[gabikr]

Здравейте,аз съм от софия и имам проблем със сайта,може ли някой да ме светне?Имам красива английска кокерка(чено-бяла),на 01.10.2006г. ми роди 7малки бебета, пускам обява,но ми дава че е в режим на чакане,какво означава това,помогнете ми worthy

[Ira]

здравейте и от мен! Днес докато се прибирахме от разходка с моята сладка кокерка Голди, намерихме загубено кокерче.Първо повървяхме след него ,за да се убедим че наистина се е загубило.Кученцето беше наистина уплашено и не даваше да го приближиш, но след известни убеждавания от страна на Голди най-вече b), успях да го хвана.Дано не сам сгрешила или прибързала, но се изплаших, защото това се случваше на оживена улица където постоянно минават много коли, а кученцето видимо се луташе.След като се уловихме, разпитах хората из съседните улици, но никой не беше го виждал преди.Заведох го в кварталния ветеринарен кабинет с надеждата,че ако е от квартала то доктора най-вероятно ще го познава но уви....И така се прибрахме- излязох с един кокер а се върнах с два l) Моята ревнивка обаче реши ,че след като се наигра с гостенчето то вече трябва да си ходи и категорично отказа да дели мен или апартамента си с него.За щастие мой приятел се отзова и осигури дом на малката докато търся стопаните й.Там може да остане само около седмица и в този период трябва да намеря старите й или новите й стопани.Вече пуснах обяви в Позвънете и в няколко сайта.Утре ще разлепя обяви в градинките.
Реших да пиша и тук като наистина се надявам на помощ- все пак сме от едно семейство Кокери. w)
Та ето и по точна информация за намерената малка кокерка:
Златисто женско кокерче на около 8 месеца(така каза вета), с червен текстилен нашийник.Намерена е около 18.00 часа във Варна-района на Колхозен пазар и по-точно ул.Капитан Райчо.Малката е много палава, игрива и страшно любопитна,но е и плаха и предпазлива за момента, което е обяснимо като се има предвид преживяното.Вече е изкъпана и обезпаразитена-външно и вътрешно.Моля, хората от Варна ако някой научи нещо за загубен кокер да ми се обади -08888468157.Ако не мога да открия старите собственици ,то ще трябва да задомим наново красавицата -очакваме и такива предложения.Утре ще се опитам да пусна снимки, че днес забравих да я снимам-толкова бързо се случи всичко.

[Diyana Char]

bl) Милото, чудесно е че е попаднало на теб. Ако не е от квартала сигурно неговите хора ще идват да наобикалят там, за да го търсят. Може да го снимаш, и да налепиш дърветата наоколо с личицето му и телефона си, но без да споменаваш примерно нашийника или някакъв друг отличителен белег. После да можеш да подпитваш обаждащите се, какъв белег по кученцето могат да ти посочат, за да си сигурна, че са стопаните.

[milenka_bs]

Ей кокерската група съвсем се изгуби b) , а аз си четях назад и изведнъж свърши темата.
Като горд собственик на кокер drink имам едно въпросче към вас проблемно ли е сушенето на кучето всеки ден със сешоар? Защото ви е познато - навън дъжд, кал, миене и нашия от банята тича да се суши, такъв кеф му прави не е истина.
Обаче, нали човек не е хубаво да си суши косата защото се изтощава, а при кучето как е?

[Diyana Char]

Ми, аз съм го сушила след баня но това не е всеки ден. Мисля, че наистина не е добре за козината. Една хубава хавлия също трябва да носи удоволствие. Нека и други да кажат. Или пък попитай в Грууминг и хендлинг. Там засягат темите за козината и нейната поддръжка.

[samotnata]

Здрасти, Сара я суша само когато съм я къпала през зимата. През останалото време - след разходка в дъжд даже само я плакна обилно и я бърша хубаво с кърпата. Ако е сняг даже не я мия, само я избърсвам все пак снега е чист :) Но Сара не обича да я суша, предпочита да се увие в кърпата и да си полежи или да я гушкам така 10 мин. Но сешоар наистина за козината не е много подходящо, според мен изсушава ненужно косъма, а при тях знаем имат масни пори/жлези (незнам как беше) заради което казват че не е и хубаво да се къпят със препарати често.
Изплакване и изсушаване с кърпата е напълно достатъчно според мен.

А може ли снимка w)

[milenka_bs]

Я кокерите се появиха b) снимки нови няма прецака се и апарата и телефона....
С препарати не мия често, само с вода, кърпата си я ползваме, но за сешоара не можем да се разберем. На мен лично ми е трудно от него да си изсуша косата само се вре l) Ето снимката, която insult е правила и по която го взехме

[Carlie]

а всъщност колко често трябва да я къпя мойта... щото аз например като ми замирише я мъкна в банята.... дали не прекалявам bl)
тва съобщение е изпратено с помощта на Лейди

МОД: Господи, каква снимка! Моля те, в бъдеще не качвай НИЩО по-широко от 500 пиксела.

Прикачени файлове

•  post_29_1160647340.jpg (31.56K)
  Брой сваляния: 66

[dolly]

carlie, какво стана с майка ти, минаха ли размириците, малката е много сладка и е пораснала, да те радва много.
мисля, че прекаленото къпане не е полезно, вече са говорили по този въпрос, веднъж на 30 - 40 дена цялостно къпена с шампоан е добре.

