
Около 20 кг, микс от различни породи, мисля, че е купен за Каракачанско куче, няма нищо общо.
Караман ходи на повод (но се дърпа, е, на мен, де), вози се с кола (макар и в началото уплашен), понякога дава лапа и сяда при команда (с малко помощ), чувства се най-добре в човешка компания и няма грам агресия в себе си. Обожава деца. Все още не знам как е с котки. С кучета е ок, опитва се да доминира, но и това ще бъде овладяно. Може би Галя ще каже повече за поведението му, че то от коткарка може ли да получиш подобно инфо :)
Караман живя на верига от около метър близо 2 години. Накрая успях да го измъкна и сега му търся дом. Може да живее навън (но не вързан) или вътре. Той е отличен домашен любимец. При всички положения оттук нататък ще бъде част от семейството, а не аларма на синджир. Обещах му го. Пък и без това не се справяше много добре като пазач и беше уволнен :)
Мога дълго да ви разказвам за живота му досега: колко тъжен, нелеп и вбесяващ беше за всеки, който има поне малко отношение към животните. Или да ви разказвам какво ми носи общуването с него. Но най-важното, което ми се иска всеки да знае, е че той не се пречупи. Това беше най-големият ми страх: да не ми го дадат навреме и той да се пречупи. Не – той е все също весело, скачащо, закачащо се и най-вече, имащо пълно доверие в хората, пале.
Мислех да му сменя името на Калиман, но се отказах. Той си знае името и винаги се радва, когато се обръщаш към него :)
Снимките, мисля, говорят достатъчно.