На какво се дължи това ?
Отговора на този въпрос се крие в стандарта на породата - породна група, класификация, произход, предназначение. Безстрашен, винаги любопитен и жаден да научава всичко за околния свят - такива са.
Безсмислено е да го наказвате, няма смисъл, а и надали ще постигнете нещо. Характера се унаследява и зависи и от самото куче, от възпитанието му, от хората му, от родителите и предците му, възраста му. Играли ли сте си като малко кученце ? Много хора забравят, че дори и да е пораснало едно куче, то също има нужда от игри, в които да контактува с човека, а при самоед те са задължителни. Използвайте неговото любопитство - не съм виждал по любопитно куче от самоед, той все трябва всичко да знае и всеки ден иска да научава нещо ново. Ето ви един пример - когато се бяхме събрали четири самоедчета на игра, когато си затръгвахме всеки си тръгна да си хване кучето, в следствие на което кучетата съвсем се разиграха - то едно няма как да се хване. Имам един трик за мойте кучета, защото и при мен това с връщането също е проблем понякога - падам и размахвам ръце, хахаха ! И те идват, защото си мислят че ще си играя с тях, става им интересно какво прави "двукракото" ... направих го и събрах всички кучета върху мен, но ги хванахме бързо и безпроблемно, можете да опитате и да видите има ли резултат при вас - когато не иска да се връща, паднете, или клекнете с подканящата ви поза за игра, с която си играете и ще дойде, ще видите. Говорете му не само с думи, а и с жестовете на тялото - те ги разбират чудесно. Но наказанието е безсмислено в случая.
Ако много ви притеснява това, ползвайте и въже за простиране - 20 - 30 метра, за да може да играе свободно и да тича свободно, а в същото време вие сте на другия край на въжето - наричат го и дългата ръка на водача, помага при такива случаи, само не го дърпайте силно, а пак клякате и се опитвате внимателно да му привлечете вниманието с цел той сам да дойде при вас, а не като го теглите силно и той се дърпа - в такъв случай по добре отпуснете, за да го успокоите и опитайте отново след време.
Но нямате място за притеснение, ако това се случва немного често. Такива са си. И за това контакта с тях е не подчинение, а разбирателство - човек и куче трябва да се разбират, да си вярват, да имат доверие един на друг. Тогава той разкрива цялата уникалност на северния си характер, гордостта си, независимостта си, давайки част от своя мирогред на човека до него, правейки го с това по благороден и добър, по човечен, разбиращ по добре хармонията на заобикалящата го природа.
А има и разлика между мъжко и женско куче, между младо и по възрастно, между такова, живеещо на синджир или клетки и такова, живеещо в постоянен контакт с хора в дома им, което пък зависи и от това как го гледат. Има значение откъде е кучето, как са гледани родителите, предците, предназначението им.
Самоед - ... поне аз за това си ги и обичам, защото са труден, но невероятен приветлив усмихнат северен характер, когато ги опознаеш истински и отвориш сърцето си за тях.