[Vicktoriya]

Взимането на куче не е от днес за утре - мисли се, това са минимум 10 години от живота ти. Не става така-жал ти е-взимаш го, пък какво ще прави след няколко месеца никой не знае. Аз на ден виждам сума ти котки и кучета, и ми се къса сърцето, жал ми е, ама не мога да ги прибера - нямам възможност. Не упреквам никого, просто давам съвет на бъдещи стопани, да мислят малко, преди да вземат каквото и да е животно.

[Hucki]

Да е живот и здраве да се гледате още дълго време, но ако това стане УБЕДЕНА СЪМ че след две тре години ще разбереш защо хората пишат така

[desi79]

И аз като другите не разбрах много за какво точно става въпрос,но...
Да стои на двора на село през зимата не е добре.
Остава варианта да го приучите в клетка,когато Ви няма,да му осигурявате необходимите разходки през деня през допустими за възрастта интервали,което ще рече поне 3/4 пъти за пишкане+разходка за изразходване на енергията.Банята не е добър вариант в никакъв случай.Ако нямате възможност Вие,потърсете някой приятел,съсед,роднина...няма нищо невъзможно,трябва желание,а Вие твърдите ,че го имате.През лятото може да го оставите на село,вземете мерки да не бяга и го кастрирайте за да не се сдобиете с още животинки.
Успех

[aldald]

Извинявам се, че ви пиша във форума - понеже нямам кокер и никога не съм имала. Няма да се опитвам да взимам отношение по породните характеристики.

Преди почти година аз също взех първото си куче. Не мога да кажа, че решението ми беше кой знае колко обмислено. По-скоро се опитах да си представя най-неприятните последици и да реша, че ще ги преживея. Процесът не отне повече от седмица - ако не броим предишните 30-тина години - истерично желание да имам куче.
Общо взето си го представях -взимам куче - гушкам , мачкам, разхождам 2-3 часа и после си живея, както до сега - изобщо песен.
Е песен е -ама не точно същата - гушкането, мачкането и разходките ми се получават добре, но май не ми остава много време и сили за "живот".
Обаче се чувствам чудесно и все още не съм се питала - защо го взех.
На белите и домашните проблеми гледам "на парче" - не казвам "днес опика целия апартамент", а "я пишнал е". Случвало се е в първите дни да пера килимите по 4 пъти на ден - те изобщо не успяваха да изсъхнат. От търкането с четка ми се разкървавиха пръстите, а малчугана просто заобикаляше, за да се изпишка на току-що изпраното.
Но тези неща минават. С наградки и галене бързо се научи на пишка на определено място (при теб, uCnaHeTcA явно ще е банята) - и да пази чисти стаите. Щом сега не си на работа - отдели й време и я научи колкое хубаво да се "ходи" на пеленка или вестник.
Ако гризе мебелите - вземи й играчки - ама да са й интерсни - да дърпа, за дъвче, пищящи или топки, или кокали от пресована кожа - научи я да се забавлява с тях когато е сама. А това, което гризе от покъшнината - напръскай със спрей (има по зоо магазините), май и с оцет ставаше - виж във форума има теми, или с люто. При нас минаваше номера с леко потупване (не бой) - за да се отклони вниманието от крака на масата и да натъпча кожен кокал - все пак зъбите ги сърбят.
Мисля си, че не е добре да стой сама в банята - щом я научиш, че там е тоалетната и, ще започне да пази чисто другаде. А защо и вечер я оставяш там - не може ли да спи в твоята стая или поне да идва там. Не казвам ,че съм права - но моето куче спи до леглото ми - заспива там, а ако му стане топло - отива в коридора на плочките. Така свикна от малък - хем му е сигурно близо до мен - хем е свободен да щъка, ако му се прииска. Ние също живеем сами и макар на разходките да е наперен "мъж", у дома аз съм целият му свят - аз давам храната, чесането, галенето, игрите - като котенце е. Не ме изпуска и за момент, където и да мръдна - ако съм в банята - лежи пред врата, ако отида до другата стая е по петите ми. Понякога е досаден, но е прекрасно да си толкова "важен" в нечии очи. Това му е най-хубавото. Да - игрите са забавни и смешни, но най-любими са ми тези моменти на спокойствие и предвидимост.
Пиша всички тези глупости - за да кажа, че всеки един момент с кучето може да е прекрасен - дори "тортите" по пода и космите по дрехите, раздърпаните чорапи, а знаеш ли с какво старание и всеотдайност се гризат чехли и с колко страх, че ще му я вземат преди да е придобила нужната форма.

