[estranged]

:'( :'( :'( :'( Господи, защо ни ги отнемаш ... поне не ги карай да страдат, както и ние за тях .... :'( :'( :'( :'( Светла памет за Айричка  :'( :'( :'( :'( ох, как се натъжих  :'( :'( :'(

[liubka]

Боже,толкова много съжалявам и ви съчувствам наистина.Дори не си представям какво ви е,просто незнам какво да напиша за да ви покажа какво ми е като чета тези редове.Наистина много жалко за прекрасното кученце,вероятно наистина е отишло на по-хубаво място. :'( :'( :'(

[Gesi]

Ахх  :'( Не съм очаквала да прочета такова нещо  :'( Искренно поднасям съболезнованията си, и се утешавам само с тази мисъл, че те найстина минават под моста и с нетърпение ни чакат, с трепет в очите....
Само вие не се отчайваите... утешавайте се един друг и всичко ще е наред.Пишете ни тук... винаги знаете че ще намерите сродни души, които Ви разбират  :'(

[ralica_v]

Толкова съжелявам  :'( .Немога да си представя какво е да загубиш толкова близък приятел до себе си.От скоро имам такова фъстъче до себе си но вече незнам какво бих правила без него.
Искренни съболезнования и бъди силна  :'( .

[Brani and Max]

Сега предвид много гадните бстоятелства, ще си позвоя едно мъничко плагиадств, но като имам предвид, че всъщност предавам оригинал, може да не е точно това... но няма значение, важното в случая е да успоком скърбящото семейство на Айричка, поне за малко, да им дадем един малко по-различен поглед на нещата. аз също загубих моята сладка Джени преди две години и много страдхме цялото семейство. точно един ден преди тя да умре, съвсем случайно прочетох долния разказ в една енциклопедия, той ми помогна, надявам се на семейството на Айра също да помогне. спомних си за този разказ,след като го прочетох тук в един от подфорумите и реших, че е подходящ за случая...... тъй като в него става въпрос за немска овчарка (поне в оригинала по мой спомени), те тук са го перефразирали за далматинец, аз тогава го перафразирам за кокерче...мисля, че ми е разрешено!

ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ от Юджийн ОНийл Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото завещание, записвам моето последно желание и воля към моя Господар. Той няма да знае за съществуването му преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато си спомни си за мен, внезапно ще разбере за завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет. Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в трупане на богатство. Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това оставям на всички онези, които обичам на моите господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман, който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и Наоми и..... но ако трябва да изброявам всички,които са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче. Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам. За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен). Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота. Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам на разказа на моя приятел далматинец - мохамеданин, че има рай, където си винаги млад и пълен с енергия, място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място, където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо (също както нимфите) и са толкова много колкото песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час е час за хранене, където през дългите вечери горят милиони камини, в които цепениците никога не угасват, а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите славни дни на земята и за любовта на някой Господар и Господарка. Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като мен, но най-малкото ще намеря спокойствие това поне е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо, уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах приживе. Може би така е най-добре. Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм Господарката ми да казва Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него Сега бих искал да и кажа нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази черна котка, на която позволявах вечерно време да споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито чувства винаги съм отвръщал с добродушие и снизходителност а дори понякога с ). Естествено някои кучета са по-добри от други. Кокерите, естествено са най-добрите това го знае всеки. Така че предлагам моят наследник да бъде кокер. Той трудно би могъл да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но уверен съм - той ще даде най - доброто от себе си и въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен, ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите каишка и повод, както и палтото ми направено по поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма да постигне моята елегантност когато прекосявах площад Вандом или по-късно по време на дългите разходки по Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени погледи; но все едно надявам се той да успее поне да не изглежда като просто и нескопосано провинциално псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в последните години. И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който преди беше мой. Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си "Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме ". И тогава, без значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка.

В памет на Айричка!!! :'(  :'(  :'(  :'(  :'(

[idol ike]

Snowy и Blinki, скърбя заедно с вас, все още не мога да повярвам.... Тъжно е.... Разбирам ви, как се чувствате, губила съм...  :(

[Diyana Char]

Покрусена съм, толкова съжалявам, страшно ми е мъчно. Страшно мъчно... Не знам, какво да кажа. Прегръщам ви. Толкова съжалявам...

[Blinki]

Мили, скъпи приятели, благодаря ви за подкрепата и съчувствието! Всъщност вие сте ни Подарък от Айричка - благодарение на нея ви познаваме всички. Още ни е много прясна раната, много ни боли... Не сме мислели, че може да има такава мъка...
Разказът е прекрасен... Благодаря!
Всъщност и след смъртта си Айра ми помага - през последните дни разбрах кои са ИСТИНСКИТЕ ми приятели (нямам предвид вас, вие сте такива душички, а тези около мен).
Но Айричка беше много жизнерадостно кученце и би се радвала кокерската тема да продължи с хубави неща. Благодаря ви още веднъж за всичко!
Имаме ново бебенце в компанията, а покрай тъжните новини не можахме да му се израдваме истински. Ралица, много е сладичка Кара! Дано да те радва дълги години, да расте игрива и здрава! Нагушкай я силно от мен!

