя из обявите в интернет. Съвсем случайно попаднах на снимка на самоед(дотогава не бях запозната с породата),но се влюбих в това куче и така проявих интерес и започнах да опознавам породата, след което си взех Бризбейн.
#521
Публикувано: 10 March 2006 - 02:35 AM
Цитат
The Westminster Kennel Club | Video Player
да се свали в някакъв формат така че да го запиша на компютъра?
Eto всичко - свалете каквото искате. (трябва да имате акаунт в дата.бг и преди да цъкнете линка - да сте се логнали).



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#522
Публикувано: 10 March 2006 - 12:32 PM
Цитат
Имате самоед ? Разказвайте ...
Истински ... усмихвам се. Вижте, ще се опитам да ви обесня. Няма един самоед, има стандарт, ако кучето е с родословие и посещава изложби. Оценката там я дават съдии. Всъщност в самата порода се различават вътрешнопородни типове, които са различни. Различното развъждане е дало своя отпечатък върху самоеда. Линиите в добрата стара Англия са едни, в съседна Сърбия са други, в Италия - по различни, различават се в Финландия, Дания, Швеция. Можете да срещнете по остри уши, по къса козина, удължена муцуна, широка, по малки очи, различни ъгли на стопа, дори и до днес се случа да се раждат самоед с сини очи, по високи, по ниски, различни кости, различен гръден кош ... опитвам се да ви обесня, че няма най най куче. Всичко това не прави различните кучета от друга порода, те са пак самоед. Дори и в един развъдник кучета от различни родители се различават, стига да се вгледате внимателно. Даже и в България е така - можете да видите, ако посещавате изложби, за да наблюдавате кучетата.
Целта на всеки един развъдчик е да постигне идеала на стандарта. Но този идеал е недостижим, нали за това е идеал ... всъщност, всеки има в сърцето си и в ума си своя шампион, своята представа за красота. Примерно за всеки мъж неговата приятелка е най красива b) За мен ... не зная, пристрастен съм. Изграждам с себе си идеала за самоед все още. Затварям очи и си представям зима, сняг, вятър, безкрайно снежно поле. Шейна, теглена от едно куче. Кучето не е високо, защото трябва да тегли много и на дълго разстояние, трябва да е издръжливо, центъра на тежестта да е ниско, за да тегли с по малко усилие. Широк гръден кош, за да може да поема максимално количество въздух. Здрави кости, широки лапи. Стъпва не като вади краката си над снега, а с възможно най малко усилие, движение напред. Неголеми очи, бадемови, муцуната отворена от усилието, така типичната самоедска усмивка. Такива неща ... но това е само представа, която имам аз. Приемам кучето не като красиво, а като функционално и затова го впрягам с колелото, с гумите - той трябва да тегли, той е самоед. В същото време не зная дали съм прав или съм на прав път - уча се от това, което чета и от представите си. Но зная, че каквото и да стане, ще си го обичам, защото той е моето куче.
Иначе и аз съм се замислил над второ куче ... ще видим. На 13 март, след три дни Кевин става на 15 месеца и отивам да му правя изследвания за дисплазия. После ще се оглеждаме за женска, че ... ще ни е за първи път. Много ме гризе любопитството - какво ще се получи ? Но това ще е друга приказка ... d)
#523
Публикувано: 10 March 2006 - 12:44 PM
Обещала съм на дъщеря ми куче (след две години), а пък тя си е харесала самоед, не че аз не съм го харесала, особено като се има предвид, че на мен ще се паднат всички разходки и грижи. Обаче искам да ви питам - имаме котка, прочетох, че и някои от вас също имат, така че явно могат да живеят заедно, но все пак - ще я тормози ли? Освен това тя свири на пиано- дали ще лае или вие докато свири? Че ако е така, ще ни изгонят от блока.
#524
Публикувано: 10 March 2006 - 01:16 PM
Цитат
Цитат
The Westminster Kennel Club | Video Player
да се свали в някакъв формат така че да го запиша на компютъра?
Eto всичко - свалете каквото искате. (трябва да имате акаунт в дата.бг и преди да цъкнете линка - да сте се логнали).
Торента беше повреден - смених го - сваляйте отново.
Последно - това е работещия линк.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#525
Публикувано: 10 March 2006 - 07:46 PM
Прикачени файлове
-
Picture_247_copy.jpg (42.5K)
Брой сваляния: 192
#526
Публикувано: 10 March 2006 - 08:52 PM
