Милата баби Лора/Добринка/Бабс има нужда от положителни мисли и повечко късмет
#41
Публикувано: 04 December 2011 - 01:28 PM
Зная, че на клипчето не изглежда толкова зле, но то беше направено веднага след като я изведох и не се беше уморила още, а и някакси нямаше как да ви снимам как рухва цялата като се опита да направи движение от сорта на клякане и без извинения лягаше в собственото си разстройство...
Искам да ви кажа и че според мен тя не се чувства зле в клетка, даже вчера като се умори искаше да си ходи към стационара. Не е показала нещо такова- да не иска да влиза и т.н., а напротив - спокойна се чувства там от самото начало. Не се стиска, защото е затворена - дори и да се извежда често, пишка само по веднъж. Вчера пишка пред мен и урината видимо изглеждаше променена - мътна, с особен цвят.
За съжаление и в момента не мисля, че е добър ход да я заведем някъде другаде (не, че намерих такова "някъде другаде", макар че повярвайте ми питах къде ли не и кой ли не, включително и срещу по-скромно заплащане). Та тя от сряда не се храни, в началото съвсеем малко, сега съвсем - ако не беше на системи, тя сега нямаше да е жива! Единственият може би вариант беше да я прехвърля в някой от немските приюти, но там условията не са по-добри, а и със сигурност нямаше да могат да й обърнат такова индивидуално внимание. Манипулации сега не й се правят - пускането на система не го броя, защото тя си има абокат на лапата и нито я бодат наново, нито нищо. Честно казано, дори и да й бяхме намерили приемен дом, с това влошаване сигурно пак щях да поискам да бъде на стационар с необходимите грижи. Иначе просто я оставям да си умре, без грижите които поне малко могат да й помогнат.
И пак - бъбреците й са вече почти изключили, само чудо може да я подобри в момента, но и не е дошъл този момент, в който да се откажем напълно и да я оставим да се мъчи. Истината е и че в стационара ще забележат, ако наистина вече се мъчи и няма да се наложи да си отиде в мъки, това е. Не мислете, че докато се крепи, ще реша да я евтаназират. С извинение майната й на сметката, ще я мисля после.
Както и да е, в заключение - поне според мен тя сега не се чувства зле, където е и също така е на единственото място, където могат да положат крепящите я в момента жива грижи. Чувах се днес с клиниката, няма промяна в състоянието й от вчера.
Ако все пак вероятността от около 1% проработи и й се възвърне поне малко апетита, отново ще търся къде да я настаня. Ако се влоши съвсем, уж съм подготвена за това.
#42
Публикувано: 04 December 2011 - 02:36 PM
Там се страхуват.
Мисля, че в някое двор с къщичка би завършила земният си път доста по-щастлива.
Толкова силно се надявах, че някой, който чете темата и има двор, ще предложи подслон.
#43
Публикувано: 04 December 2011 - 02:56 PM
Днес като кондиция е била по-добре, даже е хапнала винервурстчетата, които PURSY й е занесла! Тя й е купила и още й е оставила да й дават.
Имала е и повече сили за разходка, но пак е била и с тежко разстройство.
Дано се реши да хапва лека-полека.
#44
Публикувано: 04 December 2011 - 04:25 PM
Искаше още, но не посмях да й дам повече.
Nikey, помоли да й дават от ръка, ако има кой. На парченца. Забравих да кажа в клиниката.
Наистина много е отслабнала.
Иначе се разходи много хубаво, даже ме дърпаше извън дворчето.Спираше да си почива по малко.
Изпишка се добре, но ме притесни диарията, доста силна, после пльокна в нея и се омаза.
Дано започне да хапва.
Иначе туморът доста се е свил, почти наполовина, изобщо не е толкова страшен като преди, прилича на зарастваща неголяма рана. Дори не я дразни, за да го ближе, както беше преди.
#45
Публикувано: 04 December 2011 - 05:02 PM
Питах изрично - от вчера е разстройството, дават й лекарство и за него и ще дадат и по-силни ако й утре е така, дори може да се наложи и антибиотик. Много е омазана, защото наистина като приклекне, буквално се разчеква на земята, още вчера беше така. Ама за да се изчисти добре, трябва да се изкъпе, което точно сега не е добра идея. Ще й дават вурстчетата, спокойно.
Иначе е ясно, че има разсейки - със сигурност ги видяхме в белите дробове, а вероятно има и по другите органи, така че си е ясно, че това е единия от големите й проблеми. Най-големия, обаче, поне в момента, е бъбречния - него си го има откакто я прибрах, но просто много прогресира. Той и няма шанс за излекуване, а само поддръжка със специализирана храна и добавки, това е.
#53
Публикувано: 06 December 2011 - 05:04 PM
#54
Публикувано: 07 December 2011 - 12:07 AM
Благодаря ти за милите думи, но наистина тук (във форума) и не само има толкова много хора, които успяват да направят повече. Дано бройката на такива хора расте, дано.
Взехме от клиниката бабуше Лора, заедно с една торба лекарства. Още там беше много унила, почти не искаше да ходи, с пуст поглед.
Като стигнахме с колата съвсем се отпусна- не искаше да ходи изобщо, носих я на гушната на ръце и буквално й се изсипваше главичката...
Докато й оправят постелчицата, седях с нея, гушната като бебе... тя просто дишаше, нищо повече.
Както я сложихме да легне, така остана без да мръдне и милиметър. Лапите и ушите й се усещаха студени.
Не искам да обяснявам повече, но мисля, че дори може да не издържи нощта.
Който няма сили, да не гледа клиповете.
От двора на клиниката:
Да покажа все пак колко по-спокоен изглежда кожния тумор:
#56
Публикувано: 07 December 2011 - 01:05 AM
Nickey, според мен тя се е предала вече...Дано да греша!
Моите адмирации за всичко, което правиш за Лорчето.
Nickey, в 06 December 2011 - 11:07 PM, написа:
Легнах до нея, завих я, държах лапичките и в ръцете си една по една докато не се затоплиха..."Спечелих си" само още няколко дни.

" Величието на една нация, нейния нравствен прогрес, може да се определи според начина, по който тя се отнася към животните." Махатма Ганди
#57
Публикувано: 07 December 2011 - 01:20 AM
Тия тъжни, но живи очи, толкова уморени сега.
Дано тази нощ, прегърната, на топло, с познат глас до себе си - стопли душата й.
#59
Публикувано: 07 December 2011 - 11:33 AM



Дано да има още живот в това сладко същество, за да може малко по-дълго да се наслади на домашния уют и топлото одеалце!

Saving one dog won't change the world, but for that one dog the world will change forever!
#60
Публикувано: 07 December 2011 - 10:36 PM

Истинската красота е невидима за очите - тя се вижда със сърцето.
http://www.facebook....100000299149953