[wind]

Намерих Бони да лежи изнемощял край едно дере. Сложих му гранулки - не яде, а се опита да се скрие. Когато се отдалечих, все пак изяде храната. 10-ина минутки по-късно се върнах да го взема. Бони обаче "хукна" към дерето - от немощ трепереше и залиташе. Все пак окаяното му състояние не му попречи да забие зъбче в пръста ми.

На мен пък това не ми попречи да го хвана и да го занеса на ръце в близкия вет кабинет. Бълхите по тялото му си бяха "построили" магистрали - разчистили космите, да не се препъват в тях, и щъкаха забързано напред назад в колони по десетки. Някои бълхи проверяваха съдържанието в ноздрите на Бони, вероятно разреждаха изсмуканата кръв с друга течност. За кърлежите нямаше много свободно място, но явно бълхи и кърлежи мирно си бяха уредили въпроса и за да няма конкуренция, кърлежите се бяха концентрирали по ушите и вътре в ушите. Устройваха си масова оргия по кръвосмучене.

Младият вет доста се ошашка, според него кучето било много старо и нямало да издържи дори нощта. Все пак въпреки стъписването му изкъпа Бони със спрей и се зае с времеемката задача да маха кърлежите. Междувременно и част от бълхите почнаха да измират, така че масата се посипа с черни трупове, а ние тримата стояхме изправени насред бойното поле.

Не можахме да направим тестове за заразни болести, защото нямаха налични, сложиха му инжекция с разтвор за обезводняването и ... Бони се озова на сигурно място.

Около седмица по-късно Бони е все още жив. Общо взето всеки ден, когато отивам на мястото, съм готова за най-лошото. Момчето хапва по малко, страхува се по много, днес за първи път го чух да лае.

Ще мине доста време, докато стане нормално куче (дано да има сили и късмет да се пребори), но ако някой си пада по вталени дребни опърпани и страхливи кученца, може да се сдобие с най-добрия представител.

Малко снимки и видео клип от първия ден.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[ShiBumi_GirL]

А каква е предполагаемата възраст на момчето?По снимките изглежда доста изнемощял,но ми се струва още пале

[wind]

По мое мнение някъде в диапазона 1 - 4 години.
Не успях да му разгледам добре зъбите. Много е страхлив.

[Amigo's]

Разказа ти ме трогна, но снимките ме довършиха! Настръхнах цялата.... Поклон, че не си го подминала
Успех на вталения, опърпан и уплашен чаровник!

[Paulina_R]

Ще го бъде момчето. По -скоро е наплашен, отколкото страхлив.Много е страдал.
Удивително жилави създания са тези препатили дребосъци.

И ще стане много хубаво кученце, живот и здраве.

Имах подобна история със "скелетче", но то беше отгоре на всичко толкоз обрасло и в "расти", та купчината козина тежеше повече от него.
За два месеца стана чудесно нормално кученце и се справи със страховете .

Успех !!!

[wind]

13 дена след приютяването на Бони.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[DDG]

Wind, благодаря! Не спирам да го мисля това момче. Някак си ми влезе в сърцето повече от всички останали несретници, даже обмислях варианти да му предложа приемен дом, но все пак знам, че е на сигурно място.

[wind]

Ееех, на момчето би му се отразило идеално да попадне в дом, дори и временен! На мен не ми остава почти никакво време за него, а за да се "очовечи", на Бони трябва да му се обръща повече внимание.
Но да, иначе е на сигурно място.

Бони е много смешен! Когато се появя, започва да джафка и да извива едни трели, като отворя вратата на клетката и изляза, тръгва след мен, но в мига, в който се обърна и го погледна, веднага обръща назад и ... директно в клетката се крие :)

[DDG]

В къщи сме с три кучета и достатъчно котки. Едното куче живот и здраве трябва да замине в началото на ноември. Преди това не бих могла да предложа нищо друго, освен добри мисли.

[wind]

Ох, и вие сте пренаселени!
Не искам да те притеснявам по никакъв начин, ако подслониш Бони, теоретически така се заема място на някое друго нуждаещо се животинче. Както прецениш, Бони поне е на сигурно място, като позакрепне още, ще го ваксинирам и ще го пусна при другите кучета, да не скучае сам. Да се надяваме, че лека полека ще преодолее страха.

[DDG]

wind, в 09 October 2011 - 09:53 PM, написа:

ако подслониш Бони, теоретически така се заема място на някое друго нуждаещо се животинче.

Така е, но някои муцуни просто те грабват:-) Дано все пак се намери приемен дом за него, защото в домашна среда ще се отпусне много по-бързо, ще се социализира, ще се понаучи на това-онова и ще има шанс да е при семейството си за Коледните празници:-))

[wind]

Ех, ако имаш възможност да предложиш приемен дом на Бони след време, ще е чудесно.

При нас е много трудно да се социализира. Все още бяга от мен, когато направя опит да се навра в колибката му, за да го галя, едва достигам с крайчеца на пръстите си до него. Веднъж опитах да го взема на ръце - голям стрес и за него, и за мен. Той се напишка отгоре ми, а зъбите му непрекъснато чаткаха, макар че не ги отпускаше като първия път на улицата.

Реших да не го тормозя повече и да съм ... търпелива, но така ще ни отнеме години да направим крачка напред.

[GAG]

Бони е страшен сладур, дано DDG може да удари едно рамо, че заради страха от хора този сладур може доста да почака, или още по-зле - да влезе в цикъл - вземат ме-връщат ме.

