Обади ми се ветеринарен лекар, с който от скоро се познаваме. В кабинета в Люлин идват хора от квартала, водят коте. Простреляно. Лекарят има малък кабинет, без много апаратура и не може да направи снимка, нито да извърши евнтуална операция и ме моли за съдействие.
Така се запознах с Янко. Красив, много красив...мъркащ и галещ се така, че едва успях да му направя няколко снимки за да ви го представя.
В момента е вкъщи, утре ще се водим на лекар за снимки и последващо лечение. Засегната е едната му предна лапичка. Боли го, държи я сгъната, не стъпва на нея, така е вероятно от няколко дни. Хората, довели го при лекаря нищо не могат да направят за него. Не могат да поемат разходи....нищо. Просто кварталният котак. Като са разбрали за необходимите манипулации са казали, че просто ще си го върнат така пред блока, пък каквото стане.
А той е толкова гальовен, че заслужава топъл скут и много гушкане и галене.
Този котак наистина ме удиви. Живял на улицата. Мръсен. Стрелян. А така мърка и се гали....
Ето го хубавеца.







Винаги съм си мислела, че ще поемам толкова съдби, на колкото мога да помогна дори и без да разчитам на помощ, но това коте не можах да подмина. Нямам никаква представа какви ще са разходите по лечението на Янко, надявам се само да си остане с четири крачета.