Болонка
#203
Публикувано: 21 January 2008 - 11:42 AM
saryta ще ти отговоря, защото вече почти го преодолях. Имах болонка, мъжка, която беше най хубавото нещо в живота ми дълги години. От дете мечтаех за кученце и когато ми предложиха не се замислих, въпреки че знаех твърдите възражения на майка ми. Бях студентка, когато ми го дадоха, а той на месец.
Нямаше по-щастлив човек на света от мен. Заедно с него изминахме дълъг път - омъжих се, родих две деца, имаше и тежки моменти. Той винаги беше до мен. Никога не спря да ме обича.
Почина миналата година, през март, беше почти 15-годишен. Още не мога да си сдържам сълзите, когато някое пухче ми заприлича на него. Въпреки че децата ми израстнаха с куче и също много страдаха, скоро след това ме замолиха да си вземем друго. Аз обаче дълго време не можех дори да допусна мисълта, че ще заменя моя Марси с друго куче, считах го за предателство. Чак след Коледа започнах да сънувам две нощи подред кученца и разбрах, че може би съм готова да допусна в сърцето си нова животинка. Взех си това бонбонче, което е на аватара ми. Избрах съвсем друга порода, макар да останах вярна на бялата и пухкава козинка, която толкова обичах да галя. За мен единствената болонка ще си остане Марси. Сега съм щастлива с малката "топка", но парадоксът е, че все повече ми липсва и Марси.
Радвам се на вашите пухкавелчета и дори ви завиждам мъничко. Ето твоята какво кожухче е направила :wub: :wub: Истинска красавица. Сещам се за една случка със сина ми. Лятно време постригвах сама Марси. Оставях му дълга козинка само на ушите, опашката и малко по крачетата. При което невръстният ми син заяви: Мамо, Марси има очи. :blink:
Нямаше по-щастлив човек на света от мен. Заедно с него изминахме дълъг път - омъжих се, родих две деца, имаше и тежки моменти. Той винаги беше до мен. Никога не спря да ме обича.
Почина миналата година, през март, беше почти 15-годишен. Още не мога да си сдържам сълзите, когато някое пухче ми заприлича на него. Въпреки че децата ми израстнаха с куче и също много страдаха, скоро след това ме замолиха да си вземем друго. Аз обаче дълго време не можех дори да допусна мисълта, че ще заменя моя Марси с друго куче, считах го за предателство. Чак след Коледа започнах да сънувам две нощи подред кученца и разбрах, че може би съм готова да допусна в сърцето си нова животинка. Взех си това бонбонче, което е на аватара ми. Избрах съвсем друга порода, макар да останах вярна на бялата и пухкава козинка, която толкова обичах да галя. За мен единствената болонка ще си остане Марси. Сега съм щастлива с малката "топка", но парадоксът е, че все повече ми липсва и Марси.
Радвам се на вашите пухкавелчета и дори ви завиждам мъничко. Ето твоята какво кожухче е направила :wub: :wub: Истинска красавица. Сещам се за една случка със сина ми. Лятно време постригвах сама Марси. Оставях му дълга козинка само на ушите, опашката и малко по крачетата. При което невръстният ми син заяви: Мамо, Марси има очи. :blink:
#204
Публикувано: 21 January 2008 - 04:00 PM
Ох направо като чета това което ми пишеш се натъжавам много. Мойта сладурана също е доста възрастна на 13г. И направо незнам какво ще правя без нея като си отиде. Толкова перипети съм имала с нея. Например от четри годишна ми е без очи(имаще глалукома) и трябваше да ги извадиме. Все треперя над нея. Направо не знам как ще го превъзмогна това куче ако стане нещо с него. Напълно те разбирам каквотие.
#205
Публикувано: 21 January 2008 - 07:46 PM
13 години не е толкова много за болонка. Чувала съм за 17 и дори 19-20 години. Така че ти пожелавам още прекрасни години заедно с твоето кученце. Като я гледам и ме досмешава с тези снежни крака. :wub: Марси ходеше като ги замяташе настрани, защото залепилия се сняг му пречеше да тича. Когато съвсем му дотежаваха, чакаше да си го гушна.