[Ira]

Мила Blinki , възхищавам се на душевната ти сила!
Ще се радваме и на бебето,но сега все още и ние сме шокирани и ни е тъжно....
На мен  моста под дъгата ми се вижда твърде далечно място и ми се иска да вярвам,че духът на нашите приятелчета остава да бди над нас завинаги.Вярвам,че нищо не би могло да разруши връзката ви с Айра дори и смъртта. Така както го пише и тук:

"Смъртта е нищо

Смъртта е нищо и никаква
Аз просто влязох в следващата стая
Аз съм аз, ти си ти
Каквито бяхме един за друг
Такива сме и сега

Наричай ме с познатото ми име
Говори ми спокойно и както винаги
Не насилвай тъгата във себе си
Смей се както се смеехме на дребните шеги
Които споделяхме и обичахме

Играй, усмихвай се, мисли ме, моли се за мен
Нека името ми да е познатата дума
Която винаги е било

Нека го казваш без усилие
Без следа от сянка в него
Животът означава, което е значел винаги
Той е същият, какъвто е бил
В своята несъмнена, несломена  цялост

Защо да съм далече от ума, щом съм
Далече от очите? Аз просто те чакам
В един антракт
Някъде съвсем близо
Точно зад ъгъла
Всичко е наред."

отец Хенри Скот Холанд

[Blinki]

Благодаря ти, Ира! Благодаря и за другия цитат, толкова са верни нещата, написани в тях...

[Meridit]

И аз поднасям своите съболезнования на Блинки и на всички в семейството.
Знам, че тъгата ви е огромна, съжалявам......

[Brani and Max]

Хей, хайде бе хора, поне някой да напише нещо.......мале много е гадно така......защо лоите неща се случват на добрите същества!????

[liubka]

За съжаление животът на кучовците е много кратък,прекалено кретък.Но все пак остава прекрасния спомен за тях.Аз бих предлжила на Блинки да си вземат ново кученце.Може да не ви се струва добра идеята,но новото кченце ще внесе в дома ви много радост и емоции и по-лесно ще понесете загубата на Айричка.Освен това ще направите още едно кученце щастливо и обичано.
Хайде кажете нещо интересно за вашите кученца-има ли разходки сега след като се пави времето?

[idol ike]

liubka, Те хората ще решат сами кога да стане това, но съм съгласна с теб на 100 %! И ние така сме направили, въпреки, че бях много против, много тежко понесох загубата и не исках никога повече да имам куче... Но ето, че сега имам цели две, много съм щастлива и никога не съжалих. Вярно, че в началото все сравнявах, но времето лекува... Добре, че послушах сърцето си.

[vili_top]

Здравейте, вече 3 пъти пиша тук и не се публикува!!!
Искрено съжалявам за Айра, знам какво е да загубиш най-добрия си приятел, дори когато е много болен пак боли, много боли! Времето не лекува, просто човек се примирява, че е обречен на по-дълъг живот от кучето, може би за да обича повече от едно куче!!! Някога, някъде ще се срещнат - човек и кучетата, които е обичал и за които се е грижил :blink: Може би там под дъгата - много хубаво ми звучи :blink:И аз имам Теди сега, радва ме, но никога няма да забравя Топси, винаги е в сърцето ми. Съгласна съм, че всеки сам решава, и аз бях казала, че не искам куче повече, но след 7 месеца - не издържах да се радвам само на чуждите кученца и да се самосъжалявам... Така беше при мен, дори имах проблеми с взимането, защото родителите ми не искаха повече куче, и те тежко го преживяха, но сега Теди е отново любимеца на къщата :blink:
Хайде и нещо хубаво - Теди вече вдига крак, когато пишка - на 8,5 месеца!
Ето и една негова снимка:
Как е бебето, Ралица? Плаче ли още?