П.П. Исках да пусна и една снимчица на Роби, но не можах да я браузна, а са ми отрязали web host-а... s) Бихте ли ми казали как да я прикача?
#527
Публикувано: 10 March 2006 - 09:42 PM
Цитат
Цитат
Имате самоед ? Разказвайте ...
Истински ... усмихвам се. Вижте, ще се опитам да ви обесня. Няма един самоед, има стандарт, ако кучето е с родословие и посещава изложби. Оценката там я дават съдии. Всъщност в самата порода се различават вътрешнопородни типове, които са различни. Различното развъждане е дало своя отпечатък върху самоеда. Линиите в добрата стара Англия са едни, в съседна Сърбия са други, в Италия - по различни, различават се в Финландия, Дания, Швеция. Можете да срещнете по остри уши, по къса козина, удължена муцуна, широка, по малки очи, различни ъгли на стопа, дори и до днес се случа да се раждат самоед с сини очи, по високи, по ниски, различни кости, различен гръден кош ... опитвам се да ви обесня, че няма най най куче. Всичко това не прави различните кучета от друга порода, те са пак самоед. Дори и в един развъдник кучета от различни родители се различават, стига да се вгледате внимателно. Даже и в България е така - можете да видите, ако посещавате изложби, за да наблюдавате кучетата.
Целта на всеки един развъдчик е да постигне идеала на стандарта. Но този идеал е недостижим, нали за това е идеал ... всъщност, всеки има в сърцето си и в ума си своя шампион, своята представа за красота. Примерно за всеки мъж неговата приятелка е най красива b) За мен ... не зная, пристрастен съм. Изграждам с себе си идеала за самоед все още. Затварям очи и си представям зима, сняг, вятър, безкрайно снежно поле. Шейна, теглена от едно куче. Кучето не е високо, защото трябва да тегли много и на дълго разстояние, трябва да е издръжливо, центъра на тежестта да е ниско, за да тегли с по малко усилие. Широк гръден кош, за да може да поема максимално количество въздух. Здрави кости, широки лапи. Стъпва не като вади краката си над снега, а с възможно най малко усилие, движение напред. Неголеми очи, бадемови, муцуната отворена от усилието, така типичната самоедска усмивка. Такива неща ... но това е само представа, която имам аз. Приемам кучето не като красиво, а като функционално и затова го впрягам с колелото, с гумите - той трябва да тегли, той е самоед. В същото време не зная дали съм прав или съм на прав път - уча се от това, което чета и от представите си. Но зная, че каквото и да стане, ще си го обичам, защото той е моето куче.
Иначе и аз съм се замислил над второ куче ... ще видим. На 13 март, след три дни Кевин става на 15 месеца и отивам да му правя изследвания за дисплазия. После ще се оглеждаме за женска, че ... ще ни е за първи път. Много ме гризе любопитството - какво ще се получи ? Но това ще е друга приказка ... d)
Дог,аз зная че си има различия в стандарта и идеала,но все пак си мисля че има някакви общи правила.В един от постовете си аз разказах за моя самоед от зоомагазин.Извинявай,но разликата с твоя Кевин е огромна.Свалила сам му всички снимки които си публикувал,гледам го почти всяка вечер и му се радвам като дете w) w) w) Точно това е моя идеал за самоед!И един ден ще имам такъв като Кевин,но моля те не си мисли че не си обичаме този самоед r) Обичаме си го и още как!А относно тези изследвания които ще правиш доста се притесних.На твоя палавник ли му има нещо,или е някакъв контролен преглед и ако е така да хуквам и аз d) d) d)
#529
Публикувано: 11 March 2006 - 09:10 PM
Цитат
Не, на Кевин нищо му няма.
Изследванията за дисплазия следва да са зъдължителни за всяко куче, което влиза в разплод.
Повече за дисплазията може да прочетеш тук - Тазобедрена дисплазия - въпроси ?
Въпроса е, че като собственици на кучета носим отговорност за тяхното здраве и бъдещо поколение. За съжаление дисплазията се среща и сред самоед. За да се намали риска и да се гарантира здравето на бъдешите покололения, се правят такива изследвания на всички кучета, които влизат в разплод - мъжки и женски. Примерно имам данни за родителите на Кевин и техните изследвания. Целта е да има здрави бебета самоеди, които нямат генетично заложено развитие на болестта.
Ето снимка от днес ... хубав ден, заваля ни и дъжд. Жалко, че снега изчезна ...
Прикачени файлове
-
SC_0026.jpg (46.76K)
Брой сваляния: 188


Вход
Регистрация
Помощ



Горе
Цитиране +




