[samotnata]

Честито, разказвай, покажи я, кажи каква е златиста? черничка? Американче, англичанче?
Първо куче ли ви е? Знаете ли как се гледа бебе, имате ли въпроси, каквото ви хрумне споделете, попитайте...

И добре дошли и честита ви малка радост.

[ioa]

Благодаря!

Ами, преди години имах ирландски сетер, той почина защото достигна пределна възраст.

Неговият син ми беше радостта, но ми го откраднаха хора, които както се оказа след няколко години ме познават и са знаели, че кучето е мое.

Е, сега започваме отначало.
Кира е на пет месеца и е имала стопани само за един ден, защото първото пишкане върху килима ги е паникьосало много.
Прекарала е цялото това време в магазин. Сега е много щастлива. Беше страшно озадачена при първата си дълга разходка.

[mery1212]

Здравейте !

Честито на Ира за кученцето, да ти е живо и здраво и да ти носи много радост !
В момента търся грижовни стопани на моите бебета . Кажете ми как мога да разпозная такива хора като бившите стопани на Кира ?
Никак не ми е безразлична съдбата на моите кученца и въобще не ми се ще да видя някое от моите в магазин или не дай боже на улицата a)

[samotnata]

Милото то, от малко да види несгодите. Но вие сега ще й покажете, че живота е хубав и щастлив, както ние показахме на Сара /която в момента хърка под едно одеало заедно с мъжа ми/

Не разбрах какъв цвят е и дали е американче или англичанче /съжалявам за въпросите, но като стане дума за бебе и не ме сдържа/

Мери, ами чрез много разговори с хората. Ако ви пуснат у вас да видите къде ще живеят кученцата, ако гледат с любов, ако след разясненията за много надрани стени, врати, мебели и скъсани дивани и опикани килими все още им греят погледите, значи стават. И все си мисля, че хора, които взимат куче от любов много се различават от останалите. В тях има една искра, един пламък в очите, който не може да се имитира.

[mery1212]

Оппа , обърках името ... oleeee имах предвид - ioa
Честито Ioa !!!!

[ioa]

Според мен - не можеш да ги разпознаеш!

Хората, които бяха взели Кира преди мен са били с огромното желание да имат куче, но никога не са се интересували какви грижи се полагат за кучето докато порасне и изобщо. Мисля, че са доволни, че тя сега е добре.

Ще ми се да има отговор на твоя въпрос, но никога не можеш да си сигурна.
Може би трябва да се разчита на близки, на приятели, поне за успокоение.

Понеже имам и котки, ми се е случвало да подарявам котета, но винаги на приятели. Надяваш се, че ще попаднат на добри стопани.

[ioa]

Тя е златиста, английска кокерка.

Четох, че перчема и бялото петно на гърдите са недостатък, но на мен точно този перчем ми е много любим.

[samotnata]

b) На всички този перчем им е много любим. Затова сега като обръснахме Сара само перчема оставихме, че много му се радват.
Иначе петното мисля, че е недостатък при родословните, вие родословни ли сте :) Щото ние тук си нямаме родословни английски кокерчета.

[ioa]

Опитвам се да сложа снимка, но май няма да стане.
Тя е от развъдник в Унгария, но не казаха нищо по въпроса за рода.

Чакай да те питам,
това с подстригването и обръсването ми малко непонятно?

Прикачени файлове

•  S3700300.JPG (189.79K)
  Брой сваляния: 29

[ioa]

Я, стана! victoryVVV

[Ira]

Ioa,честита ви радост!
Бялото петно на гърдите не е недостатък ако не е голямо.В стандарта за кокер спанъол се казва,че при едноцветните кокери е разрешено да имат малко бяло петно на гърдите или на гърлото.Ако има бяло петно по други части на тялото обаче,това вече е недостатък и се смята за отклонение от стандарта.Това е за едноцветните кокери.А за да се определи като двуцветен един кокер,то трябва втория цвят да заема минимум 10% от тялото.
А за така чаровния и закачлив перчем,който и на мен ми е любим - да, води се недостатък.По стандарт главата трябва да е с гладка къса козина(това важи особено за английския кокер).

А иначе как се погаждате?Свикна ли малката с новия дом(писала си,че отскоро сте заедно).
Много хубава изглежда на снимката,а и другарче си има за игра w) Пусни още снимки да й се порадваме! Направили сте страхотен избор като сте се спрели на тази порода.Кокера раздава любов ,радост и пак любов през цялото време (love) (love)

Така като гледам от снимката на вас ви е още рано за цялостни подстрижки,тя е още малка и козинката и не е хубаво пораснала.В сезона на осилите е добре да оберете козинката по вътрешната страна на ухото и входа му,за да не могат да се забиват там и да влизат навътре.(осилите имам предвид)Козинката между пръстчетата също е хубаво да не се оставя дълга,за да не се спарват лапичките.Ако се сещаш за нещо друго пак питай.. r)

[samotnata]

ioa, страхотни сте.... Пу пу, да не ви е уроки.

