"доста се гушка .. послушна е .. и много е марзелива ... Наистина сме много щастливи с нея."
butci, това е част от писмото на стопаните на Мъфи (сега Мариса).

Много съм щастлива, че всички там са щастливи.
Да, маминка започна за заглажда косъма и се превръща в истинска красавица.

Освен това се хвалят с нея в приемния и дом, че е голяма послушка. Чакаме да дойде време да я изпратим към по- щастливата част от живота и, благодарение на Elizd,

и приемната и "мама".
Малкото тигърче, след последните ми опити за хващане стана още по- неконтролируемо. Бяга, рядко го виждам и да го храня даже...
Освен това май е женска... и съвсем съм се видяла в чудо какво ще правя.
На всичкото отгоре не срещам никакво разбиране от страна на съседите за кастрацията на другите котки, даже обратното. Заплашват ме да не ги пипам, "вещо" ми обясняват как мъжкия след кастрация ще започне да се поболява също като жена следм менопауза!? То е смешно ама на мен ми се реве. Понеже не знаят какво се случва, болното въображение им ражда, че ги нося някъде....
Десетки котки измряха пред очите им в двора им без да се чуе думата ветеринар или кастрация. Направо не знам какво да направя... За 10 години, от както сме там същата съдба сполетя и 3 кучета. И в момента са с други 2, едното е взето с цел разплод- чакат го да се разгони.
Имате ли някакви идеи? Направо не знам какво мога да направя... Събирам кураж да се пробвам да говоря пак.