Колкото до основния проблем - какво да парвиш с кучето, когато те няма. Кучетата свикват с определен режим. Бързо научават, че след сутрешната разходка се закусва и после(в моя случай) остават сами за по 8-9 часа. Ако се измори хубаво на разходката - после спи повече, играе си с играчките, мота се из къщи и чака са се върна. Върна ли се - веднага трябва да излезем. 2 часа разходка и после пак се храним, после е време за спокойствие - дремем пред телевизора, закачаме се, почесваме се, лигавим се, после спим. И така всеки Божи ден - делник, празник, събота, неделя, 1-ви Януари . Режимът го създаваш ти, но кучето го спазва. Ако я оставиш временно при други хора - те трябва да се съобразят с него. През времето, в което сте заедно ще трябва да наваксвате - с игри, с обучение. Забелязвам, че хората с по-дребни кучета често пренебрегват обучението. А то е полезно - забавно е, интересно е за кучето, развива го физически и психически и заздравява връзката със стопанина.
Щом ще заминаваш за по-дълги периоди и ще я оставяш - трябва добре да прецениш какво да правиш - никой не може да ти каже как да постъпиш. Ако ще отсъстваш наистина много - кучето ще страда и наистина би било по-добре да я дадеш на човек, който ще може да й отделя нужното внимание. Не мога да си представя, какво е да гледаш 2 месеца такова сладко бебче и да трябва да се разделиш с него, но по-добре е да е докато е още малка - ще се привърже по-бързо към новите хора.
Ако решиш да я оставиш - намери някой, който да я гледа когато заминаваш - близки приятели, с които да свикне и да се чувства добре или баба ти - трябва да знаеш, че бабите по-принцип са доста мекушави по отношение на внуците, а повечето обичат животните. Не можеш ли да й обясниш, че това е нежно кученце, което трябва да живее вътре? Че трябва да го храни и извежда ( или поне пуска на двора) според вече създадения режим, а вечер може да си я гушка пред телевизора вместо котка. Да не говорим, че би била чудесна грейка в судените вечери няма нужда от вода и все си стои топла .
Искерено се надявам, да намериш решение на проблема си, което да е достаъчно добро и за теб и за кучето.

Не се сърди на хората във форума - много от тях гледат кучета от години, някои по повече от 1 куче. Напаснали са си живота така,че да осигурят нормално битие на всеки член от семейството си. А и е наистина жалко, когато в рамките на 2 дни в един форум двама млади стопани се чудят какво да правят с кокерчетата си.

[samotnata]

uCnaHeTcA, в 12 January 2012 - 01:54 AM, написа:

Всички се извинявате за острите коментари... Ми нека и аз се извиня...
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят; Руски форум: питаш нещо и теб те питат; Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.

Вече крайно съжалявам, че пуснах темата и очаквах да срещна разбрани хора тук...

Такам... И понеже сам споменавате американците да ви споделя как една моя приятелка в америка се сдоби с котета. В зоомагазина до тях животни НЕ се продават, а се показват животни от приют. Тя си харесва 2 котета. И се започна... Идваха да й гледат дома, искаха да й знаят финансовото състояние, после разпитваха за бъдещи планове... И какво ли не още. След месец проучване й дадоха с договор двете котета. И до ден днешен я проверяват и й напомнят за ваксини и прочие, и винаги стои на дневен ред възможността ако има проблем да й помогнат.
Та, моля, не сравнявайте нашата държава с тяхната. Ние нямаме нищо общо.
Тук е ФАКТ, че и с децата, и с колите, и с животните и с всичко постъпваме безотговорно. Изобщо не мислим когато взимаме/създаваме което и да е от споменатите. После що има толкова изоставени деца, животни и прочие....

А сега по вашите проблеми.
Ако проблема е само дали да стои само по цял ден, не е проблем, ако СЛЕД като се приберете му обръщате достатъчно внимание.Едно куче иска игра със себеподобни, иска обучение, иска движение. Ако мислите, че можете да го извеждате сутрин и вечер по час, няма проблем да стои само.
За времето когато ви няма има хиляди варианти. Вкл. хотели, приятели и познати, които да гледат кучето докато ви няма. Но ако тези пътувания ще са чести и за дълго време /примерно всяка година по няколко емсеца/ ви съветвам спокойно и бавно да намерите грижовно семейство на кучето си. Кучетата страдат когато стопаните ги няма дълго, изживяват тежко честата смяна на къщи и собственици. Затова помислете първо на кучето колко ще му е тежко, после на вас. Сега е малко, ще свикне бързо с ново семейство, по-нататък ако се случи ще е в пъти по-тежко за него.

