Valka, в 25 October 2011 - 10:32 PM, написа:
Той се чувства господар, на год. и 5 месеца е. Не винаги,но често като му се скараме и той започва да ни лае-злобно. –
Защо е трябвало да му се карате. Кучето не осмисля провиненията си и когато направи нещо, което е нередно според Вашата логика, за тего то е напълно нормално. И корекцията не става с кавга, а с позитивни корекции (благо говорене, даване на лакомства ка то стимул при положителна реакция, сериозно и твърдо говорене, но не заповедно и не с крясъци).
Преди няколко дена при един такъв сблъсък ухапа приятеля ми.....същата вече му бяхме дали хапче - Преднивет (имахме кожен проблем и ни го бяха изписали,заедно с антибиотик).....след като разбрахме за ефекта на това хапче....решихме,че случилото се е от него,защото както си стояха на дивана "гушнати" той изведнъж почна да го лае много злобно и го ухапа силно за ръката. Спряхме това хапче,повече не сме го давали,но той продължи със странно отношение към приятеля ми. Към мен не толкова...... –
това за хапчето и някаква връзка с повишаване нивото на агресивност не мога да коментирам. Но ще Ви кажа нещо друго. Колкото и странно да звучи, кучетата проявяват своеобразна „ревност” – женските имат слабост към стопаните си, а мъжките – към стопанките си.
Притесненията ми идват от там,че приятелят ми го е бил много пъти,особено като беше малък и пишкаше вкъщи.... струва ми се,че се е озлобил –
аз не мога да си обясня въобще как на човек може да му хрумне идеята да бие куче. Това е все едно да биете пеленаче, което се е изпуснало в гащите. Проблемът е във Вашия приятел и аз мисля, че ако кучето наистина има „характер”, то трябва да запази ненавистта си към този, който му е причинявал болки и страдания. Ако Вашият приятел е достатъчно интелигентен по добре е да опита да промени себе си позитивно, отколкото да си въобразява, че с грубост ще промени къчето към по-добро.
от това + това,че не ни е възприел като водачи на нашата глутница.... –
вие не сте глутница! Това съм го разисквал много пъти. Няма такова определение човек + куче = глутница.
има някакъв страх от приятеля ми,но много често го проявява в агресия към него....като го лае и ръмжи когато се скарат. –
напълно естествено е да има страх. Та този човек му причиняава болка и страдания. Това е т.н. „страхова агресия”.
Иначе навън се хвърля на всичко по голямо от него -животни имам предвид ....не може да си играе с никой. –
това вече е проява на „доминантно поведение” и може да се коригира само чрез много търпение и социализиране – бавно и постепенно.
Иначе към хора- "чужди" не е проявявал агресия......но като имаме гости е непоносим....чувства се господар на къщата и само скача по тях, -
напълно нормално е дори и да ги напада. В края на краищата кучето вече има оформена представа за „собствена териториална принадлежност”. Коригира се чрез обучение – бавно, търпеливо и с много спокоиствие и положителни стимули.
дърпа ги.....ако се заиграят ги хапе лекичко на игра и т.н. след много дивяне се успокоява и ляга......... –
това е показател, че просто кучето е контактно и иска да му се обръща внимание, което се явява като противоречие на по-горния коментар, че се чувства господар.
просто трябва да накарам и приятеля ми да проумее, че с бой работите не стават...... –
това не подлежи на коментар! Ако той не се промени и не успее да „внуши” на кучето, че е нов, добър човек, Вие никога няма да имате успех. Напротив, ще формирате едно невротично и опасно животно, което вместо да Ви доставя радост, ще се превърне в бреме за Вас.
другата седмица мислим да го кастрираме. –
това няма да промени нещата. Кастрацията намалява потентността, но не и агресивността. Агресивността освен тестостероно-зависима е и адреналино-зависима. При едно полово зряло куче, кастрацията няма да промени нищо по отношение на агресивността.