[Nickey]

Съжалявам, че отговарям чак сега, но не бях влизала онлайн откакто писах вчера.

Зная, че на клипчето не изглежда толкова зле, но то беше направено веднага след като я изведох и не се беше уморила още, а и някакси нямаше как да ви снимам как рухва цялата като се опита да направи движение от сорта на клякане и без извинения лягаше в собственото си разстройство...

Искам да ви кажа и че според мен тя не се чувства зле в клетка, даже вчера като се умори искаше да си ходи към стационара. Не е показала нещо такова- да не иска да влиза и т.н., а напротив - спокойна се чувства там от самото начало. Не се стиска, защото е затворена - дори и да се извежда често, пишка само по веднъж. Вчера пишка пред мен и урината видимо изглеждаше променена - мътна, с особен цвят.

За съжаление и в момента не мисля, че е добър ход да я заведем някъде другаде (не, че намерих такова "някъде другаде", макар че повярвайте ми питах къде ли не и кой ли не, включително и срещу по-скромно заплащане). Та тя от сряда не се храни, в началото съвсеем малко, сега съвсем - ако не беше на системи, тя сега нямаше да е жива! Единственият може би вариант беше да я прехвърля в някой от немските приюти, но там условията не са по-добри, а и със сигурност нямаше да могат да й обърнат такова индивидуално внимание. Манипулации сега не й се правят - пускането на система не го броя, защото тя си има абокат на лапата и нито я бодат наново, нито нищо. Честно казано, дори и да й бяхме намерили приемен дом, с това влошаване сигурно пак щях да поискам да бъде на стационар с необходимите грижи. Иначе просто я оставям да си умре, без грижите които поне малко могат да й помогнат.

И пак - бъбреците й са вече почти изключили, само чудо може да я подобри в момента, но и не е дошъл този момент, в който да се откажем напълно и да я оставим да се мъчи. Истината е и че в стационара ще забележат, ако наистина вече се мъчи и няма да се наложи да си отиде в мъки, това е. Не мислете, че докато се крепи, ще реша да я евтаназират. С извинение майната й на сметката, ще я мисля после.

Както и да е, в заключение - поне според мен тя сега не се чувства зле, където е и също така е на единственото място, където могат да положат крепящите я в момента жива грижи. Чувах се днес с клиниката, няма промяна в състоянието й от вчера.
Ако все пак вероятността от около 1% проработи и й се възвърне поне малко апетита, отново ще търся къде да я настаня. Ако се влоши съвсем, уж съм подготвена за това.

[Sarah Marina]

Според мен животните "рухват" психически ( а оттам и физически), когато ги затвориш в клетка, още повече - в болница.
Там се страхуват.
Мисля, че в някое двор с къщичка би завършила земният си път доста по-щастлива.
Толкова силно се надявах, че някой, който чете темата и има двор, ще предложи подслон.

[Nickey]

PURSY преди малко е минала да я види.
Днес като кондиция е била по-добре, даже е хапнала винервурстчетата, които PURSY й е занесла! Тя й е купила и още й е оставила да й дават.
Имала е и повече сили за разходка, но пак е била и с тежко разстройство.
Дано се реши да хапва лека-полека.

[PURSY]

Бабинка наистина си хапна цяло вурстче, но от ръката ми, така е правила винаги. Тя е доста капризна на храна.
Искаше още, но не посмях да й дам повече.
Nikey, помоли да й дават от ръка, ако има кой. На парченца. Забравих да кажа в клиниката.
Наистина много е отслабнала.
Иначе се разходи много хубаво, даже ме дърпаше извън дворчето.Спираше да си почива по малко.
Изпишка се добре, но ме притесни диарията, доста силна, после пльокна в нея и се омаза.
Дано започне да хапва.
Иначе туморът доста се е свил, почти наполовина, изобщо не е толкова страшен като преди, прилича на зарастваща неголяма рана. Дори не я дразни, за да го ближе, както беше преди.

[Nickey]

Да, всъщност покрай по-лошите новини забравих да пиша, че тумора поне видимо е по-спокоен, по-завяхнал - може би просто не го ближе толкова. От лекарствата и хриповете и задъхването й са намаляли, не е както беше в началото, тоест сърдечния проблем е поне леко овладян.

Питах изрично - от вчера е разстройството, дават й лекарство и за него и ще дадат и по-силни ако й утре е така, дори може да се наложи и антибиотик. Много е омазана, защото наистина като приклекне, буквално се разчеква на земята, още вчера беше така. Ама за да се изчисти добре, трябва да се изкъпе, което точно сега не е добра идея. Ще й дават вурстчетата, спокойно.

Иначе е ясно, че има разсейки - със сигурност ги видяхме в белите дробове, а вероятно има и по другите органи, така че си е ясно, че това е единия от големите й проблеми. Най-големия, обаче, поне в момента, е бъбречния - него си го има откакто я прибрах, но просто много прогресира. Той и няма шанс за излекуване, а само поддръжка със специализирана храна и добавки, това е.

