Болонка
#192
Публикувано: 24 September 2007 - 03:47 PM
При първа възможност ще пусна снимка на тази красавица. В момента нямам дигитален фото апарат, за да я снимам и да ви я покажа, :( но пък като беше по малка има над поне 100 снимки, но немога да ви ги покажа защото са от тези фото апарати с лента и не става. До една седмица обещавам да намеря дигитален фото апарат и да я снимам.
#195
Публикувано: 03 November 2007 - 10:41 PM
Здравейте на всички почитате ли на тази прекрасна порода най накрая се здобих с фото апарат(дигитален) и я снимах мойта красавица. Тя се казва Сара и е на 13 год.
Прикачени файлове
-
IMG_0612.jpg (597.77K)
Брой сваляния: 145 -
IMG_0612.jpg_thumb (53.74K)
Брой сваляния: 124
#196
Публикувано: 03 November 2007 - 10:50 PM
Ето ви и още една снимка
Прикачени файлове
-
IMG_0597.jpg (539.38K)
Брой сваляния: 133 -
IMG_0597.jpg_thumb (62.15K)
Брой сваляния: 88
#198
Публикувано: 30 December 2007 - 03:23 PM
здравеите тожа е 4ико ;) маика му е пекинез а ба6таму булонка а тои какжо е незнам но прилича пове4е на булонка,а вие как мислите? :huh:
#200
Публикувано: 19 January 2008 - 10:40 PM
Привет на всички, които са намерили своята болонка. Позволете ми да се включа във форума, който избягвах дълго време. Прекрасни пухчета, чудесни приятели и невероятно сърцати кученца са болонките.
Гушкайте ги много - ще ви се отплатят стократно и завинаги ще превземат сърцата ви. За тях най-голямото щастие е да са с вас, независимо къде отивате. Пазете ги от по-едрите породи, особено ако не са с намордник. Болонките са невероятно смели и не съобразяват, че ръстът им не позволява да мерят сили с добермани, ротвайлери и питбули и други здрави кучета. Но пък са уникално щури, игриви и любознателни. Спомените с тях са като слънчеви лъчи - едновременно озаряват и стоплят душите ни.
Гушкайте ги много - ще ви се отплатят стократно и завинаги ще превземат сърцата ви. За тях най-голямото щастие е да са с вас, независимо къде отивате. Пазете ги от по-едрите породи, особено ако не са с намордник. Болонките са невероятно смели и не съобразяват, че ръстът им не позволява да мерят сили с добермани, ротвайлери и питбули и други здрави кучета. Но пък са уникално щури, игриви и любознателни. Спомените с тях са като слънчеви лъчи - едновременно озаряват и стоплят душите ни.
#203
Публикувано: 21 January 2008 - 11:42 AM
saryta ще ти отговоря, защото вече почти го преодолях. Имах болонка, мъжка, която беше най хубавото нещо в живота ми дълги години. От дете мечтаех за кученце и когато ми предложиха не се замислих, въпреки че знаех твърдите възражения на майка ми. Бях студентка, когато ми го дадоха, а той на месец.
Нямаше по-щастлив човек на света от мен. Заедно с него изминахме дълъг път - омъжих се, родих две деца, имаше и тежки моменти. Той винаги беше до мен. Никога не спря да ме обича.
Почина миналата година, през март, беше почти 15-годишен. Още не мога да си сдържам сълзите, когато някое пухче ми заприлича на него. Въпреки че децата ми израстнаха с куче и също много страдаха, скоро след това ме замолиха да си вземем друго. Аз обаче дълго време не можех дори да допусна мисълта, че ще заменя моя Марси с друго куче, считах го за предателство. Чак след Коледа започнах да сънувам две нощи подред кученца и разбрах, че може би съм готова да допусна в сърцето си нова животинка. Взех си това бонбонче, което е на аватара ми. Избрах съвсем друга порода, макар да останах вярна на бялата и пухкава козинка, която толкова обичах да галя. За мен единствената болонка ще си остане Марси. Сега съм щастлива с малката "топка", но парадоксът е, че все повече ми липсва и Марси.
Радвам се на вашите пухкавелчета и дори ви завиждам мъничко. Ето твоята какво кожухче е направила :wub: :wub: Истинска красавица. Сещам се за една случка със сина ми. Лятно време постригвах сама Марси. Оставях му дълга козинка само на ушите, опашката и малко по крачетата. При което невръстният ми син заяви: Мамо, Марси има очи. :blink:
Нямаше по-щастлив човек на света от мен. Заедно с него изминахме дълъг път - омъжих се, родих две деца, имаше и тежки моменти. Той винаги беше до мен. Никога не спря да ме обича.
Почина миналата година, през март, беше почти 15-годишен. Още не мога да си сдържам сълзите, когато някое пухче ми заприлича на него. Въпреки че децата ми израстнаха с куче и също много страдаха, скоро след това ме замолиха да си вземем друго. Аз обаче дълго време не можех дори да допусна мисълта, че ще заменя моя Марси с друго куче, считах го за предателство. Чак след Коледа започнах да сънувам две нощи подред кученца и разбрах, че може би съм готова да допусна в сърцето си нова животинка. Взех си това бонбонче, което е на аватара ми. Избрах съвсем друга порода, макар да останах вярна на бялата и пухкава козинка, която толкова обичах да галя. За мен единствената болонка ще си остане Марси. Сега съм щастлива с малката "топка", но парадоксът е, че все повече ми липсва и Марси.
Радвам се на вашите пухкавелчета и дори ви завиждам мъничко. Ето твоята какво кожухче е направила :wub: :wub: Истинска красавица. Сещам се за една случка със сина ми. Лятно време постригвах сама Марси. Оставях му дълга козинка само на ушите, опашката и малко по крачетата. При което невръстният ми син заяви: Мамо, Марси има очи. :blink:
#204
Публикувано: 21 January 2008 - 04:00 PM
Ох направо като чета това което ми пишеш се натъжавам много. Мойта сладурана също е доста възрастна на 13г. И направо незнам какво ще правя без нея като си отиде. Толкова перипети съм имала с нея. Например от четри годишна ми е без очи(имаще глалукома) и трябваше да ги извадиме. Все треперя над нея. Направо не знам как ще го превъзмогна това куче ако стане нещо с него. Напълно те разбирам каквотие.
#205
Публикувано: 21 January 2008 - 07:46 PM
13 години не е толкова много за болонка. Чувала съм за 17 и дори 19-20 години. Така че ти пожелавам още прекрасни години заедно с твоето кученце. Като я гледам и ме досмешава с тези снежни крака. :wub: Марси ходеше като ги замяташе настрани, защото залепилия се сняг му пречеше да тича. Когато съвсем му дотежаваха, чакаше да си го гушна.
Мислила ли си за второ кученце - хем за компания на първото, хем за утеха?! Знам ли?!
Мислила ли си за второ кученце - хем за компания на първото, хем за утеха?! Знам ли?!
#207
Публикувано: 22 January 2008 - 11:00 PM
За сега си мисля, че няма да взема друго куче, защото с това по толкова доктори съм ходила толкова рев е имало за него и притеснение, че едвали ще се подложа на подобно нещо. Незнам аз съм такъв човек, че и най-малкото нещо да му има аз го изживявам тежко. Но пък знае ли човек може и да си взема. Незнам как ще се прибера в къщи и няма да има кой да ми се зарадва, да ми врътне опашка или да ме залае. :blink:


Вход
Регистрация
Помощ



Горе
Цитиране +