Мислила ли си за второ кученце - хем за компания на първото, хем за утеха?! Знам ли?!
Мислила ли си за второ кученце - хем за компания на първото, хем за утеха?! Знам ли?!
#207
Публикувано: 22 January 2008 - 11:00 PM
За сега си мисля, че няма да взема друго куче, защото с това по толкова доктори съм ходила толкова рев е имало за него и притеснение, че едвали ще се подложа на подобно нещо. Незнам аз съм такъв човек, че и най-малкото нещо да му има аз го изживявам тежко. Но пък знае ли човек може и да си взема. Незнам как ще се прибера в къщи и няма да има кой да ми се зарадва, да ми врътне опашка или да ме залае. :blink:
#213
Публикувано: 02 February 2008 - 03:06 PM
Много са ви хубави на всички болончовците, да са ви живи, здрави и весели :yahoo: :yahoo:
Ето го Лъки Бой тук на 10 месеца..Вече пораснахме...основно на ръст и тегло, де, а акълът ни май си е още бебешки. Е, с пишкането вкъщи и т. н. приключихме още към шестия месец, но иначе дай му на него да си играе по цял ден, а стане ли 10 часа вечерта - заспива, където му падне. Е, най-добре в кревата при човека, разбира се ;D
Не съм имала болонка досега (иначе имах преди този "звяр" две кучета, доживяха до дълбока старост, милите), и все още си ходя изненадана...Първо, Лъкчо практически не лае. Е, на големи празници може и да се обади. И не съм го чувала да ръмжи. Комуникира с най-различни други звуци, но не е нищо "кучешко". Когато се прибере човек в къщи, е нормално да има лай и махане на опашка, но нищо подобно - изправя се на задни лапи и протяга предните да се прегръща и целува. Голямо близане пада...засега никой не е успял да се спаси. ;D ;D Може да гони топки с часове и от време на време танцува някакви негови си танци, изправен на задни лапи.
Всички болонки ли така правят?
Ето го Лъки Бой тук на 10 месеца..Вече пораснахме...основно на ръст и тегло, де, а акълът ни май си е още бебешки. Е, с пишкането вкъщи и т. н. приключихме още към шестия месец, но иначе дай му на него да си играе по цял ден, а стане ли 10 часа вечерта - заспива, където му падне. Е, най-добре в кревата при човека, разбира се ;D
Не съм имала болонка досега (иначе имах преди този "звяр" две кучета, доживяха до дълбока старост, милите), и все още си ходя изненадана...Първо, Лъкчо практически не лае. Е, на големи празници може и да се обади. И не съм го чувала да ръмжи. Комуникира с най-различни други звуци, но не е нищо "кучешко". Когато се прибере човек в къщи, е нормално да има лай и махане на опашка, но нищо подобно - изправя се на задни лапи и протяга предните да се прегръща и целува. Голямо близане пада...засега никой не е успял да се спаси. ;D ;D Може да гони топки с часове и от време на време танцува някакви негови си танци, изправен на задни лапи.
Всички болонки ли така правят?
#216
Публикувано: 13 February 2008 - 01:00 PM
здравейте от време на време поглеждам в темата да видя как върви но май тази порода не е на ''мода'' казвам го така защото когато взеха нашето кученце болонките бяха много разпространени и желани всеки имаше такова а после загубиха популярност и дори съм чувала да казват че породата била пенсионерска радост но това са пълни глупости аз мисля че са страхотни много любвеобилни привързани и невероятни другарчета майка ми има един такъв красавец той вече е на 13 години но все още си е един игрив глезльо преживял е какво ли не няколко пъти е нападан от големи кучета последния път миналата година го нападна НОК и какви ли не още беше се натровил изобщо е един малък сървайвър ето ви снимки казва се Михаил

Диди&Ева