С две думи преценете кое е по-добре за кучето, не за вас!

И като модератор ви моля, недейте да се сърдите, че хората казват какво мислят. Истината доста често не е приятна. Сбъркали сте, сега се опитайте да направите каквото можете за да оправите нещата, а не да се фръцкате като ущипана госпожица. И следващия път като видите кученце/котенце/рибка помислете следващите 10-15 години какво мислите да правите с живота си.

[ctefani]

Да дам един съвет за пишкането-съпругът ми изряза на вратата една малка вратичка и и сложи гума да може нашето кокерче да минава .Има и едно допълнително приспособление на пантички и може да се затваря тази вратичка когато вали например не бива свободно да излиза може да се намокри.Има такива вратички в зоомагазините-те са направо готови и са стъклени -нещо като прозорец от пвц дограма има и интересни които са с чип и т.н.Нашата вратичка сами си я направихме-нещо токова на вашата врата на терасата би ви свършило работа.Ще го научите да излиза и да пишка навън.Колкото до кабели -криете покривате това е.Всичко дигам на високо-миналата седмица незнам от къде беше докопал капачки и ги намерих много добре сдъвкани но не беше гълтал от тях.Вадих му от устата дъвка на няколко пъти ,не я гълта просто си дъвче като голям човек за оставянето сам -незнам ,в къщи винаги има човек ,но той си чака мен и децата.една приятелка загуби кучето си след едно дълго отсъствие от вкъщи .каза ,че като се върнала то и се сърдело и не искало да яде и пие. водила го на ветеринар но твърдяли че му нямало нищо. жената която го хранела и извеждала на разходка и която и друг път го е гледала казала ,че на 4 ден от отсъствието на стопанката кучето спряло да се храни.ако сте го взели малко то смята ,че вие сте неговата майка......помислете!

[aldald]

Хахаха - ctefani - само ние се мислим за техни майки. На 3 месеца кученцето е достатъчно наясно, че е куче, а и как да командори " майка си". Но идеята ви за котешка/кучешка вратичка е чудесна.

[Hucki]

Идеята за вратичка е супер, само внимавайте терасата/двора също да са обезопасени. Аз хич нямам доверие на моето магаре, че няма да скокне през балкона след някоя мнооого вълнуваща котка.

Това с планирането на живота и проблемите не винаги е лесна работа между другото. Аз, "голямата специалистка", дето 20 и ... години живея и гледам куче се оказах напълно неподготвена за това какво е да гледаш голямо куче. От всички гледни точки - и разхождане и това, че вече не мога да го оставям на родителите ни за ден два докато пътуваме и за това, че ни трябва по-голяма кола и за храненето и за болестите ... така че имаше изненади, но живота е интересен с предизвикателствата си.

Ся, момчето явно се е отказало от мисълта за вариант 3, така че стискам му палци и съм на разположение за всякакви въпроси.

Относно белите ... моето въображение винаги се е оказвало по-бедно от това на кучетата ми. Никога няма да забравя как се прибрах един ден и заварих по средата на хола купа сено - ама истинска и огромна като тези, които рисуват по картинките. Онемях . Оказа се, че това е разпарцалосаната и добре оформена чисто нова метла за метене
Нямате представа колко много материал има в една нова метла ... Та така внимавайте само за истински опасните неща - ПРЕПАРАТИ, КАБЕЛИ, ОТВОРЕНИ, ПРОЗОРЦИ

[samotnata]

Разбира се, че никой не може да си представи 15те години напред ден по ден.
И за да е ясно аз се сдобих с куче по съвсем най-неочакван начин, по средата на болестно състояние, което не позволяваше дори да излизам. Мъжът ми ходеше на работа по 16 часа на ден. Но и за миг не си помислихме да оставим бедното създание навън на дъжда. Оказа се, че щом има желание има и начин. И който седне да ми обяснява, че не знам за какво става дума, затова да не говоря.... Ами - знам! Защото аз съм тази, чиято ситуация уж беше без изход, пък се намери такъв. И вече близо 8 години се справям всеки ден с нови ситуации, предизвикателства, но винаги намираме начин.

А бели винаги има, дали ще е дете, дали пияния приятел или кучето, за мен няма значение. Има ги, оправят се.

