Самоед
#1321
Публикувано: 26 January 2007 - 08:58 PM
Нищо не може да ви върне милото същество!
Също не намирам думи за утеха!
Но, ако ми позволите - бих споделила какво бих направила аз на ваше място. Не бих се замислила за друго едно такова същество! То няма да е Оди, но радостта от него ще стопли сърцето ви отново и постепенно мъката за Оди леко ще поизбледнее.
Наскоро казах на сина ми: "Да знаеш, че аз без самоед - никога няма да остана!"
Дано да ме разберете правилно и да не ви натъжат моите думи! Пожелавам ви да успеете по-леко да преодолеете загубата!
#1323
Публикувано: 26 January 2007 - 09:15 PM
Вчера беше първата ни разходка, като изключим вилата миналия уикенд.
Беше много смешно, защото когато види насреща си човек, Мистър Сноуи започва да маха с опашка и много страда и плаче с глас, ако просто го подминат без да се спрат.
Повечето хора спират и искат да го погалят и му се радват, или най-малкото го закачат, но ако някой го подмине безмълвно - започва да плаче! b)
Същото се случва и като види кученце! Като се разделят е голям плач!
Съмнявам се, че има нещо, на което Мистър Сноуи да не се радва! Много се съмнявам!!! l)
Вървенето с него е трудна работа - 100 метра за около 25 мин. при нормален поток от хора l)
#1325
Публикувано: 27 January 2007 - 10:22 AM
Като измори от много тичане d) просто си ляга - независимо това къде е! Днес се пльосна на средата на бул. Черни връх - между линиити на трамваите. Легна си, както пишат по книгите - с главата върху лапите... l)
Пристъпя към всяко куче - независимо колко е голямо. Преди малко синът ми тръгна да го разхожда. Долу пред блока има 3 улични кучета - големи и стари вече. И много препатили. Винаги имам едно на ум за тях и много се страхувах като прочетох някъде, че самоедите по някакъв начин дразнят останалите кучета.
Напоследък все гледам да им нося нещо за хранене, за да се опознаем и за да не създават проблеми на Мистър Сноуи. Много се страхувах от първата среща с тях. А тя мина безпроблемно! ;) Синът ми взе няколко кокалчета и тръгнаха на разходка. Като излязаха - трите кучета се спуснаха към тях, ама синът ми извади кокалите и ги пръсна наоколо. Те се нахвърлиха към тях, а Сноуи ги гледаше и тръгна да пристъпя към тях... А те - тръгнаха да се изнизват с по няколко крачки. Той към тях - те - встрани ;)
Доволна съм! super best
Сега отидоха на среща с някакъв 10-месечен самоед, който бил наблизо. Вчера са си уговорили среща bravoS
#1326
Публикувано: 27 January 2007 - 05:08 PM
Цитат
Ама бита ли му е третата ваксина, та го пускате при други кучета?Ако не е бита не го сабирайте, защото може да прихване някоя болест, а при малките е много опасно! fow
#1327
Публикувано: 27 January 2007 - 05:37 PM
Цитат
Да, да, бита е и изчакахме още почти 2 седмици след това. Знам, че може да прихване нещо и затова не сме го събирали с други кучета.
Мисля, че само бяс остана, но длугата седмица ще минем да я сложат. Казаха ни в края на месеца.
А днес не се състоя кучешката среща, само се разходиха наблизо.
#1329
Публикувано: 27 January 2007 - 10:49 PM
Радвам се, че всичко е наред и правите първите крачки навън. Не се учудвайте, нашите кучета страх нямат, но любопитството им е голямо. b)
По принцип големите кучетата не закачат малките кученца. Но след като малките пораснат, става неприятно. Имахме приятели с немска овчарка, с питбул, с ротвайлерче .. на една възраст, играеха заедно малките. Сега се движим в различни алеи и само си махаме отстрани - пораснаха кучетата и вече не се разбират толкова добре.
Обичаме лошото време ... когато вали или е студено. Тогава в парка няма хора, даже и бездомните се крият. Сами .. играем, гоним се, по спокойно е. Днес скитахме до парк Заимов, после обратно в нашия парк ... мръсни, кални, но щастливи b)
Прикачени файлове
-
DSC_0003.jpg (17.34K)
Брой сваляния: 50
#1330
Публикувано: 27 January 2007 - 10:50 PM
Прикачени файлове
-
DSC_0004.jpg (35.43K)
Брой сваляния: 53
#1331
Публикувано: 27 January 2007 - 11:05 PM
Цитат

1super
Прикачени файлове
-
2962042910085687985SDxKIV_ph.jpg (51.71K)
Брой сваляния: 57
#1333
Публикувано: 27 January 2007 - 11:40 PM
моя пък като вали си вири някак си странно ушичките, и ако му духа вятъра насреща направо полудява,скача,мята се,таркаля се по земята, и си крие муцунката и ушите с лапи.....то това не може да се опише... аз ще пратя снимки като сме мокри и кални да ни видите какви се хубавци dribble
#1335
Публикувано: 28 January 2007 - 12:04 AM
Прикачени файлове
-
SnimkA_182_.jpg (82K)
Брой сваляния: 50
#1336
Публикувано: 28 January 2007 - 12:17 AM
Аз не го пазя. Куче е, винаги така разсъждавам. Не му се карам, даже и да се каля, а често и отива и ляга в някоя локва, случва се. Усмихвам се, замислям се че ме чака сушене и ресане .. и така. Нали на него му е гот, а щом той се кефи, и аз се радвам.
Е, като ни видят в къщи с него кални, ни пращат към банята първо, но пък и ние си знаем b)
#1339
Публикувано: 28 January 2007 - 11:50 AM
Прикачени файлове
-
2937456010085687985ZYJsXC_ph.jpg (28.97K)
Брой сваляния: 63