[Nickey]

Баби е хапнала вурстчета, макар и съвсем малко.
Днес още не е акала, което значи, че поне засега е поовладяно и разстройството.

[PURSY]

Nikey, благодаря ти за инфото!Ако успея, ще мина след работа да я изведа за малко.

[Nickey]

Преди малко се чух пак с клиниката - не е дрискала днес изобщо, но и не е искала да яде повече нищо, вкл. от вурстчетата.
Няколко пъти са й пускани системи, но днес е била много по-оклюмана, не е искала да става.

[Nickey]

Пак звънях - много е унила, не е искала да яде вурстчета изобщо.
Акала е - по-мекичко, но оформено, тоест без разстройство. В момента пак е на система.

[Nickey]

Довечера ще я вземем от клиниката и отива в домашна обстановка, където може да й се пуска и система при необходимост.

[buddy]

Nickey, правиш чудеса!

[Nickey]

Не, не съм аз. Добрият герой в случая сам ще си признае, ако реши.

[buddy]

buddy, в 06 December 2011 - 04:35 PM, написа:

Nickey, правиш чудеса!

Разбрах, че не идва при теб, но все пак не си взимам думите обратно. Без теб нищо от това нямаше да се случи нито на Добринка, нито на Бони.

Страхотно е, че има хора като теб и като другите добри герои!

[Nickey]

buddy,
Благодаря ти за милите думи, но наистина тук (във форума) и не само има толкова много хора, които успяват да направят повече. Дано бройката на такива хора расте, дано.

Взехме от клиниката бабуше Лора, заедно с една торба лекарства. Още там беше много унила, почти не искаше да ходи, с пуст поглед.
Като стигнахме с колата съвсем се отпусна- не искаше да ходи изобщо, носих я на гушната на ръце и буквално й се изсипваше главичката...
Докато й оправят постелчицата, седях с нея, гушната като бебе... тя просто дишаше, нищо повече.
Както я сложихме да легне, така остана без да мръдне и милиметър. Лапите и ушите й се усещаха студени.

Не искам да обяснявам повече, но мисля, че дори може да не издържи нощта.

Който няма сили, да не гледа клиповете.

От двора на клиниката:



Да покажа все пак колко по-спокоен изглежда кожния тумор:

[Nickey]

(отделен пост, форума не позволява повече от два клипа в един пост)


В ръцете ми по-късно:





PS
Много се извинявам, за малко да забравя - изключителни благодарности на Мърфи за дарените за бабушата 30лв!!!

[butci]

Следя темата от самото начало и много се надявам да има още живот пред милата кучица. Слабост са ми възрастните животинки.

Nickey, според мен тя се е предала вече...Дано да греша!
Моите адмирации за всичко, което правиш за Лорчето.

Nickey, в 06 December 2011 - 11:07 PM, написа:

Лапите и ушите й се усещаха студени.

Легнах до нея, завих я, държах лапичките и в ръцете си една по една докато не се затоплиха..."Спечелих си" само още няколко дни.

[Sarah Marina]

Гледам пак първият клип, после и първите снимки от клиниката и не мога да повярвам как се предаде това мило куче и се изтощи до такава степен за 2 седмици.
Тия тъжни, но живи очи, толкова уморени сега.
Дано тази нощ, прегърната, на топло, с познат глас до себе си - стопли душата й.

[Nickey]

Все още се държи - сутринта е ходила малко насам-натам, но просто няма сили, а и като че ли я е страх да стъпва.
Дадени са й лекарствата, хапнала е малко вет. консерва, но насила. Пишкала е и е акала (без разстройство).

[jani4ka]

Nickey, според мен бабчето просто е имала нужда да усети любов и ласка преди да си отиде от този свят, които благодарение на теб тя получи! Може би вече е готова да си почине. Единственото за което може да се съжалява в случая е, че това невероятно същество е било толкова години на улицата и никой не е отворил достатъчно сърцето си за нея. Но ето, че на края на нейния земен път ти я видя и и показа какво е някой наистина да го е грижа!

Дано да има още живот в това сладко същество, за да може малко по-дълго да се наслади на домашния уют и топлото одеалце!

[sheba]

Милата душица. Понякога в най- смелите си мечти си представям да има едно такова място , където да е като пансион за стари кучета. Като дом на пенсионера, където тези уморени и измъчени животинки да прекарват последните си дни на спокойствие. Nickey ти даваш най- доброто от себе си и сам Господ е ням свидетел на усилията и добрите ни намерения. Но по мое скромно мнение /за съжаление от лош опит/ знам, че наистина има животни, които не понасят живота в клетка. Това възрастно бабенце може би единствено стреса на улицата и инстинкта на животно го е държало на крака. Сега е спокойна да си иде......обичана, прегръщана.Но дано да греша и бабенцето да се вдгине утре като млада мома.....стискам и палци поне още някой и друг месец да изкара .......Дано.....много прегръдки ви изпращам