[kari2011]

Относно за Кари ...видях тема : Има ли добри стопани??? Затова реших че предпочитам да дам кучето си на някой които мн ще я обича и ще се грижи за нея, а вие всички почвате да ме нападате!! Нито ме пазнавате,нито нищо, а чета някакви безумни неща!! Някои си ми изрежда причини които само те били правноподобни за да си оставя кучето ???? Кои си ти че да ми казваш ?? Не сте ми никакви че да казвам причина а вие да я удобрявате!! Просто искам да намеря добър стопанин на момичето си .... Чувствам се виновна че немога да я гледам и опитах всички други варианти.И аз неискам да я давам на непознат и да незнам какво се случва с кученцето ми но живота невинаги пита какво искаме.Да неговорим че коментара че единствения ми проблем е че Кари е на 4 месеца и пишка само в банята е АБСУРДЕН!! Хора вие добре ли сте ??? Не съм била добра стопанка ?! хахаххахаха кои сте вие че да ми го казвате?

[samotnata]

Добре, айде сега малко да се успокоите и да спрете да държите такъв тон.
Опитайте се да разберете и хората тук. Имате куче от няма и 2 месеца, а вече искате да го подарявате? Някак... нали.
Ясно е, че щом сте решили да го давате, ще го дадете. По какви причини - вие си знаете. Но просто ние не можем да ви разберем, това е.
А тук надали ще намерите стопани. Повечето имаме по 1,2 кучета.
Тук можем да се опитаме да ви помогнем да се справите с проблема и да не се налага да го давате. Вие не искате.
Ами, освен да ви пожелаем да намерите свестни хора, които няма на 6 месеца също да я подаряват, друго явно не можем да направим.

[Vicktoriya]

Аз също като дете имах алергия към животни общо взето - от косми по-скоро, майка ми е доктор и въпреки това не ми попречи да имам куче и котка, беше наясно как стоят нещата и въпреки, че съм й дете и ме обича повече, отколкото животни - беше наясно също колко аз обичам животните! Израстнах с куче, което беше до мен 15 години и котка, която още е жива, алергията ми премина! Няма такива приятели като животинките, не бих си представила живота без животно. Сега съм на квартира, студентка съм и си бяхме взели зайче, за да няма проблеми с хазяйте и въпреки това да си имаме животинче. Въпреки, че сме на квартира това не ни попречи да си приберем кученцето, с оглед това, че сме на квартира, но пък хазяйте излезнаха свестни и разбрани. Иначе щях да сменям квартири, но нямаше да я оставя. Давам пример от собствения си живот, човек може да се справи със всичко, ако иска!

[Hucki]

Кари 2011, пак ти казвам не очаквай аплодисменти.
Гледаш от има няма 2 месеца кученце и според теб "си го отгледала" от малко, а сега го подаряваш. Отдавам тази безотговорност на предположението, че си малка.

ПС
Внимавай повече в часовете по български, правописа ти е отчайващ

[aldald]

Ами Kari2011, човек като прочете първо това:

kari2011, в 07 January 2012 - 09:53 PM, написа:

Здравейте!! Ние имаме проблем с пишкането на вън.Кари е на почти 4 месеца.От половин месец я извеждам на вън но ако е за по кратко не прави нищо само си играе,щом се приберем веднага отива в банята..ясно ми е че ще отнеме повече време за да се научи да се изхожда навън но имам следните въпроси..Трябва ли да затрварям вратаата на банята когато не съм вкъщи следкато неискам да върши работата там?? И преди или след ядене трябва да я извеждам ?? Много четох по форумите и мн се обърках вече незнам кое е правилно.?????

и само 4 дни по-късно това:

kari2011, в 11 January 2012 - 10:10 AM, написа:

ЗДравейте!! Аз имам кокерка на 15,01.ще навърши 4 месеца.Когато я взех всичко беше наред тоест можеше да се грижа за нея,сега нещата нестоят по този начин.неискам да обяснявам защо,много ми е тежко,но немога да се грижа за нея повече.Искам да й намеря добри стопани който много много да я обичат и да се грижат за нея.Ако някои иска едно малко съкровище за приятел може го намери в моето кученце.Напълно здрава е има чип,всички ваксини и необходими неща за отглеждането й.Старашно обичливо и игриво кученце.Истинско съкровище :)))

какво да си помисли?
Че сте супер отговорна? Че за 2-та месеца, в "отгледахте" това куче, не разбрахте кога му се пишка - преди или след ядене - та да го изведете? Че за 4 дни животът Ви така се е преобърнал, че вече е НЕВЪЗМОЖНО да отглеждате куче?