[bushkata]

wind, в 15 October 2011 - 12:46 PM, написа:

когато направя опит да се навра в колибката му, за да го галя

Това е много страшно действие за куче, което няма доверие в хората. Ти го "нападаш" в единственото му сигурно убежище, а от там дори не може да избяга.

Аз бих направила така:
Колкото повече време мога - сядам пред колибката, с гръб, просто си седя. Ако е преди времето за хранене и кучето е гладно по-добре. Хапвам вкусни неща и мляскам шумно :) От време на време мятам в колибката мааалки парченца. Ако има раздвижване, интерес - започвам да ги мятам все по-навън. Накрая до мен. Не гледам кучето, не говоря, не го пипам.
От тук всичко зависи от това, как реагира. В идеалният вариант в един момент (съвсем може да не е от 2-3 път) ще излезе от колибата и ще дойде до/пред мен, да ме гледа и да очаква още. Тогава продължавам да подмятам, като опитвам да постигна даване от ръка. Когато даването от ръка вече не го плаши хич - даване с една ръка, с другата допир.
После допира се превръща в галене. Когато хапка+галене вече носи видимо удоволствие и се приема без страх, тогава бих започнала да му говоря. Да повтарям името му. С надеждата, че ще асоциира името с хубавите усещания.
От там нататък остава да се надявам, че извикването на името ще извади кучето от колибата и то ще чака ласка и храна=на хубави усещания. Човек+хубави усещания=доверие.
Всичко това може да се разточи в две седмици дори, зависи от кучето.

[wind]

Бушка, така е, права си, знам.
Но.

Първо, храна му оставях да има предостатъчно, предвид скелестото му състояние в началото. Не можех да си позволя да го оставям гладен, при положение, че ходя на мястото един път дневно, за не повече от два часа.

Второ. За тези маскимум два часа на мое разположение (защото трябва да бързам да отида на работа и да не закъснея, а често имам дори само около час), трябва да нахраня в момента 10 кучета, да изчистя около декар и половина място, обхождайки всяко кътче, да напълня вода в купите и да разходя на групи останалите кучета.

Бони взема от ръката ми само апетитни късчета месо, но нямам възможност всеки път да нося такива.

Абсурд е АЗ да ям нещо пред кучетата - прекалено съм мръсна поради всичките неща, които трябва да свърша, няма вода, с която да се измия, и не бих рискувала да ям каквото и да е било там.

Не се оправдавам по никакъв начин. Просто споделям защо при тези обстоятелства би ми отнело вероятно месеци, че и години, да постигна крачка напред в социализацията.

Правя каквото мога, но то не е неограничено откъм време и други ресурси.

[DDG]

GAG, в 16 October 2011 - 07:49 AM, написа:

Бони е страшен сладур, дано DDG може да удари едно рамо, че заради страха от хора този сладур може доста да почака, или още по-зле - да влезе в цикъл - вземат ме-връщат ме.

DDG ще удари и две рамена, стига да може:-) Всичко зависи от това, дали Кайа - приемното ни кученце в момента ще замине в началото на ноември, което още не е 100% сигурно. Знаете, че това не зависи от нас, а от тези, които съдействат за заминаването.
Това, което би ме притеснило обаче, е че и двете ми други кучета с мъжки и дори в момента на моменти трудно опазвам мира в къщи. Чарли особено е доста доминантен, въпреки че досега не сме имали проблеми с общуването със себеподобни, освен с баткото вкъщи.

[DDG]

Така. Кайа остава. Повече - в нейната тема. И тъй като бях "иднудена" от останалите членове на семейството, аз пък им го върнах, като ги накарат да се съгласят да вземем Бони приемно. Wind, писах ти съобщение.
Остава да измислим как да го превозим до София.

[wind]

DDG, Buddy - чудесни сте! Много ви благодаря!
Бони ще е безкрайно ужасен и стресиран от цялата история, но съм сигурна, че бързо ще се успокои и ще е доволен!

Вчера го загледах по-внимателно - според мен вече е шишкав!

[wind]

Отдавна не сме показвали момчето Бони.
На кила наддаде, на смелост - съвсем малко!

Тук се страхува! Много обича това занимание!

Тук се е залисал за момент и е занемарил основното си занимание - да се страхува от хора!


Тук преценява кое е безопасното разстояние за приближаване, когато към него е насочен фото обектив! Ако знаеше, че зуум опцията го приближава прекалено, отдавна щеше да е обърнал гръб.

Тук си мисли, че никой не е обърнал поглед към него и краде храна. Гладните години отпреди трудно се забравят. Затова трябва да се наваксва винаги, по всякакъв повод и без повод. Е, стига да няма човешки очи и ръце наблизо.

Опаа, детекторът ни улови, разкрити сме, че шпионираме.

Свирим отбой, но бавно, с достойнство! Засега.

А сега - време за реклама!

"Чувствате се изтощени, изтормозени, косата ви пада, имате ниско самочувствие, депресирани сте, мислите да сложите край на всичко?

Имаме решение за вас!

Разположете се на точното място, в точната минута и с вас ще се случи точното чудо - пълна промяна само за един месец!

За да научите кои са точното място и точната минута за Вас, моля свържете се с нашия чудесен агент Късмет и животът за Вас ще стане "по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!" Контакти с Късмет ще получите чрез студиото ни Съдба!"

[desi79]

Спам, не спам-патенцето вече е лебед!