Това с подстригването/бръсненето не се отнася за всеки кокер. Отнася се за тези кокери, които по някакви причини имат козинка в повечко. След кастрацията на Сара й порастна 3 пъти повече козина, отколкото й беше нормалното и реших тази година да я обръсна, и за да не й е топло и за да се виждат кърлежите като й се покачат.
Иначе до миналото лято не се е налагало да я бръснем, само /както каза Ира/ сме махали козинка по ушите и лапичките. Но тази година заприлича на мечка и нямаше начин.

[Рудо]

Добре дошли на Кира и ioa!!! Много сте красиви! Увеличаваме се и това е чудесно bravoS ! Добре, че Кира се е родила с късмет все пак и сте се открили заедно. Наистина е трудно в самото начало докато се научи на многото неща, които се изискват от бебока, но така е с всички малки същества, нали!Или ще бъде член от семейството ни или няма смисъл да го мъчим! Не изхвърляме децата си на улицата, защото са напишкали килима ни, или са развалили или счупили нещо "ценно" в "ценната" ни къща! Просто ги възпитаваме, което изисква още повече време, отколкото ни е нужно при кучовците. Ето, Рудолф няма още пет месеца и аз започвам да съм много доволна от поведението и послушанието му и от старанието му да ми угоди. А помните как ви се оплаквах, дори по едно време се бях отчаяла, но аз не се предавам лесно ! Трябва търпение около половин година и да нагодиш живота си и къщата си и според нуждите на кучето , не само от него да се изисква - това "НЕ", това "ДА". Като пиша това имам предвид въпроса на mery1212, как да разпознае добрите стопани за своите кученца. И Били е права, като казва, че всичко което ги очаква трябва да им се каже откровено, подробно и ако още им блестят очите, значи са подходящите. Аз съм имала куче и преди, но кокерите са различна работа oleeee w) !Кипящи от енергия и любов дългоушковци, умни и интелигентни, но и своенравни. Обаче не можеш да не се влюбиш, просто не можеш (love) !

[Рудо]

Прочетох това и не мога да не ви го напиша!

МОСТА НА ДЪГАТА
Точно до сами Рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено МОСТА НА ДЪГАТА. Когато умре някое животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.
Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо - на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.
Те всички тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потрепва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му се носят по-бързо и по-бързо.
Вие сте забелязан!!! И когато вие и вашият приятел се срещате вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели! Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате
отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не напуснала вашето сърце.
И тогава минавате под МОСТА НА ДЪГАТА.
ЗАЕДНО ЗАВИНАГИ...

[galsteg]

Благодаряна Кавалер и samotna!
Занапред ще бъда по наблюдателна и прецизна.

ioa, поздравления bravoS .Страхотна английска кокерка.Грижете се за нея,защото тя ще Ви се отблагодари! Но ако Ви ядосва по някакъв начин,бъдете търпеливи,тя ще разбере.Успех!!!

Рудо,и аз съм на същото мнение.Имала съм много други кучета,но за първи път си имам английски спрингер спаньол, цитирам те: "Кипящи от енергия и любов дългоушковци, умни и интелигентни, но и своенравни. Обаче не можеш да не се влюбиш, просто не можеш ! ".

[mery1212]

[QUOTE] И тогава минавате под МОСТА НА ДЪГАТА.
ЗАЕДНО ЗАВИНАГИ...

Рудо благодаря ти за прекрасния текст ! Искренно се надявам това да е истина и един ден отново да бъда заедно с обичаните от мен същества !

Това е снимка на моя приятел , който все още много ми липсва и когото се надявам и вярвам че отново ще срещна там под моста на дъгата ...

[mery1212]

май не успях да прикача файла... s)

[mery1212]

ще опитам отново

Прикачени файлове

•  viki.jpg (4.67K)
  Брой сваляния: 33

[samotnata]

Моста на дъгата носи толкова болка, спомени и мъка... и в същото време успокоение, че може би наистина има такова място, където са всичките ни приятели, чакащи ни и ние да се появим. s)

[Рудо]

Задавях се от сълзи, докато го четях и пишех! Но и в мен има надежда, че това място съществува и отново ще срещна там Ирка и ще я помоля за прошка за грешките и незнанието ми и пак ще сме заедно и пак ще се обичаме...
Вчера извадих първия кърлеж на Руди a) ! То беше ГОЛЯМА борба bash ! Добре, че синът ми си беше в къщи, за да го държи, а аз да го обработвам. Знам как става от преди. Извадих го без проблем целия, почистих мястото със спирт и после йодирах. Беше се забил два пръста под дясното оченце! Кой да се сети да търси там! Боричкахме се и той се пукна и окървави козинката, иначе можеше и да не го видим. Гадини мръсни!!! Ще слагам и там пудра по някакъв начин. Иначе сме добре, ходим на разходки, той бяга като бесен, прави кръгове и "свири" по завоите. После се тръшка отведнъж с изплезен език да си почине. Това е при нас за сега!