Сега сте засегната и обидена от оношението на хората във форума? Какво очаквахте - да Ви похвалят, че сте взели животинче и че сте го гледали ЦЕЛИ 2 месеца и че сега търсите, някой да го обича?

Еми - БРАВО! И ДАНО УСПЕЕТЕ!

[kari2011]

Не може да съдите хората без да ги познавате.
И да прави сте от една страна, че немога да си оставя кучето просто така ДА ДА ДА АПЛОДИСМЕНТИиииииииииии на всички вас ТАКА Е.Само аз си знам какво ми е. И искам да попитам вие когато си взехте първото куче знаехте ли как да го възпитавате ??? Грешно е че не знам и съм попита ли? Трябва да ме е срам че незнам кога да храня кучето си преди или след разходка ли ? ДА хора аз съм тъпа защото не знам и реших че някои в този форум ще ми помогне !!Казах че много форуми съм изчела (както казах и в другата тема) и много се обърках защото в някои от тях казват след други преди и за това реших да попитам тук.Също така Кари до преди седмици не излизаше на разходки заради ваксините и мога да кажа че за една седмица я научих да пишка само в банята с което може смешно да звучи но беше голяма радост че успях да я науча с помоща на други стопани който не се изсмяха на това че не знам как!! И да мисля че за 3 месеца отгледах прекрасно куче!! Разбира се че ОТГЛЕДАХ кучето си ,може да не е с мен 10 години но пак мога да кажа отгледах,защото полагах и полагам огромни грижи за нея,дори приятели и колеги казват че не съм наред с главата да гледам така едно куче.Наистина 3 месеца са малък период от време в сравнение с години например,но имате куче мисля че разбирате какво е да гледате малко кученце.Сигурно пак разбирате погрешно това което казвам и ще кажете тая пък на каква се прави 3 месеца не са нищо,но за мен са и не се оплаквам това са най най щастливите мигове в живота ми,както и да звучи това!!

[kari2011]

Всичко прерасна в един безкраен спор от които аз излизам лошата стопанка.просто искам да прекратим темата ...просто ми става банално да се оправдавам пред вас.

И колкото и да ме е яд на вас, че ме нападате ще ви споделя че Кари остава при мен завинаги ..цялата история че от когато се помня аз искам кокер ..първо майка ми не позволяваше,после тръгнах по квартири там собствениците не позволяваха ..сега живея в общежитие в което доскоро животните бяха позволени,но преди 1 месец ги забраниха заради проблемни кучета.Разбирате ли просто нещата ми дойдоха изневиделица казаха или оставаш на улицата или даваш кучето на някои ...не знаех какво да правя,изпаднах в паника,защото няма къде да ида...няма на кои да оставя Кари.. при майка нестава тя е болна жена едвам гледа себе си а и тя не искаше и да чуе,при родителите на приятеля ми пак нестава те постоянно пътуват и тя ще е сама 5 дни в седмицата и аз търсех изход от ситуацията ...може и да съм писала, че ако намеря добър стопанин ще я дам,но сърцето ми недаваше и да си го помисля.Както и да е успокоих се малко след дълги дни и нощи размисъл и реших че немога без това куче,защото то промени живота ми и каквото и да става няма да я оставя..защото то стопля сърцето ми с погледа си :)))
И в крайна сметка Кари ще е с мен докато вече стана прекалено нахална да живеем заедно в общежитието ...тогава майка ще я гледа извесно време докато намеря квартира в която ще ми позволят да я гледам..
И да от всяка ситуация има изход просто трябваше да се успокоя за да го намеря..
И САМО ДА СПОМЕНА ..НЕОЧАКВАМ АПЛОДИСМЕНТИ

[uCnaHeTcA]

kari2011, в 12 January 2012 - 09:28 PM, написа:

Всичко прерасна в един безкраен спор от които аз излизам лошата стопанка.просто искам да прекратим темата ...просто ми става банално да се оправдавам пред вас.