[Brani and Max]

Така е, напълно съм съгласна с вас! да си вземеш ново кутре не е предателство към старото и да в началото ще ги равняваш, няма как... но след време ще остане сао хубавия спомен за чудесното време заедно и малкия нов четириног приятел ще ти помогне много, ще излекува сърцето ти. а след време пак така ще го заобичаш. Idol Ike е много права. Те ще си преценят кога да дойде новото бебе, но определено да си вземат. както казах, аз имах кутре на 13 години, когато почина. нямам брат или сестра и то беше мн важно за мен, беше си ми сестричка :) много я обичах. беше безпородна, но страхотно животно! толкова умна и предана. когато умря, нашите не даваха дума да се продума за ново куче, казваха - след Джени, друго куче няма. но след две години, аз вече не издържах без кутре у нас, полудяла бях. първо много преди това осинових една немска овчарка, изоставена от стопаните си. просто усещах как Дженката и пращаше постоянно значи да си взема друго куче пак. разхождах кучетата на комшиите но не беше същото. и за Коледа, приятелят ми ми подари малкия Макси. в началото се слушаше само: ама Джени така не правеше, помните ли как Джени еди какво си правеше. но много скоро малкото кокерче така ни грабна сърцата!!! Не че забравихме Джени...напротив. когато се стопли, заведох Максина гроба на Джени, за да го види. нищо от това, което беше на Джени не дадохме на Макс. за него купихме нови неща. Но това е живота. сега Макс е част от моето семейство, която обичаме страшно много,  а Джени - един от най-хубавите ми спомени от детството,изпълнен с радост и благодарност към нея за преданността и приятелството, които ми е дала.....
Съжалявам,че написах толкова тъжни неща, но мисля, че са много важни в този момент за Blinki и семейството й! нека знаят, че не винаги ще боли така и че един ден ще помнят само веселите мигове с малкото сладурче. Вие сте били страхотно стопани и другите са прави като казват,че можете да направите щастливо още едно кученце!! ние сме тук с вас, пишете ни и споделяйте, не се бойте!!

[Diqna_Stoicheva]

Много сте прави за всичко което казвате ,никога няма да забравим душичките които сме загубили :'(по същият начин и аз си мислех до преди 1 г след като загубихме нашият Зики неисках друго куче не можех и да си помисля ,че бих могла да обичам друго куче, всичко след неговата загуба се промени стана страшно тъпо и пусто в къщи въпреки ,че майка му е при нас тя е вече възрастна и търси само спокойствие! Точно след 4м решихме ,че не можем да продължаваме така само да скърбим и плачем и сега снимките му са из цялата къща ,но вече си имаме и Томи едно прекрасно кученце което ни дарява с много любов :blink:

[Brani and Max]

Хе-хе май всички сме на едно мнение по въпроса! и май всеки във форума е имал и друго куче преди това!:) супер е, че споделяме чувства и мнения, така е по-лесно за всички. може пък през лятото, ако някой има кучило, да спретнем един подарък за Blinki! стига тя и семейството й да се чувстват готови и да го желаят!

[Рудо]

И аз до преди 5 години имах една сладка душица Ирка, безпородна, но изключително предана и търпелива рожба, с която бяхме заедно 11 прекрасни години :'(! Дълго време страдах, въпреки че махнах всички нейни предмети, за да не ми напомнят за нея. И сега като се сетя за нея, сърцето ми се изпълва с много топлина и обич, а очите ми се пълнят със сълзи. В един  момент започнах да изпитвам нужда да има още някой край мен, за когото да се грижа и да обичам, да има две предани очи и една вечно размахваща се опашка, едно мокро носле и топло езиче, които без думи да ми доказват обичта си! Имам го, този невъобразимо чаровен дивак и съм благодарна на съдбата, че ни срещна. А Ирушенка живее в сърцето и в спомените ми и е някъде там - близо или далеч, няма значение. Пак ще сме заедно някога! Наистина човек е орисан да има и обича повече от едно любимо животинче.От това ставаме по-богати, по-чувствителни  и по-добри!
Прегръщам те, Вени!

[Blinki]

Благодарим ви на всички! Толкова е пусто у нас, толкова тихо... Днес се прибирахме по различно време, но на всички са ни се причули лаят на Айра и стъпките й в коридора, бързащи към вратата, когато се звънне. Постоянно се улавяме да правим неща, сякаш тя е тук - мама по навик сяда малко неудобно на дивана, за да е свободно любимото място за спане на Айричка (в краката й), като изпуснем нещо, докато готвим в кухнята, чакаме тя да дойде и да го хрупне с апетит, задържаме вратите на влизане и излизане, за да има време да мине и тя. Толкова беше жизнена до последно - навсякъде ни следваше неотлъчно, макар че е имала толкова малко силички... Снощи получих стихче в нейна памет, написано от едно 9-годишно приятелче на Айричка, което наскоро я видя как танцува: 
Айра е куче щастливо
и танцува така красиво...
С купа и медал е наградена
и не е от никой победена.
Повече от седмица се опитвам да кача клипче на танца ни, Vbox-ът още се бави. Исках да ви го покажа, докато беше жива...
Сигурно ще си вземем друго куче, но наистина имаме нужда от време, да потъгуваме, да поутихне малко тази огромна болка. Сега няма да е честно към малкото животинче - да ни гледа плачещи и ридаещи над него. Знаем, че няма да е предателство към Айра, тя беше толкова дружелюбно настроена към всички свои събратя... По-късно...