[Diyana Char]

С шампоан съм къпала Чарли на месц - два по веднъж. Не по-често. Колкото повече къпеш кучето, толкова по-интензивно му се омазнява козинката. Ежедневното ресане с гребен е добро за поддържането на козината. Но реши само и единствено, когато кучето е напълно сухо. Ако е мокро това вреди на козината много, накъсва косъма. Може примерно едно хубаво щателно ресане и после баня и после една хубава голяма хавлия - да поспи с нея половин час и да изпръхне козинката. После, когато изсъхне напълно пак едно хубаво ресане. Когато есента и пролетта козината пада страшно много - ресане всеки ден. Внимателно и леко, че коприната лесно се заплита и боли като скубеш. Постепено ще стане удоволствие. При внимателно ресане кученцето дори ще замижа и запримлясква w) Когато се къпе много се пазят ушенцата. МНОГО! Водата лесно причинява възпаления. Ушичките винаги трябва да се гледат за заплетени косъмчета и дръги вреднотии. И от осили най-много. Няма по-голям враг от поляна с осили - убийствено за прекрасните им ученца. Но сега наближава зима и това не е на дневен ред. Ако често се каля кученцето след разходки една пароструйка с душа е достатъчна. 1super

[Blinki]

Айричка след разходка я мия винаги особено около опашката и задната част на корема, но само с вода. И така момичетата не миришат И аз установих, че миризмата не идва от самата козина, а от някой недоизмити след тоалетна косми. Но това не го бях чела в никоя книга за кучета. bl)
А ресането наистина е много важно и спестява кавги с майките. За къпането, Айра я къпя цялата веднъж в месеца с шампоан. Тя не обича много сешоара, затова я оставям да спи, увита с хавлията така, че само очите и носа й се виждат. Много е сладка така! w)
А когато започне да си сменя козината и нямам достатъчно време да я реша, влиза в действие прахосмукачката! wink Този трик го бях чела за колитата, но и при кокерите действа. Или поне при моята кокерка. super best

[ivana]

Здравейте.Лейди е много красива.Като порасне мислиш ли да създаде поколение с някой кокер,защото вече има един кандидат. b)

[Carlie]

засега мисля само как да я задържа и маи се справям... остава вкъщи b) пък за поколение ни е рано да мислим струва ми се... след една седмица запо4ваме разходките... как ще става обаче ако съм сама с нея не знам... имам страх от кучета... не от всяко куче но все пак bl) r)

[Blinki]

Пази си я много от коли, когато я пускаш да тича без каишка. Айра така на 2 години е блъскна ужасно. Подгонила някакъв гълъб и... Кокерите хукват като бесни след всичко, което пърха или мърда. d) d) d)

[milenka_bs]

Да пази я, защото по разсеяно куче от кокера май няма. Като забие тоя нос в земята и провлачи ушите, ни чува ни вижда w) , но нашия не обръща никакво внимание на гълъбите малкия ловец b) виж мухите са друго нещо, а и май са от неговия калибър l)

[Carlie]

а кои са варненските кокери r) w)

[samotnata]

Даммм, кокерите трябва много да се пазят. Сара я пускам от каишката само на полянката, където се разхождаме и в парка разбира се. На останалите места, особено оживените и с много коли, задължително е на каишка, защото наистина е много арзсеяна. Всъщност мъжа ми така я е и намерил, щяло да я блъсне кола, колата в последния момент удря спирачки и Сара се спасява, което обаче привлякло вниманието на мъжа ми, подебнали се, погонили се и мъж ми спечелил двубоя. Но от тогава Сара направи опит да догони влак, да се хвърли на една улица, и за по-сигурно аз си я държа на каишка, защото каква ми е файдата да я пускам да тича свободно, ако след два дни тя умре от кола или нещо друго...

[lalait]

Това с колите е вярно. Ава по принцип много ме слуша и след каквото и да е хукнла се връща на секундата, след като я извикам, но все ме е страх, че късно ще забележа опасността.

Иначе наистина ми се падна ужасно послушно куче w) Спокойно мога да я разхождам и без повод, а когато сме в някоя безопасна градинка я пускам и тя си се разхожда около мен без да се отдалечава изобщо, дори не се налага да й подвиквам.

Откакто я имам съм я къпала веднъж и нито мирише, нито нищо, което е странно, защото уж кокерите са големи мърлячи. Предишното ми куче (мъжки кокер) го къпехме доста по - често. Но тя е още мъничка.

Интересно ми е как Айра не се плаши от прахосмукачката. Ава изпитва панически ужас от нея О.О

И моите родители хич не се зарадваха на Ава, когато я донесох вкъщи. Обаче им трябваше около седмица да се влюбят. Сега баща ми дори иска да я възпитава вместо мен и да я храни. Понеже напоследък често и задълго ме няма вкъщи е започнала да свиква повече с него, отколкото с мен.

Какво стана с изгубеното кученце въвъ Варна?

Бтв, някой от кокерското семейство да е от Пловдив? Иска ми се Авичка да се среща с повече кучета, но всичките ми познати имат големи кучета, а тя се страхува от тях. Играе и се, любопитства, но когато те й обърнат внимание се плаши...

Ето ви няколко снимки на порастналото момиче:

Авичка (: Вижте и погледа ^^

Ава и един голям приятел (:

Все така тъжно гледа..

[Carlie]

kyde ste kokeriiiiiii ?!?!?! bl)

[Blinki]

lalait, кротка е , защото е още мъничка. Чакай да видиш какво ще стане след няколко месеца. d) d) d) Малката сладурана ще стане истински кокер! Обаче ти си знаеш, щом си имала и друг кокер. Ако имаш време, използвай, че е още кротка и я научи на основните команди.
Колкото до прахосмукачката, Авичка сигурно все още е по- малка от "страшната машина"! Айра беше на 5 години, когато за първи път изпробвах този метод, при това започнахме с най- ниската мощност на прахосмукачката. r) А и го прилагаме сравнително рядко- само когато наистина нямам време или навън вали. Иначе четката и гребенът са незаменими. super best