И колкото и да ме е яд на вас, че ме нападате ще ви споделя че Кари остава при мен завинаги ..цялата история че от когато се помня аз искам кокер ..първо майка ми не позволяваше,после тръгнах по квартири там собствениците не позволяваха ..сега живея в общежитие в което доскоро животните бяха позволени,но преди 1 месец ги забраниха заради проблемни кучета.Разбирате ли просто нещата ми дойдоха изневиделица казаха или оставаш на улицата или даваш кучето на някои ...не знаех какво да правя,изпаднах в паника,защото няма къде да ида...няма на кои да оставя Кари.. при майка нестава тя е болна жена едвам гледа себе си а и тя не искаше и да чуе,при родителите на приятеля ми пак нестава те постоянно пътуват и тя ще е сама 5 дни в седмицата и аз търсех изход от ситуацията ...може и да съм писала, че ако намеря добър стопанин ще я дам,но сърцето ми недаваше и да си го помисля.Както и да е успокоих се малко след дълги дни и нощи размисъл и реших че немога без това куче,защото то промени живота ми и каквото и да става няма да я оставя..защото то стопля сърцето ми с погледа си :)))
И в крайна сметка Кари ще е с мен докато вече стана прекалено нахална да живеем заедно в общежитието ...тогава майка ще я гледа извесно време докато намеря квартира в която ще ми позволят да я гледам..
И да от всяка ситуация има изход просто трябваше да се успокоя за да го намеря..
И САМО ДА СПОМЕНА ..НЕОЧАКВАМ АПЛОДИСМЕНТИ

Е браво И моя изход от ситуацията е същия. Вече сме с Мони вкъщи, чистички, на топличко и двамата много щастливи Днес отидохме да я вземем от село. Че даже и двете с приятелката ми спят в момента
Исках да публикувам снимка от радостта й днес, но уви, като се прибрах и разбрах, че явно преди известно време ми е изяла кабела за телефона
Благодаря на всички, къде за критиката, къде за подкрепата.

[aldald]

Kari2011, не те обвинявам, че питаш кога да храниш или кога пишка кучето. Хвана ме яд, че само 2 дни по-късно изглеждаше,че си се предала и искаш да я подариш. Форумите са препълнени с бездомни кученца и не само безпородни - плод на дългогодишното то ни общо безхаберие, а и все повече породисти животни, които не са се родили на улицата - а са изхвърлени там най-съзнателно от стопани, непреценили възможностите и желанието да имат куче. Защото ти може да го подариш, но каква е гаранцията, че този след теб няма да се порадва 2-3 месеца на кучето и да го пусне в кварталната градинка?
Както и да е - много се радвам, че си решила да я задържиш. Разбирам, че проблемите ти не са маловажни и че няма да ти е лесно, но се надявам да успееш да ги решиш бързо.
На теб и на uCnaHeTcA пожелавам много весели мигове с малките щурачета!

А колкото до кабела на телефона....

[Hucki]

Кари 2011,
в темите, в които си задала въпрос, няколко души сме отделили от времето си, за да ти отговорим при това доста съвестно. Не ми се преживявай като неразбрана мъченица моля ти се! В тази тема, в която очевидно търсиш стопани на "отгледаното" от теб кученце всеки отговаря кавото мисли, имаме право на това нали?

Преди една година загубих кучето си. Ракът го отнесе след като 11 години спяхме в едно легло, беше с мен в страшно трудни моменти, посрещна с мен първото ми дете, ближеше ми сълзите когато плачех, играеше с мен всяка сутрин в продължение на 11 години. Какво не бих дала да се върне, та ако ще да пишка по 16 пъти на ден. Какво не бих дала да го гушна само още веднъж та ако ще да направи най-голямата беля
Как да чета постове като твоите без яд и гняв? Как? Защото знам какво е празна къща, празна паничка, празно легълце ... и просто се дивя на хора, които с лека ръка затварят вратата на абсолютната, безусловна и нищо неизискваща любов.

И ако постовете ни са те накарали да се замислиш, пък ако ще да сме те ядосали и наранили, ако И благодарение на тях си размислила, не съжалявам за нито една дума

[kari2011]

Nucki,защо продължаваш да се заяждаш само не ми е ясно ?!
Не се правя на велика мъченица..казвам ви само причината и изяснявам ситуацията за да престанете всички да ме нападате и да мислите че съм от онези хора който не могат да се справят с пищкането на едно 4 месечно кученце и поради тази причина ще я зарежат в до първата кофа .....а ти продължаваш да се заяждаш с мен.'ДА всички имате право да си кажете мнението .., а аз сгреших че първо необясних ситуацията и че в много наистина много краен случай ще я дам на някои добър човек.
А решението на запазя момичето си е лично мое и е повлияно единствено от моите емоции.
И моля ви хора престанете да се заяждате вече